Здравейте момичета, при нас незабременяването се дължи на мъжки фактор, предстои ни ИКСИ, ако обаче успеем да си "набавим" достатъчно с-ди. Ако не - ще трябва да ползваме донор. За какъв чеп ми трябваше да разсъждавам на глас относно идеята братът на приятелят ми да ни стане донор, незнам... Сега като обмислям идеята не ми се струва толкова добра, най вече защото бъдещото дете ще има контакти с "чичо си", а така или иначе подобни неща не остават скрити... На практика ще се получи, че детето ще има двама бащи - един биологичен и един, който го отглежда. Това, според мен, вероятно ще го обърква ужасно...Ако пък се появат разни претенции става съвсем сложно...От друга страна осъзнавам, че на приятелят ми ще му е по-добре, да знае, че това дете е и негово, свързано е с рода му по някакъв начин, въпреки че той е много отворена личност и не робува на предрасъдъци. Предполагам, че и аз ако имах проблеми с яйцеклетките и ако имах сестра, щях да искам тя да ми дари своя...Кажете какво мислите по въпроса, моля ви!?

Мила, тук въпросът е и твоето мнение! И това дали искаш дете от любимият ти мъж или дете на всяка цена! Ако аз трябва да взема такова решение си мисля, че сигурно ще прибегна до неизвестен донор или осиновяване.
Това е лично мое мнение, което вземам без да ми е "дошло яйцето на дупето"!!!

Ами естествено, че аз бих искала дете от него - дай боже да стане, пък макар и чрез ИКСИ, но ако не стане, мисля, че е по-добре да е от непознат донор! Аз също го попитах снощи, ако аз бях разведена с дете или пък вдовица с дете, нямаше ли да приеме детето, той ми отговори, че чрез донор е много по-добре, защото ще е прекарал бременността с мен, детето ще познава неговия глас и т.н и мисля, че е прав. Сложно е...

Мила Флай,
И ние сме говорили с моя съпруг на тази тема. Отначало беше категорично против, но с течение на времето сам реши, че може да прибегнем и до този вариант, след като се изчерпят всички останали възможности.
Мисли за това, като вариант, но все пак има надежда и приятелят ти да бъде биологичен баща

Сигнусче, аз поне се радвам, че приема това като вариант.  Спорът ни беше дали евентуално можем да ползваме брат му за донор, само че днес разбрах, че е много вероятно да не може брат му или въобще познат да ни стане донор /дано не се налага/, защото трябвало донорът и приемниците да не се познават. Вероятно, поради същите тези морално етични съображения, които изтъкнах. В понеделник ще правим генетичните изследвания, стискайте палци нещата там да са наред, така че да не се налага донор На всички ви желая успех и смелост! Аз съм твърда, но незнам като почне стимулирането /ако почне/ каква ли психария ще ме тресне...Все пак вярвам, че рано или късно ако се бориш за своята цел ще я постигнеш!Не искам на всяка цена да родя дете, но на всяка цена искам да отгледам поне едно или две. Прегръщам ви всички!

Само да кажа, че в Клиника по стерилитет ми казаха, че мога да донеса материала от вкъщи в рамките на половин час за инсеминация. Така че, проблемът остава само морален между партньорите.

В някои клиники не дават когато става дума за инсеминация.

аз съм разсъждавала, чисто хипотетично, по въпроса с донорството, но от към женската страна. мислех си, че ако се окаже, че поради възрастта моите яйцеклетки вече не са годни, бих взела охотно от сестра си яйцеклетка - така генетичният материал ще се запази, а аз все пак искам да възпроизведа някои неща от рода си - и без това аз съм му последния представител, който евентуално може да се възпроизведе.
но като подметнах това на мъжа си, той ме изгледа доста особено и като че ли не му се понрави идеята, поне на първо четене.
повече не сме обсъждали въпроса.
но при мъжете е много, много различна ситуацията по отношение на гени, възпроизводство, бащинство. много са по-чувствителни, консервативни и затворени, по сравнение с жените - особено българските мъже.
сложно е ... много е сложно....
пожелавам ви да постигнете успех с ИКСИ процедурата и този въпрос да не ви занимава!

Той е много свестен човек и приема небходимостта - ако се стигне до там де, но е много вероятно въпреки всичко да възникнат емоционални проблеми относно едно "донорско" бебе. А и ние нямаме брак, така че дори и законна връзка няма да има с него. Не че ако едни мъж е решил да те зареже един брак би го спрял, ама детенцето трябва да си има татко.. Нашата работа е малко ала нероден Петко...  Ще видим какво ще стане, дано не се налага да стигаме дотам. Ще докладвам чинно след 2 седмици за генетичните резултати, които ще покажат - донорски или нашенски си с-ди!