Здравейте, момичета. Днес подадохме документите и много се вълнувам. Съпругът ми по-скоро изглажда безчувствен. Мисля, че това не го радва особено. Всъщност аз съм много щастлива и много ме е страх, но това най-вероятно ви е познато чувство.
Сега очакваме направление за задължителния курс за осиновители.
Много се вълнувам.
Криси, не се притеснявай, моят също изглеждаше така, че си мислех, че едва ли не прави нещо против волята си, но после осъзнах, че щом се е съгласил изобщо да го направим значи наистина го иска, наистина не показват чувствата си различни са от нас!Повечето мъже неможеш ги накара да направят това което не искат, поне моят е такъв!Много често се налагам, но това не е нещо което можеш наложиш волята си, явно наистина стигат и те до това решение да основят дете и крият чувствата си някъде дълбоко, усещах го!
Колкото до курса се вълнувах доста, но се оказа, разочарование ,поне този на който ходихме ние в нашият град!
Но може пък вашият да не е такъв!
Ние подадохме документи миналата година на 31,10, вписаха ни в регистрите на 01.02.2012г. вече шест месеца чакаме!Имам познати които вече осиновиха детенце, но те нямат претенции за етноса, бяхме заедно на курса!При нас няма да е толкова бързо!Когато подавах документите си мислех, че ще стане много бързо вярвах в някакво чудо, но вече не е така!
Още веднъж успех и дано имате късмет, пиши как е минало проучването ви и курса!
