И така...ще го напиша пък може и да ми олекне, кой знае...

Всички жени мечтаем за дете. Борим се с всички сили, правим компромиси, преобръщаме света и накрая чудото се случва! И то е наистина чудо. Прекрасно чудо!

Но едва, когато се случи това чудо разбираш каква е истинската цена, която плащаш за мечтата си да имаш семейство и деца. Понякога ми се иска да изкрещя. Защо никой не ни казва истината по-рано?! Поне да си знаем.

Защо се оказва, че независимо колко обичат децата си и колко помагат, детето си е повече дете на мама, отколкото на татко. И да, обожавам всеки миг от това да съм майка, но....за татковците е купона, а за мамите са всички безсънни нощи, изтощението, сълзите от разочарование, тъга и какво ли още не.  Осъзнаваш, че вместо партньор до себе си имаш едно непорастнало дете, което никога няма да може да сложи нуждите на детето си пред своите. И мама е отговорът на всички въпроси. Той ще помогне, но когато се наспи, вземе си душ, изпие кафето си и се разсъни. Независимо, че ти не си мигнала за повече от 2ч през нощта и не си имала време дори да пишкаш, камо ли да пиеш кафе. Аз ли съм била много наивна в очакванията си как трябва да се делят грижите покрай детето или просто съм изтеглила късата клечка?

Ами, в България си и този феномен го има доста често. Твърде близо сме до Ориента. Европейци, ама не съвсем. И по този показател сме си близо до Южна Европа, че и до Азия.
Давай му конкретни задачи на мъжа ти, не го чакай да се сети сам! Ако можете, вземете си жена да ви помага за чистенето, както и понякога гледачка (и баба би свършила работа, дори по-добре).
Предполагам, че детето ти е малко. Когато порасне, ще стане по-лесно, а и голяма част от мъжете не знаят какво да го правят бебето, докато все още е ревящо и безсловесно. След около тригодишна възраст нещата ще станат по-лесни. Мъжът ще започне да се занимава повече с детето и то самото ще го търси.
Знам, че не е лесно, но и това минава. Най-голямата криза в една връзка е, докато детето или децата са малки. Когато минете през това, нещата ще се успокоят и дойдат на мястото. Говоря от личен опит. И на приятелки го давам този съвет и засега проработва. При мен специални беше, докато бях вкъщи с второто дете и не можех да свърша нищо в домакинството, а и голямото прибирах всеки ден от градина. Жената, която гледа бебе или малко дете у дома, не седи вкъщи да си почива и не може да свърши триста и петдесет други неща. Мъжете трябва да го проумеят това.
Разбира се, ако и след това нещата не се променят и имаш чувството, че сте се отдалечили безвъзвратно, аз съм последният човек, който ще ти каже да стоите заедно заради детето.
П.С. Моят мъж не е българин, върши много неща в домакинството, занимава се с децата, но пак минахме през кризисен период, защото едва ли не очакваше да въртя домакинството, да гледам бебето, да взимам голямото от градина и той като се прибере, масата да е сложена. А нервите ми бяха изопнати, защото все пак две малки деца едновременно не е никак лесно, а и не виждах как ще отговоря на неговите очаквания. Най-досадното (и все още) е домакинската работа. С едно дете беше лесно. Единият се занимава с детето, а другият - с домакинството. Но сега са две и като по-малки всеки хващаше едно дете, а мръсните чинии си чакаха някой да ги разтреби. Него липсата на ред го дразни, а за мен чистотата е важна. С годините малко или много всеки се нагоди към другия, така че това да не ни дразни толкова и да го приемаме. Няма връзка без компромиси.

Не мога да си кривя душата. И моят мъж върши разни неща в домакинството и помага понякога за детето, защото иначе няма как да се справим.  Да, давам конкретни задачи и го моля за помощ, когато имам нужда, но го прави, когато той си реши и сякаш ми прави лична услуга, отменя ме един вид за нещо, което се очаква от мен и чака овации, фойерверки и тържествени благодарствени слова по случая. Смята, че е един от малцината, които изобщо помагат. А не цени изобщо усилията и времето, които аз влагам в грижите за детето. Те са даденост. Смята, че отмята повече задачи от мен, а аз едва ли не по цял ден си "почивам" с детето вместо да въртя домакинството. Било въпрос на организация на времето според него, а не че нямам в по-голямата част от деня две свободни ръце, за да домакинствам.

Знам, че това е кризисен период при всички двойки, но на него му се струва, че само аз не успявам, а всички други са перфектни майки и домакини. По-скоро той не разбира, че за всички семейства това е труден период. Не ми стига изтощението от недоспиването и грижите за детето, ами трябва и с нелепи скандали да се занимавам, вместо да си отпочина. Уф... Оплаках се! Поне да ми олекне на душата, ако не друго. Знам, че не само при нас е така, но се моля този период по-скоро да отмине...

Ами, обясни му, че не е така. Никой не е перфектен. А и какво значи "помага"? Самата дума ме вбесява в този контекст. Домакинството и детето не си ги донесла от къщата на майка ти, нали?
За мое съжаление (колкото и да си обичам работата, колегите и т.н.) ми се налага да отсъствам по работа често от вкъщи. И мъжът ми се занимава с децата. Вярно, че не са бебета вече, но само той и единствено той е отговорен за тях и техните ангажименти. Имаме гледачка, която ни помага от време на време. Тази седмица имал милият две родителски срещи и хем си записал в електронния бележник, че урокът по пиано на малката е преместен, но пак забравил. Така че, да, децата си имат майка, но и баща. А за организацията по време на майчинство, сменете се за един уикенд само. Ти замини някъде сама и като се върнеш да видим какво как е организирал. Аз не се притеснявам да призная, че моят мъж е по-добре организиран от мен, но като е искал нещо друго, да си беше взел някоя германка. Полагам усилия, но все пак не мога да надскоча себе си. Ако не му харесва, или ще го приеме макар и не особено доволен, или да си търси друга. Чат-пат трябва да им се напомня колко сме незаменими. Защото наистина сме. Не сме идеални, но сме най-добрите за самите тях. И това ни прави уникални.
Моят мъж вече е бил женен веднъж и като ме ядоса, му казвам да се върне при бившата си жена, ако желае. Дори свекървата ми се обясни в любов и каза, че не харесвали предишната си снаха, но мен ме обичали.  Как да устоя на толкова любов? 

Mili-Vanili
Не си единствената.По-голямата част от нещата,който си написала сякаш аз съм ги писала с разликата,че аз много добре знаех,че едва ли не ще си гледам детето сама.Блу ти е дала съвети.Аз незнам какво да добавя,незнам кое е по-правилното,след като в момента съм се командирова с  детето,за да си прочистя мислите и да се успокоя.Какво ще се случи само времето ще покаже.
Може би бих добавила:съсредоточи се върху детето си,защото ти цял живот ще бъдеш майка,а то само веднъж дете и не на последно място върху себе си,защото на това дете му трябва здрава майка.Опитай се в малкото случай,който той гледа детето да правиш нещо за себе си.Отиди на фризьор,до магазина,пий кафе с приателки.Покажи му,че и ти си човек и че колкото и да си го желала това дете и ти имаш някакъв праг на сили.И дано скоро отмине,а ако не здраве да е.Нито ще си първата,нито последната,която ще си гледа детето само.Въобще не се поддавай на манипулации,че не се справяш.Можеш и ще успееш.

Спрете да се правите на перфектните домакини.Гледайте себе си и детето и толкова.Къщата не е важно да е прекрасно подредена, манджа трябва да има за вас и детето, дрехи пак за вас.Мъжът е такъв какъвто го научиш с всичките му кусури.Много отдавна още преди да родя в къщи задълженията бяха разпределени между двамата.За добро или лошо той готви по-добре от мен и по-често.Да аз ставам да я гушкам, аз я разнасям нощем, но през деня, той излизаше с нея с количката.И аз имах период дето ми идеше да го удуша, но се наместихме криво ляво, като зарязах всичко.Някои неща се виждат още преди детето.Ние жените обичаме да обгрижваме мъжете, да не би нещо да им липсва и те свикват.Кой ли не би свикнал?

Съгласна съм с всичко написано по-горе, само ще добавя, че е много важно да говорите с партньора си. Когато си стоите и чакате да се сети, или му се сърдите, ефект няма да има, защото нито той знае какво ви е в главата, нито вие в неговата.
А това с помагането и мен ме вбесява, вие сте двойка, партньори, т.е. двамата трябва да гледате в една посока и да вървите заедно, а не той да помага... На кого помага, за какво помага... мъже
Всяко семейство преминава през кризи по един или друг повод, но когато има желание и от двете страни нещата се оправят, но пак казват, затова трябва комуникация.

Мда... Много често срещано объркване (меко казано) сред татковците е да се мисли, че по време на майчинството майката основно си почива. Нали е в отпуск! Картинката на седящи по градинките майки със сладко спящи бебета може да бъде доста подвеждаща. Лесно е сутрин да си вземеш душ и да хукнеш на работа, а после да се прибереш и да очакваш всичко да си е по старому - сготвено, изчистено, изпрано, подредено. На татковците трябва да им се разясни, че, независимо че само майката си остава вкъщи да се грижи за бебето, те също имат дял в отглеждането му. Че през първите месеци бебетата плачат, хранят се начесто и се будят начесто и на мама й трябва сън, не по-малко отколкото на татко. Така че той трябва да бъде така любезен да се примири, че не е сготвено, изчистено и подредено. Нещо повече, мама е с толкова изострена чувствителност, че и на нея й трябва гушкане и подкрепа.

Добра е идеята да се остави таткото едно денонощие да покаже как, аджеба, да се организират нещата, че да има време за всичко, което той очаква. Пък после, вече отпочинал от бащинството, да предаде щафетата на перфектната си съпруга. Истината е, че някои неща си личат още преди да се роди детето, но ние сме твърде вътре, за да ги видим. С разговори и поделяне на задълженията може да се постигне баланс, защото целта на семейството не е просто да има дете, а да е щастливо от това. А за щастието трябва да съдействат и двамата родители.

Mili-Vanili, не е това цената на мечтите . Имай предвид, че мъжете понякога просто имат сбъркана представа за това, което се случва след появата на детето в живота ви. Тази представа идва и от домашното възпитание и това, което са виждали около себе си. С малко напомняне обаче биха могли да поемат бащините си функции. Не вреди и да се оплачеш, нали сте двойка все пак, на кого другиго да си кажеш, че не си доспиваш, че се уморяваш, че имаш нужда от помощот време за себе си. И че не си идеална, също както и той не е. И че ако иска да има усмихната и спокойна съпруга, ще се наложи и той нещо да даде от себе си. Съгласна съм с Блу, че като поотраснат децата, нещата стават по-лесни и за двамата родители. Но разпределянето на задълженията може да си върви от самото начало и то да е що-годе по равно .

Всичко си личи преди детето да се появи,само че повечето или се правим,че не го виждаме или се молим той да се промени и не мога да си обясня от къде идва тази наша илюзия,че виждаш ли можеш да превъзпиташ възрастен човек.И да всичко идва от възпитанието или от модела в който е израстнал.
Относно разговорите да трябва да ги има,но разясяване поне в моя случай не е нужно.Той много добре осъзнава,вижда и чува ,но просто не му изнася и е по-лесно да делегираш нещата с чистачка,детегледачка...всеки друг да се грижи за детето,а той?!?...когато е в настроение. Тогава идва момента ,в който  започват разговори на различни езици.Болно ми е,но това е положението.Аз специално съм виждала "знаците" и за това гледам много да не го мисля.В крайна сметка най-важното нещо е ТЯ,жива здрава ми е.Всичко друго са подробности.

Ако обаче седите и не разчитате бащите да се включват в отглеждането на децата последните ще възприемат същия модел.
Момчетата ще израстнат с убеждението че децата са женска отговорност, момичетата че е нормално всичко да се върши от тях.

Разбира се, че нещата си личат още от преди децата. Но такъв мат'рял предлага милата ни Родина. Човек прави компромиси...

Говоренето помага, ако има кой да слуша... Българският мъж е традиционно твърдоглав и не му се променят така лесно възгледите\заблудите.

Да са ни живи и здрави децата- които придават смисъл на цялата тази мила родна картинка и я правят по-поносима!

Момичета, съгласна съм с pop4o. Този модел е устойчив, защото се възпроизвежда. Тати прави така, мама е съгласна, значи това е нормалното. Дори без да се замислят, децата копират това поведение и то става част от техните семейства след време. Не се бойте да оставите някое "ваше" задължение на съпруга си. Ако не е сготвено, той да му търси колая. Нито ще е винаги така, нито пък той е толкова несръчен да приготви вечеря. Ако няма изгладени дрехи за работа, да намери време да си изглади. Или да гледа бебето, докато вие му изгладите риза, примерно. Ако това предизвиква скандали, значи работата отива към разпад. Съжалявам да го кажа.

Момичета, в никакъв случай не искам да кажа, че милите мъже да не вземем нещо да ги претоварим. Казвам, че не бива да взимате прибързани решения, защото след време нещата в повечето случаи си идват на мястото. Дотогава обаче не се притеснявайте да изисквате и да говорите с партньора си за това как се чувствате вие!

Ще споделя нещо, което моя приятелка прочела в книга за отглеждане на деца. Самата тя има близнаци. " Не се развеждайте първата година". И не го казвам с ирония, а като човек с две деца, едното, от които бебе, и един развод зад гърба си. За съжаление не съм поумняла много с годините и все още съм от онези жени с недомлъвките, цупенето и блъскането на вратички на шкафове. И въпреки споделените грижи за детето в момента със съпруга ми, имам дни на гняв, когато съм уморена и недоспала и очаквам повече. Просто гледането на бебе е емоционално и физически изтощително дори за най-добрите семейства. Където вече е имало проблеми, могат само да се изострят.

Не само първата година ами и втората И го казвам съвсем сериозно.Емоционално това опустошава, а след време като погледнеш назад виждаш, че си искал или прекалено много или не си казал какво точно искаш!

Не е лесно нито за жените,нито за мъжете, когато се появи детето, защото всеки си изживява неговата част. И да, не умеем да общуваме помежду си явно, щом винаги и двете страни се чувстват неразбрани и онеправдани, а разговорите не водят до никъде.

И какво правим,  ако връзката съвсем се опустоши? Ни напред, ни назад. Нито оставането заедно в отровната среда на ежедневни кавги и отчуждение е ок, нито пък разводът, които ще усложни още повече емоционално и логистично и родителите и бебето.

Разведените да споделят как се справят след развода.

Не съм от разведените(все още),но мисля че е много относително. На каква възраст е детето,дали има на кого да разчиташ ,финансите с който разполагаш/какво работиш и не на последно място града в който живееш.При всички положения не е никак лесно,но не и невъзможно.
Като дете на разведени родители и после шаферка на втората им сватба(имат официален развод 8г и после се ожениха пак)съм благодарна,че по онова време са се развили и не съм присъствала на скандали,никой не ме е настройвал срещу другия и имах прекрасно детство,а сега вече женени 16г са пример за семейни взаимоотношения.