0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    naha

  • *****
  • 1474
  • За всяко нещо си има Време, Път и Надежда!
Какво правим?!
« -: Ноември 07, 2006, 14:08:22 pm »
Какво трябва да направим ако единственото нещо, което ни свързва е инвитрото?
Защо започвам така ли? Ами от известен период от време с моя любим сме в много лоши отношение. Единственото нещо, за което не сме спорили никога е инвитрото. Може би пред мен се отваря кръстопът и не знам по кои път да поема. Днес осъзнах, че единственото нещо което ни свързва на пръво време са общите разходи и инвитрото. Аз го обичм с цялото си сърце и искренно ви казвам, че ако не го обичах толкова отдавна щях да си замина. Но от негова страна получавам едно голо "Обичам те, ще направим инвитро" и това е. Историята е дълга и аз не искам да ви отекча с нея, но наистина не знам как да постъпя. Това че е готов и е съгласен, ама никога не е казал не искам и няма да дам сперма за инвитрото, това достатачно ли е за да се боря за връзката ни? Защото наистина е само това, което получавам от него едно съгласие за инвитрото.Абсолютно нищо друго. Дори с болка в сърцето си осъзнавам че като чуя " бебе" вече не изпитвам нищо :( :x. Не искам от вас решение на проблема ми, но наистина не мога да реша дали си струва само заради това да бъда с тоя човек? Решила съм нещо , нещо като последен шанс за него в срок до нова година. Време в което ако не се види някаква инициатива от негова страна да съживи връзката ни ще си тръгна.Имам нужда от разбиране и внимание, от нежност. Тои не ми ги дава от много време. Наистина ме боли едвам сдържам сълзите си :(. Знам че Вие не можете да ми кажете- Тръгни си ! или Остани!, но ще се радвам ако споделите нещо от вашия опит.  Нещо което би ми помогнало да реша сама проблема. Нещо което ще ме накара да видя нещата от друга гледна точка.
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #1 -: Ноември 07, 2006, 14:56:15 pm »
всички мъже са такива. не обичат да показват чувстата си. не разговорливи са. в трудни моменти повече се затврят от нас. особено сега, когато и двамата сте съсредоточени в инвитрото. сигурна съм, че тои като казва "добре, ще направим инвитро" си мисли, че ти е решил всички емоционални терзания. кажи му в прав текст какво очакваш от него, за да те разбере.
Re: Какво правим?!
« Отговор #2 -: Ноември 07, 2006, 15:13:31 pm »
И аз мисля като Кафенцето, помогни му, за да ти помогне и той.
Сподели какво те притеснява, какво очакваш от него.
Аз ако трябва да съм честна, гледам да не го товаря прекалено много моя. Благодарна съм, че не избяга от проблемите ми. Не говори много, но понякога е достатъчен мъничък жест, за да усетиш колко те подкрепя и обича.
Нормално е сега да се нуждаеш от повече внимание, повече нежност. Сподели с него емоциите, така ще може да те подкрепи.
Дългата борба със стерилитета изтощава емоционално, както тебе, така и него. Не й позволявай да съсипе връзката ти!
Силно те прегъръщам и се надявам да преодолеете кризата  :bighug:

lb2f
*

    лили

  • *****
  • 2151
  • мързи ме да натискам шифт-а
Re: Какво правим?!
« Отговор #3 -: Ноември 07, 2006, 16:19:07 pm »
мъжете не се "досещат". говори с него. сигурна съм че изобщо не подозира как се чувстваш и със сигурност няма и идея дори че е на изпитателен срок
ОСТАВЕТЕ СТЕФКА НА МИРА!
Re: Какво правим?!
« Отговор #4 -: Ноември 07, 2006, 16:23:08 pm »
Naha, опитай се да си спомниш за онова, което ви е свързвало преди ин витрото. Цялата тази процедура е наистина обсебваща и изтощаваща. Сигурна съм, че има хиляди други неща, които ви свързват и които сте оставили на заден план. Щом казваш, че още го обичаш, сигурно е заради нещо друго, едва ли е заради голямата "подкрепа", която ти оказва. Говори с него. Мълчанието само задълбочава проблемите.

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Какво правим?!
« Отговор #5 -: Ноември 07, 2006, 17:00:38 pm »
Нахита, за съжаление мъжете не са нормален човешки вид /в кръга на майтапа/. Не случайно казват, че мъжете са от Марс, жените от Венера. Нека само да ти кажа нещо от опит, сериозен при това. Когато ние говорим, мъжете рядко ни слушат, каквото и да казват. А дори и да чуват, не винаги са наясно какво точно искаме да им кажем. Просто живеят в друг свят от нашия. Свят, в който нашите емоции им се виждат странни. Държа да ти кажа нещо и се моля да не ме разбереш погрешно. Ти и той сте страшно млади, бих казала безумно млади. Мъжете реално никога не осъзнават трепетите по едно дете докато то не стане факт /а някои и в този случай не го осъзнават, но те са друга тема за разговор/. Един такъв проблем като стерилитета изправя и мъжа, и жената пред стена от въпроси. Ако не са били готови за дете преди това, една процедура ин витро никак няма да им помогне да станат готови или да приемат факта, че точно това се налага.
Не ми се сърди, но ти прекалено много го притискаш. Прекалено настойчива си и бързайки да откриеш проблемите и да ги решиш се спъна в първия подводен камък - мъжкото неразбиране на проблемите и заравянето на главата в пясъка. Ако мъжа до теб се е съгласил да стане "донор", то той ще остане като такъв и до края. Съжалявам, че го казвам, прекалено много семейства се разпаднаха пред очите ми, за да се залъгвам, че едно дете може да реши проблема. Ако той не е наясно какво чувства и какво иска, твоето желание за такава процедура само го кара да се чувства като в капан. Ти бързаш, дай му време да се осъзнае. Ако наистина го обичаш - то тогава се бори за него, но се бори умно. Седни, поговори с него, разчепкайте проблемите до дъно. И ако трябва спри да се занимаваш със забременяване. Просто му дай време да се съвземе. Като те храснат с бухалка по главата има поне възстановителен период, а ти очакваш той да работи на бързи обороти.
Моят мъж му трябваха цели 4 години, за да разбере, че иска мен, че иска дете и че е готов да се бори за това. А ти очакваш от твоето момче да се изправи веднага след нокаута.
Хей, спри, огледай се, ослушай се... Поговори с него... Изясни си той наистина ли те обича... Какво е готов да направи... Какво ти си готова да направиш... Не бързай с червените картони ако наистина го обичаш. Дай му малко време да разбере какво той иска.
Целувам те и те прегръщам много силно и вярвам, че ако наистина се обичате ще намерите пътя един към друг и този път ще е съпроводен с едно, а защо не и две сладки и усмихнати бебета!  :bighug: :balk_21:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    naha

  • *****
  • 1474
  • За всяко нещо си има Време, Път и Надежда!
Re: Какво правим?!
« Отговор #6 -: Ноември 07, 2006, 17:30:02 pm »
Ох мили дами. Какво да ви кажа. Бях решила да Ви спестя подробности, но явно няма да стане. Аз се опитвам да говоря с него всъщност аз май постоянно го правя. И понеже тои мълчи и не казва как и какво е аз правя грешката и започвам да задавам още и още въпроси. Там е работата, че тои започна да бяга и да се крие зад работата си. Гане благодаря ти за отговора, аз много те ценя и като човек и като приятел, и си права в много отношение само в едно грешиш аз не го насилвам да прави инвитро. Казах му, че ще се наложи тои каза ОК правим каквото трябва и май от тогава взе да става все по зле. Аз нали това казах, че единствено само за инвитрото нямаме разногласие. Но май от там идва всичко. Започна да не се прибира да седи в офиса по повече от 24 часа. Аз се чувствам ужасно, а тои не ми дава отговори. И понеже не е при мен аз не получавам нещата, от които се нуждае една жена, от които се нуждае една връзка. Да оставим на страна как се чувствам като се събудя сутрин и него го няма. Никога не съм го карала насила да прави каквото и да е дори не му казвам нищо за моите неща. Само това което е нужно. Но мисля, че вместо да се крият в черупките си трябва да проявят малко повече отговорност защото все пак в нашия случай аз съм тази, която има нужда от подкрепа. В крайна сметка неговата обремененост с тази процедура инвитро се състои единствено в това да даде сперма и до там, всичко друго е на моя гръб. Но ще се пробвам пак да говоря с него. Лошото е, че тои няма да ми каже.Притеснявам се, че няма да ми отговори заради страх, че може да го зарежа ако ми даде отрицателен отговор за инвитрото ( нали като сложим и всичко друго). Не трябваше да се стига до тук :(, но аз не съм ясновидка да знам какво му е в главата. Но така се получава когато няма диалог м/у двама души, които живеят доста време заедно, за съжаление.
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Какво правим?!
« Отговор #7 -: Ноември 07, 2006, 17:31:28 pm »
 :balk_21:Нахинко,седя пред този бял лист от 30 минути
и немога да напиша нищо!Толкова ми е трудно...
Искам да ти вдъхна кураж,да ти дам сила!
Искам да се почувстваш по-добре!Имаш рамото ми винаги...
Толкова си ценна,хора като теб са рядкост.....
И не мисля,че инвитрото е единственното което ви свързва...
Ти си емоциия,ти носиш любов и даряваш любов!
Не може този който е най-близо до сърцето ти,
да е безучастен към теб,към вас....
Имате нужда от въздух,от почивка!От време за вас!
Имате нужда един от друг!Имате нужда от спокойност,
от разговаряне за това какво мисли той,какво мислиш ти!
И за да има път пред вас,има нужда от компромистност!
Някъде там по-средата е всичко....
               :heartbeat:И той те обича......сигурна съм!
                               :grouphug2:
« Последна редакция: Ноември 07, 2006, 21:04:45 pm от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #8 -: Ноември 07, 2006, 17:58:59 pm »
naha,
знаеш че си те обичам и точно за това ще ти ги кажа направо нещата както аз ги виждам от страни. Не знам дали той е на изпитателн срок и до колко ти ще си изпълниш заканата, но ти си! Един мъж, който не се прибира е само на крачка да срещне жена, която ще го омагьоса.
Той не се прибира и за това си има причина - нещо у вас го кара да се чувства некомфортно. Предполагам, че ти самата усещаш, че един вид го "задушаваш" с говоренето, чувствата, премълчаните обвинения...Поправи ме ако греша. Той се прибра, уморен, сяда и ти започваш "Защо закъсня с три часа , Мило, дай да обсъдим еди какво си..." или другият вариант - мълчиш си уж несърдито...Не изпитателн срок, а ако наистина го обичаш направи всичко възможно да видиш грешката у теб и да я поправите заедно! Накрай го да се чувства у вас като на облак, да му е спокойно, приятно и комфортно, да се прибира с желание! Ответната реакция нама да закъснее и ти пак ще се почувстваш желана и обичана вярвай ми  :)
П.с. А иначе върза ли го, както те посъветвах предния път?! :D
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Какво правим?!
« Отговор #9 -: Ноември 07, 2006, 18:16:17 pm »
Наде, мила, пак не ме разбра напълно. Ще го напиша ясно, както ти е казала и Лан - ти го притискаш. Самото говорене го кара да се чувства в капан. Мъжете са по-просто устроени от нас. Не говорят толкова, а и не виждат нещата като нас. Не е въпроса в това, че си казала, че трябва да се направи ин витро. Ти просто си му отнела възможностите за маневри. Мъжете обичат да държат контрола в ръцете си. Сега вече той се възприема точно като донор. Не участва в самото правене на дете, а е наблюдател. Вярно, че ти изнасяш цялата процедура на гърба си, ама му отнемаш и удоволствието да е с любимата жена, да създадете заедно нов живот. Правиш го опитно мишле. Дай му време да свикне с това.
Диалога между мъжа и жената е сложен и изисква повече дипломатичност отколкото понякога сме способни да проявим. Забрави за бременност, за бебе, за ин витро, за всичко, което те тормози в момента. Остави го да се попържи сам на този огън. Не говори за процедури, за опити, за стимулации, за изследвания... Не се надпреварвай с времето. Ако обичаш този мъж, не го оставяй да си отиде през задната врата, докато ти вкарваш през предната едно дете. Защото в случая детето няма да има смисъл, ако го няма мъжа.
Облечи се готино, нагласи се, заведи го някъде. Правете любов, без да мислиш този месец от къде е овулацията... Остави всички тежки мисли в главата си на възглавницата и отлети с него в страната на любовта.  Ще дойде деня, в който той ще почука на твоята врата и ще те помоли да изясните всички въпроси. Сега го приласкай и го успокой, че това е все още човека, който обичаш, а не само донор за твоето бъдещо дете. Просто го обичай... Казвам го от опит, като човек стигнал почти до праг, от който няма връщане назад.
Прегръщам те много много силно и се надявам нещата да се оправят!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #10 -: Ноември 07, 2006, 19:52:21 pm »
Ех, Гане, като те чета :book: и все повече и повече ми се издигаш в очите! :biglove: Сега дано от целият този труд, който положи с тези си писания Наха успее да обмисли всичко добре и да си оправят отношенията.
Наха, мила, послушай Гането, просто ти е дала най-добрите и откровени съвети.
Съгласна съм и с Кафенце и Лили, трябва повече да говорим с мъжете си. Едва ли сами могат да прочетат мислите ни.
 
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #11 -: Ноември 07, 2006, 20:19:42 pm »
Понякога ме хваща яд на какво сме подложени и какво трябва да изтърпим, за да не нараним "нежните душици". Еми че то този целия процес засяга и двамата, а не само единия. Единия ще носи целия товар, а другия к`во..........абе направо кипвам. Не знам аз нещо ме тресе нервата и от известно време не обелвам и дума. 7 години са минали, ако трябва още 7 месеца ще изгубя, но ще го накарам да разбере, че това засяга и двамата еднакво и то без значение в кой е проблема. Наха, извинявай, мила, ама го насъбирам от известно време и сега просто не издържах.
*

    Eli_

  • ****
  • 516
  • Тъпа и упорита !!!
Re: Какво правим?!
« Отговор #12 -: Ноември 07, 2006, 20:38:47 pm »
Наха, това ми е до болка познато,мила  :( Познавам те само виртуално ,но от теб струи толкова искреност и ...абе чувствам,че си много готин човек. Много ми се иска да ти дам моята подкрепа.
Знаеш ли, миналата година и аз си бях поставила същия срок,  8O Казах му - "ако до края на годината не стане - се разделяме и край ,всеки по пътя си " И така и стана. Всъщност ,ако трябва да бъда честна аз после размислих ,но не и той ... :( Когато удари 12-тоя час на Новогодишната нощ ,той коренно се промени. Започна "да не се прибира"  :?...и т.н.  - точно да се крие зад работата си. Абсолютно същата работа. Вече не си говорехме и когато се опитвах да кажа нещо ,той казваше "ами Нова Година мина..вече трябва да се разделяме" 8O и колко то и да го убеждавах ,че не е нужно нямаше смисъл . Разбирам те прекрасно.
 Така ,че бих те посъветвала ако още не си го казала /това със срока/ на глас ,по-добре не бързай . Явно мъжете ги приемат много буквално тия работи. И най-важното : ако връзката ви се е превърнала в агония по-добре не си причинявайте това. Виждам,че повечето момичета те съветват да съхраните връзката си,но ако тя не ви носи радост - просто няма смисъл. Знам че трудни моменти има,трудни периоди също,но когато това не е нито момент ,нито период ,става дума за нещо съвсем друго. Ако има нещо,което е сигурно ,то е ,че ако има любов между вас т.е.ако се усещате със сърцата си - ще успеете във всичко . Дори и да се разделите сега ,то ще е само за да си поемете въздух и да станете още по-близки след това.
Желая ти успех от цялото си сърце !!!  :balk_21:
« Последна редакция: Ноември 07, 2006, 20:46:13 pm от Eli_ »
Re: Какво правим?!
« Отговор #13 -: Ноември 07, 2006, 21:09:35 pm »
Надинко, :bighug: :bighug:!!!

А иначе и аз бих креснала като Mary: то пък тия нежни душици, сакън да не ги попритиснеш. :bonk: :bonk:


МОМИЧЕТА, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ПРЕГЛЕД НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА, НАПОМНЯЙТЕ НА БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛКИ!!! http://www.mamolog.info/profilaktika
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #14 -: Ноември 07, 2006, 22:01:02 pm »
 :DИ аз не съм за "спестяването" на Милите, никакви такива! Те носят отговорност и товар, не са само семедарители. Точно това е идеята. Този мъж явно се скатава, но не мисля, че се скатава от бебеправенето, по-скоро му е трудно да понася Nahinka, която явно много се е променила покрай бебеправенето. Не е добре за нея лично (за нервите и, за хормоните и...) не е добре и за връзката им. Така че - трябва да намери сили, да се пребори, първо за връзката им, после двамата трябва да се борят за бебето! :bighug:
Пък Nahi, ако не се разпознаваш в тези ми думи и вината е изцяло в него казваш му "чао" и това е! Има си хора работохолици, може на него да му е добре така, но ако на теб не е, явно не сте един за друг... :(
« Последна редакция: Ноември 07, 2006, 22:30:12 pm от Lan »
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Какво правим?!
« Отговор #15 -: Ноември 08, 2006, 01:15:19 am »
Момичета, аз не искам тя да си оправя отношенията, искам да разбере какво е важно за нея. Да бъде с мъжа, който обича и да го приеме такъв какъвто е или да има дете на всяка цена.
Ели, мила оня мъж не е бил за теб, чакал е само подходящия момент да си тръгне. За съжаление...
Мари, Миники, не ги съжалявам, не ги жаля мъжете - винаги съм била на принципа - кръв ли с...ре, казвай дренки е ял. Червата му ли се влачат, пояса му се е развил. Стари мъдрости ама много верни. Аз не съм жалила моя. А съм удряла здраво с бухалката. Обаче му давах и време да се освести. Така се прави. Удряш, почиваш... Много обичам една мъдрост, цинична до безобразие, ама вярна - бой между рогата, да не му се поврежда кожата. Такива са мъжете. Рогати, чепати, инати. Колкото повече го натискаш, толкова повече се дърпа. Затова и казвам на Нахита да не го притиска повече. То ще си покаже какво му е на душата. Трудно е като обичаш, ама няма как. Бориш се до края. Прегрупираш войската и пак влизаш в битка. Сложни са отношенията между двата пола, но няма как. Има една мъдрост, че секса е до време, ама трябва да можеш да говориш с човека до теб. Не можеш ли, тогава как ще остаряваш??? Ще се разминавате като кораби?
Затова миличка остави го малко. Не ходи на лекар, не говори за това, не питай, не разпитвай... Остави го да се чуди, абе на тая моята какво й е в главата сега... Какво ли става? Остави го той да направи сам първата крачка, да ти се помоли той... А съм сигурна, че ще го направи ако наистина те обича. Дай време на него, на себе си, на връзката си... Пък току виж чудото станало от само себе си ;)
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #16 -: Ноември 08, 2006, 08:23:11 am »
бре, момичета, какви сте ми мъдри! щастлива съм, че ви познавам!
а към Наха едно обобщение - не искаи. искаи тои да иска!
Добро утро! И много ведри мисли днес!  :D
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #17 -: Ноември 08, 2006, 10:14:45 am »
Но мисля, че вместо да се крият в черупките си трябва да проявят малко повече отговорност защото все пак в нашия случай аз съм тази, която има нужда от подкрепа. В крайна сметка неговата обремененост с тази процедура инвитро се състои единствено в това да даде сперма и до там, всичко друго е на моя гръб. Но ще се пробвам пак да говоря с него. Лошото е, че тои няма да ми каже.
Миличка, никога не забравяй, че човека за който говориш в момента искаш да бъде баща на детето ти! Или не е така? Спри за момент и избистри собствената си оплетена главица!
Ти нали се сещаш, че може би не е приятно за един мъж да се мисли само като "да даде сперма и до там"! И че само ние имаме нужда от подкрепа? Не, не и не! Това са взаимни неща, поне би трябвало да бъдат. Нали не очакваш той да може да влезе в твойта кожа и да разбере, ама точно колко си объркана и напрегната и колко надежди имаш за предстоящата процедура. А, замислила ли си се какво означава факта нищо да не зависи от теб?  Дали си мислиш, че мъжът ти иска да е безсилен и ти да му казваш пак и отново, че за нищо освен за донор не ти трябва в момента. Ами, хубаво - той ще дойде, ще даде спермата в деня на пункцията, пък за какво да се прибира вкъщи преди това?
Миличка, в никой случай не искам да съм груба, напротив! Аз провеждам подобна борба, той е до мен във всичко, но трудно говори; подкрепя ме, но се чувства безсилен; в мен е причината за нашия проблем, но той се чувства непълноценен! Защото тези неща се чувстват и са взаимни, защото тази борба е за вашето бебе. На вас двамата. Ако ли не - за какво говорим тогава.
Прегръщам те много!
« Последна редакция: Ноември 08, 2006, 10:44:56 am от Bora82 »
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Какво правим?!
« Отговор #18 -: Ноември 08, 2006, 10:33:39 am »
 :hug2:Мила,Naha! :heartbeat:От снощи съм прочела темата ти и червената лампичка ми светна :idea:.Не знам дали ще ме разбереш,но искрено искам да преодолееш тази предстояща раздяла,въртяща ти се отдавна в главицата.Виждам,че много-страдаш и не получаваш най-важното:подкрепа и разбиране.Уплашило се е твоето момче,прокарва си път да избяга един ден...Това значи,че сега е момента да спасиш връзката си.Но,трябва да си сигурна,че наистина го искаш... :idea:Наистина е сериозно положението,момичетата са ти дали много-полезни съвети.Аз бих се вслушала в тях. :sunshine:Успех във избора! yahoo_17
*
Re: Какво правим?!
« Отговор #19 -: Ноември 08, 2006, 11:48:18 am »
не ги съжалявам, не ги жаля мъжете - винаги съм била на принципа - кръв ли с...ре, казвай дренки е ял. Червата му ли се влачат, пояса му се е развил. Стари мъдрости ама много верни. Аз не съм жалила моя. А съм удряла здраво с бухалката. Обаче му давах и време да се освести. Така се прави. Удряш, почиваш...

Хихихи! :lol: Сладуркааааааа!!!  :kiss:
Аз моя още не съм го била! :lol: :lol: :lol:
« Последна редакция: Ноември 08, 2006, 11:50:13 am от Marie »
Alexandra