С огромно щастие и вълнение искам да ви споделя, че ще си имам бебенце!
Да, второто ми икси през месец май беше успешно и сега съм в 12-та г.с. Бебето расте и хубавее и всичко това го дължа на д-р Владимиров, д-р Тачева и целият екип. Нямам думи, с които да изразя безкрайната си благодарност към тези благородни хора, да им благодаря за вярата в успеха, която винаги ми даваха, за подкрепата в трудните за мен моменти и куража да се справя с болката от неуспехите. Без тах нямаше да успея и благодаря всеки ден на съдбата, че ме срещна с тях.
Много ви обичам и ви се прекланям!
В историята на моето забременяване има и малко вълшебство, защото все пак чудо се случи и то не е случайно. Сега ще ви я разкажа:
Знаете, че от Декември миналата година лекувах ендометриоза, която овенча с неуспех първото ми икси и най-вероятно инсеминаците преди това.
На 29-и април 2006 ми беше последната 6-та инжекция Диферелин. За моя изненада доктора ми предложи да започнем веднага втора процедура и да видим има ли ефект лечението. Аз естествено с голяма еуфория се съгласих. След обмисляне за най-подходяща процедура за мен, д-р Владимиров и д-р Тачева единодушно ми препоръчаха да направим пак класическо стимулирано икси. Аз им се доверих 100% и така на 04-ти май ми беше първата инжекция. Денят на моят 30-и рожден ден. Стимулираха ме с Гонал Ф, Пурегон и Мерионал. Реагирах прекрасно на стимулацията и с малко инжекции направих много и хубави фоликули. След 14 дни, на 18-и май ми беше пункцията. Ден след нашата 3-та годишнина от сватбата-17.05.06. Извадиха ми 22 яйцеклетки, от които само 3 незрели. Пункцията мина без никакви проблеми и важните новини следваха след като се събудих. Д-р Тачева ме посрещна с две новини: лоша и добра. Лошата е, че по-голямата част от яйцата отново са с дебела зона пелуцида и са “тъмни” както при първото икси. Добрата новина е, че имам 6-7 хубави яйчица-светли, с тънка зона...абе слънца. И така оплождането беше с нисък процент, но всички хубави се бяха оплодили. Насрочиха ми трансфер на 3-ти ден. Преди трансферът ембриоложката ни посрещна с грейнало лице и ми каза, че един от ембрионите е бил перфектен, много красив. Другите също били хубави, но не чак толкова. Върнаха ми 4 ембриона и започва голямото чакане. Лежах само в деня на трансфера и на следващия. След това си тръгнах на работа и живота си вървеше все едно нищо не е имало. Даже се наложи един ден да пътувам с маршрутка от Младост до Надежда, че колата ми беше на ремонт и бях пеша на работа. Ейййй, то ме друса, то ме люля....и си казах, че ако съм бременна след тази маршрутка, занчи ще имам много здраво бебе. Теста за бременност ми беше насрочен за 1-ви юни, денят на детето и 11-и ден от моят трансфер. Обаче луд умора няма. Въпреки опитите на д-р Тачева да ме разубеди, че е много рано, аз на 8-ми ден от трансферът си пуснах кръвен тест. В 7.30 сутринта на 29-ти май бях в лабораторията и пуснах кръвчица. Отидох на работа и започнах през половин час да си проверявам дали е излезнало изследването в интернет. Но все пишеше “не е готов”, “не е готов”. И.....в 10.30h. при поредното ми влизане гледам, че на мястото “не е готов” няма нищо. Погледнах малко в страни и за моя най-голяма изненада пишеше 18.49. Аз замръзнах пред монитора и сърцето ми щеше да изкочи. “Дали е вярно”?! Стоя и не мога да повярмам, че ми се случва на мен. Мислех, че сънувам. Веднага се обадих на ембриоложката и тя потвърди с думите “Браво бе, Огняна, браво. Ти успя!!!”. Веднага се обадих на моята мила майчица, която се разплака. После уведомих и бъдещият татко. Той пък беше в шок и страх. Не вярва, докато доктора не потвърди. И така чаках да дойде 1-ви юни и да отида официално при д-р Владимиров за кръвен, въпреки, че той вече знаеше. Но вечерта преди първи юни, на тръгване от работа, щастието ми се срина. Прокървих. Не искам да си спомня за онзи ден, защото бях на ръба. Не помня как се прибрах в къщи с колата? От сълзи не виждах нищо пред себе си. Постоянно си повтарях, че това не може да ми се случи, не може да е толкова гадно, не мога да изгубя всичко, когато съм толкова близо. Прибрах се, дрогирах се с лекарства и легнах. Цяла нощ плаках. Кървенето не спря. Беше леко и розово. Рано сутринта на другият ден отивам в “прекрасен” вид при доктора. Пуснах кръвен. А Док спокоен. Между двете пункции ме прегледа и каза, че не тръгва кръв и че съм готова. Това е “бременна си”, ми каза той. Толкова дълго бях мечтала да чуя тези чудни думи от неговата уста, че тогава не знаех дали сънувам или всичко това е истина?! Изчаках кръвния, който беше ударил в тавана-143........и съмнение за близнаци. Спокойна, че всичко е под контрол започнах да чакам датата 9-ти юни, когато ми беше насрочен преглед. Бавно, но дойде и този ден. Д-р Владимиров видя красив плоден сак .........и .....още един, ама не със сигурност. Следващ преглед на 23-ви юни. Плодният сак е само един и пулс на бебето-146. И така моята приказка продължава. Аз се чувствам добре, без никакъв дискомфорт. Все едно няма нищо, а коремчето расте.
Пожелавам тази радост на всички вас, мили момичета! Пожелавам ви в най-скоро време да изживеете това чудо и да бъдете много, много щастливи. Късмет, момичета, и преследвайте мечтите си. Никога не се отказвайте от тях, защото рано или късно ще се сбъднат. Имайте вяра!
Късмет!
PS: Умишлено пускам темата в Асистираните, за да дам кураж на всички момичета, които са в или им предсои някакъв АРТ.