На 10 Март 2005 г. от 14:00 в сградата на Общината в град Пловдив ще се проведе среща под надслов "Стерилитетът - поглед от всички страни", организирана от сдружение Зачатие, която ще се проведе под егидата на г-н кмета на гр. Пловдив д-р Иван Чомаков. Ще присъстват представители на сдружението, изявени специалисти в областта стерилитета, репродуктивните технологии, акушер-гинеколози, психолози, адвокати и специализирани издания.

Поканени са всички членове и приятели на сдружение Зачатие.

На срещата ще бъдат обсъдени основните проблеми на стерилитета в различни аспекти като диагностиката му, методите на лечение, асистираната репродукция, емоционалните проблеми като фактор, преодоляването на обществените нагласи и др.

За контакти, записване информация:

Председател:
Оливера Борисова тел: 0888 75 80 90

Зам. председател:
Д-р Мариела Даскалова тел: 0898 99 55 32

e-mail: zachatie@zachatie.org

Кратък репортаж от срещата >>

Снимки:

“Стерилитетът – поглед от всички страни”
ПОДРОБЕН РЕПОРТАЖ ОТ СРЕЩАТА
Пловдив, 10 март 2005 г.

Д-р Мариела Даскалова
Провеждаме тази среща една година след учредяване на сдружение „Зачатие” като юридическо лице с нестопанска цел.
Една година, знаете, е и много, и малко време. За тази година членовете на сдружението се увеличават непрекъснато, посещаемостта на сайта се покачва експоненциално всяка седмица. И проблемите на стерилните двойки ни заливат като лавина. Бих искала да не е така, но, всъщност, е точно така. В последните шест месеца съм отговорила на над 1200 запитвания по електронната поща. Това прави по 200 запитвания месечно – с тежки проблеми, трудно решими, емоционално обременяващи.
В клуб „Проблемно забременяване” на dir.bg за 3 години има над 55 000 мнения, а в сайта на „Зачатие” за една година има над 7000 мнения.
Затова благодаря на всички, които подадоха ръка на сдружение „Зачатие”, помогнаха на бездетните двойки по някакъв начин, а също и на тези, с които се надявам да работим за в бъдеще.

На срещата официално са поканени:

 » Сдружение „Зачатие”, преставено от г-жа Оливера Борисова, председател на сдружението. Аз съм заместник председател – д-р Даскалова. Както и много наши членове.
 » „Медицински център „РепроБиоМед”, представен от д-р Павлета Табакова и д-р Георги Николов.
 » Община Пловдив – д-р Рада Бояджиева, главен инспектор сектор “Здравеопазване”
 » Клиники „Торакс”, представени от СБАЛАГ – Пловдив - д-р Васил Даскалов, акушер-гинеколог, д-р Тома Томов – Медицински управител на Клиники „Торакс” – София, д-р Георги Джаров – Медицински управител на СБАЛАГ клиники „Торакс” – Пловдив.
 »    Управителен съвет на фондация „Семейство Бояджиеви”, представен от г-жа Ани Владимирова
 »    Първият български сайт за електронна консултация и психотераприя „E-therapy”, представен от управителя на сайта – Александра Гечева
 »    Център за Репродуктивно Здраве – Плевен, представен от доц. д-р Емилиана Конова – имунолог.
 »    Уролозите-андролози представя д-р Милен Кацаров, завеждащ сектор Андрология в Александровска болница към Катедрата по урология
 »    Адвокатска кантора „Костакиев – Консулт и партнърс” – г-жа Гергана Костакиева
 »    Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии” – г-жа Божура Павлова
 »    РЗОК – Пловдив, д-р Славчева,
 »    Бях поканила доц. Кременски, който е управител на Лабораторията по молекулярна патология, но той се извини, че има много сериозен обществен ангажимент.

Както и много поддръжници и членове на сдружението

Когато тези дни обсъждахме с членовете на сдружението предстоящата среща, ми се прииска да ви кажа нещо, което Бърнард Шоу е казал по-добре от мен. Затова ще си позволя да използвам неговите думи: „Ако аз имам ябълка и ти имаш ябълка и ние си разменим тези ябълки, то у мен и у теб ще остане по една ябълка. Ако аз имам идея и ти имаш идея и ние си разменим тези идеи, то тогава у нас двамата ще има по две идеи!” Затова ви предлагам моите идеи. Те, разбира се, са и идеи на сдружение „Зачатие”. Вие всички ги имате написани пред себе си. Ще видите, че една част от темите са актуални и трябва да бъдат обсъдени и решени веднага. А другата част са дългосрочни и изискват продължителни усилия на много хора и организации.

Предлагам да обсъдим следните неща:

1. Да се разработи медицински стандарт за диагностика и лечение на стерилните двойки.
Когато се учреди сдружение „Зачатие” преди една година, Управителният Съвет проведе една среща с представителите на Министерство на здравеопазването и Здравната каса. На нея беше съобщено, че една седмица след срещата ще има приет медицински стандарт по акушерство и гинекология. Както знаете, такъв все още няма. Специално внимание искам да обърнем на едни много важни причини за стерилитета – генетични и имунологични.

2. Да се разработи стратегия за преодоляване на негативната обществена нагласа към стерилните двойки съвместно с други женски организации.
Обществото ни все още е настроено силно консервативно по отношение на причините, водещи що стерилитет и твърде неприятно се отнася към жените, страдащи от стерилитет. В тази насока ще търсим съдействие и на други женски организации.

3. Да се разработи дългосрочна програма за справяне с психологическите проблеми на стерилните двойки съвместно с психолози, работещи по проблемите на репродуктивното здраве.
Този аспект на стерилитета е труден, поради нежеланието и страха на хората да ползват услугите на психотерапевт.

4. Да се разработи стратегия за профилактика на заболяванията и сексуалното поведение, водещи в бъдеще до репродуктивни проблеми.
Дори и неспециалистите знаят, че навреме лекуваното заболяване или предотвратена сексуално-трансмисивна болест могат да спестят дългогодишно ходене по лекари и даване на пари за лечение на едно хронично заболяване.

5. Да се разгледа “Програмата за лечение на безплодието при жената” и да се облекчи достъпът на жените до съответните ин витро центрове.
Сдружението работи и за тази цел активно, като всеки ден непрекъснато и своевременно се качват на сайта новостите и изискванията по тази програма, но, въпреки това, остават неясноти, които се надявам в движение да изясним.

6. Да се обсъди специалността „Андрология” като тясна специализация на уролозите и да се въведе понятието „мъжки стерилитет” като елемент от диагностиката и лечението на безплодието по договор с НЗОК.
По този въпрос, извинете за емоционалното ми изказване, аз, като ембриолог, изпадам в ярост, а много семейства със стерилни проблеми са доведени до отчаяние. При положение, че в последните 15 години по цял свят изследователите говорят за рязък спад на мъжките показатели, за сериозен бум на мъжкия стерилитет; при положение, че Световната Здравна Организация двукратно снижи критериите за норматив за мъжки стерилитет, за спермален анализ, ние продължаваме да лекуваме само и единствено жената. Аз не го разбирам и не желая да го приема за нормално.

7. Да се обсъдят законовите норми по осиновяване, бюрократичните и юридически спънки по процедурата за осиновяване на български и чуждестранни граждани и пътищата за облекчаването им.
Осиновяването понякога е единствен изход за стерилната двойка, но не винаги е акт на отчаяние. Така че, след като е толкова трагично състоянието на домовете за отглеждане на деца без родителски грижи, би трябвало да дадем шанс и на двете страни, вместо да създаваме пречки.
 
Това бяха моите встъпителни думи. Сега ви предлагам да бъдем максимално кратки и всеки от поканените да изложи в рамките на 5 минути своето виждане. След това да отделим време за въпроси и дискусия.

Нека да чуем първо г-жа Оливера Борисова, председател на сдружение „Зачатие”.

Г-жа Оливера Борисова
Не е пресилено да се каже, че 270 хиляди двойки в България не могат да имат дете и желанието за собствено дете при тях не е само блян. То е борба, една ежедневна, ежечасна, болезнена и често пъти скъпоструваща борба. И, за жалост, много пъти завършваща с неуспех. Тези двойки не могат да се интегрират добре в обществото, защото всички техни приятели и връстници имат вече деца и общуванията се въртят винаги около децата и техните проблеми. Проблемът на стерилитета е много дискретен и много личен. И същевременно много мащабен. Просто толкова мащабен, че тези хора не могат да се справят сами с него. При повечето заболявания хората не крият своята диагноза. Те правят асоциации, сдружения, общества, борят се за своите права, излизат пред медиите. Ако не друго, поне говорят помежду си и се подкрепят. А, за съжаление, при бездетните двойки това няма как да стане, защото над тях тегне едно обществено клеймо. Тяхната болка е голяма. И към нея се прибавя чувството на изолация, безпомощност, вина, неспособност да се справят със ситуацията. Проблемът, че не могат да създадат потомство, обсебва съзнанието им. Тези хора са неспособни да се реализират и професионално, те се изолират и от приятелите си. Към липсата на здравна информация и квалифициран медицински персонал в по-малките градове и населени места се добавят и все още остарелите разбирания и отношения на обществото към безплодието, които пречат на семействата потърсят навреме медицинска помощ. Те стават жертва на намеци, на коментари, което вменява у тях чувството на вина, чувството на дефектност – нещо, което е изключително и извънредно неприятно, уверявам ви. Често стерилитетът е причината за разтрогването на браковете на тези хора. Те имат единствено интернет-сайтовете и форумите. Но, както всички знаем, не всеки има достъп до интернет. В тези сайтове тези хора могат да споделят своята болка, но, както вече казах, много малко са хората, които имат достъп до мрежата. Останалите са самотни, отчаяни и изолирани в своята безпомощност. И се стига до там, че дори лекарите не могат да разчитат на подкрепа и съдействие от страна на пациентите си. Както доктор Даскалова спомена, на 6 март 2004 г. бе взето решение да се учреди сдружение „Зачатие”, което да обедини, подпомогне и информира семействата, които не могат да имат деца без провеждането на редица изследвания и лечение. Сдружение „Зачатие” е израз на готовността на тези млади семейства да излязат от тъмния ъгъл на своята болка и изолация и да кажат на обществото: „България има нужда от деца, а най-голямото щастие за нас е да ги създадем и да ги обичаме!”. Дейността на нашето сдружение се изразява в осигуряване на подкрепа при сформирането на политиката за намаляване на демографския срив, увеличаване на осведомеността на българските граждани по проблемите на репродуктивното здраве. Сред основните цели и идеи на сдружение „Зачатие” са: сътрудничество между различните български и международни институции за промени в законодателството по отношение на репродуктивното здраве и инфертилитета; популяризиране на проблемите на репродуктивното здраве и залагане на тези проблеми в обществения дебат; разработване на планове и стратегии за борба със стерилитета, както и тяхното изпълнение; създаване на база данни за здравни заведения, клиники и лаборатории и други за информиране на бездетните семейства; разработка на самостоятелни и участие в съвместни проекти, свързани с репродуктивното здраве на населението, с други организации в страната и чужбина и представянето на чужд опит пред българската общественост; организиране на семинари, курсове, дискусии и други подобни мероприятия за повишаване на нивото на здравната култура и профилактиката на репродуктивните заболявания; организиране на издателска и рекламна дейност, посредничество и партньорство със сродни сдружения в страната и чужбина.
Нашето сдружение „Зачатие” е все още само на една година, но за този кратък период то успя да спечели много приятели и да намери широка подкрепа сред хора, организации, професионалисти и специализирани центрове. Първият подарък за нас, нашите членове и приятели, бе от психолозите на първия сайт за on-line психотерапия в България www.e-therapy.com. Те подариха на членовете и приятелите на сдружението, главно инфертилни двойки и жени с репродуктивни проблеми, 600 часа безплатна професионална on-line консултации. Това позволи на всеки член на сдружението, без да излиза от анонимност и без да се налага да пътува, да проведе по три часа сериозна психологическа консултация, при това съвсем безплатно.
През месец юни 2004 г. ни бяха предложени от Центъра по Клинична Имунология при ВМИ – Плевен, напълно безплатни имунологични изследвания в Израел от професор Йехуда Шонфилд по 25 диагностични имунологични показатели в серум на жени със стерилитет, повтарящи се спонтанни аборти, мъртви раждания или неуспешни ин-витро процедури. Много от нашите момичета се възползваха от чудесното предложение.
Бяхме поканени в специални дни за безплатни гинекологични прегледи и спермограми, огранизирани от медицински център „Репродуктивно здраве”.
Едно от нашите постижения е създаването и поддържането на първия и уникален по рода си портал за семейно планиране от клиника www.zachatie.org. Този сайт, както каза д-р Даскалова, съдържа много полезна информация за планирането на бременността и зачеването, специализирани прегледи и материали за репродуктивните заболявания, тяхната диагностика и лечение, статии на български специалисти по акушерство и гинекология, стерилитета и асистираната репродукция, богата библиотека за клиники, ин-витро центрове и специалисти в областта на репродуктивните заболявания. На сайта също така има и дискусионен форум за интерактивно общуване между посетителите. Искам с гордост да ви кажа, че през 2004 година нашият сайт спечели 4 престижни награди. През месец юни бе обявен за най-добър сайт за деца и родители в уеб-конкурса, организиран от „Асоциация за родители” и издателска къща „Тара”; през октомври спечели втора награда на 16-то издание на форума „Компютърно пространство 2004 г.” в категория „Информация и медии” и през месец ноември нашият сайт бе номиниран в конкурса за най-престижните уеб-награди у нас „БГ сайт 2004 г.” и спечели в категория „Здраве” първо място на журито и стана „Сайт на публиката”.

Д-р Георги Николов
Бих искал да изразя моето мнение по някои от тук поставените въпроси.
Първо – по отношение на медицинските стандарти за диагностика и лечение на стерилните двойки. Обикновено този тип стандарти се изграждат или към отделни специалности по “Репродуктивна медицина” в страните, в които ги има, или към стандартите по “Акушерство и Гинекология”. В България, както вече споменахме тук, отдавна се говори за подобен “Стандарт по Акушерство и Гинекология”. Има обещания във връзка с това, обаче, в крайна сметка, това нещо още не е направено. Единственото нещо, с което мога си обясня факта, че няма такъв стандарт, при положение, че примерно в “Анестезиология и Реанимация” има, в детски болести има изградени стандарти, добри или лоши, по “Акушерство и Гинекология” няма (и не съм толкова сигурен, че скоро това ще стане), е, че специалността е изключително консервативна. Някак през последните години водещите специалисти в тази специалност, които определят какво да влезе по клинични пътеки, как да се остойностят процедурите, и т.н., нямат особено желание да развият точно тази дейност, т.е. да се включат в някаква експертна група или, може би, просто да се съгласят да направят подобни стандарти. Това, според мен, е една от основните причини. Като частен случай тук е “Стандартът по Репродуктивна медицина”, бих го нарекъл, защото тук не влиза само “Стандартът за ин-витро оплождане”, или “Стандартът за Асистираната репродукция”, или само за диагностиката и лечението на стерилитета. Специалността „Репродуктивна медицина” е много широка. И може би трябва да има един по-общ стандарт. Но, така или иначе, много от тези неща биха могли да бъдат направени със съвместни усилия. В Българската Асоциация по Репродуктивно Здраве вече се работи по този аспект. И всяка година на конгресите (след няколко дни е шестият пореден) се взимат решения по отношение една или друга страна във връзка с диагностиката или лечението на стерилитета. Приети бяха и някои документи, като например декларация за информирано съгласие и т.н., които, освен всичко друго, имат и важно значение от чисто юридическа гледна точка. От Асоциацията по Стерилитет са хората, които бяха експертна група по създаването на “Програмата за лечение на безплодието” на Националната Здравноосигурителна Каса. Това бяхме аз, д-р Наталия Тимева, д-р Георги Стаменов и проф. Кюркчиев, който е и Главен експерт по стерилитет към Националната Здравноосигурителна Каса към момента. Така че, програмата, за добро или лошо, хубава или не чак дотам, е нашата начална стъпка. На базата на нещата, които сме обсъдили, например – при какви индикации, по какъв начин да влезе, да влезе ли или да не влезе въобще в програмата и защо – има вече някакви събрани документи, отделните индикации на стерилитет и начините за третиране. Например, документите, които се изискват от Националната Здравноосигурителна Каса като предварителни изследвания, до голяма степен покриват и стандарта, който би следвало да има при консултация на една жена при нейното уточняване на диагноза или лечение. И друг проблем е, че ние от Българската Асоциация по Репродуктивно Здраве бихме могли да обсъдим с всички партньори, които имат желание за това, да се направи пак една такава експертна група, която да работи по въпроса, да се предлага нещо, защото ние не бихме могли да налагаме по никакъв начин никому някакви стандарти (те се одобряват на съвсем друго ниво), но да има предложения за такива медицински стандарти. Редно е да има такива стандарти. Те са от полза за пациентите, защото това им гарантира, че няма да има колеги, работещи репродуктивна медицина, които да имат някакви неетични или неправилни действия. И от друга страна, стандартите защитават и самите лекари от претенции. По въпроса за “Програмата за лечение на безплодието” трябва да се има следното нещо предвид – програмата, безспорно, не е съвършена. Това е една много нова програма – досега такова нещо в България не е имало. И то не само защото , но такава като при стерилитета няма. Става въпрос за много неща. Дори само поради факта, че има три различни групи медикаменти, които се реимбурсират от Здравната Каса. Уникална е и заради това, че за първи път този проблем попада в обществения интерес под някаква форма в полезрението на държавата като приоритет. Уникална е и с това, че, на практика, парите, които се отпускат от Националната Здравноосигурителна Каса, по този начин, по който се отпускат, не биха могли да стигнат за всички желаещи, но ще стигнат до една голяма група жени, които иначе не биха могли по никакъв начин да си позволят тази процедура. Много трудности има по тази програма, много формалности има, защото и документите, които се изискват, са прекалено много. За сравнение ако погледнем – например, има “Национална програма за лечение на пролактиномите с „Достинекс” – там се изисква, на практика, да има една снимка, направена на скенер или магнитен резонанс, да се види, че пролактинът е увеличен, указва се заведението, в което това нещо може да бъде доказано; и оттам нататък – един медикамент и една терапия. Обаче тук нещата са много по-сложни. Затова защото, когато жените не са подготвени за една или друга програма, всичко се проваля – и стимулация, и медикаменти, на всичкото отгоре е и опасно да бъде лекувана жена, която не е подготвена и не отговаря на индикациите. Т.е. има прекалено много инфертилни семейства, а, за да се подберат тези, които са най-подходящи, то трябва да има по-строги критерии. Вижда се, че тази програма е една много обемиста, трудна програма, която тепърва си пробива път. Безспорно, тя ще претърпи много промени в близките 2-3 години. Дай Боже, да не бъде снета по някакви причини от Здравноосигурителната Каса. Трябва, обаче, всички да сме „за” тези програми и да подпомагаме, доколкото можем, тяхното стартиране. Затова защото, ако ние не успеем да направим една работеща, макар и не много добра програма, тя просто наистина може да бъде снета от дневен ред. Има страни, в които стерилитетът не е такъв приоритет. Повечето Западни страни реимбурсират 4 цикъла. Докато в България тази програма трябва да проходи.
По отношение на мъжкия стерилитет – тук може много неща да се говорят, и една отделна среща, може би, да се проведе за мъжкия стерилитет. Сега само ще кажа следното нещо. Първо, Световната Здравна Организация на няколко пъти снижава критериите за нормоспермия при мъжете. Доколко това се дължи на факта, че наистина се влошават тези показатели в световен мащаб, и доколко се дължи на факта, че не е нужно тези показатели да са толкова високи – това е едната страна. Другата е, че методите за оценка на семенна течност са ............. по отношение на морфологията. Последната редакция е, че 15 % нормална морфология се счита за нормално, което само преди 20 години щеше да бъде някаква най-долна ерес. Така че, дали е защото наистина се снижават тези показатели или просто има нужда да не се наплашват прекалено много мъжете, но излиза, че една много голяма група от мъжете попада под рубриката „някакъв вид или някаква степен на субфертилитет”. Ние направихме едно проучване на базата на предпоследните и последните стандарти на СЗО при семействата, които идват да си правят една спермограма, било заради инфертилен проблем, било просто така, защото имат някакво притеснение, и се оказа, че, на практика, над 50 % имат показатели (един или няколко) под тези на СЗО. Обаче, трябва да се мисли и в тази насока, че снижаването на показателите и вкарването на една все по-голяма група в рубриката „нормозооспермия”, води до едно фалшиво спокойствие в средите както на хората, така и на колегите, че проблемът не е толкова голям. Истината е, че над 50% от семействата, които наистина имат някакъв проблем със стерилитета, имат някакъв мъжки фактор. При поне 30% стерилитетът се дължи изключително и само на мъжки фактор. Много често този фактор е комбиниран. Добре е да се знае това. И, както сте забелязали, когато сте преглеждали “Програмата за лечение на безплодието” на Здравната Каса, мъжкият стерилитет е залегнал много сериозно в нея. Една от сравнително лесните индикации за включване на семейството към програмата на ЗК е именно мъжкият стерилитет, защото всички показатели, които са указани, че могат да бъдат включени в програма за ин-витро оплождане, не са чак толкова драстично ниски. Можеше да бъде, примерно, 10% подвижност, но не е така. Т.е. много широк диапазон от пациенти ще бъдат включени на базата на този фактор, точно понеже се отчита неговото значение. И тъй като (д-р Кацаров може би трябва да каже повече по въпроса) има методи, с които да се помогне, и то много съществено, в тези случаи, където има водещ или асоцииран към някакъв женски проблем мъжки стерилитет, добре е да се обърне внимание. Методите на асистирана репродукция, било чрез обработване на семенна течност за вътрематочна инсеминация, било стандартното класическо ин-витро оплождане, било чрез за т.нар. микроманипулации на човешки гамети (ИКСИ, както е по-популярно и вече доста успешно се прави в България - специално при нас през последните 5 години има над 300 семейства, на които е направена тази процедура, като успеваемостта на този метод е около 25%), показват, че всъщност има какво да се направи по въпроса и не е чак толкова фатален проблем, ако се окаже, че е налице мъжки стерилитет. Аз мисля, че има обаче много да се желае още в това да се промени съзнанието на колегите, които (и сега забелязвам от големи болници, че дори от университетски клиники) са обърнали някъде около година-година и половина внимание за лечение на съпругата, а се оказва, че мъжът няма една прецизно направена спермограма. И, когато са направени 6-8-10 опита за стимулация, когато жената е качила килограми и когато се оказва, че нищо не помага, сменила е 5-6 кабинета и лекари, отчаяла се е – изведнъж се оказва, че мъжът не е добре и вече много по-лесно може да се премине към същината на проблема.

Д-р Милен Кацаров
Д-р Николов ни запозна с проблемите на мъжкия стерилитет, аз само искам да добавя, че, според мен, трябва да се въведе единен критерий за качеството на спермата, т.е. цитологичните лаборатории, които извършват този анализ, да имат някакъв стандарт, защото получаваме най-различни, ужасни спермограми, на едно място са перфектни, на друго – много лоши. Така че, според мен, това, което трябва да се направи в тази насока, е да се въведе един такъв стандарт. Повечето хора, които работят, обикновено знаят световните стандарти, но, явно се оказва, че има и много от тях, които не са запознати с тези стандарти. Оттам идва и един много основен проблем с лечението на стерилитета. Защото, например, има (няма да цитирам) една лаборатория в София, която дава перфектни резултати, но, когато се отиде на друго място, нещата не са точно така. Има много двойки, десетки двойки, които дълги години, смятат, че при мъжа няма проблеми и, когато след 5 години направим изследване в друга лаборатория, се оказва, че нещата са трагични. Въвеждането на такъв единен критерий е първото, което смятам, че трябва да се направи.
Що се отнася до специалността „Андрология”, всички сте запознати, че това е специалност, която се занимава основно с мъжки стерилитет. Това е една мултидисциплина, в която ние работим в екип с колегите ембриолози, микробиолози, гинеколози. Половината причини за мъжкия стерилитет са хирургични причини, които ние хирурзите-андролози се мъчим да решим по един или друг начин. Другата половина от проблемите са повече ендокринологични. Даже по-голяма част от проблемите са с неясни причини за мъжки стерилитет.
Що се отнася до Здравната Каса, за щастие, от тази година Здравната Каса поема хирургичното лечение на мъжкия стерилитет в частта разширени вени, кисти, хидроцеле, тумори на тестисите. Никъде обаче не се застъпва азооспермията като един доста сериозен проблем. В момента сме в преговори със Здравната Каса да се остойности и микроаспирацията на сперматозоиди от епидидима и от тестиса като метод за лечение на мъжкия стерилитет при обструктивни проблеми, за т.нар. ИКСИ процедура. В последно време се яви един доста сериозен проблем – на пазара от три-четири месеца липсва тестостерон във всякаква форма. Аз проучих този проблем и се оказа, че няма нищо светло на хоризонта. Просто от фирмите, които го внасяха, едната фирма фалира, а другата отказва да го внася. И можете да си представите как се лекува мъжки стерилитет без тестостерон.

Д-р Павлета Табакова
Аз много накратко ще се спра на няколко въпроса.
Първо – по отношение на профилактиката. Искам да кажа за профилактиката, че тя е в основата на решаване на един проблем. Така че, ако ние сега имаме 250 и над 250 хиляди семейства за модерните репродуктивни технологии, то този процент рязко ще намалее, ако имаме една добра профилактика. И ние трябва да се стремим към това, а не към скъпите технологии, които ще бъдат като единствената алтернатива, за да може едно семейство да има дете. Разбира се, тези технологии съществуват навсякъде по света. Те имат много по-широки параметри от това, което ние сме свикнали да приемаме за ин-витро оплождане. Защото там семейството, ако една-две години не може да реши проблема си, веднага минава към тези процедури. Така че, не казвам, че тези процедури ще се намалеят като абсолютна величина, но до тях трябва да се стига като единствен изход за това семейство във все по-малка степен. И тук се обръщам към колегите, които присъстват. По-рано, примерно, във всяка една голяма болница имаше профилирани звена, които се занимаваха със стерилитет. В момента в нашата страна всеки и на всяко ниво в частни и държавните центрове се занимава със стерилитет. Не става въпрос да се ограничим, но, когато ти вземеш ножа, когато ти пристъпиш към една ендоскопска оперативна техника (вече и в малките градове, знаете, че се правят лапароскопии и то много добре), винаги трябва да се мисли към щадене на гениталиите на жената – било оперирана по един начин, било при прекъсване на бременност, или третиране на т.нар. поликистози с едно варварско обгаряне на яйчника и след това, когато дойдат за ин-витро, отиват два пъти повече медикаменти, за да може този яйчник да бъде принуден да отдели необходимия брой яйцеклетки. Така че, навлизайки новите технологии, разширявайки хората, които се занимават с тях, всеки трябва да пристъпва изключително отговорно и, ако с неговата методика той не успее да излекува жената и тя да се сдобие със желаното дете, да мисли, че след него някой друг ще продължи и този, който ще продължи, трябва да има с какво да продължи. Това е просто една препоръка, която трябва, може би, медиите и въобще обществеността да прави достояние непрекъснато. И самите лекари по някакъв начин, лекарския съюз. Това е въпрос и на личен морал, но наистина човек трябва да работи прецизно. Защото въпросът не е само да излезеш от операционната и жената да се чувства добре, а – какво ще стане, след като ти си направил конкретна манипулация. Това е едното, върху което исках да се спра.
Второто – по отношение сайта и консултация с психолози. Това е едно отлично начинание. Искам да споделя нещо от моя дългогодишен опит, говорейки с жените, които имат вече деца от ин-витро. Понякога забременяват ин-витро жени, които по наша преценка не са най-добрия контингент, в смисъл – и възрастово, и, ако щете, преминали операция преди това, и дори това, което ние трансферираме (връщаме) не са отличните ембриони, но те забременяват. И винаги (аз съм далеч от тази дисциплина, но съм разговаряла с жените, имаме дългогодишни контакти) те казват едно и също: „Когато имаш вяра в лекаря, в екипа, безусловна вяра (по-добре да избират пет пъти, то народът е казал „Пет пъти мери, един път разкроявай”, така че, има единадесет ин-витро центъра и имат алтернатива) . Хората, които подлежат и се подлагат на тази процедура, трябва да подходят с изключително доверие към хората, които ги обслужват. Не казвам, че всеки път нещата се решават  Когато ти имаш доверие, дори когато първия опит е несполучлив, евентуално при втория, най-късно при третия, ще се сдобиеш с желаното дете. Ако има някакви недоразумения, те могат да се изяснят. Декларацията не е само единствената форма, с която трябва да кореспондират пациент и лекар. Но пациентите трябва да намерят начин да разговарят първо с екипа, който ги обслужва, да попитат защо не е станало или има ли начин да стане и какво е при тях, и тогава да винят екипа. Т.е. толерантност за толерантност. И тогава, когато има от двете страни разбиране, наистина и проблемът много по-често се решава.
И по последния въпрос – по законите, които претърпяха промени през последните години и относно осиновяването. Аз там не се намесвам, но в репродуктивната медицина в България вече много успешно и много се използва метода на т.нар. сурогатна бременност, т.е жени, които, поради здравословни причини, тежко сърдечно заболяване, не могат да станат майки, не могат да износят бебе или са загубили при някакво тежко раждане или аборт своята матка, пък имат добри яйчници, могат да бъдат майки. И аз специално, т.е. нашият екип, имаме много такива деца, които растат и са прекрасни деца. Но какво се получава. Ние, може би от една година, се въздържаме да работим в тази област и отказваме на семействата. Защото законът разрешава донорството на семенна течност, на ембриони, на яйцеклетки, а същевременно – генетичните родители гласуват доверие на жената Х, тя износва тяхното дете и оттам нататък те попадат под ударите на закона и тръгват по тежкия път на осиновяването като всички останали семейства, т.е. те трябва да търсят някакви улички, някакви заобикаляния на закона. Докато в една Гърция, дали в частен или в държавен център, с поднаредби това е решено – генетичните родители (ако трябва, се правят след това и ДНК тестове) автоматически стават родители на детето още от родилния дом. И, докато това нещо в България не се коригира, на много семейства ние просто им отказваме, защото аз не бих искала след това да ги видя плачещи и две години да не могат да си осиновят собственото дете.

Д-р Мариела Даскалова
Всъщност, това е законодателна промяна.


Д-р Георги Николов
Много промени бяха направени в Семейния Кодекс, които в момента влизат, ако не в пряк конфликт, то в известно противоречие със Закона за здравето, в който в глава „Репродукция” са упоменати и методите, които биха могли да бъдат използвани при асистирана репродукция при едно семейство, включително ооцитна донация, донация на ембриони, дарителство на сперматозоиди и включително сурогатни бременности, които най-малкото не са забранени от закона в България. В някои страни изрично е упоменато, че този метод не се прилага, в някои страни е под изключително строг контрол, даже в Холандия имаше наскоро един пилотен проект (мисля, че го одобриха) при изключителни случаи, с разрешение на специална етична комисия и т.н., да се разгледат всички документи по даден конкретен повод, да се види дали става въпрос за това или за някакъв вид каприз да бъде износено детето от друга жена и да се разреши подобно нещо. Ако в България ще се разрешава прилагането на сурогатна бременност, е желателно в правилника за прилагане на закона и в съответна наредба на Министерството да бъде упоменато при какви условия може това да стане. Трябва съответно да се нанесат и корекции в Семейния Кодекс, за да може това нещо да се извърши по много по-облекчена процедура. В противен случай жената, която е износила чуждото дете и го роди, трябва да се откаже от него, то да попадне в дом “Майка и Дете”, родителите, които са му генетични родители, да кандидатстват, ако съответната комисия се съгласи, че може да го даде за осиновяване, и, ако не го даде за осиновяване на някои други хора, генетичните родители да го получат след доста дълго време. Очевидно тук се получава един законодателен абсурд по отношение специално на сурогатните бременности. Има ли въобще нужда от такъв метод в България – това е един наистина резонен въпрос. Толкова ли са много случаите, че трябва да се занимаем и с този проблем, при положение, че има много жени, които са за инсеминации и това ще им реши проблема, че много жени са за лапароскопии и това ще им реши проблема, за ин-витро и така нататък? В България, за съжаление, се махат прекалено лесно и прекалено много матки на жени, и то на млада възраст – това първо. Второто нещо – голям героизъм е за един акушер-гинеколог гордо да махне на бърза ръка на някоя жена матката. Обаче не е много ясно какво става след това. Когато става въпрос за жени, които са около менопаузата, макар че и на тях си им трябват матки, това не е чак толкова страшно. Но, когато по някакъв повод се махне една матка на жена и вследствие на някаква груба интервенция върху матката тази матка се увреди (аборт, криминален аборт или аборт по желание, изпълнен не както трябва – без предварителни изследвания, без посявка, грубо, с престъргване на маточната кухина и така нататък – могат да се изброят един куп начини, по които една матка може да стане негодна за износване на бременност след това), а се оказва се, че не е никак малък процентът на жените, които имат този проблем – стерилитет и заради маточен проблем - в тези случаи сурогатните бременности са някакво решение на въпроса. При положение, че не са увредени яйчниците междувременно, защото и такива моменти има. Така че, тук това е въпрос и на някаква инициатива, която трябва да се подеме от някого – било от Асоциацията по стерилитет, може би от вас, а може би от всички нас – и се предложат тези промени, да се настоява за тях, защото съм сигурен, че ще има отпор по този въпрос. Някой ще се сети, че е прекалено голям християнин или нещо такова – и в един момент това може да се окаже доста трудно. Но трябва да има много желание да се направи това нещо. И то е редно да бъде направено.


Д-р Мариела Даскалова
По отношение на вярата искам да кажа две думи. Тези хора са обезверени по простата причина, че много години са били подмятани оттук-оттам, че им е провеждано едно лечение, което не винаги е било адекватно или пък изобщо не е било адекватно. И действително те са формирали крайно недоверие към всички. И затова, може би, част от процедурите не успяват.

Г-жа Александра Гечева
Много се радвам, че мога тук да говоря за психологическите проблеми, тъй като този аспект малко се засяга – предимно се говори за медицинската страна на проблема. Нека ви разкажа с какво се сблъскахме в сесиите, които проведохме, и за тази една година какво направихме и все още имаме желание да правим. Трябва да ви кажа, че сесиите бяха са много емоционални и това, което правим, много ни радва.
На първо място, почти при всяка една жена, дошла при нас, се сблъскваме с наличието на негативно себевъзприятие. Няма да се впускам в подробности, но трябва само да кажа, че се получава един затворен кръг, който от негативното самовъзприятие води до самоизолация и след това до междуличностни проблеми във взаимоотношенията с околните. Съответно, това, което трябва да се направи и което ние направихме, е даване на един нов поглед и формиране на една съвсем различна нагласа по отношение на себевъзприятие и на това как другите реагират и се отнасят към жените с този проблем. По този начин се снема и чувството за вина и се премахва поне частично, доколкото успяваме и се надяваме да успяваме, чувството за безсмислие. И така се продължава напред. Също така, трябва да се акцентира и върху елементи от личността, които да покажат личната ценност на жената и по този начин да се разфокусира основно вниманието върху проблема стерилност и да се активира себеразвитие в друга посока. Това прави жените да се чувстват пълноценни. И много е важно да се изгради нов поглед върху това как се общува с другите, защото ни направи впечатление във всяка една сесия как всяка една жена пречупва през собствения си проблем реакциите на другите и на близките и това е много болезнено, защото психиката е доста ранима и най-малкият жест може да се изтълкува като обида.
Много често в сесиите се наблюдаваше възникване на суеверия, пророчества и проклятия – едно ирационално осмисляне на нещата, които не могат да бъдат вече контролирани. Но по този начин се изгубва обективната оценка и възможностите на конкретната ситуация и могат да се пропуснат много шансове. И затова в сесиите извеждахме логични и рационални доводи, които да тушират цялата тази ирационалност и залитане в едни такива стимули, които се търсят, но които всъщност нямат реална помощ в конкретната ситуация.
И тъй като тук много се говори за репродуктивната медицина, за ин-витро, за ИКСИ, трябва да спомена и сексуалните проблеми, тъй като те са просто неотлъчно свързани с емоционалността като цяло. И независимо дали проблемът е в мъжа или в жената, тези проблеми бяха налице и доста се дискутираше по тях, въпреки че са твърде деликатни и имаше първоначална съпротива и просто се криеха определени неща, свързани със сексуални проблеми. Какво се наблюдаваше – отказване от сексуалната активност, което действаше като защитен механизъм. Всъщност се отлагаше поредният неуспешен опит и болезненото изживяване. Имаше жени, които казваха, че по-добре да нямат сексуален контакт, за да знаят поне откъде идва неуспехът, тъй като много са се лутали и нямат конкретна причина, за да има стерилност при тях. И затова се изгубваше интересът към партньора. Срещали сме се с абсолютно отчуждаване между партньорите. И затова при тези проблеми насочвахме вниманието към партньора, който вече беше възприеман дори като донор, грубо казано. И връщахме към първоначалните изживявания. Трябваше да разбием тази нагласа към сексуалната близост, която беше свързана само с репродуктивния проблем и да фокусираме вниманието към изживяване на близост и друг тип удоволствия. Защото за такива хора сексуалното общуване е свързано с много условности, всеки знае – мерене на базална температура, овулация, спермограма, и т.н. – така че, доста значимо беше засегнат и този проблем.
При ин-витрото основен беше проблемът с взимането на решение за ин-витро, тъй като при тази процедура, всеки знае, няма определен процент на успеваемост, доста е стресираща, болезнена, пък и скъпоструваща. Тя беше свързана с твърде много неизвестни за жените. Дори до такава степен, че, чудейки се дали да пристъпят към ин-витро, те започваха да изнасят това си съмнение към способността си дали наистина могат да бъдат родители. Така че, основно работата ни беше свързана с осмисляне на всички моменти при взимането на решение като една стъпка, която всъщност може да доведе до последващо туширане на другите съмнения, защото, да речем, ако се откажеш от ин-витро, след време може да си кажеш: „Добре, аз пропуснах тази възможност, а можех да го направя”. И именно в това се състои психологическата подкрепа, въпреки че във всеки цикъл на ин-витро процедурата си има специфични психологически проблеми. Също така, тук е много важно емоционалното отреагиране, което правихме по време на сесиите. Имаше жени, които идваха след направено неуспешно ин витро и просто искаха да се посъветват с психолог и емоционално да отреагират цялото това напрежение, което се е събрало в тях, защото жените бяха много напрегнати, обвиняваха себе си за неуспеха. Конкретно си спомням, че дори имаше жени, които казваха: „Неуспехът се състои в това, че аз бях твърде напрегната, не можех да контролирам емоциите си.” И всичко това. И как ще се страхуват от следващия опит, при който няма да могат да тушират тази висока емоционалност и нива на стрес.
Друг аспект е пресата на очакванията на близките. Това е просто нещо ужасно стресиращо за жените. Дори когато искаха да се откажат от определена процедура, те си казваха: „Ами, не, не мога да се откажа. Хората очакват от мен, питат ме. Как ще им кажа, примерно, че съм се отказала, или че не съм успяла, или че съм решила да отложа”.
Другото, което искам да кажа и което другите засегнаха, е по въпроса за осиновяването. Осиновяването доста бегло се засягаше в сесиите, които проведохме, тъй като то, едва ли не, беше последен изход или някакъв избор, който трябва да се вземе след падане на последната крепост, образно казано, която може да се завоюва. И ми направи изключително силно впечатление, че жените бяха запознати по-добре с юридическата и духовната страна на осиновяването, което извеждаше пред тях много неизвестни. Те се страхуваха как биха могли да възприемат това дете, дали биха могли да бъдат родители в истинския смисъл на думата, по какъв начин трябва изобщо да реагират към това дете. Също така, те нямаха реален пример от други семейства, които са осиновили. И голям проблем беше това – какво дете ще ми се падне, при все че аз го избирам. И затова трябваше да работим много по тези проблеми, като съпоставяхме ролята на биологичния родител с ролята на осиновителя. Когато пред себе си имаш едно дете, няма абсолютно никакво значение дали си биологичен родител или осиновител, тъй като това дете взима от теб това, което ти му дадеш, емоционално ти си по същия начин ангажиран. И трябваше логически да се осмислят тези параметри на осиновяването. И се надявам все повече жени, които действително са прекрачили и са опитали всичките процедури, вместо да се измъчват от някакви мечти, химери и т.н, да помислят и за този изход, който може да е едно добро решение на проблема.

Д-р Мариела Даскалова
Аз благодаря на Е-therapy за чудесната работа, която извършиха и продължават да извършват за нашите момичета.


Д-р Георги Николов
През последните десетина години, за добро или за лошо, асистираната репродукция, стана относително популярна под една или друга форма в нашата страна, стана и атрактивна за лекарите, които работят, къде успешно къде не, и се разпростря на много места, било като инсеминации, ин-витро оплождане, хирургии и т.н. Но преди години, поне аз като съм бил все още дори в детските си години, съм чувал за хора, които са си осиновявали дете след дългогодишен стерилитет и са забременявали и раждали собствено дете. Дали защото нивото на стреса е спаднало, дали просто е дошло времето, когато да стане това дете, но, така или иначе, те са си осиновявали преди това дете, отгледали са си го, обичат ги еднакво. Не е никак за изхвърляне тази опция – да бъде осиновявано дете. Би трябвало лекарите, които предлагат някаква форма на лечение и асистирана репродукция, особено когато виждат, че няма много големи шансове, да не забравят да предлагат винаги и този вариант. Затова защото сме имали случай след 16-годишно безплодие, когато те вече се откажат от ин витро процедурата – правили сме два, три четири пъти опити и т.н., вече си бил решил, че няма никакъв друг начин, предложиш им осиновяване, те решат, че ще тръгнат по процедурата и след известно време (ние сме имали няколко такива двойки) идват с бременност. Това е след един дългогодишен стерилитет. Очевидно е, че, в крайна сметка, наистина не трябва всичко да се свежда, тя и д-р Табакова каза, до: „Има проблем – инвитро оплождане”. Не бива да е този пътят. Не бива да се скъсява, от една страна, а трябва да се пробват и другите методи за лечение. Също така, трябва да се мисли и за осиновяване – едно дете, две деца, три деца. Защо не? Едно осиновено, две свои или обратното. Няма никакъв голям проблем. Въпросът е, че в България напоследък (аз бях подготвил нещо да кажа и по този въпрос, но само ще кажа следното), според данни на Централното Разузнавателно Управление – имат един сайт, World Track Book се казва, и за България за 2005 г. имат прогноза, че ние ще бъдем най-намаляващата нация в целия свят. Ако това не плаши някого и ако някой, който се пише демограф, каже, че няма демографски проблем в България, да помисли пак. А има много деца, които са оставени по домовете, живеят в нищета, боледуват, тяхната продължителност на живот е не особено голяма. Тези деца могат да получат и любов, и нежност, и развитие, и т.н. Осиновяването не е въобще нещо, към което трябва дори да се прибягва като крайна фаза и да се предлага на пациентите като краен вариант. То не е краен вариант. То е някакъв вариант. И то още от възможностите от самото начало.


Г-жа Александра Гечева
Само да допълня, че, всъщност, към осиновяването трябва да се промени цялата обществена нагласа. И хората по-скоро го възприемат като някакъв благороден акт, не като лична потребност и като потребност да даваш любов.


Д-р Георги Николов
Потребност да се гледат деца.


Г-жа Оливера Борисова
Потребността е точно да се гледат деца, но искам да засегна чисто емоционалния проблем и това е, че една жена просто иска да износи сама детето си, иска да го чувства под сърцето си. Аз самата съм осиновено дете. Разбрах го съвсем наскоро. За моите тридесет години това наистина е един много дълъг период. Моите родители са робували на едни порядки (те все още са тези порядки, де, но едно време те са били много по-застъпени, много по-силни) да не се казва на детето, да не бъде то наранено, да не би да реагира по някакъв такъв начин. Искам да кажа, че съвременната жена абсолютно по същия начин би реагирала. Би помислила: „Как ще реагира това дете, ако аз му кажа или то научи отнякъде другаде?” Сега, това е чисто емоционално, чисто психологически. Абсолютно за осиновяването съм и бих дала думата на нашия адвокат Гергана Костакиева, която може да обхване проблема много по-цялостно.

Г-жа Гергана Костакиева
Условно можем да разделим етапа на осиновяване на два основни, като всеки един от тези етапи включва няколко по-малки. Взимайки решение да осиновиш дете, ти всъщност се сблъскваш с един доста сериозен административен апарат. На първо място, за да бъдеш годен като родител, трябва да попаднеш в списъка на лицата, записани в един особен регистър на лицата, годни да бъдат родители или да бъдат пълни осиновители. Това означава следното – когато вие решите да подадете заявление за вписване в този регистър, вие трябва да подготвите един огромен списък от документи. Това включва както медицински свидетелства, така и свидетелства за вашето имущество и социално положение. Трябва да се приготвите психологически за един доста дълъг период от време, който включва проучване, събеседване, получаване на характеристики за бъдещите осиновители от техни близки семейства. Социалният доклад се изготвя в рамките на 3 месеца - през тези три месеца бъдещите осиновители не знаят дали ще бъдат одобрени за такива или не. Но да приемем, че, всъщност, процедурата завърши успешно. След това вие се вписвате в регистъра на осиновителите в България. Паралелно се води един отделен друг регистър на децата за осиновяване. Оттук нататък процедурата поема по един друг път. Към Регионална дирекция „Социално подпомагане” има създаден Съвет по осиновяване, който включва различни специалисти. Тези лица са натоварени с нелеката задача да отворят, един вид, двата списъка и да предложат като стока детето на бъдещите осиновители. За съжаление обаче, едно дете в никакъв случай не е дреха, която може да харесаш или да облечеш, или просто да я погледнеш и да кажеш: „Не, тя не става”. Едно дете, колкото и да е малко, в рамките на един месец, в който то е предложено на родител, вижда как при него идват много хора, след това си отиват и то разбира, че не е желано. Предполагам, че това не е най-доброто от гледна точка на детската психика, но това вече психолозите ще обяснят. Така или иначе, едно детенце, което три пъти е предложено и отказано, влиза в регистъра за международните осиновявания и там, между другото, може би, има по-голям шанс, защото България няма достатъчно добра здравна политика. Решавайки вие да осиновите едно детенце обаче, предложението и този едномесечен срок, в който вие може да вземете решение, да се срещнете с детето, да прецените дали това е вашето дете, процедурата не свършва просто дотук. Харесвайки детето, вие след това трябва да подадете молба чрез дирекция „Социално подпомагане” до съответния Окръжен или за София-град – Софийски Градски Съд. Процедурата минава на закрито съдебно заседание. Естествено, тя е свързана с редица доказателства, а ако осиновяваното лице, т.е. детето, е навършило 14-годишна възраст, то също дава лично мнение пред съда. Общо взето обаче, аз току-що ви натоварих с много юридическа информация, която, ми се струва, макар и много полезна, за толкова кратко време не може да се осмисли така добре и подходящо.
Все пак вие засегнахте и един доста сериозен проблем, който касае износването на дете, заченато от генетичен материал на родители, но от друга майка. Тук лекарите споделиха, че няма законодателна забрана, аз няма да се съглася с тях. Макар че Семейният Кодекс изрично не казва, че това е невъзможно, то има разпоредба, съгласно която майка е жената, която е родила детето. Няма значение от кого е взет генетичният материал, с факта на раждането тя става родител, тя става майка и като такава тя се записва в документите. Проблемът тук е доста по-сериозен, защото, ако тази жена се откаже от това дете с нотариално заверена декларация за отказ и даване съгласие за осиновяване, в никакъв случай не се знае дали родителите, дали генетичен материал, ще бъдат тези, на които ще бъде предложено това дете. Така че, проблемът е доста сложен. Според мен, законодателно това не е обмислено правилно и трябва родителите да имат възможност да изберат сами децата си, защото човек, виждайки едно дете, разбира дали това е неговото дете. За съжаление, такава е законодателната уредба. Тя, според мен, скоро в режима за осиновяването няма да бъде променена, тъй като изменението е съвсем отскоро – 2003 година.
Като цяло Семейният Кодекс е остарял. Но, за съжаление, трябва да има законодателна инициатива и воля за промяна. Мисля, че през 1999 година беше предложен цялостен нов проект за Семеен Кодекс. За съжаление, той мина на първо четене и остана да отлежава някъде в пленарните зали, така че, никой не разбра всъщност какво се случи с него – няма изгледи да бъде приет. Просто така седи проблемът. На този етап държавата явно няма желание да се занимава с този проблем, въпреки че за мен това е неразбираемо. И понеже тук всички сте лекари, а все пак аз съм юрист, според мен, държавата се грижи по-скоро за превенция на бременността, но в никакъв случай на жената, която е във фертилна възраст. Не, всъщност, аз не съм съгласна, в интерес на истината, че държавата се грижи и за бременните, защото лично аз съм потърпевша от безхаберието на тази държава. Влизайки в болница за задържане, недопустимо е да няма препарати, които да се поемат от Здравната Каса, именно за задържане. Какво значи това на 3-4 часа да ти поставят инжекция “Но-шпа”, когато няма „Прегнил”, който всъщност трябва да се постави? Да не говорим за изнудването, което следва. Но това вече са други странични въпроси. Ако някой все пак има някакви въпроси по осиновяването, аз съм приготвила един доста обстоен доклад, но не ми се искаше да ви затормозявам с излишни правни норми.

Д-р Георги Николов
Виждате ли някакъв малко по-лесен начин, чрез някаква промяна да може това да е възможно – осиновяване от майка, която е генетична?


Адв. Гергана Костакиева
За съжаление, невъзможно е, ако няма изменение в Семейния Кодекс.


Д-р Георги Николов
Възможна ли е промяна, ако това са изключения от правилото.


Адв. Гергана Костакиева
Да, да. Разбира се, може да се направи. Напълно допустимо е.


Д-р Георги Николов
Въпросът е как лобираме.


Адв. Гергана Костакиева
Разбира се, въпросът е да има законодателна воля за това. Защото едно младо момиче, което е било принудено, дали без знанието на съответния лекар, дали по медицински показатели, то е останало без матка, то няма как да износи дете. А всяка жена вътре в себе си има потребност да бъде родител. Това може да стане по един много по-лесен начин, отколкото е едно осиновяване в момента, което може да отнеме години. Но, за съжаление, няма законодателна воля, според мен, към този проблем.


Д-р Мариела Даскалова
Да прехвърлим микрофона към г-жа Ани Владимирова – Член на Управителния Съвет на фондация „Семейство Бояджиеви”:

Г-жа Анна Владимирова
Здравейте, казвам се Анна Владимирова и съм член на Управителния Съвет на фондация „Семейство Бояджиеви”. Освен това участвам в мениджмънта и работата на всяка една от клиниките. Освен това съм човекът, който направи E-therapy и даде 600 часа безплатна психотерапия на жените с проблеми. И всъщност съм тук – макар и малко късно, след като повечето от хората, които имат властта да разгласяват новините, си тръгнаха – за да ви кажа една новина. И умишлено не я изстрелях атрактивно в началото, защото целта не е да правим атракция, а да свършим реално пак някаква работа. Исках да изслушате всеки един от хората, които говореха до момента, за да се убедите от първа ръка и без рекламна кампания кой от тях какво може, колко е компетентен, от колко време го прави и защо може да продължи да го прави все по-добре. Мисля, че се убедихте в това нещо. Когато една теза е критична, проблемът е да намериш всички специалисти на едно място и да получиш компетентността им без да тичаш, без да чакаш, без да се молиш, без да търсиш връзки. Това е, което искаме да ви дадем в клиники „Торакс”. Възможността да се докоснете до всички тези хора и те да свършат единствено и само за вас, с максимално възможност за успех, това, което хората са чакали толкова години. За целта, тази уникална комбинация от гинеколог, ембриолог, уролог, психолог ще получите при нас в АГ клиника „Торакс” – Пловдив. Те ще се появят в тази тясна отсечка по пътя между предварителната подготовка и вземане на решение и самата ин-витро процедура. В теснината между тези две точки се намира така наречената предварителна хормонална стимулация. Ясно ви е, за хората, които имат проблеми или тези, които проучват проблема, че точно в тази теснина, изключително важен е контролът на специалистите – гинеколог, ембриолог, уролог, както и на подкрепата на психолозите, които да не позволят на адреналина да скочи, на психиката да рухне и да се стигне до така наречените психо-соматични прояви, и всичко да свърши преди да е започнало. И то след най-големите му трудности. За целта, ние ще позволим на хората, които по една или друга причина не са покрили критериите, не са били подходящи според Касата, или им се е наложило да го правят за втори, трети, пети път, да направят всичко това при нас с 20%-на отстъпка на медикаментите, консумативите, материалите, които разбрахте колко са важни, за да не бъде увредена жената и да има възможност отново да се повтори процедурата, ако по една или друга причина – Божа работа е, знаете, в много голяма степен – това не се е получило. Следващото, което ние осигуряваме, е контактът с центъра на д-р Табакова. Мисля, че имате достатъчно мотиви да помислите дали най-бързото, най-рекламираното и най-хубаво преекспонираното в рекламата е най-доброто. И особено предвид факта, че е пълно с герои, които са готови да ви сбъднат мечтите в един съмнителен кабинет, с един съмнителен апарат, където които изглежда много лесно, но последствията могат да бъдат много страшни, ако се действа непрофесионално и безотговорно.
А що се отнася до подкрепата на различните по-хуманни специалисти, каквито са моите психолози, мога да кажа смело, те ще продължат да правят всичко това така, както сме го правили до момента – отговорно. И същевременно, аз от две години работя абсолютно благотворително в Пловдив “Терапия и диагностика на деца”. Нямах намерение да го казвам, но е провокирано от коментара на осиновяването. Искам да ви кажа, че има толкова много уж щастливи хора, които имат деца и които ще оставят след себе си едни невротизирани и нещастни пораснали хора в последствие, че е много важно да осъзнаете, че колкото повече страдали хора, които могат да се грижат за едно дете, има, толкова повече ще остане нещо след нас. Защото аз съм представител на една фондация, която продължава делото на един човек. Да, остават сгради, остава апаратура, остава технология, но истината, която остава след един човек, е наистина неговият генофонд. И това ще остане и след нашата нация. И ние ще подкрепим това начинание.


Д-р Мариела Даскалова
Благодаря ви. Давам микрофона на доцент Конова за един много тесен сегмент от стерилитета, който добива все по-голямо значение. Преди да започнете, д-р Конова, искам специално да ви благодаря за безплатните изследвания, които направихте в Израел.

Доц. д-р Емилияна Конова
Аз бих искала да ви благодаря за всичко това, което направихте за тази една година за жените с тези проблеми, но знам, че  Вие ни дадохте възможност да контактуваме с тях и те с нас. Трябва да ви кажа, че от нашите срещи и разговорите, правени с тези жени, може би това са едни от най-интелигентните пациенти, които познаваме. Понякога задават такива въпроси, че се изкушавам моите пациенти да чуят информацията, която те знаят. Не съм съгласна с вас, че това е един тесен сегмент от стерилитета и мисля, че имунологията и имунологичните проблеми на стерилитета и инфертилитета са много важни  И ако си представим сложния път, който една жена с инфертилитет трябва да извърви като върха на една пирамида, защото това е вече върхът на пирамидата, то в основата на пирамидата има много неща, които могат да бъдат направени за тази жена. И тук обръщам проблема към нас лекарите, че не даваме достъп до информация за тези неща, те не се правят, не се изследват и понякога се пренебрегват. Защото в разговорите ми с всички тези пациенти по повод на нашите изследвания в Израел видяхме много случаи на жени с два, три и повече аборта, с две, три и повече неуспешни ин-витро, които нямат дори едно елементарно генетично изследване. Защото би трябвало да се започне оттам, камо ли за имунологично изследване. Вие, г-жо Владимирова, казахте, че давате всичко на пациентите, но аз не видях имунолог – консултация с имунолог. Защо имунолог? Защото (и това го казвам на жените, колегите го знаят по-добре от мен) самата бременност е един много сложен имунологичен феномен. На практика плодът е един алотрансплантант, който жената трябва не само да не отхвърли през тези девет месеца, но да покровителства и пази. Много е сложна имунологията на нормалната бременност, а оттам и вече възможност една бременност да бъде протектирана. Да, има репродуктивна медицина, но има и репродуктивна имунология, която на Запад е много стара специалност вече, работи се активно по нея и в големите центрове в Щатите има цял панел от имунологични изследвания, които се правят винаги при такива жени, а така също им се предлага имунотерапия. Т.е. това са стъпките преди другите техники. И това, което ние в Плевен правим от години, и слава богу с нашите акушер-гинеколози  е – ако жената има такъв проблем – неуспешна бременност или необясним стертилитет повече от две години, да се направят едни елементарни имунологични изследвания и консултация с имунолог. И при всички тези жени, които тогава изследвахме (аз нося техните изследвания) се оказаха много неподозирани причини, които бяха доказани, както антитела, така и заболявания на щитовидната жлеза. И следващата стъпка е, освен да се направи едно заключение, да се направи една имунопрофилактика на следващата бременност. Много е хубаво, ако можем да работим заедно с ин-витро центровете. Ние можем само да им бъдем в помощ. При доцент Маркова във Варна това вече е факт. Тя предварително изследва жените, които отиват на ин-витро, и, ако се налага, се включват  имуномодулация и е доказано, че това повишава успеха на ин-витрото. В тази връзка, искам да ви кажа, че (няма да говорим подробности за имунологичните тестове, тъй като жените ги знаят много добре от сайта, където е публикувано какво точно се прави) в нашия Център по репродуктивно здраве има четири сектора – имунологичен, молекулярно-биологичен, генетичен и за имунотерапия към нашето отделение по клинична имунология. От 2 до 5 юни ние ще проведем поредното си Училище по имунология и Уъркшоп. Тази година темата ще бъде само за интравезнозната гамаглобулинова терапия при автоимунни състояния. Една от сесиите е „IHP –Репродуктивни успехи”. На нея ще дойдат нашите консултанти от Чикаго проф. Каролин Кулам и д-р Румен Русев  – ще има един следобед на пациента, в който проф. Кулам и д–р Русев ще могат да консултират нашите пациенти в България.
Така че, имаше един хубав български филм „Всичко е любов” – за нас Всичко е Имунология и аз смятам, че заедно можем да работим по проблема.

Д-р Георги Николов
Винаги съм се възхищавал на Университета в Плевен, защото ендоскопската им хирургия напредва повече от където и да е в страната. Имунологията прави много интересни и хубави неща. За съжаление обаче, освен в Плевен, почти никъде другаде в страната, в това число и в София, нищо кой знае какво не се може да се направи в този аспект. В София това, което базисно правим, е изследване на антиовариални антитела. Преди всичко с колегите от ИБИР (Института по Биология и Имунология на Репродукцията). Също така се изследват спермални антитела и до известна степен антифосфолипидни антитела, по отношение преди всичко не толкова на неуспеха след ин-витро оплождане, а колкото при рекурентните аборти. Разбира се, тук има какво да се направи в тази насока (и тя не е никак малка) в стерилитета, защото наистина една голяма част от пациентите, при които не можем да обясним с никаква друга сериозна причина защо нямат деца, всъщност се оказва, че имат някакъв имунологичен или генетичен скрит проблем. Генетиката, за съжаление (може би е добре, че тук не е д-р Кременски – той щеше сигурно да се не съгласи с мен), не е на чак такова ниво в България, че да може да изследва много от заболяванията на достъпни цени за пациентите. И отново нещата опират до нас – всички, които сме заинтересовани това нещо да се получи. Има „Програма за генетично здраве”, която ту тръгва, ту спира, ту се появяват средства, ту изчезват. По тази програма, в Шейново специално, където преди работех, всички жени от женската консултация се насочваха за скрининг за Синдром на Даун и дефекти на невралната тръба, и при нужда се правеха амниоцентези – едно чудесно начинание, което се изплаща винаги, когато се прави, затова защото отглеждането на едно дете със синдром на Даун, особено при мизерни условия, каквито са българските, е непосилна задача. Ако това дете със Синдром на Даун не се роди, всички средства, които са дадени за изследването на 1000-2000 жени, ще се окажат много по-малко, отколкото гледането на детето. Така че, тези неща се рентират. Рентират се и имунологичните изследвания, защото, ако една жена направи не три, а четири, пет, шест неуспешни опита за ин-витро оплождане, ще се окаже, че си е струвало да бъде изследван и този възможен фактор. Разбира се, аз съм оптимист, защото нещата потръгват – много трудно, но потръгват. Лошото е само, че бавно става. Но такива изследвания все повече се правят. И това, което се опитваме да издействаме с колегите от Имунологията, е да можем да провеждаме имунотерапия и при нас в София, където са, общо взето, по-големите групи пациенти. Защото имунотерапията в никакъв случай не е нещо, което може да се направи в един медицински център – не е за амбулаторни условия, не е за експериментиране в този аспект, и не е и толкова евтино. Така че, тук има много още да се работи.


Д-р Тома Томов
Като специалист по ревмокардиология, която е доста близка специалност до имунологията, искам да кажа, че в България, която е една относително бедна страна, много е важен въпросът с приоритетното харчене на парите от бюджета, който е определен за даден проблем, в случая стерилитетът. Не бива, според мен, да се залита към такива теми, които са относително малко като процент на случаите. Трябва много внимателно да се преценява за кое си струва да бъдат похарчени пари и за какво – не. Защото всеки, все пак, дърпа чергата към себе си. Всичките тези проблеми са изключително важни, наистина има хора, които стигат до това точно, но за мен е много важно да бъдат подредени приоритетите. И, според мен, точно тук е ролята и на държавата, и на държавните организации, които много внимателно трябва да преценят точно това – кое е същественото, кое е важното, кое би помогнало да се решат проблемите на максимален брой хора.

Г-жа Божура Павлова
Аз не съм доктор, но съм представител на една женска организация, която се занимава с проблемите на жените. Ние разглеждаме репродуктивните права като част от правата на жените и бихме желали цялото общество да изостри своята чувствителност към грижата за здравето на жената. Не може в 21 век българките да използват аборта като основно средство за предпазване от нежелана бременност. И бих желала този разговор, който е много медицински, да излезе на светлина и да ангажира обществото, възпитателите, учителите и държавата. Какво имам предвид – когато д-р Табакова говори за профилактика, тя говори откъм медицинска гледна точка – да защитим, да запазим здравето на жената, а когато ние говорим за профилактика, говорим за възпитание. Възпитание, което е в семейството, и възпитание, което е в училище. Това са образователните програми, които касаят, примерно, сексуалното възпитание, което трябва да се разглежда като бъдещи репродуктивни функции и на момичетата, и на момчетата. Имам предвид това, че тази тема доста ограничено запознава младежите с това какво предстои с тяхното бъдеще, техните отговорности и желания. Например, 12-13-годишни момчета започват редовно да употребяват алкохол, да пушат – естествено, че тези два фактора в един момент могат да бъдат причинители за техен стерилитет. Аз смятам, че ние, неправителствените организации, и вие, докторите, и всички ние трябва да обърнем много голямо внимание на образованието на децата.
Другото нещо, което искам да кажа, е, че все още на профилактиката се гледа като на едно имане на документ – всеки има право на профилактичен преглед, но при нас много жени идват и казват: „Ние от три-четири години не сме ходили на преглед при акушер-гинеколог. Ние бихме желали да има един задължителен профилактичен преглед на всички жени (аз говоря от името на женска организация) – от 18 години нататък всяка година жената трябва да отиде на един профилактичен преглед, където акушер-гинекологът ще я посъветва, не само да констатира нейно болестно състояние, но ще я посъветва предвид нейните бъдещи репродуктивни функции.
Колко струва стерилитетът? Ние все още не знаем колко струва и за какво да се борим. Ние знаем, че Здравната Каса заплаща някои от услугите или клиничните пътеки, които са за лечение на стерилитет. Тази програма за лечение на безплодието, която е започнала от януари, е първата добра стъпка. Ние сме радостни, че се стигна до това нещо и по всички начини ще лобираме и ще се борим, ще разгласяваме между нашите организации, за да може тази програма наистина да има живот, но бихме желали тя да е по-прозрачна и по-достъпна за пациентите. Аз на няколко пъти се опитвах да вляза в Интернет и да прочета през Националноосигурителната Каса, през различните места, за това кой, как и колко има право. Единствената данна, до която се добрах, е че са 1000 човека и прочетох страници от критерии. На мен, като едно немедицинско лице, ми беше много трудно да разбера. Не зная как хората, които имат нужда да получат тази информация, ще разберат.


Д-р Мариела Даскалова
Ще ви прекъсна – на нашия сайт можете да влезете и съвсем спокойно да прочетете за всичко.


Г-жа Божура Павлова
Аз много често влизам там, но искам да кажа, че, когато се говори за здравето на жената, трябва да се говори за здравето на подрастващите, защото това е бъдещето. И не само момичетата, но и момчетата.


Д-р Мариела Даскалова
Като говорим за приоритети, профилактиката е приоритетна, разбира се, за всички нас, но тя се прави най-трудно.


Г-жа Божура Павлова
Защото, когато се говори за сексуално възпитание, никой не казва на момчетата, че, освен да се предпазват от болести, предавани по сексуален път и да ползват презерватив, те трябва да мислят, макар и на 12 години, че един ден ще искат да бъдат и бащи. Т.е. нека лекарите да не работят в един затворен техен кръг чисто медицинските проблеми, тъй като те са и социални проблеми.


Д-р Мариела Даскалова
Вижте, мъжът е друг биологичен вид просто. Към него трябва да подхождаме по различен начин.

Д-р Славчева, Здравна Каса
Искам само да отговоря на госпожата. Първо, ако се види рамковият договор, и ако се свържете с вашия семеен лекар или акушер-гинеколог (специалист), ще видите, че има задължителен профилактичен преглед на всички недиспансеризирани лица над 18 години.
Второ, в сайта на НЗОК я има също програмата, която не е толкова голяма и тези критерии са само шест точки, а изследванията – четири. В края на краищата, това е програма за едно скъпоструващо лечение, тя е създадена от експерти.


Д-р Георги Николов
Понеже аз съм свързан със създаването на тази програма, ще кажа следното нещо. Ако някой се интересува, може да види в сайта на НЗОК, в рубриката „Лекарствена политика. Лечение по програми”, всички програми, например – за ендометриозата, за лечение на пролактиноми с „Достинекс”, за множествена склероза, за хепатит (мисля). Те са интересни, някои от нещата дори аз, като колега, не бях ги осмислял. Това трябва да се проверява. Разбира се, в развитите страни, не само Европейски, а и световни, хората са изключително наясно с това къде точно да проверят какви са им правата и много добре и лесно ги научават. Не трябва да се забравя и нещо друго – тази цялата реформа, която тече в България, е изключително затегната, обаче в крайна сметка тече и не е лесно да се стартира с перфектна документация, и не е лесно да стартира с перфектна информация за всички на всяко едно ниво. Т.е. представете си – за всяка клинична пътека, за всяко заболяване (а те са толкова много) с всеки рамков договор се променят някакви изисквания. Много е трудно и сигурно струва скъпо да може да се изготвят непрекъснато и много подробни, и много разбираеми информации, и за пациентите, и за общопрактикуващите лекари, и за специалистите, и отделно информации за тези, които дават парите, и за осигурителите и т.н. В крайна сметка се прави каквото може. Когато се интересувате за някаква национална програма, има телефони, има електронни пощи, достатъчно е да се попита и да се получи нужната информация къде, какво и как става.


Д-р Мариела Даскалова
Всъщност, това не е информация за пациента, това е програма.


Д-р Георги Николов
Това не е информация, това е документът, това е рамката, в която се помещава тази национална програма.


Адв. Гергана Костакиева
Моят въпрос е такъв. Ето, факт е, поемат се вече 1000 ин-витро опита (само медикаментите, без манипулацията). Въпросът е – няма ли да безсмислено всичко това, ако ги няма имунологичните изследвания. След като три, четири, пет цикъла са безуспешни, тогава защо? Тъй като говорихме за приоритети, държавата първо трябва да определи какъв е нейният приоритет. Ако ще се занимава със стерилитета на жената, би трябвало да погледне не само опитите ин-витро.


Д-р Георги Николов
Хората малко се подвеждат по заглавието – „Национална програма за лечение на безплодието”, може би трябва да се уточни – чрез метода ин-витро оплождане.

Нека да представим нещата така – 270 хиляди бездетни семейства в България, да приемем, че 50 % от тях са за ин-витро, добре, нека да са по-малко, нека да са 10 хиляди, смятам, че 1000 опита ин-витро са много смешна цифра. При положение, че в Западноевропейските страни се поемат три до четири безплатни цикъла, а има и страни, в които – до две успешно завършили бременности.

Не трябва да бъркаме двете неща. Не бива да забравяме няколко много важни неща, винаги когато възникне подобен спор за това какво трябва и какво – не. България като страна произвежда някакъв брутен вътрешен продукт и той е точно толкова, колкото го произвежда. Много по-хубаво би било ние да имаме брутния вътрешен продукт, примерно, на една Франция или на Израел. Обаче не – толкова са парите. Касата може да отдели 2 милиона и 660 хиляди лева за тази година. Въпросът е дали има повече желаещи, отколкото могат да бъдат включени. И аз ще ви кажа – за тази година всички ин-витро опити няма да могат да включат може би и 700 цикъла.


Адв. Гергана Костакиева
Аз разбирам притесненията на Здравната Каса, но всеки човек с елементарни математически познания може да направи една равносметка какви са месечните приходи на Касата. Реално погледнато, с едномесечния приход се осигуряват много повече от хиляда опита ин-витро. Аз не мога да си го обясня. Парите за здравно осигуряване просто потъват.


Д-р Славчева
Човек, за да коментира така, трябва да има сигурни данни, иначе е некоректно. Аз мога да кажа, че парите на правистите някъде потъват.


Адв. Гергана Костакиева
Факт е, че над 2 милиона български граждани, които живеят не само в България, но и в чужбина, са против здравната реформа. Няма българин, който да е очарован от здравната реформа.

Д-р Георги Николов
Ние, лекарите, също сме потърпевши, защото и на нас ни се иска. Нека да го погледнем така – може да не е добра, може да не е бърза, програмата не е идеална, това е пределно ясно, но тя трябва да стартира, защото иначе въобще няма да ги има и тези положения – това първо. Второто нещо – да предположим, че осигурят не 2 милиона и 660 хиляди лева, а 26 милиона – ами те ще си останат така. Защото ние няма да можем да ги оползотворим по редица причини. Докато се пречупи това нещо, което е в съзнанието на българина, да отиде при лекар, да потърси помощ, да не чака 6-7 години да има проблем преди да отиде да се консултира. Вие казвате „250 хиляди”, но не са чак толкова тези, които решават да отидат. И много малко са тези, които решават въобще да се подложат на процедура ин-витро. Да не говорим, че системата на здравеопазването ни е такава, че гинеколозите, които трябва да насочват от цялата страна, трябва да насочат към тези пет, десет, единайсет, двайсет или трийсет, или колкото са там, центъра, те въобще не насочват никого за лечение чрез тези методи. Циклите са малко, но на този етап те са повече от достатъчно. Защото няма кой да подаде толкова семейства, желаещи за тази програма в момента. Повярвайте ми. Ако изведнъж се окаже, че не стигнат, ще пледираме да бъдат 2000, да станат 20 000. Но на този етап 1000 са достатъчно.


Г-жа Оливера Борисова
Искам да кажа, че това е една закъсняла стъпка. Малка стъпка, но все пак е в правилната насока. Другото, което искам да кажа, е (малко да сменя темата), че името на самата програма говори, че не се обръща достатъчно внимание на мъжкия стерилитет. Името на самата програма е, вижте: „Програма за лечение на безплодие при ЖЕНАТА. Защо само жената? Както казва д-р Даскалова, диагнозата по международния класификатор на болестите – след като един мъж получава ерекция, значи при него всичко е наред. Край, той е върха. Той е супер.


Д-р Георги Николов
Най-хубаво се работи по такива програми, ако към дадена диагноза има един код – Е97 и точка. Има код „Мъжки стерилитет”. В рубриката, която е приета от тази година, има код Е97, точка 4, което е „поради мъжки фактори”. Не че не е отчетено, пак ви казвам – обърнато е много голямо внимание на мъжкия стерилитет в програмата. Много широки са индикациите, можеха да бъдат доста по-тесни. Но те са обхванати толкова нашироко, за да се включат максимален брой семейства, които имат проблем поради мъжките фактори. Казвам ви, това е една от лесните индикации.
За да има някаква справедливост, трябваше да има програма за лечение на безплодието..... къде? В семейната двойка – ами ако нямат брак, как да ги кръстим. Тук не е изискване да имат брак. Има и нещо друго – програмата има един недостатък –жената иска да забременее, има непроходими маточни тръби, ерго има стерилитет, тя не може по тази програма да участва с донор, защото трябва да представи изследвания на мъжа. Ето една недомислица. Ами ако жената е лесбийка и иска да има дете? Това са проблеми, които аз знам, че съществуват.


Г-жа Оливера Борисова
Да попитаме д-р Кацаров, защото съм сигурна, че за последната година са се увеличили неговите пациенти. Аз съм убедена в това. И не за друго, а защото благодарение на малкото, което ние сме направили, и не само ние, ще започне малко повече да се шуми по този мъжки фактор. И аз мисля, че трябва да се застъпи, да се настъпи по-скоро, това нещо, защото българският мъж е много, много консервативно настроен към тези изследвания, които той трябва да направи. За него е нещо страшно да отиде да си направи изследване на еякулат.


Д-р Георги Николов
Може би тук има нещо такова – има смисъл да има една национална програма, но да има и още една, касаеща и лечимия изолиран мъжки фактор.


Д-р Мариела Даскалова
Остана д-р Даскалов – по семейна традиция пренебрегнат. И без това ги слушаме гинеколозите непрекъснато.

Д-р Васил Даскалов
Много ми е приятно, че дискутираме тези проблеми. Става ясно каква е ползата от формирането на гражданско общество. И от информираността. Искам да споделя моя опит и да се върна, до известна степен, на темата за профилактиката, която започна д-р Табакова, но искам да я разширя от гледна точка такава, че съвремието поставя много предизвикателства и много изисквания към жената. Акцелерацията е едно от тези предизвикателства. Съвременната жена успява да започне да планира бременност много по-късно и да осъществи такава бременност. Това поставя на дневен ред много заболявания, които не са били актуални в миналото, а освен това и шансът да се развият ред усложнения в резултат на особеностите на сексуалния живот на жената. Може да звучи малко странно, но доста често се срещам в моята практика с жени, които са планирали късно бременността си, защото са си поставяли други цели, искали са да постигнат по-високо образователно ниво, да постигнат някакви финансови позиции. И тогава, когато доближат една възраст от около 35 години, и когато установят, че има някакъв проблем – при тях или, в голям процент от случаите, и при партньорите им, в някои случаи са в цайтнот. Това като предложение – защо не се правят изследвания малко по-рано – примерно, една спермограма на 20 години – за всеки един мъж. Защото, когато си правим пълни кръвни картини, никой от нас не се притеснява, ако се открие, че е анемичен, например. И тогава, когато двойката знае, че на 20 години няма проблеми, ще може да си позволи да планира бременност по-късно. Но, ако се види, че има някакъв проблем, примерно имунологичен, ще могат да се вземат мерки много по-рано.
Нещата опират също така и до добра медицинска практика. Много често се налага прекъсване на бременности по чисто медицински показания, примерно тъй нареченото „кухо яйце”, тъй наречените „резидуални аборти”. Говоря за това, когато се налагат различни медицински манипулации като кюретаж не по волята на жената, а просто по чисто медицински показания. В България много рядко се прилагат съвременните постижения в медицината – примерно, подготовката на маточната шийка за кюретаж с простагландини. Ние имаме чудесен опит в областта в клиника „Торакс” и сме с чудесни впечатления.
Според мен, трябва много сериозно да се помисли по тези проблеми.


Д-р Мариела Даскалова
За спермограмата – как ще направи пациентът спермограма като няма такъв показател по здравната каса? Преди две години, вие знаете, в раздела високо специализирана дейност –имаше, но тя изчезна, няма я.


Д-р Мариела Даскалова
Има ли някакви въпроси от публиката?

Въпрос от публикатаНе разбрах дали ако съм ерген и се установи, че имам някакъв проблем във семенната си течност, трябва ли да изчакам да се оженя и тогава вече да започна да се лекувам?


Д-р Мариела Даскалова
Няма нужда да чакаш.


Д-р Милен Кацаров
Може ли аз да отговоря. Първо, ако се установи някакъв проблем със семенната ви течност, трябва да отидете да се прегледате, за да се установи някаква причина. Ако тази причина може да се реши в момента – да. Но много често (половината от случаите) мъжкият стерилитет е с неясни причини. Т.е. ако няма някаква причина, за момента нищо не може да се направи. Когато решите да имате деца, правите една спермограма, ако примерно сте правили 6 месеца опити да забременее жената и тя не е забременяла, тогава вече отивате на лекар и ви се назначава съответната терапия, която не е постоянна. Примерно, взимате едно лечение на мъжкия стерилитет, то има ефект в течение на 3 до 6 месеца след спирането му, т.е. то не е завинаги, а е за момента, в който провеждате това лечение.


Задалият въпроса
Това е много хубаво. Ама ако живея в Петрич?


Д-р Милен Кацаров
Ако живеете в Петрич, ще трябва да отидете в окръжния град.


Д-р Мариела Даскалова
Това е проблемът с малките населени места. Там дори и хората, които имат права по Здравната Каса, не могат да ги ползват, тъй като, примерно, няма вагинален трансдюсер или уролог.

Това е проблемът с широката специалност „Акушерство и гинекология” – не може един специалист да се занимава с всички неща.


Задалият въпроса
Лошото е, че лекарите завършват шести курс и си остават на това ниво.


Д-р Георги Николов
Ако лекарят оставаше на това ниво, щеше да е добре, защото специалността е по „Акушерство и гинекология и Репродуктивна медицина”. И с такава специалност вече ще се влиза в Европейската Общност, само че „Репродуктивна медицина” в специалността не се преподава по никакъв начин, ако трябва да бъдем точни. Следователно, никой от акушер-гинеколозите, дори тези, които сега завършват, няма някакви сериозни познания по репродуктивна медицина. Не си правете илюзии. И не очаквайте от тях те да знаят. Освен това, ги затрупват документите по това дали са си написали прегледите, рецептите в журнала, проверки от Регионалния център по здравеопазване, актове и т.н. И последното нещо, което им се отваря, е учебник по репродуктивна медицина, особено ако е на чужд език.


Д-р Мариела Даскалова
То и няма на български език.


Адв. Гергана Костакиева
Има и един друг сериозен проблем. Много от медицинските центрове, в частност бившите държавни клиники, отказват да дават документите на пациентите си. На мен ми се е случвало, и трябваше нелегално да ги изнеса от болницата, да ги снимам и да ги върна. Това е недопустимо.


Д-р Мариела Даскалова
Ти си юрист. Би трябвало ти да направиш нещо по въпроса.