Нито съм феминистка, нито кариеристка. Искам за себе си всички нормални за една съвременна жена неща разбира се, но как да го кажа... "с мярка". Не съм искала и като съвсем млада да имам някаква страхотна кариера, да бъда "мега шеф" на нещо, име... Предполагам, че не съм достатъчно амбициозна просто за такива неща. Иначе, макар и да прозвучи нескромно - не е като да нямам данни за тях, или като да нямах... Към момента съм зациклила и ми е трудно да преценя обективно в момента какво е. Но ясен приоритет по тези въпроси имах мнооого преди да мисля сериозно за семейство. И той беше, че семейство и деца ще са ми винаги на 1-во място, а всичко останало на 2-ро. Така и направих, почти се получи...е, животът поднася непредвидим изненади и се налага сега и двете да са ми приоритет. Не по убеждение, а по необходимост просто. Справям се някак.
В контекста на темата обаче - все по-убедена съм в ползите на ранното майчинство. Казвам го и от позицията на майка, при това разведена такава. Нуждата от дете и непреходната обич към детето са констаната. Всичко останало са "променливи" в това уравнение. Вкл. любовта към бащата на това дете, която все пак е първопричина да го пожелаеш това дете и то точно от този мъж. Ако бях родила 2-3 деца, преди 30 г. - все щях да ги отгледам, дори при раздяла с баща им. И на онази възраст - иммах стабилна и щастлива връзка, ама деца не щях, че.. "ми рано е". Главно затова. Да, ама ако тогава бях си родила децата, дори да се бях развела пак - те сега да са ми поотгледани вече. И аз да си гледам спокойно кариерата и живота без бърсане на дупета и невръстни деца у дома. Тийновете са не по-малко проблемни, ама за тях - освен да палим свещи всичко да е ОК - реално няма много какво да се направи.
Да не говорим с първо дете на 20 и първо на 31 колко разлика в реакциите и видиотяването ми би имало. Космическа. Тонове пощаени нервни и мозъчни клетки при вариант - 1. Живи баби и друга рода да помага, млади родители и пр. екстри. Това сега го няма и все по-малко ще го има.
Чисто в личен/любовен план - тези дни превъртях 20-ина двойки семейни приятели на нашите. Поне половината са с втори брак, сключен накъм моята възраст. Първият - класика за онова време - състуденти, набързо 2-3 деца (с едно няма), не станали нещата, накъм 30 развод. Да, ама масово и единият си е имал деца и другият и се събират и влюбват на 30 и нещо и няма драма. Ако искат и могат - общо дете, ако не искат и не могат - щастливи заедно, ей така заради тях двамата си. И никой не се чувства прецакан. Няколко от двойките имат и общи деца, други нямат, гонят 60-те сега тези хора - и са щастливи заедно и оградени от много деца, внуци и са им пълни къщите... За кариера - ясно - малките им деца едно време яко са ги гледали бабите, те посли градили кариера и въртяли любов.
Пък аз щото много мислих, избирах и всичко да ми е идеално нали...на 36 втасах с едно дете (поне това имам) и една каруца дилеми дали още едно, а дали ще стане, а ако стане дали ще е ОК, ако не е ОК ще оцелея ли изобщо при втори дубъл на същото... Що? Щото сакън не раждай на 20? А да! И нали дай сега кариера, с малкия лепнат за полата ми, пък нали и още едно бебе евентуално и аз на 40 и, ама без помощ, ама то и парите зор, ако кариерата не е на макс...
Само една съученичка имам, която се омъжи и роди веднага след бала. Всички я съжалявахме тогава.
Разведе се с дете на 3, мама и тати подпряха яко, тя направи 3 магистратури междувременно, хвана работа за 4-цифрена заплата, онзи ден й гледах снимките от остров Х ( с женска компания, не някой друг да го плаща), синът й е на път гимназия да завърши... Пък ние нали сме "умни" другите - цял клас - една няма с дете над 7, половината разведени и си "чукаме чуканките". Предполагам тя сега нас съжалява и с право. От мен, ако зависи да правя кампания по въпроса - във всеки ВУЗ у нас ще има лозунги - "женете се и раждайте СЕГА!". И да, всъщност добра кариера е по-възможна, когато този ангажимент го "отметнеш" във възраст, в която още учиш, или не си стигнал топ-позиция в кариерата си, която няма как да опазиш с 1-2 бременности и по 1-2 години поне след тях у дома с бебе. Тези места - не ги пази никой. Точно напротив. Да не говоря за загуба на трудови навици, "затъпяване", това че те забравят и трябва наново да градиш неща за които си блъскал с години и пр.
Колкото повече мисля - толкова повече не виждам никаква полза от взетите от мен решения по тези въпроси и то взети с абсолютното убеждение за правота, убеждение подхранвано от близките ми, обществото...По повод казаното от
цигу по темата - напълно споделям. Супер е , че имаме тези избори, не са невъзможни за осъществяване. Но считам, че моделът за случване приеман и сега за верен и правилен - всъщност е обратният.