не знам какво съм ви направила хора,но явно на подкрепа от ваша страна не мога да разчитам или може би трябва да правя инсета или инвитро или някакъв друг метод на зачеване,които да е овенчан с неуспех или да пиша истерични постинги за това че ще слагам края на живота си ( ) за едно - Бъди силна сегашния ти неуспех в следващия момент ще бъде победа...... Ако има нещо лично по добре да ми кажете защото не е чесно........и в никои случай приятно....

naha, мила,
точно нищо не разбрах от този пост! Ако имаш предвид себе си - аз конкретно нямам абсолютно нищо "лично" към теб. Какво те навежда на мисълта, че другите имат?

Наха, от какво е породено това чувство в теб?
лично аз не разбирам..

Лан мила какво да ти кажа когато за поредн път ти е дошъл мензиса и все пак си решил да не бъдеш истеричен да пишеш глупости и да казваш на целия свят колко и как не ти се живее (на пример) заради не успеха ти все пак се надяваш от някъде от някои да видиш едно съжалявам или не се предавай или каквото и да е нищо ново за тука ежедневно чета как се подкрепят новите хора, старите хора, хора дори които не са с добри намерения абе не знам може би изживявам  тъжен момент и може би не всеки път искам да пиша колко и как ме боли но за човек които иска да има деца ( както всички тук) и не може е разбраемо поне малко да се надява на подкрепа.........

Наха,  , мисля че имаш нужда от почивка.
Всички изпадаме в дупки, повечето от нас излизат от тях.
Не се сърди на момичетата, ако знаеха, колко се нуждаеш от тях, щяха да обърнат света да ти дадат нужната подкрепа.
Усмихни се на слънцето навън. Щом искаш, ще стане.
Слънчев и усмихнат ден.

ами не мога да разбера защо се получава така че аз питам интересувам се живо какво става с мен с организма ми пиша мили неща надявам се за другите да успеят радвам се искренно до сълзи на техните успехи а за себе си не откивам подкрепа сякъш като кажа - Доиде ми и все е едно не съм казала нищо боли ме искам бебе искам го толкова силно боли ме за всички ви а като споделя че нищо не е станало  остава незабелязано от другите... и м/у другото това че правя все още нормални опити не означава че ме боли по малко от другите когато ми доиде

Ами ,мила, никой не може да знае точно как се чувстваш. На мен телепатията ми е слабо развита по природа.  :(Наистина съжалявам, че и този месец не е станало, но имай кураж и сила. Ако имаш нужда от подкрепа - сподели, не заключвай моментално, че имаме нещо против теб, просто никой не е разбрал, че ти е толкова тежко!

Аз......пак не схващам....явно ми се е разтопил мозъка от тази жега и съм затъпяла   Майтапа на страна, но наистина пак не разбрах. ако става въпрос, че е дошъл поредния цикъл и разбираш, че отново нищо не е станало, а си се надявала - разбирам те напълно. Сега съм в същия този момент от месеца и ми е гадно (а и като ми е болезнен още повече), но идват други месеци и нови надежди. Да не би да визираш нещо, което е станало в чата и там не си получила подкрепа?!? Извинявай че питам така, но наистина искам да разбера от какво е породена тази тема   Аз отдавна не влизам в чата, защото нямам време да седя много пред компа, а тук....нямам спомени да е писано нещо от теб по тази тема.......
Определено не си мисли че има някакъв заговор или нещо подобно и никой не те подкрепя. Мисля че няма такова нещо...дори съм сигурна. Всеки изпада в тежки и трудни моменти, в които му се иска да изчезне от света или да остане някъде сам и да не вижда никой.....или да има някой, който да казва:"Всичко ще е наред"..."Нещата ще се оправят". Няма нищо лошо в това.

Наха, мен лично ме боли за всяко момиче тук, независимо от начина на опитване.
Боли ме дори за тези, които "пробват от три месеца и нищо не става", защото си представям какво ги чака.
Боляло ме е когато ми идваше при естествени опити и си мислех, че много боли и че света свършва.
Обаче видях, че повече боли след неуспешна инсеминация, ама боли, та чак сърцето ти спира от болка...
А как ли боли след неуспешно ин-витро?
Радвам се, че реагираш така, защото аз например не съм много-много по утехите, нито пък искам да ми утешават, страдам си сама и мълчаливо и така успявам да стана и да тръгна напред пак...
Но ти имаш нужда от нашата утеха и аз те прегръщам и целувам, ще успееш, вярвай!
Хората сме различни...
Но пък съдбата ни тук е еднаква...

Наха, мисля че проблемът е в начина, по който казваш, че ти е "дошло".
Чета постингите ти и писаното в чата и почти винаги имам усещането, че не взимаш нещата навътре. С днешната ти тема тук, разбирам, че това не е така.
Но имай предвид, че хората не могат да поглеждат отвъд външните реакции на другите. Те НЕ знаят случващото се в главата ти. И за това не са виновни. За тях външния израз е вътрешното ти състояние.
Опитай да даваш по-често воля на емоциите си, ще ти бъде по-лесно и със сигурност никой няма да си мисли, че си слаба, щом показваш болката си. Всеки има право да страда и да го показва.
Дано скоро хубави новини заместят мъката в душата ти.

Добре аз съм свикнала да оставам неразбрана от другите но за каква почивка ми пишеш малко неумесно според мен сега виждате ли за какво става дума в един момент не искам да бъда истерична, а като кажа как се чувствам трябва да си взема "почивка" ами мерси може би няма значение  аз все пак ще продължа на пред и въпреки сълзите си и нуждата да крещя все пак ще се усмихна. В тоя момент това Вземи си почивка прозвуча като излязло от човек които грам не разбира за какво става дума израз от рода на - Само се успокои и ще стане..... нищо лично уаит но аз търся малко подкрепа в тъжен за мен момент, а ти ме пращаш на "почивка" сигурна съм в добрите ви намерения и може би сгреших че започнах тази тема. Но не е подкрепата истинска когато е изпросена........

Моята е истинска.
Аз не съм по празните приказки.
Ама, ха, не стига, че си направих труда да те подкрепя, ами си и неблагодарна!
Не ни слагай под един знаменател всички!

Мила, минала съм през 2 години опити по естествен път и едно неуспешно ИКСИ и знам, че света не свършва дотук. Знам, че и без собствени деца, ще обичам мъжа си и ще намирам сили да се усмихвам. Знам, че трябва да намираш време за почивка, иначе рискуваш да полудееш. Знам, че всеки си носи кръста и често е сам в тази борба. Знам, че никой не е длъжен да ми съчувства и да ме подкрепя. Знам, че обикновено в такива ситуации, хората не са виновни за реакциите си, а повредата е в моя телевизор. Знам, че всяка изказано мнение е продиктувано от мисъл.
Знам, че скоро ще се изправиш и ще продължиш, защото това е единствения изход.

Всеки дава подкрепа по неговия си начин, освен че очакваш така телепатично да знаем, че имаш нужда от подкрепа, очакваш и тази подрепа да е точно определена. Ами това просто не може да стане. Очакванията са вредни, защото безкрайно рядко се случват точно във вида в който ни се иска. Така само се самонараняваш. Смятам, че подкрепата на white е не по малко искрена от моята, от твоята или от която и да е на момиче в този форум, защото всички сме преживявали много тежко този момент. Не може да говори (и да подкрепя неискрено) човек, който много добре знае колко боли.

Нищо лично миличка, виж ми лентичката и ще разбереш за колко време става въпрос при нас. Имам 3 бременности и 3 спонтанни аборта. Забременях точно, когато бях спокойна и реанимирах. Уви проблемът не е само в забременяването, но и в износването. Не знам от колко време вие опитвате, но начина по който пишеш, показва че си емоционално нестабилна. Много е важно да си стабилен преди да забременееш. Това изисква време, настройка, самонагласа, сълзи, рев, минаване през депресия, апатия, мразене на целият свят и какво ли още не. Аз съм на фаза в която си умирам от кеф, когато видя бременна и се разтапям на бебче. Докато стигна до нея обаче, само аз си знам през какви състояния съм минала. И ние година и нещо, даже две разчитахме на традиционният начин, но последно правихме и инсе. Аз почивам - заслужила съм си го, след 3 години борба искам едно лято да ми е както трябва. Да не робувам на овулацията си, а на желанията си!

Наха мила   Сигурна съм, че ще успееш, още повече че си толкова упорита и не искаш никаква почивка. Само се замисли, че и прекаленото натягане на пружината не е полезно. Казвам ти го от личен опит, а не на принципа "не го мисли и ще стане". Защото от пренатягането човек си докарва и други болести, които никак не помагат за решаването на основния ни проблем, повярвай ми. Понякога наистина е по-добре да спреш за малко и да се успокоиш, а после с нови сили да продължиш напред.
Съжалявам, че се чувстваш неразбрана. Може би не си писала в подходящата тема, знам ли. А мястото на емоциите си е именно тук, в емоционални проблеми.
Аз лично чета и пиша мнения по теми, където мога да дам адекватно мнение на базата на моя личен опит. Не съм лекар и не мога да давам мнение по всички проблеми. Сигурно затова съм пропуснала твоя проблем, извинявай.

...Но не е подкрепата истинска когато е изпросена........

Наха, нали знаеш колко те обичам, казах ти и мнението ми и чувствата ми относно идването на Мензиса и утехата. Ама наистина като ти трябва утеха просто свирни, не я мисли като изпросена и че не е от сърце. Погледни от долу колко момичета има регистрирани във форума. Ако трябва всяка да я утешава всеки път като й дойде, то ще трябва да има нов под форум "Утехи".
Целувки и не ги взимай така на вътре нещата, просто изглежда този път ти е дошло в повече
 

Честно казано, в "kista" където сподели, че ти е дошло, не останах с впечатление, че ти е толкова тежко. Аз например някои месеци се съсипвам от мъка, в други съм добре. Ти даже се шегуваше, че си късметлийка, че не те боли и аз реших, че просто този месец не ти е толкова трудно. Ако беше споделила разбира се, че бих те подкрепила. Това не означва, че не ми стана криво, когато прочетох, че ти е дошло. Помислих си "Пак пропиляни надежди", но не сметнах за уместно да ти го напиша при положение, че постовете ти не бяха тъжни. Мислех си "Явно го приема нормално, защо да я натъжавам сега с моите мисли?". Пък и от къде да знам дали този месец мъжът ти не е бил в командировка някъде си и въобще не сте правили опити или пък нещо друго?! Както ти казах, това което чувстваш си е първо в теб, аз (и другите) реагираме само на това, което показваш!