Понеже светът ми е крив именно защото наближва датата на предполагаемия цикъл... и разбира се, не устоях на изкушението / при общо взето таймирана овулация/ да си направя един уринен тест /отрицателен/, та ако можете да споделите вашите надежди и страхове, включително и справянето с депресивните състояния...

Имам чувството, че ще забременят всички останали жени на земята, но аз не. Изпитвали ли сте това?

Лейди, едва ли някоя от нас НЕ Е изпитвала подобно нещо. Даже съм била сигурна, че всички други - ДА, но не и аз. Ама файда от това няма. Изпадам периодично в някакви черни дълбоки дупки, ама като видя, че и да си вися там нищо не си помагам, ставам и продължавам (както всички останали). Знам, че звучи тривиално, ама е така. Я се стегни. Все пак е лято, идете някъде на екскурзия в уикенда, порадвайте се на природата. Ние така направихме този уикенд - отидохме до "Св. Панталеймон" от там на "Чудните мостове" и сега се чувствам прекрасно, нищо, че до ден-два и аз ще съм с "гостенката".
Дано успея да ти въздействам позитивно!!!

ДА.....мислила съм си го....и честнo казано съм се примирила. В смисъл...и да го мисля и да не го мисля все тая...ако стане ще стане, ако не...здраве. То ако ставаше с мислене до момента да имам цял футболен отбор (това в кръга на майтапа). Колкото до цикъла-кофти си е. При мен по скоро страха и депресията идват от факта, че цикъла ми е болезнен и ще се дрогирам с хапове, отколкото че за пореден път нищо не е станало. Ето в момента съм точно в този червен период. Вече съм по-добре, мина болката от първите два дена. Пак се надявах, че може пък да е станало нещо....в точните моменти както се казва сме правили секс...и пак цъфнах Започвам да се усещам, че от цикъл на цикъл все по-малко започва да ми пука ще ми дойде ли или не. Защото това непрестанно очакване ме изморява и натоварва емоционално. Опитвам се да си наложа да не мисля за това ежедневно и ежемесечно, защото осъзнавам, че това е само в мой минус. Всеки има страхове...всеки си задава въпроси и се надява.....
Дори скоро се бях замислила......ако все пак стане-дали ще съм добра майка?!? Дали го искам, защото наистина го желая, или защото имам проблем и просто искам да стане?!? Винаги имаме въпроси, а понякога нямаме отговори.

 Да, зна4и общо взето не го изживявам по-оригинално от вас моми4ета. Така например 5-6 дена преди фаталната дата и аз по4вам да се ослушвам за всеки признак и да се вцепенявам от страх, щото и аз страдам от дисменорея. От една страна страх от болките- ако не ми се налага да взема болни4ен, си натъкпвам в 4антата разли4ни хап4ета щото според цикъла едни ми действат други не; ако пък съм в командировка и пътувам психи4еския тормоз е още по-голям - знам 4е няма да мога да седна (като няма места в метрото) или да се свия и да си вия( ако съм с колеги или в самолета). Въобще в това отношение преди с потивоза4атъ4ните ми беше рай - нямаше сила която да ме накара да спра диането затова сега май ми се разказва играта.
 От друга страна докато 4акам в тия 5-6 дена съм между еуфорията и депресията - по4увствам ли симптом - все4ко става 4ерно и безмислено; затихнат ли симптомите- представям си как ще съобще новината на мъжа ми в детайли и тогава най-4есто ми идва
 Предния път както казах в една друга тема , заминахме we-да на една кръщенка  , но поне се настроих по-позитивно 4рез хората които срещнах , 4рез визитите които правихме.
 А ина4е ми се е слу4вало да ида и да си купя нещо или пък на фризиор - въобще консуматорската терапия прилагам, като най-лесна в града. Но като танцувах (преди)и като имах проблеми (други) това ми действаще много, много позитивно и зареждащо с енергия; та на есен смятам пак да по4на. Това е; така го изживявам, но при мен пък, всеки месец 4акането по4ва все по-рано  и това ме притеснява...

BLACK_ROSE  :butterfly:обръщам се първо към теб,
защото и аз така се чувствам!
Имам чувството,че чета собствен постинг!
Като ми дойде,повече ме е яд,защото ме боли,
и съм неадекватна и нямам сили за нищо друго освен за вой!
А емоционално вече се отказах,искам любов за самата любов!
А не болезнено желание и план за действие!
Ето утре е Голяма Богородица и имам имен ден!
Ще взема питка и ще я раздам на всички деца в църквата!
Не защото чакам ТЯ да ми прати моето ЧУДО!
А защото е прекрасно да има деца!
И ако аз не мога да имам-едно от малките неща,
който ме правят истински щастлива са децата на другите!
lady_11 ,мисля че аз се почувствах по-добре в тези дни на очакване,
когато изгоних натрапчивата мисъл за дете,от цялото си същество!
Което не означава,че съм се отказала!НАПРОТИВ!
Сега съм по-убедена от всякога,че ще стана МАЙКА!
Дори и да се наложи да почакам,още шест години!
Но няма да позволя това да ме обсебва повече!
Пожелавам го на и теб,и на всички с които вървим
заедно по този път,от все сърце! :heartbeat:И ще стане!
Утре една от свещичките,който ще запаля,
ще бъде за ВАС за ЗДРАВЕТО и ЩАСТИЕТО на всички от "ЗАЧАТИЕ"!
За БРЕМЕНЕЛКИТЕ,за МАМИТЕ и техните БЕБОЦИ,и за НАС БЪДЕЩИТЕ БРЕМЕНЕЛКИ!
                             
                    С много обич:Мария
                                                                   

Миша, и аз ще имам имен ден утре, но няма къде да ида в православна 4ерква за да запаля свещи4ка, затова предварително ти  благодаря за намерението 

Мария, винаги така се умилявам, като чета постингите ти. Много оптимизъм има в тях. Жалкото е, че не вигаи успяваме да се преборим с черните мисли.
Лейди, напълно те разбирам и едва ли има човек тук, който да не се е чувствал така. Аз направо изпадам в ужас, когато ми дойде гостенката, дори и съпруга ми ми го казва, макар и с усмивка, за да не ме нарани. Когато го видя обаче как и той страда решавам, че аз трябва да бъда силна. Признавам, че не винаги се получава, още повече в последните месеци, точно когато най-много съм се надявала чудото да стане и разбирам, че отново ме е подминал щъркела. За сметка на това все се намира някоя приятелка точно в този момент да се похвали, че е бременна. Радвам се за нея разбира се, но като се прибера вкъщи и следва един голям рев, но това е докато съм сама.
Напоследък обаче и аз се замислям, че това очакване тотално ми разбива нервите и се опитвам да си кажа, че все някога ще стане и при нас. Въпросът е да издържим до тогава и да не се предаваме духом.
Успех миличка, вярвай че ще стане чудото, ти го заслужаваш!

Имам чувството, че ще забременят всички останали жени на земята, но аз не.

и аз така си мислех. наистина

в точните моменти както се казва сме правили секс...и пак цъфнах

ми аз пък си мислех, че моментът е бил крайно неподходящ

а симптомите - ми те са си най-обичайните за приближаващ цикъл.  другото са приказки от 1001 нощ. не им се давайте.

Как се справям ли?
- Все по-трудно, и странното е че всеки път откривам нов симптом с надежда, че ето на виждаш ли, това ще е месеца, и аз ще го разбера първа и... другото го знете.
Кураж момичета, ще стане някой ден!

та ако можете да споделите вашите надежди и страхове, включително и справянето с депресивните състояния...
Имам чувството, че ще забременят всички останали жени на земята, но аз не. Изпитвали ли сте това?

Понякога, точно в моменти като настоящия, изобщо не се справям... Чувството, че никога няма да ми се случи се превръща в убеденост и е много страшно....

Как се справям ли? Ами честно казано -по природа съм много голям оптимист,но напоследък ми е много много трудно!Цели 6 години чакам и чакам тази гадна М да ме подмине....но няма!Само около преди 3 години ми закъсня 4-5 дена и това за мен е голямо закъснение.....тест положителен ,но в същия ден ми дойде и всичко бързо приключи!!!
Всеки месец се надявам ....след това разочарование.падам после пак ставам и продължавам!Въпреки всичко и цялата болка която разяжда от вътре,.......нещо в мен не ми позволява да се примиря!!!!!!!!
Немога да се примиря,трябва да стане рано или късно!!!!!----с тази мисъл аз заспивам и с тази мисъл се сабуждам!!!!!!
От време на време ходя на църква и там пред икона на богородица паля по една свещичка не само за мен а за всички момичета в този форум,за всички млади жени по света които купнеят за рожбичка-всички те да станат майки!!!!!

Момичета и аз не правя изключение относно НЕсправянето с отрицателните чувства. Като наближава въпросната дата,сякаш не съм на себе си,моля се,мечтая...дано....И,хоп!Сякаш рязко се сменя кадъра.В първият момент нищо не мисля,цялата съм празна,безразлична.После имам чувството,че съм най-нещастната на света...минават едни бесове покрай мен...И,нов кадър:Поемам дълбоко въздух,замислям се,че има много по-големи нещастия по света и се гмуркам отново в реалността.Съсипващи са тези дни на очакване,но ние не трябва да се предаваме!Тук намирам невероятна подкрепа от всички вас,което направо ме окриля и ми дава невероятни сили да се боря!Късмет на всички!

Лейденце, всички сме така. В деня, в който я пратих по дяволите лелката и ми олекна. Не съм си мислила за нея, знаех, че трябва да правя инсеминация, знаех че нямам никакви шансове за нормално забременяване, знаех че ме чака след неуспешна инсеминация инвитро. Поглеждах календара с надеждата, че като дойде и почвам по плана за действие и нищо не може да ме спре... Е, спря ме... И лелята не дойде... Винаги съм имала болезнен цикъл, с температура, зъбобол, страшни болки, с кръвоизливи... Болка до смърт и парцал 3 дена. Винаги си мислех за онези думи от Библията - "В болка си зачената и с болка ще зачеваш"... Уповавах се на тях и си мислех, че ако това е моята болка, която ме води до мечтаното бебе, ще я изтърпя, само и само да го имам... Трудно е, никой не може да ти даде панацея за справяне с това, но пък ако не се вглеждаме в нея и не мислим за нея, може и да ни подмине....
Утре, на деня на Светата Майка ще се помоля за всички вас, ще запаля свещичка пак и от сърце и душа ви желая да напълните съседния форум!!!
Прегръщам ви и ви целувам!!!

До преди няколко месеца на моменти изпадах в смесица от бяс, възмущение, отчаяние.... мразех и Господа (да ме прощават някои по-религиозни от мен)... че не е честно, не е, до немай къде, ама от самосъжаления полза няма, мазохизъм е това... може би сега ми е един вид "лесно", защото съм в отпуск, т.е. нищо не правя - само си пия хапчетата и чакам да дойде деня на прегледа с новия док... и бт спрях да меря, е, лелката няма как да не знам кога ще благоволи да ме ощастливи, че току съм се изложила някъде по улиците или друго място различно от дома...
Самоиронията настрана - най-гадното е да ти закъснее, да вземеш да си направиш тест, да покаже положителен, пък макар и с бледа втора, после - изненадааа на другия ден ти идва... и се питаш не е ли по-добре климакса да ти дойде, че да се свърши всичко, ама не е.
Сега-засега просто не го мисля - ще има ли няма ли да има лелка - и ми е по-лесно, ама от другия месец като тръгна пак по док... не знам.

За съжаление нямам какво да добавя след всичко което прочетох.И моята палитра от чуства по време на целия цикъл е пъстра.Но особено тежко ми е когато изпадна в едно напрапчиво състояние свързано с възраста и липсата на бебенце.Опитвам се да не мисля,но всички тези черни мисли нахлуват без да ме питат в главата ми - дали ще станем родители,дали няма да сме прекалено възрастни когато детето ни има нужда от нас,и неща все подтискащи психиката ми.Най-често по време на мензиса.Намирам си занимания,гледам да не мисля за това,но уви!И после идва надеждата,че този месец може и да станеееееееееее!