Тази душевна болка само метлата може да ви я запълни. Не знам в случая човек да плаче ли е по-хубаво, да се сдържа ли. Имам чувството, че нищо не помага освен да намери сили в себе си да се качва на метлата. Павла е била много силна, за да има Симеон. Мисля, че и Хелиантус така се запази, драпайки със зъби и нокти да открие нещо, с което да се приближи до бебето. Павла беше казала: "Помяташ, помяташ, па спреш".
Хубаво е, че си при мама. Да си те погледа тя.
В моменти, когато имам чувството, че сили нямам вече, когато се чувствам най-мизерната на света, поглеждам към Мишо. Представям си какъв би бил животът ми, ако бях с предишния си приятел: сигурно деца едно след друго (по случайност, да не решите, че планирани) и аз домакиня, а той на пиадестал. След това сравнявам със сегашния си живот и осъзнавам, че дори за миг не бих го променила. Ще мина колкото трябва процедури, ще направя, каквото трябва, само да съм с него.
Всички ще имаме своето бъдещо ревящо щастие, само трябва да успеем и да съхраним щастието, което имаме да сме с мъже, които минават с нас през това. Вярно не четат, ама ни карат по лекари, седят ако трябва в коридора. Толкова си могат, толкова дават.