Мими, 

 Мимка,:blowingdust:

....Той е добър - да, изпълнява си всичко чинно .... ама къде е инициативата, къде е заинтересоваността. Не става така. Имам чувството, че аз съм двигателя, а той само изпълнява. Както е казала Мимка това започва да тежи ужасно много с годините.

Mary , това все едно аз съм го писала.Отвреме навреме искат подбутване. Аз като му разправям, че не е наясно с нещата които той прави, то диването му с диване ми вика " нали ти движиш нещата"
Ама не искам аз да "движа нещата" искам да го правим заедно.
Абе ще ми мине нервата и на мен, ама кога ли?

Цитат на: Ganka в Март 16, 2007, 12:24:33 pm

Мимка, не може да искаш от него да гони твоята химера.
Спри, помисли, изчакай го да узрее. Не го закачай, не говори на тази тема. Просто си помълчи малко...

Гане, не съм съгласна с теб, не са ли му стигнали 6 години и кусур да узрее, та го оставя още, еми до кога. Напълно я разбирам Мимка какво й е, вкъщи е абсолютно същото. Той е добър - да, изпълнява си всичко чинно - да, винаги ходим двамата и т.н., ама къде е инициативата, къде е заинтересоваността. Не става така. Имам чувството, че аз съм двигателя, а той само изпълнява. Както е казала Мимка това започва да тежи ужасно много с годините. Някои приятели ми казват - радвай се, че не е от тези мъже които командват и бият. Да радвам се ама и такава пасивнос на фона на разбитите нерви, на изгубените мечти много дотяга.

Мари, съжалявам! У дома аз съм също двигателя за всичко. И не си мисли, че като дойде бебето, те се отказват от тази ни роля. Натоварват ни с още по-големи тежести. Аз в момента съм баща, майка, домашна прислужница, чистачка, готвачка, представително лице на семейството, любовница, жена, съпруга... Всичко каквото се сетиш. Той изведнъж се освободи от отговорностите си. Едва ли не ми заяви, че той е по-важен, защото носи парите в къщи.
Не става, не можем да си позволим да сме слаби. Когато искаме дете - налага ни се да сме силни и да сме двигатели, ръжени, остени и каквото още се сетите. Мъжете са такива - слаби, безволеви и не желаят да поемат отговорността. Да не говорим, че ситуацията - стерилитет->мъж->виновен=ужасяващ страх. Или ги приемаме такива, каквито са или ги заменяме. Друг изход няма. ЗА съжаление.

Чудех се дали въобще да пиша, но темата малко се е изместила и до някаква степен виждам и нашият проблем тук.
Мимка, миличка, мъжете са страшно инертно племе. Подкрепям момичетата, които те съветват да го оставиш да си помисли. Ако на нас ни трябват три секунди, за да проумеем, видим път за решение и направим нещо на мъжете им трябват най-малко три часа. Когато се сблъскат с нещо непознато те минават през някаква фаза, която аз си кръстих "на отрицанието". Трябва им време да разберат, че не откриват в момента топлата вода, че това което ще се прави с тях (в случая) не е нещо, което се прави за първи път върху човешко същество. И им е страшно трудно, защото трябва да останат "мъже"  пред нас - хем да са силни, хем да не се плашат. И никой от тези глупачета не разбира, че за нас проява на мъжество понякога може е да и да си кажеш, че те е страх.
Бъди търпелива, те това го могат и само понякога го очакват и от нас!
И наистина - ние сме по-силния пол!

Абе, мъже. Опитвам се да не забелязвам, но явно през пика на хормоналната атака изригвам. Сега съм по - кротка и по - благосклонна.

А аз като мислене, приличам много на мъж, за това ми е лесно. Разбирам какъв вулкан кипи зад привидното безразличие и незаинтерисованост на повечето мъже. Разбирам и как се опитват да бъдат силни и да дават сила и покрепа, когато и тях много ги боли. В тези си усилия понякога изглеждат и дистанцирани. Далеч по-трудно ми е с жените 
Важното е да се обичате ,Мимка, и ако се обичате да търсите решения. Наистина е много натоварващо това, което описваш. Поговрете - обясни му, така както на нас, сигурна съм, че ще намерите решение!

А ние като сме огнени същества под един покрив?Той Лъв,а аз Овен?
Аз си говоря надъхана, пълна с мечти и готова за действия, а той ми вика "да добре" и заспива.Е да,ама тогава нервите ми не издържаха(седмица преди сватбата) и го събудих ,вдигнах му един лют скандал.Той седя и ме гледа сънено и като си отвори и той устата стана страшноооо.Е вярно че на другият ден ми се извини с цветя и вечеря в ресторант.Но поне му показах,че съм истинско "рогато" и не си оставям "коня в реката".Женени сме почти от 5 години но освен едно скарване заради проблема с фертилността друго нямаме.Просто го научих отрано че трябва да се съобразява с мен ,моите емоции и моите решения.Обичаме да си поспорваме по някои въпроси ,но той гледа да отстъпва,щото иначе ще будува до сутринта да ми слуша речите и мотивите за действие .(от личен опит съм забелязала че мъжете са много добри с външната ориентация ,но относно мисловната ориентация )Та затова толкова надълго му обяснявам.Докато на една жена мога да й кажа всичко това сбито за 5 минути и да ме разбере...Ама мъже,какво да ги правиш?
Каквито сме си ги избрали,такива са останали(в повечето случаи).Поне знаеме че компенсанторно са по-добре в някои други области и това ни успокоява.
П.П.А аз понякога си задавам въпроса ,дали и те ни коментират по същият начин и дали не ги отблъскваме по някакъв начин с многословието си????

П.П.А аз понякога си задавам въпроса ,дали и те ни коментират по същият начин и дали не ги отблъскваме по някакъв начин с многословието си????

iliyanas, определено не ни обсъждат.  Моят опит показва, че мъжете ни с други мъже си говорят за най-различни неща, но не и за нас и какво сме им дуднали и как сме се обосновавали    Освен всичко останало, не биха признали на глас пред друг човек, че са имали проблем/дискусия с жената.  А че ги отблъскваме, и в това съм убедена.  Те също изживяват тревогите, които и ние, но мислят за това и се натоварват само вътрешно, без външни проявления.  Различни са ни каналите за съпреживяване на същите иначе емоции.  Просто са от Марс, а ние - от Венера.  vs. 

А ние като сме огнени същества под един покрив?Той Лъв,а аз Овен?
Аз си говоря надъхана, пълна с мечти и готова за действия, а той ми вика "да добре" и заспива.

илиянче, и ние сме огньове-аз стрелец, той коч.това изречение сякаш аз го бях казала!явно не е само при нас!

[/quote]

iliyanas, определено не ни обсъждат.  Моят опит показва, че мъжете ни с други мъже си говорят за най-различни неща, но не и за нас и какво сме им дуднали и как сме се обосновавали    Освен всичко останало, не биха признали на глас пред друг човек, че са имали проблем/дискусия с жената.
[/quote]
Аз май познавам доста мъже, които са клюкари  .

Ми то се знае, че от мъж по - голям клюкар няма.

Ми то се знае, че от мъж по - голям клюкар няма.

    Съгласна съм на 200%      Познавам доста мъже,които по клюкарията нямат равни!Направо надминават и най-прословутите жени клюкарки!