Здравейте, за първи път се включвам във форума и темата. Досега само четох и чаках... Уви, много е трудно. Нали има приказка, че най-лесно се прави бебе, но не е така. Всичко е просто късмет или съдба...
Имам дете на 15 години. Може да се каже, че тогава съм забременяла от раз на 22 год. От 10 години съм с друг партньор, настоящия ми съпруг. От края на 2016 почнахме да пробваме, не много усърдно, но след няколко месеца вече беше много усърдно и всеки месец. Така март 2018 успях да забременея след стимулация (за първи път с клостилбегит). Изгубих бебето в 26 г.с., когато на рутинен преглед се установи липса на сърдечна дейност. Вероятно (?! - толкова е трудно да се каже точната причина от супер компетентните лекари) причината е проблем с плацентата (зряла), може би нещо се е запушило и спряло кръвопотока към бебето. Проблемът е видим на ехографските снимки, които д-р Сигридов разгледа постфактум, но следящите ме лекари нищо не бяха направили...
Преди да забременея тогава имах основен панел тромбофилии. От него излезе 4G/5G - за което нищо не бяха изписали, и хомозиготно носителство по мутантен алел на MTHFR 677 - заради което вземах мета фолиева киселина.
11 месеца след загубата успях да забременея спонтанно, след 7 месеца опити, между които 1 месец лечение на уреаплазма парвум. Такова изследване не бяха ми правили по-рано (PCR). А между причините за мъртвия плод се отхвърля инфекция.
Тогава бях на фраксипарин и аспирин, но за съжаление пак се установи загуба на сърдечна дейност, този път в 9 г.с. Това беше миналата година. След това д-р Сигридов препоръча хистероскопия, която направих в Русе (по определени съображения). Направих и допълнителни генетични - излезе хетерезигот за ACE и фактор XIII.
След това 4 месеца се следях на фоликуметрия - и пак нищо, само точно месеца след хистероскопията имах слабоположителен тест (биохимична).
Накрая стигнах пак до Тутракан (бях ходила 2 месеца през 2019 на 2 проследявания на овулация, но се бяхме отказали от там). Април месец направихме за първи път инсеминация там - нищо. Следващия месец направихме за първи път инвитро със собствени средства, лека стимулация - от 2 фоликула 1 яйцеклетка, 1 ембрион, трансфер на 3-ти ден и накрая пак нищо. Д-р Л. Бойчев поиска да направи пак хистероскопия, защото не вярва, че добре са си свършили работата в Русе. Първия път на хистероскопията са ми отстранили 2 миниатюрни полипа. При втората хистероскопия - полипозни формирования и някаква корекция на стените е направена.
Сега предстои да доуточним с доктора какво ще правим. Със съпруга ми искаме от другия месец да продължим с инсеминация, после още една, за да може да кандидатстваме по фонда за инвитро - иначе нямаме причина освен неизяснен инфертилитет. Докторът предложи да се направи изследване на рецептивността на маточната лигавица чрез биопсия, но, ако се съгласи, бихме искали да го отложим с 2-3 месеца, докато чакаме решение от Фонда.
И въпреки всичко бих искала да стане естествено междувременно...
Правих 2 пъти вливки на интралипид за последните 8 месеца, въпреки че според доц. Русев нямам нужда. Правихме крос-мач тест - отрицателен. Имам 2 изследвания на тръбите - последно от юли 2019, точно в месеца, когато забременях. АМХ последно от миналия месец ми е 3,26. След втория аборт правихме изследване на генетичен материал - нямаше хромозомни аномалии. При мъжа ми казват, че нещата са много добре. Примам вит. Д, метилирани форми на Б12, Б9, Б6. Преди година ми установиха дефицити, но вече от няколко месеца всичко е в норма. Хомоцистеинът ми е нисък. Пия Омега 3 + вит. Е.Имам Хашимото, което ми го установиха май 2019 - оттогава съм на Еутирокс и отдавна е в норма, редовно се следя. Последните 2 години вземах мака и витекс, но от 3-4 месеца не съм, от преди инвитрото. Тази година правя 38.
Знам, че има много по-тежки случаи от моя, но цялото изживяване да не се случват нещата е наистина много тежко. И продължаваме с опитите.