Рибке,сякаш чета мислите си!Трудо е когато боли,трудно е когато и човека до теб го боли.И все пак в очите му има толкова любов,която те кара да се изправиш и да започнеш отново борбата.Как би се отказала от тези очи?!Прегръщам те..

Riba,
като прочетох публикацията ти в съзнанието ми нахлуха спомените за  нашето неуспешно инвитро приди 4 години. Знам, болезнено е. Лично аз се излекувах от депресията с работа и като записах СДК. Когато съзнанието ти езаето за известно време с друго забравяш случилото се. Пожелавам ти следващия път УСПЕХ

Мила, направо не знам какво да ти кажа 
Аз също мисля, че новото начало за теб ще дойде като започнеш втори опит /който с голяма вероятност ще е успешен   /. За да си спокойна, можеш да изискаш да ти върнат само едно  или две ембриончета, за да не се обременяваш емоционално и физически с последваща редукция. Паралелно с това посещавай и психолог, наистина подходящите думи в подходящия момент биха могли да бъдат истинско изцеление. Аз така бих направила. Просто прекрати бездействието, то влияе ужасно на депресията.
Надявам се скоро да получиш прозрение какво трябва да направиш.
Колкото до мъжа ти, не си мисли за раздяла, двамата заедно сте по-силни и всеки е опора на другия!

... В  този момент осъзнавам, че явно имам нужда от психолог. Никога не съм си и помисляла, че такъв специалист може да ми помогне, но явно точните думи в определен момент при определена ситуация са лекарството...

Мила, съжалявам, че по-рано не съм видяла постинга ти и се чудех защо в събота беше мълчалива на  кю-то. Четейки коментарите по темата ти, разбирам, че преди няколко дни правилно ти споменах за психолог и че Мели е един от хората, които могат да те насочат към такъв специалист.

... Помисли за психолог. Ще те свържа, ако искаш.

Знаеш, че винаги съм на среща да си поговорим и те подкрепям с цялата си душа и сърце. Моля те само, недей да продължаваш да се самоизолираш, виж колко много момичета освен мен те подкрепят. Тук съвети няма да ти давам, знаеш мнието ми за всичко. Много  и 

  Здравейте момичета! Незнам откъде да започна. 

Мила Рибка,
Прегръщам те и ти желая кураж!

Често си мисля, кое е по-жестоко - никога да не узнаеш какво е да си бременна, или да имаш неуспешна бременност. Така или иначе, отговорът няма значение.
Рибка, знаеш че има много момичета, които правят по няколко опита, като никога не стигат даже до положетелен тест. При теб се захванаха голям процент от върнатите ембриончета, значи си един много добър кандидат за АРТ лечение и имаш отлични шансове за нов опит, когато си готова.

На мен като ми прекратиха стимулацията (не знам защо това беше един от най-тежките моменти в борбата ми дотук) се скапах много и предложих на мъжа ми да мислим за осиновяване. Той каза че смята, че още е рано, и сега мисля, че е прав. Този стъпка винаги ще е като възможност пред нас и съм сигурна, че ако мъжа ти мисли, че е дошло времето (опитали сте поне още веднъж, според мен ако се наложи и повече) - ще приеме осиновяването и ще се чувства много много щастлив, сега просто не е сигурен, че сте изчерпали шансовете за собствено дете. Поне моят мъж така разсъждава.
Имах една колежка, дето изкарала много тежка бременност - от самото начало на легло (не е имала проблем със забременяването) - детето й тръгна на училище, а тя беше толкова травмирана, че каза второ - само ако осиновя. Сега мисля, че вече иска второ, обаче с времето са се появили проблеми.

Рано е да се отказваш. Ако си наистина силно депресирана (притесних се, че чак си напуснала работа?) е добре да се консултираш с психолог. Все пак, след това много много тежко изпитание, през което си минала, всичко ми се струва нормално и в никакъв случай не се самообвинявай. Гледай напред, Мила, всичко ще се подреди!

Мила Riba,
Понякога човек трябва да стигне до дъното за да тръгне нагоре, да преосмисли и пренареди важните неща в живота си, да се научи да се радва на малките неща и тогава всичко си идва на място .
Имаш любимия човек до теб, имаш приятели, които държат на теб, имаш самата себе си, а ти си едно безценно съкровище, което може би самата ти още не си открила  
Можеш да се консултираш с психолог, който да ти помогне да погледнеш нещата от друг ъгъл .  
Понякога най-ценните събития в нашия живот закъсняват и са необходими много усилия за да се случат, но това ги прави още по-ценни и желанни .
Събери силите си, усмихни се, погледни колко е прекрасен живота и напред !!!! Имаш толкова много неща да свършиш ! Късмет!  

 Колкото повече боли и неуспеха те срива, толкова по силно трябва да забиваш нокти и да катериш стълбата на горе.
Когато спирах да се катеря, болката ме изяждаше отвътре. Не спирай и ти, когато си готова давай на горе. Много прегръдки и успех

Мила Рибке, 3 пъти почвам да пиша и толкова пъти спирам. Не знам как да облекча болката ти. Думите на съжаление са слаби... Мога само да си поплача с теб. Трудно е когато така се препънеш по пътя... Трудна е една такава ситуация, защото не знаеш как да се справиш с болката в очите, на тази, която те гледа от огледалото... Как да преглътнеш всяко ставане сутрин... А и защо ли да го правиш... има ли смисъл... А ако станеш как ще изкараш деня... и има ли смисъл... И още хиляди такива въпроси.
Мога само да ти кажа, че ако мъжа ти те обича силно и те подкрепя ти си спечелила наполовина битката. Много е важно човека до теб да те подкрепя и да се бори с теб. Вярно е, не знае какво става в душата ти, в тялото ти... Какво се случва след един такъв неуспех, но пък щом  е готов да ти подаде ръка и рамо, на което да плачеш - не го прогонвай. Възползвай се! Бъди егоистка, поглези се малко, прави само това, което имаш желание. Жалко че си напуснала работа, тя щеше да те разсейва. Помисли за психолог. Поговори със специалист. И завиждай, щом това ти помага - завиждай. Всеки има право на малко егоизъм в определен момент. Важната си ти! Надявам се, че ще се справиш със ситуацията и скоро ще си най-щастливата мама на света!

Мила Рибка, толкова ми е трудно да кажа каквото и да е. 

Нито имам думи, нито имам съвет. Толкова са ми познати този страх и тази болка. Колкото и да се опитвам да забравям миналите събития, понякога ги сънувам и се връщам към тях със страшна сила. Но има едно нещо, което ме кара да продължавам въпреки страха - любовта към моя мъж. Толкова искам да го видя щастлив татко! И никакъв, ама никакъв страх, не може да ме спре да му дам това щастие. Предстои ми 3-то ин витро (което уж неволно отлагах). Знам, че ако не стане, ще продължавам на естетствен цикъл... И все се моля да стане, а пък ако не, ще го мисля. Винаги има решение. Важното е да  има заради кого да минеш през всички тези страдания. Това си заслужава всяка една наша сълза.

Мила Рибка,прегръщам те и ти желая кураж

Никакво отказване, скъпа!!! Само напред, само нагоре, с нови сили и кураж. Опитвам се да се поставя на твое място, и ми се свива сърцето /самата аз съм в процедура ИКСИ в момента/, мисля че имаш своите шансове отново. Защо да пробваш пак инвитро?? Мисля, че няма какво да ни спре, когато знаем какво искаме най-силно със сърцето си. Претръщам те и ти казвам, остани до съпруга си и се обичайте. Поздрави и прегръдки: Касси

 Благодаря отново за милите думи.
 Доста време ще ми е необходимо, за да се преборя. Трябва да успея, но незнам как. Това беше най-тежката ми година, наред с ин витрото и бременността се случиха и други неприятни неща. Явно трябва първо с тях да се справя, а да се надявам, че след година ще съм набрала кураж пак да се боря.

Ей,Рибоче !Ще се справиш,всичко ще си дойде на мястото!

Миличка, ще се справиш .
Горе главата и не губи вяра !

Искам само да напиша, че преди да ми се случи чудото аз не вярвах на положителния резултат. Отидох обезверена в клиниката, след като само няколко мецеса преди това бях разбрала за тежката диагноза. Бях се превърнала от лъчезарно момиче в тъжна сянка, която се усмихва насила.. Знам какво е. Всички тези проблеми въпреки обещания и уж взаимна подкрепа с мъжа ми доведе до отчугдаване, до наистина много лични проблеми. Ако кажа че сега ги няма ще излъжа. Вече си имаме малкото момченце за което мечтаех нощи и дни наред. той е прекрасен. Но...сякаш още нещо липсва между на(мен и мъжа ми). Смятам че травмирах по някакъв начин съзнанието си и грешката е в мен. пожелавам на себе си да се променя мъничко...а на вас които ще опитват за първи или пореден път - УСПЕХ!

Риба, преди няколко седмици ти  ми даде кураж, въпреки своята болка...Сега аз за тебе написах  няколко реда, защото ти ще продължиш напред-силна и нова!!

Огледалото вече не питаш
дали си най-добрата на света,
сутрин тъмата  залита,
но държи я да не тръгне жалостта.
Колко време беше нужно
да направиш крачките назад,
видимото ти е чуждо,
изкривен за теб е тоя свят..
Но си жива! В очите
чака пламък да се разгори,
 тръгвай  боса през тревите,
 пътят ще намериш ти.
Ще успееш щом си смела,
днес,  утре, догодина,
погледът ти ще се влюби
в случайна детелина....
И тогава откъсни я-
топлина ще се разлее
и късмет, роден в стихия
от твоят дом не ще излезе.
 

 
Тръпки ме побиваха докъто го четях!
Успех момичета!!! 

Riba,  знаеш, старите хора казват: злото никога не идва само... и са прави. предполагам се чудиш, защо животът ти поднася толкова много изпитания и кога, за бога, ще свърши лошата карма... спри да се самообвиняваш, мъчно ми е като чета постинга ти,  от него лъха толкова бенадеждност и песимизъм. не бъди толкова жестока със себе си. повярвай в любовта на мъжа си и се научи да вярваш че си ценен човек. и помисли за себе си! ако мога да си позволя да ти дам съвет - спри за малко с опитите за бебе, обърни внимание на себе си, върни си вярата в живота и после пак давай напред! не се поддавай на отчаянието, предполагам ти е страшно трудно, но не губи вярата си в доброто... кураж 

П. С. може би идеята да потърсиш помощ от психолог изобщо не е лоша...  късмет!!!

Момичета благодаря Ви! Мини благодаря за стихчето, разплака ме. Вики :balk_21:Изращам на всички други много целувки!
Осъзнавам нуждата си от психолог, но доколкото съм чувала таксите са високи, няма да мога да си ги позволя. Не съм споделила със съпругът си тази необходимост от помощ. Незнам до колко ме разбира той. Започнах да се променям и към него. Не се чувствам жена, комплексирана съм страшно много. Пак като при първата ми бременност, след това започвам да пълнея, тогава качих 17кг., сякаш от въздуха. После от самосебе си си възвърнах теглото. Сега от началото на стимулацията до момента са 9кг. Изглежда, когато душата страда и тялото също. Може би е от хормоните, нарушава се обмяната на веществата. Това също ме подтиска. Смешно е при всички тия други по-страшни проблеми. Но и когато огледалото те стряска се замисляш - за нищо не ставаш, не си способна да родиш дете, изглеждаш и ужасно, каква жена си...
Когато чета форума разбрах колко много изследвания се правят. Аз съм правила само-цветна снимка, лапароскопия, хистероскопия, микробиологии, спермограми и хормоните, които се изследват за здравната каса. Преди 6 години относно съмнения за щитовидната жлеза изследвах и МАТ и ТАТ, и кръвен за хламидии, всичко беше наред. Сега си мисля какво трябва да изследвам...
 Как мислите ми прескачат от едно на друго, но простете ми, в мозъка ми е пълен хаос. Дано скоро да започна работа, може би няма да мисля 17часа в денонощието само за това, а ще бъда заангажирана и с друго. Напуснах, защото не можех да се върна в училище, децата там са информирани от колеги, за това какво става с мен. Те по своему си питат, с тъжните си очи, боли ги. Болката ми пречи да бъда учител като колежките си. Приемам ги като мои, раздавам се много и винаги при оценяне давам малко от себе си. Това е грешно, правя компромиси, живея с тяхните проблеми. Всичко това ми коства много енергия, но пак се насочвам да работя с тях, но с проблемните-към детска педагогическа стая. Дано успея с тези деца, досега съм печелила уважението на т. нар. "проблемни " деца, с много внимание и обич от моя страна.
 Отново Ви благодаря, че Ви има! Бог да е с Вас!

Рибок,
цената на посещение мисля, че е 15 лева. Човекът, който ти препоръчвам е моя близка, работила е с две от момичетата тук, но няма да споменавам имена 

Махни ги килата. Аз качих 6 и питай Ултра и Заека какво гладуване падна. Ама това за работата и за отношението към мъжа ти не е хубаво. Недей бе жена, всички тук сме с абсолютно същите проблеми, пък я ни виж - красавици и умници  до една!

Казвай ако все пак решиш