И при мен и трите пъти протече различно - от оскъдно кървене до продължително. И цикъла идваше различно - веднъж нормално, веднъж презкочи 2 цикъла. Както са ти казали момичетата е много различно.

Здравей, Деси! Аз съм  с два аборта, но сега имам едномесечно бебе!Дано това те успокои.Няма срашно.Важното е да не се отчайваш, а да мислиш положително.Медицината е толкова напреднала,че за всеки проблем се намира решение.Аз също те съветвам да си направиш генетични и имунологични изследвания.Аз също съм ги правила.Установи се,че имам антифосфолипиден синдром и генетичен недостиг на фолиева киселина.Третата  ми успешна бременност беше под наблюдението на доктор В.Пенков, гр Плевен.Ако имаш възможност обърни се към него, няма да съжаляваш, повярвай ми.Ако имаш въпроси пиши ми!

Момичета, а какво става след като направиш всички изследвания и се окаже, че според тях си ок? На мен ми е рано още за такъв въпрос, защото те първа започвам с изследванията, но си го мисля. Просто се надяваш, че този път няма да се случи ли? Не знам от къде да намериш сили да не се притесняваш.

Здравей, Деси! Аз съм с два аборта, но сега имам едномесечно бебе!Дано това те успокои.Няма срашно.Важното е да не се отчайваш, а да мислиш положително.Медицината е толкова напреднала,че за всеки проблем се намира решение.Аз също те съветвам да си направиш генетични и имунологични изследвания.Аз също съм ги правила.Установи се,че имам антифосфолипиден синдром и генетичен недостиг на фолиева киселина.Третата ми успешна бременност беше под наблюдението на доктор В.Пенков, гр Плевен.Ако имаш възможност обърни се към него, няма да съжаляваш, повярвай ми.Ако имаш въпроси пиши ми!

Здравей Синтия,
Благодаря ти за разбирането.Вчера ми излязоха резултатите от едното изследване за ДНК-мутации/тромбо.../-всичко е о.к.Днес чакам тези за антителата.Има и още едни за хромозомни аномалии,които се правят и от двамата партньори.Тях ще ги правим другият месец.Ти правила ли си ги?Как откриха,че имаш недостиг на фолиева киселина?Аз и преди да забременея и в последствие си я пиех.Може ли да не е било достатъчно?Вече не зная какво да си мисля.Бях в нетипична за мен депресия,повече от две седмици-рев,безсъние и т.н.Сега лека полека се оправям,връщам се към стария ритъм,но ми е доста трудно-мисля постоянно.

Здравей,Деси! Дано вече да се чувстваш по-добре! Изследването за фолиева киселина ми беше направено заедно с хромозомните изследвания.Това са генетичните изследвания. Най-вероятно и на теб ще го направят. Можеш да питаш генетика, който ше те изследва. Аз пиех 4 мг фолиева киселина, а не 0,4 мг (т.е. 10 пъти повече).Фолиевата киселина, която пиех се казва Неофолик форте, заедно с Неуробекс(Витамин В6 и В12).Ако и на теб установят недостиг, вероятно ще ти кажат какво и в каква доза да пиеш. Правиха ли ти изследване за хламиди?Това също е много важно. 

Съжалявам, но и на мен ми се случи същото и то два пъти. Първия път- през септември 2006, след като ми кървя в продължение на 15 дни, лежане в болница и лечение, а втория път- преди 3 дни. На 36 г. съм, спазвахме всички съвети на лекарите, не правихме опити в продължение на 3 месеца и през януари 2007 г. бях отново бременна. Предвид наближаващата грипна епидемия и това, че работя с деца, излязох в болнични, почивах,вземах предписаните фолиева к-на и дуфастон, пазех се и всичко беше нормално.
До 10 г.с.- отидох на поредната консултация и не откриха сърдечен пулс/а предния път имаше/. Веднага отидохме при друг специалист, който потвърди- и отново кюртаж и празнота. Сега вземам антибиотик и метергин, не знам колко време ще ми върви /предния път бяха 7 дни, после ми дойде редовна менструация на 29-я ден/, но много ме болят яйчниците. Кажете ми това нормално ли е? Препоръчаха ми след 1 месец изследвания- какви са те, само в София ли ги правят, препоръчайте ми специалисти, поема ли нещо здравната каса или всичко е на частно? Благодаря предварително и дано никой не преживява такъв ад!!!

desssi, и аз, както повечето момичета тук, съм го преживяла два пъти и знам за какво говориш. Ще се справиш! От това не се умира! Не че това е някакво успокоение за теб точно в момента, но си мисли, че за някои жени пътят към срещата с техните деца е малко по-дълъг и болезнен, отколкото при други. Ще ти призная нещо, регистрирах се специално заради теб, за да ти вдъхна кураж! Иначе чета темите от форума вече година и половина и  в историите на момичетата открих много полезни неща за себе си както в емоционален план, така и като практически съвети. При мен проблемът е, че след абразиото вече година и нещо нямам цикъл. Правиха ми какви ли не изследвания, пих всякакви хормонални. Сега по съвет на лекаря ще направя и хистероскопия, защото имал съмнение, че може да се е получило слепване след абразиото. Както виждаш, болката има много лица, но и надеждата също. Аз въпреки възрастта, все още се надявам, че аз и моето бебе вече пътуваме един към друг и скоро ще се срещнем. Не се плаши от пътя! Пожелавам ти от сърце всичко да е наред!

P. S.  Ужасно съм разсеяна! Чак сега видях, че историята на desssi е с "прясната" дата - август, 2006!!! desssi, надявам се, че вече си добре и извинявай за позакъснялата подкрепа!!!

Но не е зле да отворим темата пак...

Как се спрявате емоциално?

Аз имах два аборта миналата година - януари спонтанен и юли миссед. Уж ранни седмици - 7ма и 8ма. Но се оказа тези седмици, че не съм се възстановила психически изобщо. Покрай друг здравословен проблем ми избиха симпоми като при голям стрес и се оказва, че натрупаното си изигра ролята.

Кажете какво мислите, как беше при вас?

Аз преживях мисед в 10 седмица в края на януари. Беше първа бременност след първо икси. В началото беше тъкъв шок за мен, че не можех да го осъзная, сега, месец и половина по-късно сякаш тъгата изплува на повърхността. Много ми е мъчно, плача от най-малкото нещо. Крепи ме само надеждата че ще опитаме пак, за съжаление няма друг шанс освен икси. И в името на следващия опит се опитвам да се изправя на крака и да продължа напред. Направих си почти всички изследвания-генетични ок, имунологични-проблем с НК клетките, които са на горна граница (12%), кръвните за хламидия са отрицателни. Ще си направя и изследване за микоплазма и токсоплазмоза.
Искам да кажа на всички момичета, които са минали през този кошмар че трябва да са силни и в никакъв случай да не спират да вярват, че щастието ще се усмихне и на тях!

Здравейте,за първи път пиша!                            Ужасена съм от това,че след моят спонтанен аборт, никой не ми каза за никакви изследвания.Чак сега когато достигнах до тази тема го разбирам.Лекарката, при която ходех каза да не се притеснявам,че на повечето жени се случва,че няма проблеми,била съм млада и веднага мога да започна отново опитите за бебе.Дано не ви се сторя много тъпа,но моля ви кажете какви изследвания трябва да си направя.Аборта беше на 18.12.06,в 7г.с. 

Здравей Joska, съжалявам че си преживяла това. Наистина след един аборт не се правят изследвания, а твоят е бил и в много ранен срок. Ако не са те кюртирали матката ти бързо ще се възстанови.Можеш да си направиш изследвания за инфекции-хламидия, токсоплазмоза, микоплазма. Другите изследвания-имунологични, генетични-са доста скъпи, на мен ми ги правиха защото съм вече на 35 години и единствения начин да забременея е инвитро. Все пак ако искаш да си по-спокойна можеш да си направиш и ти тези изследвания.Желая ти успех!

crystal,благодаря ти за вниманието.Матката наистина не беше кюртирана.След отговорът ти се почувствах малко по-спокойна.Аз си помислих,че има някакви задължителни изследвания,независимо в кой период от бременността е бил аборта.Желая ти успех!

Joshka, радвам се че си по-спокойна сега!Мисли оптимистично и нещата ще се оправят. За съжаление аборти се случват по-често отколкото ние си мислим и отколкото ни се иска, а това че на теб ти се е случило веднъж не значи че непременно ще се случи втори път.

Аз също преживях аборт и се въстановявам и скоро почваме бебе правенето.Неприатно и гадно преживяване но трябва да го преживеем.

Не, не трябва.

Аз все се питам какво толкова лошо съм направила, че на мен ми се случи и то два пъти. И други неща в този дух... 

Аз също се питах какво лошо см направила. Но трябва да продлжим напред исе надявам скоро време да го преодолея.

Да, трябва да го преодолеем, но не е трябвало да го преживеем. Това имах предвид. Извинявай, като съм чела, не съм внимавала, какво точно си написала.

maximiliana,съжалявам за това ,което си преживяла!
Знам колко е трудно!
Не се товари с големи очаквания ,от хистологията не се разбира ,кой знае колко.
Защо на нас- е на тоя въпрос няма отговор.....
Събери силички ,за да се изправиш на крака , да изтриеш сълзите и да продължиш!
Кураж!

Бъди силна ще го преодолеещ колкото и трудно дае. Моите месеци на чакане минаха. Вече пробваме този месец не ни зарадва но има време. Давам ти съвет расейвисе не мисли нека минат 1- 2 м. И направи някой изследваня така ще бдещ по спокоина успех на всички.