"Подкрепата не е истинска, когато е изпросена".Наха, само това ти изречение е стилно от всички други. Правилно. Както повикаш, така ще ти отговорят. Ако си просиш, ще бъдат изкуствени към теб. Няма лошо, лЮбезни маниери са това, просто трябва да си готова да приемеш малко изкуствено успокояване, а не да се оплакваш и от него. Ако си тъгуваш сама за себе си, много силно, и някак си другите го разберат това, ще ти е истинска подкрепата. Ако преди това ти самата истински си успокоявала момичетата, ама истински, с цялото си сърце и душа, намерила си много, все хубави и подходящи думички да кажеш, разбира се, че тези момичета сега ще те успокоят тебе, ако са на линия. Ама не искай чудеса де...Аз, ако бях в този чат, и ти идваш и казваш "Дойде ми" няма изобщо да те прочета. Няма да те прочета, защото нищо не ми говориш като ник. И аз нищо не ти говоря като ник, затова и хич няма да се хабя да ти казвам, че ми е дошло. Колко народ сме тука, малко или много човек си създава една групичка и си гледа нея. Даже се чудя кога си написала 500 мнения, пък аз едно не се сещам. И сега не те прочетох до края, защото много трудно се чете без пукната запетайка, точка...Аз на твое място, при такива драматични постинги, поне удивителни знаци щях да наблъскам, та дано я пресоля тази тема! Та, както и да е. Исках да ти кажа да не се ядосваш за това, че хората не ти обърнали внимание. 1. Вината може да е в теб. 2. На хората никога не може да им се разчита, всеки гледа него си. Можеш да разчиташ на близките си хора и на приятелите си. и 3. Ти нали не искаш тука да станем като траурна агенция? Дойде някое момиче и каже "Въй, дойде ми!" и останалите да се прекръстват на минутата и да викат "Моите съболезнования. Опази, Боже!"?...
Хайде, пожелавам ти здраве и много скорошен късмет с бебеправенето.
Мари