той е на принципа-ако стане, стане, като не-майната му!

Повечето мъже са на този принцип,както и моя.Сега ми е обещал да направи спермограма,но от негова страна излиза все едно:добре айде,ще ти угодя на тази прищявка,че да спреш да ми пилиш!Не го казва в прав текст,но нали го виждам     Мимка,не се ядосвай толкова!Ще го видиш,че ще отиде да се изследва!Мъжете са големи пъзльовци и това е в основата за повечето скандали при нас.Да знаеш,че никак не му е леко.Първо го е страх от самия преглед,второ го е страх от резултата и трето страх, да не би той да е причината,че вашето бебче не става.(Леле имам чувството,че не говоря за мъже,а за малки паленца  ).Не се карайте за това,или поне за известно време!Остави го да размисли.Един такъв преглед за тях е голям шок и особено,когато няма видима причина да се подложат на прегледа.Може след няколко дни да прояви желание самичък.Ако не,аз винаги го удрям на чувства и той миличкия се чувства зле,като плача и става на моето(поне за сега)!Знам че доста често моето ме мисли за луда и си ми го казва.
  Един пример ще ти дам!През лятото го боли гърбът и постоянно ми се повтаря-Ох,писо,боли ме!А,аз-дай да те намажа! Той-А не ,то ще ми мине като на куче!Така,няколко дни!Една вечер ,имах настроение за  и когато моята любов се  завъртя да ме целуне, се сецна!То не беше пъшкане,не беше чудо!Аз нали съм си гадина и понеже ме дояда на него,точно в този момент да се сецне,без нещо да му кажа и без да му съчувствам си сложих тапите в ушите и се обърнах на другата страна.След 15 минути се направих на дълбоко заспала,а всъщност го слушах как си пъшка.Пъшкаше по-силно,за да го чувам и с тапите  .
  Ти се успокой,знам че е трудно,защото се подлагаме на какво ли не,а те само се лигавят или се правят на големи мъже,ама са си такива.Само не му викай,че ще се афектира още повече.Иначе добре си го подредила с това

защото за мен желанието за дете е много по-силно от чувствата ми към него и аз задължително ще имам дете, но както вървят нещата, няма да е от него.не защото няма нужните показатели, а защото не иска да направи елементарно усилие за това да стане баща.

И аз правя такива изказвания и обикновено помагат,ама да видим!   Мъже!!!

Мимка, сега си много афектирана. Утре на трезва глаВа обмисли как да го предразположиш към разговор. Може би трябва да тръгнеш с консултацията при Мели и какво тя го е посъветвала да направи. Мъжете трудно преглъщат подобни прегледи. И още по трудно признават, че се притесняват. Дай му време. Той също е изнервен. Спомни си как се гордееше с него миналата седмица как за нула време се е сдобил с всички направления. ТърпЕние, Мимка!

незнам вече.преди да излезе му казах хубаво да си помисли, защото за мен желанието за дете е много по-силно от чувствата ми към него и аз задължително ще имам дете, но както вървят нещата, няма да е от него.не защото няма нужните показатели, а защото не иска да направи елементарно усилие за това да стане баща.той е на принципа-ако стане, стане, като не-майната му!но при мен не е така.за мен желанието да бъда майка е толкова силно,че съм готова да го прегазя по пътя си към така заветния край!няма да позволя неговата гордост да ми попречи да имам свое дете.мъже по света бол.но защо трябва да се стига до там???

Мимс, извинявай,но... ако не се лъжа, ти си повече от 6 годни с този мъж... Ти навремето за какво го избра? Защото го обичаше, или защото искаше да имаш дете и той ти се стори подходящ донор? Съжалявам, но това не мога да го приема ... да си с даден мъж само и единствено, за да имаш дете..
А от това, което си написала, точно така излиза!!!
А и замисли се - този човек те ОБИЧА! Той иска да бъде с теб, каквото и да ви се случи в живота! Нима това не е най-важно???
Не знам, твоята реакция доста ме шокира...
Разбери - твоето момче ТЕ ОБИЧА!!! А това е най-важно!!! Детето - и то ще си дойде по реда, просто съхранете чувствата...

Съжалявам, но това не мога да го приема ... да си с даден мъж само и единствено, за да имаш дете..
А от това, което си написала, точно така излиза!!!
А и замисли се - този човек те ОБИЧА! Той иска да бъде с теб, каквото и да ви се случи в живота! Нима това не е най-важно???
Не знам, твоята реакция доста ме шокира...
Разбери - твоето момче ТЕ ОБИЧА!!! А това е най-важно!!! Детето - и то ще си дойде по реда, просто съхранете чувствата...

Аз също поддържам това мнение.Мимка,не мислиш ли ,че прекалено много го форсираш твоето момче?Изпусни парата,не забравяй,че любовта прави чудеса!

Мимка, моят съвет е да изчакаш малко да премине негативната емоция и да си поговорите сериозно двамата. На мен това, което описваш също ми е познато, защото някак мъжа ми остава извън играта, извън процедурите - аз имам една коремна операция, една лапароскопия, една цветна снимка, една извънматочна бременност, едно неуспешно инвитро - доста процедури свързани с психическо напрежение, физическа болка и малко или много променили живота ми. А той има две/три спермограми...
Той също като мен много иска да имаме дете, но едвали е готов да жертва всичко, както сме готови ние жените. А има и нещо друго - обикновено мъжете реагират първосигнално, спонтанно. Изчакай да се успокоят нещата, издебни подходящ момент и спокойно го помоли да обсъдите темата. Мисля, че ще те разбере и ще направи каквото е необходимо.
Стисам палци!
"Истинската любов никога не протича гладко!" <<Шекспир>>

Божеее, защо не прочетох развитието на темата още като бях на работа. Мимка и аз днес яко го насолих моичкия. И ако колегата не беше черпил бира и аз щях да вдигам врява до небесата. Ама то имало и други. Виж сега мила, момичетата са ти казали, те мъжете са си баббашка племе. Знам че ти е трудно да се съобразяваш вечно с това. Нали и аз затова му пилих днес, защото не ми стигат силите понякога да се справям с всичко сама. Затова ако ти прекипи си казвай кое ти тежи, но не се вманиачвай в тази тема с бебето. Всички много го искаме, пътя е труден, хабим много нерви и емоции, но мислиш ли наистина, че го искаш на всяка цена. Дори да загубиш мъжа до себе си? Мисля че просто ти е прекипяло и си ги наговорила такива едни... Аз и затова днес му казах, че щом аз се съобразявам с неговото "ми такъв съм" и той ще се съобразява с моите настроения. Казах, че щом ми се натрупа много натоварване трябва да си го излея иначе ще избухна и ще му ги наговоря едни ужасии. Мимка , има трудни моменти, но има и много хубави нали? Като усетиш, че ти идва в повече привикай го и си поговорете сериозно. Преди да ти изневерят нервите, преди да избухнеш, преди да ги наговориш всякакви, за които можеш и да съжаляваш.
Ох, много се отплеснах, ама май още ми държи влага от нашата разправия.

Оф, Мимка, мислех да не пиша, ама пак се позамислих и реших, че няма начин.
Няма да обяснявам какви точно са мъжете, колко са загубени и какво искат или не искат да свършат.
Ще ти кажа само, че тая пътека, която си поела - не води на добро. Казвам ти го от опит, защото от една загубена спермограма бяхме стигнали до развод. Всеки от нас обаче си каза, че е по-важно да сме заедно и че се обичаме, това ни накара да направим, всеки от нас, по един компромис със себе си. Моя мъж реши, че не иска да ме загуби, аз реших, че дори и резултата да е лош - както съм приела болестта му, така ще приема и това. Когато се женихме, в църквата попа ни удари здраво главите и каза, че още много пъти ще си ги удряме така, но трябва да си спомняме и какво ни е събрало - любовта, доверието, съпричасността, желанието за близост.
Всеки път когато тръгна в грешната посока си напомням - Обещавам да бъда с теб и в болест, и в здраве, и в добро, и в лошо, докато смъртта ни раздели!Често го напомням и на моето момче. Затова сме още заедно и затова се борим с всичко заедно.
Помисли си - цената да останеш сама, да загубиш човека, на който вярваш безрезервно - заслужава ли си??? Ако е да - дерзай, търси нов баща на детето си! Ако ли не - намери път, по който да го поведеш и да го накараш да те подкрепя!

вчера бях много разстроена, малко погрешно съм се изразила, малко погрешно сте ме и разбрали.
не, навремето, в далечната 1998ма не съм си го избирала заради желанието да имам дете-бях 4ти курс в техникума все пак, за какво ми е дете тогава.избрах си го, защото имаше най-красивите сини очи и най-изкрящо белите зъби на света 
просто последните 6 години аз водя един вид самостоятелна битка в желанието си да имам дете.той дори не говори за това.споменава го само във връзка'в колко часа ще тръгваме', 'къде точно се намира тази клиника' и т.н.и след като 6 години минах през толкова психическа и физическа болка, когато най-накрая и той малко трябва да наруши покоя си, той се обръща и сере на всичко, което аз съм правила за толкова години.ето на това се вбесих.едва ли не ме поставя пред дилема-аз или бебето.ами, съжалявам, ама аз щом не мога да разчитам на него в толкова важен за мен момент...май той ще бъде в по-задната позиция от самата дилема.нали затова сме заедно?за да правиме двамата компромиси.защо само аз да поемам целия товар, цялата тежест?много е лесно само да караш колата до болницата и да чакаш в чакалнята, после наобратно.сега, когато окончателно се видя, че и при него има сериозен проблем и той наистина трябва да направи едно усилие-едно, едничко, той отказва да се подложи на това.
ето това ме вбеси снощи.той ми се прибра след час, час и нещо, все едно нищо не е станало, аз понечих да отворя пак темата, ама чух само едно сухо-'въпроса е приключен'.представяте ли си?никога не сме имали такива проблеми, досега винаги сме се разбирали.факт е, че щом съм се омъжила за него, въпреки, че много хора бяха против тогава, значи аз съм решила, че един ден той ще бъде баща на детето ми.но за жалост, той не иска да наруши собственото си спокойствие, за да направиме крачка напред в тази безжалостна борба.
направо незнам вече!писнало ми е от всичко.снощи като си лягахме му казах хубаво да си помисли за всичко и за това какво място заемам аз в живота му.
досега сме се карали за глупости-като всяко нормално семеейство, сега за пръв път имаме разногласия по тази тема.
незнам вече!

Мимка, постави му въпроса ребром, сериозно, остави го да мисли няколко дни, една седмица, питай го как вижда бъдещето ви след 2 г. след 10 г?

Аз не мога да се съглася с останалите мнения по темата, съжалявам. Добре де, не сме се жениили за тях за да имаме деца. Ама желанието ни за дете е толкова естествено, не е каприз. То е както имаме нужда да дишаме и да пием вода. Как няма да се съобразят с него? Тук не опира изобщо да се сравняват нещата - детето или той. Тези проблеми се решават ЗАЕДНО!

Мимка, ти си умно и оправно момиче, кажи му някои неща, а после му дай време да отлежи мисълта да я осмисли внимателно. Мъжете им трябва повече време дори за елементарни за нас неща, не е само твоя такъв. И аз си отглеждам подобен биологически вид в къщи. Що скандали на тая тема, съседите ни знаят вече ...

Дони, аз като се събирахме с моя мъж му казах - женя се за теб, само щото искам деца. Моя го знаеше от самото начало. Но пък нещата полека-лека се напаснаха. Той знаеше, че имам аборт и още от самото начало ми казваше, че ако не мога да имам деца - има и други начини. Фактите обаче показаха съвсем друга картинка. След първата СГ направена с желание от него лъсна проблема и се оказа, че и двамата имаме какво още да правим. Само че той се запъна като магаре на мост. Аз си поех моя план-график, той си реши че него не го засяга. Замина в чужбина - така дали се прави бебе? Малко след това му откриха диабет и нещата се влошиха още повече. Само че дойде момента, в който той ме попита - сега като съм болен ще ме оставиш ли?
Аз взех решение с ясното съзнание, че за мен това ще е ад, както и за детето ми, ако имам такова. Но реших да остана с този мъж. Аз направих компромиса. Нещата в един момент загрубяха - аз ходех да ме преглеждат, аз ходех по изследвания, аз се подлагах на терапии... Сам сама. Караше ме брат ми. Той пак беше в чужбина. Ръката ми я държеше най-добрата ми приятелка, не той... След последвалата диагноза на мен ми писна и му казах директно - или отиваш, решаваш какво правиш, пускаш си изследвания и търсим начин да имаме дете или просто няма смисъл. Имаш срок до нова година. Той седна, помисли и реши - иска да живее с мен, иска да се бори за дете. Е, това вече е факт. Но той никога не забравя, че иска да е с мен и иска детето си. Когато ги видят вече реално, тогава осъзнават, че са станали бащи.
Мимка, не може да искаш от него да гони твоята химера.
Спри, помисли, изчакай го да узрее. Не го закачай, не говори на тази тема. Просто си помълчи малко...

А, Гане, това е друг въпрос вече. Моят мъж също ми е казвал да си намеря друг, да имам нормално семейство, много деца и да не се измъчвам с него. Според мен акцента в случая е се измества. Едно е човек да не иска да направи нещо, друго е да иска, но да не може. И в двата слуачя имам опит с един и същ човек. Но в първия просто бях непоколебима.

Миме, душата, сега ми стана по-ясно, извинявай за острите реплики....

Лошото е, че пустите му мъже като чуята "ректално туширане" и се панират, защото започват да им се въртят всякакви мисли от сорта на "ама аз да не съм обратен" и бла бла бла...

Другото, което си мисля, е че той може да се притеснява, че в момента, в който се появи детенцето, той ще остане на заден план. Аз си го имам едно такова домашно чудо... Борим се, заедно сме, правим всичко възможно, ама той от време на време "Нали като си имаме бебенце няма да остана на заден план? Нали и на мен ще обръщаш внимание?"... Представи си какво му се върти в главицата

Та в цялата тази писменна дейност дето развих тук, трябва да ми схванеш тънката мисъл... Не го притискай непрекъснато на тема "Искам бебе, сега, веднага, искам!" Починете си, разсейте се, поговорете на спокойствие за нещата... Просто тези пусти мъже имат нужда сами да осмислят нещата и те да кажат "Аз реших, че ще направя това" а не да влязат в схемата "Да мило, щом казваш, ще го направя"...

Уффф, абе объркано стана, ама май ще ме разбереш

Дони, моя не искаше една проста СГ да си направи след думите на известно светило, че ако има деца, няма да са от него. Но пред перспективата да остане сам, да ме загуби, той реши, че може и да се прежали. А при една от процедурите, като видя аз колко съм зле, каза че това е най-малкото което може да свърши.
Аз го водя навсякъде където може с мен. Не му спестявам нищо. Трябва да знае, че не може само мен да ме боли, а той да си развява байрака.
Но колкото повече ги притискаме с думите - искам дете и сега го искам, толкова повече в тях се прокрадва мисълта, че са донори и че няма да заемат същото място в живота ни. Моя мъж се оплака на майка ми, че той знае, че като дойде бебето ще е на второ място в живота ми. Важно е да му покажеш, че той не губи своето място в твоето сърце.
Абе работата е - сърце като градски автобус Винаги има място за още някой

Гане, точно,  моя няма претенции на кое място ще е. Този страх могат да го имат мъжете на другите жени от другите форуми, но не и нашите Или може би само в началото са го имали. По-скоро страхът им е, ако се окаже, че има проблем със спермограмата, да не останат сами и да не ни загубят. Но не си го признават.
Има и нещо атавистично в отношението на мъжете към репродуктивния процес. Забележи, колко повече  склонни са жените да осиновят дете, за разлика от мъжете и колко по-голям брой мъже изоставят жените си с дете, за разлика от жените.

по-отчаяна съм от всякога,посъветвайте ме какво да правя!!!!!

Никога не взимай важни решения в такова състояние!
Аз бих направила усилие да разясня защо това е толкова важно за мен ... а също така и да го питам за страховете му ...
НО само ти си знаеш какво се случва между вас и дали подобно нещо не е капката, от която ще прелее чашата!

cygnus, благодаря ти адски много за подкрепата, има мнужда, определено!
rally_pat , Ganka , pgzenga-страхотни сте!
сега отношенията ни са малко по-добре, още не съм отваряла темата за това, все пак чакаме гости, кръстниците ни, остава и да си мълчим и пред тях.
ама тия дни пак ще го подхвана, ще ви информирам!
целувки на всички!!!!

Уф, Мимка, сега прочетох какви съм ги надробила снощи тук. Уж исках на теб да вдъхна кураж и да те успокоя, пък май само се оплаквам и аз. Но ти си поговори с него, когато бурята поотшуми. Когато ти самата се успокоиш. Аз съдя по себе си, на периоди съм. Има моменти в които хич не ми и пука, че сама ходя по доктори и изследвания. А има и такива в които изпушвам за глупости. Може би защото не си казвам на момента, че от нещо ми е докривяло, ама не го и забравям. Май повечето сме такива (кажете да, че да не се чувствам като злопаметна гадина), а мъжете напротив даже и не усещат когато с нещо те наранят, в повечето случай неволно. Опитай се да разбереш неговата гледна точка. Попитай го. Моят например снощи ми заяви, че само аз виждам нещата така и че въобще не е вярно, че е незеинтересован. Казах, че аз така чувствам нещата и щом аз за 2 години за втори път (само) повдигам въпроса, значи съм се съобразявала с неговото виждане. И сега аз искам той да се съобрази с моята гледна точка. Независимо, че на него му е странна, нелогична или каквото там си мисли. Опитай и ти такъв някакъв подход, знам ли какво да ти кажа.
Абе странно животно е това мъжът, уж са еднакви, ама им действат различни методи.

Мимка, не може да искаш от него да гони твоята химера.
Спри, помисли, изчакай го да узрее. Не го закачай, не говори на тази тема. Просто си помълчи малко...

Гане, не съм съгласна с теб, не са ли му стигнали 6 години и кусур да узрее, та го оставя още, еми до кога. Напълно я разбирам Мимка какво й е, вкъщи е абсолютно същото. Той е добър - да, изпълнява си всичко чинно - да, винаги ходим двамата и т.н., ама къде е инициативата, къде е заинтересоваността. Не става така. Имам чувството, че аз съм двигателя, а той само изпълнява. Както е казала Мимка това започва да тежи ужасно много с годините. Някои приятели ми казват - радвай се, че не е от тези мъже които командват и бият. Да радвам се ама и такава пасивнос на фона на разбитите нерви, на изгубените мечти много дотяга.

мари, и у дома е същото.аз съм мъжа, аз съм двигателя!гадно е, понекога искам да съм 'слаба' жена, някой да води мен.тежко е да си глава на семейството!!!!