Вени, на Богословова съм благодарна както за професионализма с който подходи към състоянието ми, така и за спокойствието и, което предаде и на мен. А иначе аз както бях обявила и казах, че искам да раждам нормално и тя се съгласи. Обаче три дни след термина записа на тоновете, който ми направиха не беше добър. Веднага ме приеха в болницата. Все още нямах никакви признаци за раждане. Според ехографа големината на детето беше над 4480 гр. (Тя се роди 4250, но пък дълга 54 см, явно от там и грешката) На другата сутрин ми направиха тест с окситоцин, при който тоновете отново паднаха. Тя ми каза, че при това положение и при тази големина на бебето се налага да направим секцио. И така след 2 часа се роди Юлия. През цялото време беше много спокойна, вкл. и по време на операцията когато аз загубих доста кръв и предаде това спокойствие и на мен. Въпреки, че доста си поревах, но то беше повече от емоции, не от страх.
Освен това, понеже знаеше, че искаме още деца, ми чисти и някакви сраствания около търбите.
Ема, благодаря ти! И на мен ми е ужасно мъчно и се чувствам отвратително безсилна да и помогна.
Oganche, и аз бях на мнението на съпруга ти, но ти си знаеш най-добре. Така или иначе както установявам две деца с много-малка разлика биха се гледали доста трудно. Миналата нощ спах 2 часа. Ами ако имаше още едно например прохождащо дете около мен?! Мале, не ми се мисли.