При нас обучението върви според желанието за възприемане. Ако видя, че нещо им е интересно, задълбавам, т.е. повтаряме, разнообразяваме, разширяваме темата. Цветовете ги учихме целенасочено. Заимствах идеята от Стефи
- на път за и от яслата разпознавахме цветовете на колите. После неусетно вкъщи си подавахме сините чорапи, жълтата количка и т.н. С буквите обаче се получи спонтанно, бяха на 2 г. Имахме 5-6 рекламни магнитчета от лекарства. Разлепих им рекламата и на бялото написах първите букви на имената ни. Стояха си залепени на хладилника и те всеки път ги сочеха и обясняваха коя буква на кого е. Лека-полека научиха и други букви. Сега знаят около две трети от азбуката, но не съм ги натискала да я учат, просто им беше интересно. С числата не сме толкова напред. И те като Нора на avallon обаче по-лесно броят на английски, отколкото на български. Не е моя заслуга. Аз само ги поправям и насочвам. Изглежда филмчетата и яслата допринасят за тези знания.
По отношение на телевизията не съм цербер. Когато са у дома през деня, им пускам детски канали. Пепи се заглежда повече. В един момент обаче им писва и на двамата и правят нещо друго. Е, вече се проявяват и не дотам приятни ефекти от гледането на телевизия. Цитират ми разни реклами, заслушват се какво се говори, заглеждат се във филми за възрастни. Вече сменям канала, когато видя, че нещо не е за тях. Те и без ТВ ме изненадаха с някои думички, които не са научили у дома, а в яслата. Дори се замислих да направя забележка на госпожите. Засега просто обясних, че възпитаните деца не използват тези думи. Имаше ефект
.
И аз имам голямо желание да ходим на театър и концерт, но все се случва да боледуваме. Браво на Дани на 47 Smiles, че е издържал цял филм. За моите от сега съм сигурна, че няма да имат такова търпение, особено Ани. Тя много се занимава с пъзели и обича да й чета книжки, но да гледа филм и да не мърда е непосилна задача за нея. Пепи пък още не може да подрежда простите пъзели, въобще не са му интересни. Затова пък прави доста прилични фигури с конструктора.
Животните започнахме да ги учим от книжките и играчките май около годинката, но най-ясно им стана кое какво е, когато отидохме на село
.
Да накараш мъж да ти обяснява как е минал денят му и да очакваш пълен разказ си е като да уцелиш числата от тотото - случва се, но рядко и не на нас
. Питам ги моите малчовци какво са правили в яслата и чувам само Ани да ми разказва нещо, Пепи - все едно не ме е чул. Ако не е нещо за коли, влакове и камиони, не го търси
.