Д-р Георги Николов
Бих искал да изразя моето мнение по някои от тук поставените въпроси.
Първо – по отношение на медицинските стандарти за диагностика и лечение на стерилните двойки. Обикновено този тип стандарти се изграждат или към отделни специалности по “Репродуктивна медицина” в страните, в които ги има, или към стандартите по “Акушерство и Гинекология”. В България, както вече споменахме тук, отдавна се говори за подобен “Стандарт по Акушерство и Гинекология”. Има обещания във връзка с това, обаче, в крайна сметка, това нещо още не е направено. Единственото нещо, с което мога си обясня факта, че няма такъв стандарт, при положение, че примерно в “Анестезиология и Реанимация” има, в детски болести има изградени стандарти, добри или лоши, по “Акушерство и Гинекология” няма (и не съм толкова сигурен, че скоро това ще стане), е, че специалността е изключително консервативна. Някак през последните години водещите специалисти в тази специалност, които определят какво да влезе по клинични пътеки, как да се остойностят процедурите, и т.н., нямат особено желание да развият точно тази дейност, т.е. да се включат в някаква експертна група или, може би, просто да се съгласят да направят подобни стандарти. Това, според мен, е една от основните причини. Като частен случай тук е “Стандартът по Репродуктивна медицина”, бих го нарекъл, защото тук не влиза само “Стандартът за ин-витро оплождане”, или “Стандартът за Асистираната репродукция”, или само за диагностиката и лечението на стерилитета. Специалността „Репродуктивна медицина” е много широка. И може би трябва да има един по-общ стандарт. Но, така или иначе, много от тези неща биха могли да бъдат направени със съвместни усилия. В Българската Асоциация по Репродуктивно Здраве вече се работи по този аспект. И всяка година на конгресите (след няколко дни е шестият пореден) се взимат решения по отношение една или друга страна във връзка с диагностиката или лечението на стерилитета. Приети бяха и някои документи, като например декларация за информирано съгласие и т.н., които, освен всичко друго, имат и важно значение от чисто юридическа гледна точка. От Асоциацията по Стерилитет са хората, които бяха експертна група по създаването на “Програмата за лечение на безплодието” на Националната Здравноосигурителна Каса. Това бяхме аз, д-р Наталия Тимева, д-р Георги Стаменов и проф. Кюркчиев, който е и Главен експерт по стерилитет към Националната Здравноосигурителна Каса към момента. Така че, програмата, за добро или лошо, хубава или не чак дотам, е нашата начална стъпка. На базата на нещата, които сме обсъдили, например – при какви индикации, по какъв начин да влезе, да влезе ли или да не влезе въобще в програмата и защо – има вече някакви събрани документи, отделните индикации на стерилитет и начините за третиране. Например, документите, които се изискват от Националната Здравноосигурителна Каса като предварителни изследвания, до голяма степен покриват и стандарта, който би следвало да има при консултация на една жена при нейното уточняване на диагноза или лечение. И друг проблем е, че ние от Българската Асоциация по Репродуктивно Здраве бихме могли да обсъдим с всички партньори, които имат желание за това, да се направи пак една такава експертна група, която да работи по въпроса, да се предлага нещо, защото ние не бихме могли да налагаме по никакъв начин никому някакви стандарти (те се одобряват на съвсем друго ниво), но да има предложения за такива медицински стандарти. Редно е да има такива стандарти. Те са от полза за пациентите, защото това им гарантира, че няма да има колеги, работещи репродуктивна медицина, които да имат някакви неетични или неправилни действия. И от друга страна, стандартите защитават и самите лекари от претенции. По въпроса за “Програмата за лечение на безплодието” трябва да се има следното нещо предвид – програмата, безспорно, не е съвършена. Това е една много нова програма – досега такова нещо в България не е имало. И то не само защото , но такава като при стерилитета няма. Става въпрос за много неща. Дори само поради факта, че има три различни групи медикаменти, които се реимбурсират от Здравната Каса. Уникална е и заради това, че за първи път този проблем попада в обществения интерес под някаква форма в полезрението на държавата като приоритет. Уникална е и с това, че, на практика, парите, които се отпускат от Националната Здравноосигурителна Каса, по този начин, по който се отпускат, не биха могли да стигнат за всички желаещи, но ще стигнат до една голяма група жени, които иначе не биха могли по никакъв начин да си позволят тази процедура. Много трудности има по тази програма, много формалности има, защото и документите, които се изискват, са прекалено много. За сравнение ако погледнем – например, има “Национална програма за лечение на пролактиномите с „Достинекс” – там се изисква, на практика, да има една снимка, направена на скенер или магнитен резонанс, да се види, че пролактинът е увеличен, указва се заведението, в което това нещо може да бъде доказано; и оттам нататък – един медикамент и една терапия. Обаче тук нещата са много по-сложни. Затова защото, когато жените не са подготвени за една или друга програма, всичко се проваля – и стимулация, и медикаменти, на всичкото отгоре е и опасно да бъде лекувана жена, която не е подготвена и не отговаря на индикациите. Т.е. има прекалено много инфертилни семейства, а, за да се подберат тези, които са най-подходящи, то трябва да има по-строги критерии. Вижда се, че тази програма е една много обемиста, трудна програма, която тепърва си пробива път. Безспорно, тя ще претърпи много промени в близките 2-3 години. Дай Боже, да не бъде снета по някакви причини от Здравноосигурителната Каса. Трябва, обаче, всички да сме „за” тези програми и да подпомагаме, доколкото можем, тяхното стартиране. Затова защото, ако ние не успеем да направим една работеща, макар и не много добра програма, тя просто наистина може да бъде снета от дневен ред. Има страни, в които стерилитетът не е такъв приоритет. Повечето Западни страни реимбурсират 4 цикъла. Докато в България тази програма трябва да проходи.
По отношение на мъжкия стерилитет – тук може много неща да се говорят, и една отделна среща, може би, да се проведе за мъжкия стерилитет. Сега само ще кажа следното нещо. Първо, Световната Здравна Организация на няколко пъти снижава критериите за нормоспермия при мъжете. Доколко това се дължи на факта, че наистина се влошават тези показатели в световен мащаб, и доколко се дължи на факта, че не е нужно тези показатели да са толкова високи – това е едната страна. Другата е, че методите за оценка на семенна течност са ............. по отношение на морфологията. Последната редакция е, че 15 % нормална морфология се счита за нормално, което само преди 20 години щеше да бъде някаква най-долна ерес. Така че, дали е защото наистина се снижават тези показатели или просто има нужда да не се наплашват прекалено много мъжете, но излиза, че една много голяма група от мъжете попада под рубриката „някакъв вид или някаква степен на субфертилитет”. Ние направихме едно проучване на базата на предпоследните и последните стандарти на СЗО при семействата, които идват да си правят една спермограма, било заради инфертилен проблем, било просто така, защото имат някакво притеснение, и се оказа, че, на практика, над 50 % имат показатели (един или няколко) под тези на СЗО. Обаче, трябва да се мисли и в тази насока, че снижаването на показателите и вкарването на една все по-голяма група в рубриката „нормозооспермия”, води до едно фалшиво спокойствие в средите както на хората, така и на колегите, че проблемът не е толкова голям. Истината е, че над 50% от семействата, които наистина имат някакъв проблем със стерилитета, имат някакъв мъжки фактор. При поне 30% стерилитетът се дължи изключително и само на мъжки фактор. Много често този фактор е комбиниран. Добре е да се знае това. И, както сте забелязали, когато сте преглеждали “Програмата за лечение на безплодието” на Здравната Каса, мъжкият стерилитет е залегнал много сериозно в нея. Една от сравнително лесните индикации за включване на семейството към програмата на ЗК е именно мъжкият стерилитет, защото всички показатели, които са указани, че могат да бъдат включени в програма за ин-витро оплождане, не са чак толкова драстично ниски. Можеше да бъде, примерно, 10% подвижност, но не е така. Т.е. много широк диапазон от пациенти ще бъдат включени на базата на този фактор, точно понеже се отчита неговото значение. И тъй като (д-р Кацаров може би трябва да каже повече по въпроса) има методи, с които да се помогне, и то много съществено, в тези случаи, където има водещ или асоцииран към някакъв женски проблем мъжки стерилитет, добре е да се обърне внимание. Методите на асистирана репродукция, било чрез обработване на семенна течност за вътрематочна инсеминация, било стандартното класическо ин-витро оплождане, било чрез за т.нар. микроманипулации на човешки гамети (ИКСИ, както е по-популярно и вече доста успешно се прави в България - специално при нас през последните 5 години има над 300 семейства, на които е направена тази процедура, като успеваемостта на този метод е около 25%), показват, че всъщност има какво да се направи по въпроса и не е чак толкова фатален проблем, ако се окаже, че е налице мъжки стерилитет. Аз мисля, че има обаче много да се желае още в това да се промени съзнанието на колегите, които (и сега забелязвам от големи болници, че дори от университетски клиники) са обърнали някъде около година-година и половина внимание за лечение на съпругата, а се оказва, че мъжът няма една прецизно направена спермограма. И, когато са направени 6-8-10 опита за стимулация, когато жената е качила килограми и когато се оказва, че нищо не помага, сменила е 5-6 кабинета и лекари, отчаяла се е – изведнъж се оказва, че мъжът не е добре и вече много по-лесно може да се премине към същината на проблема.