Дани, историята ми е тъжна, дано не те разстроя.
Миналата година правих Ин Витро при д-р Владимиров но се оказа, че имам хидросалпингс. Първочално се визуализира само в дясно но в последствие се оказа билатерален.
Консултирах се с д-р Владимиров за следваща стъпка, той каза нова лапароскопия.
Предложи ми д-р Начев като опериращ хирург.
Аз му бях споделила негативното си отношение към Майчин дом и горчивия оит, който бях събрала покрай една лапароскопия и пластика на мат. тръби. той ми каза, че Начев е лекар, на който можеш да се довериш. И аз се доверих...
Още при прегледа в кабинета му се отвратих.
Имаше сигурно 30 жени, които чакаха отвън. Беше месец Ноември, влизнахме вътре 2-3 наведнъж, стоях в една стаичка, разсъблякана заедно с още 2 пациентки, при отворен прозорец и си чакаш реда.
Питах за калцуни...те ми казаха идвай с ботушите..
Можеш ли да си представиш гледката?
Няма да изпадам в подробности около операцията.
Само ще спомена, че точно след самата операция майка ми и съпругът ми са разговаряли с него и той е казал: " Да си осиновяваме дете, защото положението е сериозно,че имам хидросалпингс, който той не
е възможно да се отстрани, защотото имало опастност за живота ми."
Аз все още бях под упойка, като се съвзех първото нещо, което питах е " Имам ли тръби? "
Те милите, не посмяха да ми кажат истината но на следващия ден я разбрах от самия него по начин, който ми се насълзяват очите като се сетя.
След операцията имах сложен дренаж, той ме извика в манипулационната да го махне, при самото махане щях да припадна от болка. След това ми предложи да говорим в кабинета му, аз не можех да се изправя и да ходя нормално от болка а той ми каза : " Хайде, стига се лигави изправи се и върви права!"
Майка ми ме подкрепяще а аз едва пристъпвах.
Който е ходил в кабинета му знае, че се намира в другия коридор от отделението, докато стигнем до там аз имах усещането, че всеки момент ще колабирам.
Точно пред врата той най-сетне се обърна да ме погледне и тогава наистина се упраши, че ще припадна всеки момент, явно съм изглеждала доста зле. Хвана ме за ръка и ми предложи да легна на леглото в кабинета му.
Говорихме за операцията, показа ми снимки, които доказват сериозното ми състояние с думите:
" Ако искаш ги покажи ги на, който искаш лекар едва ли ще се съгласи да ти направи операция! "
На мен ми се насълзиха очите, бяхме изправени пред непреодолима стена. Майка ми беше с мен в кабинета и тя не беше на себе си.
Повтори ми това, което беше казал на майка ми и съпруга ми :
" Осиновете си дете, сега си здрава, хубава жена, нищо не може да се направи! "
Знаеш ли Дани, тези думи за втори път ми ги казват в този Майчен дом.
Напуснах още същия ден, чувствах се ужасно, имах усещането, че се задушавам.
Ние бяхме пред изправени пред невъзможността да имаме шанса да имаме свое дете.
В къщи беше тъжно за около една седмица, отново говорих с д-р Владимиров той ми спомена за д-р Славчев...
Хайде отново в София, в момента, който този лекар видя снимките от лапарото думите му бяха :
"Ами ,няма никакъв проблем да направя тази операция, само трябва да съм напълно убеден, че е необходимо да се отстранят мат. тръби.
Не се занимавам с АРТ и е добре да разговарям с д-р Владимиров."
Вярвай ми, искаше ми се да скоча и да го разцелувам... Вече имахме светлина в тунела.
В последствие се запознах с прекрасни хора и специалисти - Мели и д-р Даскалов, те ме свързаха с проф. Горчев.
Изпратих снимките и епикризата от лапарото на д-р Начев чрез мейла си и д-р Томов / той е колега на роф. Горчев/ за мое учудване ми предложи да направят операцията чрез лапароскопия.
Само да спомена, че д-р Славчев щеше да прави операцията на отворен корем. А аз вече имам една такава.
Толкова съм благодарна на Мели и д-р Даскалов, никога няма да забравя това, което те направиха за мен.
Мели дори не ме познаваше, аз изпаднала в очаяние и се обадих по телефона, срещнахме се, поговорихме и тя вече имаше алтернатива за нас.
Стана дълъг постинг, дано не съм те отегчила.
По принцип не съм тип човек - оплакващ се, не го написах, за да търся съжаление а само поради факта, че ти самата искаше да споделя повече.
Зная, че всеки има планини в живота си, важно е да ги изкачва!
Дани, желая ти успех на лапорото и да ни зарадваш скоро с бебче!
