Здравей Наде , може ли и едно мнение на един мъж?

Както знаеш , при нас нещата са малко обърнати - аз повече държа да минем за пореден път - по-скоро жена ми да мине  през трънливия път на стимулацията - но съм се твърдо решен това да е - както аз го наричам  - последния сребърен куршум - и ако уцелим  мишената  - ще бъдем на небето от щастие  - но и двамата сме взели решение и вече , както едно друго момиче от форума ми каза - тичаме и по втората писта - а именно -процедурата по осиновяване сме задействали.

 Все пак ти обичаш този човек , а и ще отгледате Вашето дете заедно . Лесно е на думи - но трябват компромиси  - инак връзката наистина ще бъде в опасност,

Много се надявам да  намерите двамата общ език - защото ако не си казваме нещата - не можем да  разберем какво си мисли партнъора ни.

Цитат на: Ganka в Ноември 08, 2006, 01:15:19 am

не ги съжалявам, не ги жаля мъжете - винаги съм била на принципа - кръв ли с...ре, казвай дренки е ял. Червата му ли се влачат, пояса му се е развил. Стари мъдрости ама много верни. Аз не съм жалила моя. А съм удряла здраво с бухалката. Обаче му давах и време да се освести. Така се прави. Удряш, почиваш...

Хихихи! Сладуркааааааа!!! 
Аз моя още не съм го била!

Мари, злато, и аз не съм Той е с една глава по-голям и с поне 30 кила по-горна категория. Все ми вика джудже. Ама със словесната бухалка не прощавам.

Хихихи! Сладуркааааааа!!! 
Аз моя още не съм го била!

Че как не си - то си трябва от време на време!

оохх, бая ше ми е трудничко да го ступам моя  ма, ако трябва да се понапъна, и после ще кажа, че вие сте ме подучили 

Профилактика требе. Туй е положението.

Айде, спирам, че на Наха хич не й е до смях.

Нахичка, ОБИЧАЙ ГО! Не го гледай, наблЮдавай, шпионирай, критикувай, притискай, обиждай... Обичай го! Само това.

Мили приятелки. Искренно ме радва това, че отделяте време за мен и пишите. Искренно приемам всяка дума за чиста монета. Сутринта написъх един голям постинг , но взе че спря тока и реших, че не е трябвало да бъде публикуван. НДК благодаря и на теб мъжката гледна точка е много важна. Само преди да продължа искам да дам едно обяснение- Ние в момента не правим нищо за бебето, в смисъл нито имаме насрочена дата за инвитро нито знаем дали ще е скоро. Единственото нещо, което правим е това, че аз съм си пуснала едни хормонални изследвания. Това е! Нито приказваме, нито обсъждаме нито, го притискам, нищо! И може би защото целия сайт се базира на тая тема зачеването всички погледи и мисли се насочиха натам. Значи ние имаме общи проблеми, които нямат отношение с бебето и това исках да кажа, че единствено само за бебето не спорим и винаги сме единодушни. М/у другото тои ме кара да си правя изследванията, защото държи да се знае положението ми. Но до тук с отношението му към мен. Снощи поговорихме и му казах, че ако е нещастен и мисли, че не е нужно на тоя етап да се нагърбим( и то забележете догодина) с инвитрото да ми каже , че от това няма да последва раздяла от моя страна и разни такива. Ми тои си иска казва, че всичко прави заради това, заради нас. Но ето там е проблема, че не вижда най-главното. Докато е вглъбен в работохолизма си и това, че не прави малките жестове, които поддържат една връзка жива тои губи мен. А Гане не си мисли, че нямам търпение оо въобще не става дума за това. Защото търпението е до едно време и е начин да оставиш другия да се осъзнае сам. Е моя не се осъзнава и щом казва, че работи и работата е единственото нещо, което го интересува ще си остане сам и ще работи за себе си.Та пак се връщам към първия си постинг. Проблема е че нашите взаимоотношение куцат и само за инвитрото не спорим. Та редно ли е да търпя липсата му( става дума и за емоционална и физическа) само заради това , че е съгласен да ми направи бебе. Това е което иска да попитам. Ако съм ви заблудила съжалявам не е било умишлено. Отново благодаря. Ще извлека поука до колкото мога от написънато до тук. Прегръщам ви силно всичките. Мишенце благодаря ти за подкрепата и тук и на другите места. Искам да благодаря и на Ива, което е с мен от самото начало на проблема и ме подкрепя изцяло. Благодаря ви!

Мари мила обичам го с цялото си сърце ако не го обичах отдавна да съм си тръгнала. Все намирам нещо хубаво, което да ме спре и това съвсем не е само детето. И тои ме обичам знам все пак иска да е баща на децата ми преодоля и страха от близнаците , (които всички мъже изпитват, разбираемо предполагам). Обаче никакъв го няма в поддържането на огъня във връзката ни. Не прави нищо, за да ме зарадва с минималното, което една жена заслужава. Най-малкото поне да се прибира вкъщи. Тои е перфекционалист-работохолик, комбинация която в повечето случай се оказва убииствена за една връзка. И аз вече не издържам. За какво ще ми е детето когато тои няма да е до мен? Тои ще ни обичам, но обичта не е само дума. Любовта е начин на поведение. Детето няма да замести липсата от моя страна на неговото внимание. Сега всичко е ОК. Но аз знам, че няма да продължи дълго. За това казах, че срока е до нова година и че за инвитро първа няма да проговорвя. Та да видим.

Наде защо ме караш да се изчервявам? И пак ли изгасна тока?

Наде, някои мъже са такива - работохолици. Ти като се събра с него какъв беше? Не беше ли пак такъв? Или го хареса щото е безотговорен? Безхаберен?
Ще ти кажа нещо от опита ми до сега - моя мъж е също работохолик, перфекционист и за мен трудно намира време. Ние сме така - аз приказвам, намилам, сърдя се, карам се, той - мълчи. Рядко говори. Но ме кара да се усмихвам, да се радвам, че сме заедно. Вярно, намира време за детето, но вечер по 2-3 часа и събота и неделя пак си кръшка.
За годишнината от сватбата - моя подарък беше нагласен, украсен, направен да си личи, че е от любов подарен. Неговия беше в найлонова торбичка от магазина, от който е купен. Подарен така между другото, щото съм го изненадала с моя подарък. Вярно беше скъп и хубав, но дори само цвете да беше подарил по подходящия начин за мен щеше да е безценен. Мъжете нямат усета за дребните жестове на внимание. Не я виждат романтиката така, както ние. У нас се броят на пръсти поводите или дните, в които ми е донесъл цветя. Като му го казах, той ми се разсърди.
Така че трябва да го приемеш такъв. Ако не го е правил преди, няма да се научи да го прави сега. За съжаление.

П.С. А мислила ли си, че може да е притеснен за парите за процедурата, че може да се чуди от къде да ги вземе тези пари. Ако е отговорен млад мъж, може това да е причината за неговото затваряне и вглъбяване.

А не, усетът за романтика е индивидуален и не мисля, че е свързан с пола. У нас, аз съм организираната, пресмятащата и вечно заета с нещо, а моето Мило се сеща за годишнини, цветя, подаръци и дребни жестове. Ако остави на мен, току виж съм забравила за собствения си рожден ден!
Направо ме хвърлят в ужас любовни сцени, в които двамата герои два часа "романтично" вечерят. За мен това е чиста загуба на време, аз бих се отегчила до смърт в такава ситуация...

Наденце, много те обичам мила! Защо не ми каза?!
Знаеш ли, когато имаш дългогодишна връзка с един човек осъзнаваш, че има неща, които можеш да промениш и такива, които просто НЯМА да се променят! Това, което можеш, и трябва да направиш в този момент е да седнеш на спокойствие и да прецениш сама за себе си дали би могла да живееш, и да преглътнеш тези неща, които те изкарват извън нерви! Това е - просто всеки има различен праг на търпение - има жени, които търпят да ги бият, а има и жени, които си тръгват само защото мъжът не й отваря вратата (например)
Конкретно в моя случай, бях на прага да напусна мъжът си защато осъзнах, че той никога няма да проумее, че неговите задължения към семейството не се изчерпват само с даването на пари!!!
Ама трябвало да се купи телевизор - оставя парите на масата и - оправяй се! Ама трябвало да се прави ин-витро - пари - оправяй се!
Бях пред голяма дилема, но той има страшно много други положителни страни, които надделяха, пък и аз съм силна жена и мога да се справя със всичко!
Така че мила моя, стария и банален метод със плюсчета и минусчета ми помогна да осъзная колко е ценен човека до мен - дано и на теб ти помогне.
Защото вторачени в нещата, които ни дразнят забравяме нещата, които обичаме!!!
Целувам те

Значи Наха, като бях девоика много харесвах един Титус, ама много чаровен младеж. Но, ...., несподелено!  Поне аз така си мислех тогава. И една приятелка го срешнала вчера и ми казва "Видях "твоя" и представи си, тои каза, че много те харесвал, ама ти не си го харесала." А по онова време бяха едни душевни мъчения, приятелката ми къде с подигравки, къде със съжаление се опитваше да ми помогне. Нещата минаха и заминаха, всеки си пое по пътя. И така.... Но вчера си мислех за теб. И си мисля, ето, ако бяхме седнали с Титуса да си поговорим, да не изискваме толкова много един от друг, сега животът ми щеше да е друг (щях да съм всеки ден на техно купон, Титуса е дисководещ!!! ). Та, изводът е, не слушаи никои,  излизаите, говорете си, но не за бебета, а за глупости. купи си нещо ново, излезте да го полеете. Купи нови пердета, направи нещо ново за дома, създаи друда атмосфера. Не очакваи всеки жест от него да е романтичен и пълен с любов. И не бързаи. Обмисли добре решението си, или то само ще доиде в главата ти. Хаиде, умната и успех!