Пети-пати, ама хич не им се връзвай. Прочетох репликата когато я написаха, но да ти кажа изобщо не се засегнах, впечатли ме, но от елементарни хора какво друго да очакваш.
Има много хора, които не мислят какво говорят и нараняват ли нараняват.
Но ние тук сме си добре, едно голямо семейство наистина и се обичаме и подкрепяме.
P.S. Понякога изпитвам усещането на втора категория човек, който не може да успее, някак си непълноценна се чувствам, наистина се чувствам като прокажена или обречена, винаги съм успявала, но сега...
Минават ми такива мисли, но гледам бързо да ги прогоня...
Но никога няма да го призная пред такива като това момиче.
Такива като нея явно го усещат това чувство и удрят ли удрят.
И тогава всички се свиват, прибират се в черупката си, нямат сила да се защитят дори.
И тогава ставам зла и винаги вдигам скандал.
И понякога получавам лоши лични съобщения, целещи да ме унижат, точно като прокажена, за това, че не успявам.
Откъде намирам сили да се бия ли?
Аз, милички, за разлика от повечето от вас имам щит - моето детенце, и като го размахам винаги те млъкват, защото ме приемат като равна.
Това обаче още повече потвърждава мисълта за обреченост...
Обаче подкрепящите ме лични съобщения са много повече и това ме радва и ми показва, че съм права.