Браво за участието, Ралала!
За секса... Както ти казах: всички от там минаваме. Ние 3 години опитваме. Първата бяхме нахъсани. Втората-тотално озверени. Третата свикнахме с това, че сексът е за бебе! Беше мъка просто. Ту аз падах, ту той. Много неприятна работа. И ние сме от много години двойка и не сме предполагали, че ще ни дойде такова нещо на главата. Но няма как, държим се и правим и невъзможното. Ту аз ще пробутвам секси изпълнения разни, ту той ще се погрижи с глезене или настояване...За мъжете е много психарски момент. Обичайте се, грижете се един за друг. Показвайте си всеки ден с малки жестове колко много означавате един за друг. Опитайте се да поговорите за това, че връзката ви добива ново измерение-искате да станете родители, ще бъдете прекрасни родители, комбинацията от двама ви ще донесе едно чудно бебенце...Ти бъди деликатна. Не знам дали сте правили спермограма, но е важно да се направи. Ако ви предстои да правите, или ви предстоят инсеминации, имай предвид, че мъжете много го преживяват. Опитайте се да подходите със спокойствие към процедурите. Поговорете предварително какво точно ще бъде и как ще мине. Много, много, много млади двойки са в същото положение. Просто трябва да се борите и да не се предавате и много, много да се обичате.