Благодаря, мила! Ще се боря да видя още една бебешка усмивка (имам едно вече поотраснало детенце, искаме да му подарим компанийка)). Как с първото нямах никакви проблеми, с изключение на някаква вагиноза в 7-ми месец, когато бяхме на екскурзия и условията с хигиената не бяха много добри...). А сега... Дано момичетата в тази тема скоро се преместят в другите за успешна бременност!
ПС: значи няма вариант имунологичните и генетичните по каса?

Момичета, пиша ви и ми се къса сърцето от мъка. По-рано днес, след като имам зацапване от онзи ден, се установи, че сърдечната дейност на моето бебче е спряла. Видяхме сърчицето миналия петък, но го измериха по- малко, което мен ме усъмни, че нещо не е наред. Това ми е втори мисед тази година, предишния беше през Април. Понеже съм в Англия тогава ми казаха, че няма нужда от изследвания и се случва. Аз си бях в България преди няколко седмици, правих си някои имунологични изследвания и за тромбофилия и само се оказа, че не усвоявам Фолиевата киселина, не знам дали това би могло да е причина.
Толкова ми е мъчно... Поне сега обещаха, да ме пратят за Изследвания. Сигурно скоро няма да се осмеля да опитаме пак, дано се намери причина и да се разреши. Толкова ме е страх и съм ядосана и.... Не знам... Чувстам се толкова безсилна, толкова отдавна и толкова много искам да си имаме дете...

HELIANTHUS, съжалявам, че ти се случва пак това. Чудесно знам през какво минаваш. Дай си колкото време искаш, но от опит ти казвам, че е по- добре да се метнеш пак на коня скоро.
Направи всички възможни изследвания. Неусвояването на фолиева к- на не мисля, че може да е причина. 
Имаш ли пълния пакет генетични? Какви имунологични си пуснала?
Ще си имаш дете. Явно просто и ти ще трябва да минеш по дългия и трънлив път. Ако имаш нужда от нещо, с което мога да съм ти полезна- насреща съм! 

HELIANTHUS, безмълвна съм.  Стоя и не знам какво да напиша. То има ли значение изобщо в такъв момент. Искрено съжалявам

Helianthus..не знам какво да кажа.Остани силна.Ще намериш причината и всичко ще е наред.

Благодаря ви Тери, Павла  и Слънчице

То е ясно, че скоро пак ще се метна на коня, но преди това искам още изследвания, че ако може да се предотврати да се.
Ще се пробвам да прикача какво съм изследвала досега.
Освен това преди няколко седмици изследвах токсоплазмоза, ТСХ, Фт4, прогестерон и Пкк. Всичко беше наред

Странно ти е 0 едни от клетките. Нямаш и пълния набор от генетичните. Нямаш май и антифосфолипидни антитела, лупус и още някакви, които сега не се сещам. При мен АФА ми излязоха положителни и разширеният пакет от генетични имаше нещо. Направих и ендометриална биопсия. Мисля, че съчетанието от всичко е това се оказа успешно.
Ще се намери проблема. Понякога, поне така ми казаха, е само въпрос на малшанс. Другите стъпки са генотип на теб и мъжа ти.
HELIANTHUS, медицината е токова напреднала вече, че ще се намери причината и ще бъде преодоляна. Лошото е, че се налага да преживяваш тези загуби и да губиш време. Аз бях започнала да приемам всичко като задачи- решавам грешно задачата- неуспех, ново решение, с по- малко неизвестни- пак неуспех, още по- малко неизвестни- намиране на решение= успех.
 

Helianthus,Павла е много права.Аз срещнах едно момиче ,като бях в болницата ,тя беше с 1 извънматочна и 3 миседа.Като я питах правила ли е имунологични и генетични ,се ококори.Не беше чувала.Не знам как никой лекар не й е казал.Сигурна съм ,че ще намериш проблема и с лечение ще го пребориш.Начини има.Понякога си казвам -добре ,че не живея през 60те примерно.

Аз днес след новината съм много емоционална, но знам, че ще се намери решението. И по- добре от мен знаете, че и по- ужасни неща се случват, но и това е тежко.
Лупус съм изследвала преди няколко години покрай един синдром на Рейно, който имам.
Ще видим тук в Англия кога ще се задействат, че по принцип са малко бавни и като нищо ни викнали за изследване след 6 месеца или повече. В края на Август пак сме в България за малко и може и там да пуснем някои неща, които нямам.
Слънчице, много си права, добре, че живеем сега, а не през 60-те. Горската жена, как може никой да не й каже да се изследва... Благодаря ви за подкрепата 

Павла, а при мисед не е ли от значение също мъжката спермограма и  качеството на яйцеклетката. Например, ако спермограмата е кофти и е стигнал до яйцеклетката сперматозоид с кофти генетичен материал или например жената има инсулинова резистентност и качеството на яйцеклетките не е добро? Или такъв тип ембрион няма да стигне изобщо до сърдечна дейност?
Хелиантус, аз повтарям постоянно едно и също нещо на всички и на себе си: че единствения сигурен начин да нямаме дечица, е ако спрем с опитите. Не мога да си представя през какво преминавате ти и за съжаление доста други момичета. Но продължаване на опитите също ще те фокусира върху някаква цел. Защото иначе човек остави ли се на мъката, може да не спре никога да плаче. Поплачи си, но следвай целта. Защо не си запишеш час при някой репродуктивен лекар в България за август. Няма да можеш за Стаменов например, но има доста добри лекари, които работят с часове с месец напред. Просто, за да получиш още идеи къде да търсиш проблема, защото кой знае колко изследвания ще ти пуснат в Англия. Жените из темите пишат, че ти обръщат внимание чак след 3ти мисед.

И на мен миналия път ми казаха, като попитах за изследвания , че чак след трети, та ме очудиха днес като казаха, че ще ме изследват, но май защото е 2 пъти един след друг в такъв кратък период. Ще си запиша час за България със сигурност, само да мине същинският аборт утре и да се събера и продължаваме напред. Страх ме е да пробваме пак, защото сега стана от първия път след аборта, а и преди не отне дълго след като се разбрахме с мъжа ми и си установих овулацията, първо искам поне още малко изследвания и тогава....Чувството на празнота никак не е хубаво и миналия път исках да го запълня възможно най- бързо, но сега ме е страх.

Тери, няма как да се види какво е качеството на Я. Гаранция, че и при добра СГ няма да има дефектен сперматозоид, който да оплоди, няма. Това влиза в графата малшанс. Има изследвания и подходи- само женски ембриони не се развиват- прави се селекция и тн. Има селекция и при други заболявания, но е много далечно и рядко като случаи.
ИР може да е причина. Лесно и сравнително евтино изследване. Аз пиех Метформин. Май това лекарство само може да помогне.
Много условности има. Прекалено сложно сме устроени. Май само пандите и белите мечки се размножават по- трудно от нас

HELIANTHUS толкова съжалявам, че минаваш през това и стискам палци скоро да се похвалиш с добри новини. Дано откриете скоро причината и да се радваш на леко бебеене

От моя мисед минаха почти 6 месеца, но все още го чувствам като, че беше вчера като ми разбиха сърцето с новината. Най-неприятни са сънищата, сънувам бебе, без да виждам лицето и се опитвам да го гушна, но все не успявам. Ужас. А наскоро една колежка черпи, минала е третия месец, и така й завидях, че чак се мразя. За момент чак нея мразех, защото тя повтаряше, че не искала второ, не искала да минава пак през това ,защото било ужасно, но ето че тя е късметлийка, а аз не. Мина ми естествено, радвам се за нея, там вътре расте малко бебче Пак опитваме с моя мъж от два месеца и се надявам скоро да стане, но толкова въпроси и съмнения ме вълнуват постоянно, че си мисля, че се побърквам. Знам, че хората опитват с години, но това време ми се струва, че е спряло откакто стана, а толкова искам да си имаме една малка сладка комбинация от двама ни.

Момичета, вие как се справяте с тези мисли? Моите приятелки са или бременни, или мислят за второ и избягвам да говоря с тях за вълненията ми, за да не им пълня главите с лоши варианти. А и за щастие, те не са минавали през това.

Благодаря ти! Желая и на теб скоро да си безпроблемно бременна и да си имаш здраво и сладко бебе.

Аз също още не се справям с емоциите много добре, на приливи и отливи съм. И моите приятелки всички са или с деца или бременни, така че и аз няма с кого да говоря за това. Добре, че го има Зачатие. Сега ме крепят плановете за изследвания.

Здравейте, не мога да продължа напред, ако не споделя огромната си мъка с някого. При нас единствен вариант е инвитро, всичко беше наред, докато в 8 седмица... док каза, че няма пулс и не отговаря на седмицата си.
Живота ми се преобърна, толкова много искахме това дете.. сега се подлагам на медикаментозен аборт, все още кошмара не е приключил.
Кажете ми, моля ви, как преминавате през тази мъка и продължавате напред? Аз усещам огромна празнина и се опитвам да намеря сили, да продължа.

Jecy, добре дошла, тук сме да се подкрепяме. Съжалявам за това, през което преминаваш. Помня емоционалната болка след миседа, не ми помагаха окуражителни думи, че другия път ще стане, не смеех да мисля за другия път. Помогна ми разговорът с лекаря, предписаните изследвания, намереният проблем и план за действие при следваща бременност. Помогна ми и почивката от опити, дадохме си 4 месеца почивка, в които планирахме дълго отлагана екскурзия. Но при всеки е различно, дано успееш да намериш утеха и сили да продължиш! Успех

Jecy, много съжалявам за това, през което преминаваш. Аз имах два миседа по- рано тази година. Предполагам при всеки е различен начинът за справяне, на мен също ми помогат нещата, които е споменала rumyanau. Кураж!

rumyanau, helianthus, благодаря ви за подкрепата❤️ Не пожелавам на никого тази болка.
Ние също планираме да си починем от опити, така се бях вкопчила в тази мисъл, че ми беше станала фикс идея. Дете на всяка цена.. но нещата не се получават винаги, така както на нас ни се иска 😔
Надявам се един ден да ви се похваля с успех 🤗

Истината е, че нищо не помага, освен времето...