Здравейте момичета,

За много години!
Отдавна не съм имала време да пиша тук, защото 2018 не ми беше от най-любимите и лежерни години, най-меко казано. Наред с хубавите неща, които ми донесе, ми донесе и развод.
Всичко лека полека започва да се нарежда и ми е по-спокойно, но все още има неща за напасване в новата ситуация.
Исках да питам тези от вас, които имат опит с това, как сте организирали виждането на бащата с детето по празниците и на рождения ден на детето? С Коледа и НГ е по-лесно, защото при единия е за Коледа, а при другия за НГ, но по Великден например? И по-важното - на рождения ден на детето?

За много години Мире,
Незнам до колко ние сме критерии.Като цяло относно Коледа и нова годида-аз държа малката да е с мен на бъдни вечер,а той държи за Коледа.За сега уговорката е той на 25.12 да я взима следобед,след като се наспи и да я връща на 26.12,за Нова година аз,нямам кой знае какви претенции,тази година беше с мен.За Великден  е с мен,защото аз съм именничка.Относно рожденният и ден-миналата година бяхме заедно,предполагам и за напред ще е така.Мисля,че в името на детето всеки може да направи компромис и да си държи езика зад зъбите.

Здравей Mirracles,

Аз също съм разведена, след 3 годишна съдебна битка сума ти нерви и какво ли не. Както bebeshok0326 каза, аз също гледам да бъда толератна и да не влизам в излишни коментари с биологичния баща на детето,защото от това само тя страда. Цената на спокойното дете, поне при мен , е мълчанието. Редуваме рожденните дни, а от 7 години на Бъдни Вечер винаги е при мен. Въоръжи се със сила и търпение.

Аз съм разведена с първия си съпруг вече 6 години. Досега без изключение на всички рождени дни на детето сме заедно с бащата. С времето всеки със своя нов партньор и следващи деца. Аз планирам и организирам нещата, като за това събитие си делим разходите. Обикновено присъстват и баби, дядовци от някоя от страните. На Коледа и НГ и при нас се регулираха нещата от само себе си. Аз държа на Бъдни вечер, той на Коледа през деня. За НГ повече е бил с мен, докато не поотрасна. За ваканции и други почивки обсъждаме и съгласуваме нещата чат-пат. С времето се нормализираха нещата и емоциите.
Като цяло не спазваме договора, който е със стандартните условия и не ограничавам вижданията. Рядко се налага да скръцна със зъби, ако предяви нещо, което не пасва в нашите семейни планове. Все пак детето отглеждам и издържам аз и държа да е ясно, че той следва да се съобразява.

Благодаря за отговора, Фейт! Предполагам, че с времето нещата наистина се напасват и планирането става малко по-лесно. При нас нещата са съвсем пресни и затова и емоциите около ситуацията не са се уталожили.

Привет мили момичета,

Пак съм аз с моите терзания след развода.

Какво говорите на децата си, когато тъгуват за баща си след развода? Как ги успокоявате?
Дъщеря ми е още на 2.5 г и постепенно осъзнава, че ние вече не живеем заедно.
Доста тъгува за баща си, макар че се виждат редовно. Опитвам с каквото се сетя да я успокоя, но понякога насън бълнува за баща си или се събужда с фразата "къде е моя тати" и тн.
Моля споделете опит как свикнаха вашите деца с новото положение след развода?

Въпреки, че не съм минавала през развод, може би това е нормално състояние.

По-важното е тя да усеща емоционална подкрепа и любов по времето което прекарва с баща си.