Рибке, мисля че както проблема е в децата, така и децата могат да те излекуват. Не се отказвай от работата си. Те са способни на много чиста и искренна любов към учителя си. Съдя това от собствен опит, а и майка ми е учителка. Учениците й я помнят дълги години и все още я посещават и помагат като има нужда. Вярвам че те пак ще ти помогнат да намериш себе си. Аз от стимулациите качих 20 килограма. Не се харесвам и си мислех че няма да ме харесват, но е важно какво има в душата ти, а не как изглеждаш. Вътрешната красота на човек го прави красив и външно. Огрява го с една специална светлина, от която се греят всички. Опитай, не се затваряй в себе си. Не изолирай мъжа си. Говорете си за това което те тормози. Може пък и той да намери верните думи и пътя към теб. В любовта има толкова много сила. Прегръщам те много много силно и се надявам скоро да се почувстваш по-добре!

Ей Рибке!
Ако всички се предавахме на първия неуспех никога нямаше да се зарадваме на успеха! От 4 върнати ембриона и четирите се имплантирали! И точно ти се предаваш и страдаш! Миличка, ти още следващия път ще си бременна! Приеми това не като провал, а като  житейски опит, който те е направил по-умна, по-издържлива, по-стабилна, по-борбена ! Децата ти ще извадят късмет с такава майка!
Минало е повече от месец, а ти още ближеш стари рани, моля те недей! Аз бях в твоето положение една седмица, лежах и плачех, не исках да изляза на разходка, на кафе, да се видя с никой, даже във форума не влизах, ама много ми е познато това, за което пишеш, много! Но една седмица, недей  повече Започни упражнения да си влезеш в тялото и дрехите, сменяй прическата, купи си някое ново парцалче и се зареди с положителна енергия и ти и партнорът ти с надежда за продължаване на борбата след малка почивка! Хубавото е пред вас, вярвай в това!
С теб сме, каквото кажеш ще ти помогнем, обсъди с доктора всички изследвания, които са възможни да направиш за изясняване на причината и увеличаване веротяността за успех за в бъдеще. Но в никакъв случай не се предавай! Ти ще станеш майка и то много скоро, не спирай да вярваш и да се бориш! С теб съм! Целувам те!

Рибке, като ти чета постингите, сякаш аз съм ги писала.
Остави за момента изследванията. Трябва да си възвърнеш душевното равновесие. Не мисли да напускаш мъжа си. АКо си без него, ще ти е още по-трудно. А за осиновяването, мъжете по-бавно "узряват" за тази идея. Моят мъж също смята, че трябва да направим още опити, и ми заяви, че и на 40 не е късно да осиновим (с което не съм съгласна,защото искам Вече да стана майка). Аз съм много против връщането на повече от 2 ембриона, именно защото многоплодната бременност трудно се износва.
Искам да ти дам една-две идеи за "стъпването на крака".
Не знам дали си се занимавала със спорт, но на мен това ми помогна много. В най-тежките моменти, когато бях безработна и сама, осмислях живота си с фитнес. Правех си програми, четях литература по въпроса, станах почти експерт на теория,а и доста сила натрупах. Прекарвах по 2-3 часа на ден в залата и докато си броях повторенията и сериите, забравях за проблемите, започнах да се чувствам посилна, по-красива и повече жена. Другото, което помага е смяна на прическата-подстригах се изключително късо и се изрусих, от огледалото ме гледаше съвсем друга жена. В друг тежък момент, започнах да се занимавам с алпинизъм-адреналинът измества всички други емоции, а контактът с природата зарежда с енергия.
А, може и просто, да отидете на почивка за 3-4 дни, някъде където не сте били (тук въпросът е и малко финансов, за съжаление).
Можеш да си потърсиш друга работа, това носи ново предизвикателство, и нови ангажименти.
Изобщо, трябва да успееш да се мотивираш и да направиш нещо, което да те накара да се почувстваш по-добре.
И не спирай да пишеш тук.

   Здравейте момичета! Да си разкажа как прекарах снощи на имен ден. До мен стоеше позната бременна в 16 г. с. Оплака ми се, че доктора и и препоръчал болничен, а тя отказала заради работата си, да не я изтърве. То една работа, ееее, точно това е, че е от т. нар. "сладка". Имала резки ,силни болки от време на време и отделно стягяне на корема-контракции. Попитах я пие ли нош-па, а тя ми отговаря, че доктора и предписал по половин хапче на ден, но не го пиела. Колежките и и препоръчвали да си обтрива корема и гърдите с груба кърпа. Бях втрещена-обясних и голямата роля на папаверина, който да отпусне мускулатурата, че всяко пипане на корема и гърдите предизвиква контракции. Тя се отнесе безразлично сякаш. Нито ядки яде, по 1 ябълка на ден... Вътрешно си казах "Боже, то искаш да му помогнеш, а то в главата му само как да си обзаведе апартамента..." Много добре знае моите патила и имаше наглостта да ме попита защо съм почнала пак да пуша, след като съм ги спряла по време на бременността. Отговорът ми беше " Можеш да си обясниш защо". Накрая я посъветвах с думите на една бездетна и стерилна жена, че трябва да е внимателна и да постави бебето на първо място. Пропуснах и за страха и от раждането. Тогава си спомних как лятото в болницата чувах как жените, които раждаха крещяха. Завиждах им благородно за тези болки, исках ги и аз...
   Какво знае тя- да повръщаш с отварянето на очите си, хапваш - пак,  вода пиеш-пак, заговориш ли-пак. Като риба съм мълчала с дни. Лято е, горещо е, жаден си, та аз и по чаша вода не можех да изпия и да задържа. Месец и половина. Нямаш сили да се обърнеш в леглото. Отделно 2 редукции- все си кърви, я ту да спре и шурне като река, лее се кръвта. Стоиш вцепенен и не можеш да реагираш, казваш си, това е краят. Но не е. Има още да се мъчиш.
    Болница-мръсотия, страх те да се изкъпиш, за да не го загубиш. Поливаш се с шишета вода и бавни движения. Всичко в името на детето. Имало е и период от 12 дни баня да не видя. Системи, болки хвърчат левкоцити, сноват доктори и като чух един доцент да казва "Да не я изтървем"...тук оставам без коментар, какво изживях, чак занаследства говорих на моя мъж.
     Още ме боли задникът, с извинение от инжекциите, сигурно има 250 бр. Засегнати нерви и поне годинка ще ми е изтръпнал кракът. От разкошни вени, от абокати и вземания на кръв са конци  сега. Най-големият ми ужас от дете са били инжекциите, та аз до преди 2г ревях преди майка да ми сложи. Тя самата беше учудена на смелостта ми и не можеше да повярва.
     Да лежиш от 12 юни до 4 октомври все на легло. Последният месец и половина основно на дясната си страна, защото по гръб ми се стягаше корема, а наляво имах болки в корема. Идваше ми да стана, ревала съм със сълзи от болки в ставите и костите, но стисках сили и си повтарях, ще издържа. Почети 2 месеца минаха още ме боли дясната става.
    Цигарите не пуших, никой не пуши в мое присъствие, по 1кг. плодове, ядки всеки ден, като спрях да повръщам де..всичко по книга.
    Накрая спряха болки, кървене, от 3 дни съм добре, бебо гъделичка, расте юнакът и без болка, без симптом-водите изтекоха...
     И тая ще ме пита защо съм пропушила пак.... Тя 5часа стоя в димилник...Без да и трепне сърцето, че в утробата и има дете.
     Отидох, за да се разсея, а какво стана, пак всичко изплува в съзнанието ми, безсънните нощи с иконата в ръцете и молитвите...
      Успокояват ме собственните ми мисли, че е трябвало да мина по тоя труден път. Затова ми трябва време за нова борба.
       Часът е 3,08 сутринта, не мога и да спя вечер, но пък сутрин си поспивам. За латинката по бтв съм станала.
       Чао момичета! За сега Май дългичко стана, но пък си ми дойде отвътре да го излея. Простете ми! Бог да е с Вас!

Ех, мила моя как те разбирам... Как съм сънувала години наред болницата и масата, на която ми правиха аборта. Гневната акушерка, която ми крещеше, кръвта от предния аборт... Мизерията... нервите... страха от инжекциите, болките в ставите... И как си мислех един ден да доживея да имам дете никога няма да викам докато раждам. ОТ СТРАХ... страх да не го загубя...Сигурна съм, че ти си силна жена и че щастието ще те споходи. Вярвам в това, така както вярвам, че след нощта идва ден

Рибка мила, вси4ко ще мине, ти само не спирай да вярваш.

Рибке миличка,след прочетеното ненамирам думи!
Но вярвам че ти ще успееш!!!!1Вярвам че ще спечелиш войната!!!

RIBA, това, което си преживяла е ужасно и искрено ти съчувствам. На някои хора им е нужно повече време, но лошото се забравя, просто така е устроен човека, за да успее да се съхрани. Време е вече да продължиш напред. Намери си нова работа, хоби, някакви занимания, които да отнемат голяма част от времето ти. Когато вечер си легнеш няма да имаш време да се връщаш назад, а само да мечтаеш и да правиш планове да бъдещето.
Успех ти желая, каквото и да решиш да предприемеш и горе главата!

РИБКЕ, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!!
Аз съм на път да се откажа от мисълта за собствено дете, но след 3 неуспешни опита. След 1 опит си мислех, че втори път няма да се подложа на такива мъки. Но всичко се забравя и животът продължава.
Сега се настройвам за 4-ти и надявам се последен опит.
Помня лятото като си говорехме колко весело ни беше.
И се надявах всичко при теб да е наред.
Но не губи кураж и горе главата !!!

Ех, миличка!
Такива хора никога няма да престанат да са ни трън в очите, никога!
А, за отказване - аз лично мисля, че човек като теб няма да се откаже.
Силно, силно те прегръщам!

Мила Рибке, толкова много си преживяла Чудя се и аз как може да има такава несправедливост (по принцип не съм много набожна, ама сега - въобще - не може да има Господ!). След всеки преживян неуспех и отрицателен тест, да гледаш някаква по телевизията как пуши като комин и бременна, и като трябва да кърми - пак. Майки, пребили до смърт децата си. Запалили се вкъщи, щото ги оставили сами и още какво ли не.
Последния хит беше - тъкмо си пътувам в колата след поредния отрицателен тест и съвсем загубила пътя, и чувам новини - на сметището в Шумен бил намерен труп на новородено
Как да не се пита човек ЗАЩО.

Добре че има това прекрасно място, да си споделяме и да се окуражаваме.

Рибке мила, само ако знаеш колко се разтроих като прочетох какво си преживяла?! Много добре си спомням, когато забременяхме заедно и колко много се радвах, когато всичко уж беше ОК след първата редукция. Уж всичко е наред и сега чета, а очите ми пълни със сълзи, че човек като теб изживява всичко това. Просто не мога да повярвам, че може да се случи и не е честно, просто не е честно.
Аз, като гърмян заек, имам няколко съвета към теб, защото много добре те разбирам в каква депресия си изпаднала и колко е трудно да се изправиш?
Първото и най-важното е да не разбиваш семейството си и да не напускаш мъжът си. Болката ще отмине лека-полека с времето и кризата между вас също. Подкрепата и любовта ще ви помогне да се справите с трудностите и да продължите напред. Раздялата ще направи живота и на двама ви по-труден и след време ще съжалявате. Така, че си избий от главата тази идея.
Другото нещо е да се опиташ да си разнообразиш ежедневието и най-добре да започнеш работа. В началото ще ти е много трудно, но ти си силна и ще се справиш. Важното е мозъкът ти да е зает с други неща, за да не мислиш за случилото се и т.н. Смени си цвета на косата. При мен проработи и драстичните промени във външният вид променят и съдбата. Поне така ми казаха.
Трето, но и не на последно място.....НИКАКАВО ОТКАЗВАНЕ ДА НАПРАВИШ НОВ ОПИТ ЗА БЕБЕ. Но смени лекаря!!! Ти си "улавна" жена и не мога никога да приема този принцип на работа: връщане на престъпно голям брой ембриони и после редукций?!?! Бъди разумна, защото както сама разбра не е играчка работа. В действието на твоята история голям процент заема лекарската грешка и лошата преценка. Този факт не го забравяй никога. Ти можеш да имаш дете и ще го имаш толкова скоро, колкото ти самата решиш. Ако имаш финансова възможност, моято съвет е да не губиш време. Новата процедура ще те зареди с положителна енергия и нови надежди. Но трябва да го поискаш с душата си и да достигнеш вътрешен мир. Осиновяването няма да избяга и може да почака.
Не се отказвай от мечтите си!
Много кураж ти желая и те подкрепям. 

Рибке, и аз питам защо лекарят ти върна толкова много ембриони? Той какво обяснение ти даде?

Трето, но и не на последно място.....НИКАКАВО ОТКАЗВАНЕ ДА НАПРАВИШ НОВ ОПИТ ЗА БЕБЕ. Но смени лекаря!!! Ти си "улавна" жена и не мога никога да приема този принцип на работа: връщане на престъпно голям брой ембриони и после редукций?!?!

Е, в тоя случай май лекаря не беше виновен.

Рибке миличка, чак сега прочетох темата ти, защото рядко влизам в тази секция на форума ни - почти винаги се натоварвам много и плача. Знаех за твоето инвитро и го следях до един момент, но не знаех цялата история. Толкова съжалявам за това, което е трябвало да преживееш... Но не обвинявай себе си и не мисли, че следващия път пак няма да задържиш бебето! Не се знае дали причината да го загубиш не са били редукциите, или просто е трябвало да минеш през този ад за да научиш нещо - никога не може да бъдеш 100% сигурна защо е станало така. Аз вярвам, че следващия път всичко ще е идеално и 8 месеца след трансфера ще гушкаш своето бебче. И в никакъв случай не се отказвай от любовта на любимия си мъж! Той също страда с теб, дори да не го показва толкова явно, сигурна съм. И ти ще го направиш щастлив баща! Още при следващото инвитро. Пожелавам ти сила, обичта на близките ти, здраве и да гушкаш твоето бебче на следващата Коледа. Целувам те, мила

  Здравейте момичета! Благодаря Ви за топлите думи!
  От няколко дни се чувствам психически по-добре. Близки мои приятелки ме заредиха с енергия, до кога-незнам. Дано скоро не падна пак в трапа на отчаянието.
   Огънче, с доктора и моя съпруг решихме да сложим този брой ембриони. Нямахме представа, че ще се захванат толкова. Първият опит винаги е насляпо. Не обвинявам доктора си и не бих го сменила. Вярвам му много и само на него мога да се доверя. Вътрешният ми глас ми подсказваше тогава, че ще забременея и то защото вярвах в доктора си, може би и тази нагласа доведе до този много положителен резултат. Бях спокойна след трансфера и не се съмнявах. И ако пак направя опит ще е пак при моя доктор и знам, че ще е успешен, но в момента изпитвам страх от бременността.
    Благодаря Ви, че Ви има!
    Целувки! Бог да е с Вас!

 :bighug:Рибке,желаем ти много,много любов и щастие! :blowingdust2:

Рибка, късмет следващия път, защото съм сигурна, че ще има такъв!
А какво наложи втората редукция?

  Здравей Галя! Преди първата редукция решихме да оставим 2 бебета. След редукцията се оказа, че три са живи, това наложи втора редукция и да оставим само едно, заради двурогата матка. Ако не бях правила втора редукция през влагалището в ранен етап, щеше да се наложи по късно през коремната стена. Това щеше да е голям кошмар!

Да, сега разбирам. Наистина е било наложително, но следващия път ще сложите по-малко и всичко ще е ок. Късмет! Не се отказвай!!!