Граци, миличка, поплачи си!
Не е необходимо да бъдеш хард! Наплачи се, има защо. Не гони болката, защото така става по-лошо. Изплачи я до дъно и ще видиш, как ще започне да ти разсветва....
Аз след моето едно неуспешно ИКСИ мислех, че от мъка се умира...Такава дълбока тъга, тежка и плътна физическа болка в душата не съм изпитвала в живота си. Една година след това, не мисля, че съм готова да преживея същото. Тогава потънах много на дълбоко, но не се опитвах да избутам назад мъката. Напротив- отдадох и се изцяло. Една, две седмици бях на дъното, после започнах да свиквам с мисълта.
Много неща ми помогнаха да осъзная, че живота е прекрасен, че всичко, което ни се случва е за добро и важното е да запазим позитивната се нагласа към света. Подкрепата на хората, които обичам, факта, че подадохме документи за осиновяване, момичетата от зачатие, малките прекрасни неща - мириса на топло кафе рано сутрин, романтичната ми кухня, дървата през зимата, Хъкълбери, Коледа, бебетата, които постоянно се зачеват и раждат, мама, приятелите ми, киномания 2006 - ей такива работи....
Поплачи си миличка, изплачи я тая болка, приготви се за прекрасната среща с твоето бебе, кото с всеки изминат ден наближава.