в. Женско здраве – бл.15 (133) год.4, 12-18 април 2005 г.СИНДРОМЪТ НА ПОЛИКИСТОЗНИТЕ ЯЙЧНИЦИ – НАЙ-ЧЕСТО Е ЕНДОКРИННО ЗАБОЛЯВАНЕ ПРИ ЖЕНИТЕПрез последните години синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) е една от най-актуалните теми в репродуктивната ендокринология. Оказа се, че това а най-честото ендокринно заболяване при жените. Поне една от 10 жени в репродуктивна възраст има пози проблем. СПЯ е описан за първи път през 1935 г. от I.Stein и M.Leventhal и затова нерядко се нарича и синдром на Щайн-Льовентал. Според разбиранията ни допреди 10-15 години СПЯ включваше съчетанието на повишено окосмяване (хирзутизъм*) и менструални нарушения, които намаляват възможността за забременяване.СЕРИОЗЕН РИСКПовишеното окосмяване и нередовният менструален цикъл, съчетан с намалена възможност за бременност обаче не са най-сериозните проблеми, свързани с СПЯ. Рязкото увеличаване на научния интерес към това заболяване през последните години се дължи на констатацията, че СПЯ крие много по-сериозни рискове за здравето. Оказа се, че СПЯ като правило представалява един метаболитен синдром. Метаболитният синдор е една от най-актуалните теми в съвременната медицина. Той съдържа в себе си такива болестни състояние като нарушенията във въглехидратния толеранс до изява на захарен диабет тип 2, артериална хипертония, затлъстяването и неблагоприятните промени в мастния профил. Тези заболявания са основата, върху която се развиват сърдечносъдовите инциденти – главната причина за смъртност днес. Поради огромното си здравно значение диабетът, артериалната хипертония, затлъстяването и липидните нарушения се обединяват в “смъртоносен квартет”. Като правило метаболитният синдром е свързан с един фундаметален дефект в организма – инсулинова резистентност. Това означава, че в тъканите инсулинът не може да изпълнява своята функция – да способства за навлизането на глюкозата в клетките. Създават се условия за повишаване на кръвната захар, които се компенсират от синтезата и секрецията на по-големи количества инсулин от задстомашната жлеза (панкреаса). Това обаче води до повишаване на теглото и задълбочаване на инсулиновата резистентност – т.е. до задълбочаване на първоначалния проблем, а с това и на рисковете за здравето.
Диагнозата “Метаболитен синдром” се поставя въз основа на наличието на поне 3 от 5 критерия, посочени в таблицата.
Жените със СПЯ най-често са с наднормено тегло. При тях като правило след изследване се установява инсулинова резистентност. Но дори и когато са с нормално тегло, те нерядко имат такава неефективност на инсулиновото действие. Често се откриват и нарушения в обмяната на въглехидратите. След достатъчно дълго протичане на състоянието се развиват хипертония и нарушение в мастния профил. Всички тези компоненти увеличават сърдечносъдовия риск. Оказва се, че вероятността от ранен инфаркт във възрастта 40-60 г. е увеличена 7 пъти в сравнение с жените на тази възраст, при които няма СПЯ. Много по-висок е и рискът от захарен диабет тип 2. Всички факти подкрепят, че СПЯ в повечето случаи се явява един метаболитичен синдром, а увеличената продукция на андрогени е последствие от него – високите нива на инсулина (хиперинсулинемия) стимулират продукцията на андрогени от яйчниците. Откритите нови аспекти на СПЯ го превърнаха в социално-значимо заболяване, в чиято профилактика и лечение се съсредоточи работата на много специалисти. Ранната диагноза е от критично значение за оптималния терапевтичен резултат.
ЛЕЧЕНИЕТези факти поставиха лечението на СПЯ на принципно различна основа. Условията се насочиха към намаляване на основния проблем – инсулиновата резистентност. Това се постига чрез намаление на телесното тегло с диета, физическа активност и медикаменти, както и с препарати, които специфично подобряват чувствителността на инсулина. По този начин рязко се увеличи ефективността на комплексното лечение, включващо и класическите методи за потискане на яйчниковата функция на андрогени с орални контрацептиви, както и приложението на медикаменти, които антагонизират действието на мъжките полови хормони (антиандрогени). Новите схеми за лечение доведоха до много по-успешно индуциране на овулацията и повишаване на вероятността за бременност. Те изместиха оперативните методи, които също се развиха, но остават като последен избор. Съвременните методи за електро- и лазерепилация, макар и да не лекуват основния метаболитен и хормонален проблем, но ускоряват и стабилизират преодоляването на смущаващите жените естетически аспекти на СПЯ.
*ХИРЗУТИЗМЪТ – представлява увеличено окосмяване при жената, което се открива по специфични области на тялото – горната устна, брадичката и бакенбардите, между гърдите и около ареолите (пигментираните участъци около зърната), срединната линия на корема под пъпа и високо по вътрешната повърхност на бедрата. Като правило появата на това окосмяване сериозно притеснява жените и те търсят съдействие на козметик или започват сами различни способи на епилация. По този начин диагнозата на СПЯ значително се отсрочва във времето, а с това другите проблеми на синдрома се задълбочават. Необходимо е да се потърси консултация се ендокринолог или гинеколог. Повишеното окосмяване е вътрешният израз на увеличена продукция на мъжките полови хормони (андрогени) или повишената чувствителност на космените структури към тях. Обикновено окосмяването се явява около пубертета и прогресира постепенно. Когато развитието на хирзутизма е твърде бързо, е възможно да се касае и за много по-сериозен проблем – тумор на яйчниците или надбъбречните жлези. В тези случаи консултацията с ендокринолог е вече задължителна, тъй като се касае за състояния, които нелекувани крият опасност за живота.
Освен хирзутизъм, повишеният ефект на андрогените (хиперандрогенията) може да доведе и до други неприятни появи като акне, себорея и разреждане и опадане на косата по мъжки ти (андрогенна алопеция). Тяхното наличие също налага среща със специалист – ендокринолог или дерматолог, преди да се започнат всякакви процедури.
