Здравейте момичета! Незнам откъде да започна. Ако си спомняте за жената с четирите бебета, забременяла ин витро през юни. Редуцирах на два пъти, за да остане едно, което загубих в 19г.с. началото на октомври. До сега ми беше трудно да пиша за това, но от ден на ден психически ставам все по-зле. Няма да описвам адът на бременността си, защото беше и физически и психически кошмар, такъв, че ме е страх да бъда бременна отново.
   Само вие можете да разберете какво изпитвам, от обкръжението ми никой не може. Оставам неразбрана, не искам успокоителни думи, няма такива, те още повече ме отчайват, особенно ,когато ми кажат, че ще мога да забременея нормално, как като съм със запушени тръби? Писна ми! Просто искам да споделя и да бъда изслушана, но не и съжалявана, а това усещам.
    Незнам какво ще правя...Само за това мисля и не мога да се примиря със съдбата си, не искам този живот, а оня за който съм мечтала от дете. Не усещам да съм жива, затворих се в един мой свят на самота. Изолирам хората около себе си, даже работа напуснах, стоя си в къщи и си задавам въпроси, за които няма отговори.
    За пръв път започнах да мисля за осиновяване. Не съм още наясно какво искам. Споделих със съпруга си, той иска още един опит, ако не стане-тогава, но ми заяви, че никога няма да се почувства 100% удовлетворен. Тогава разбрах, че той държи на гените. Няколко пъти съм разговаряла с него да се разделим. Категорично отказва. Обичам този мъж, но незнам дали ще имам куража за ново ин витро. Знам, че пак ще забременея, но дали ще мога да го износя бебето, в това не съм сигурна, дали ще съм готова да заложа живота си, защото сега мислех, че ще умра, не бях изплашена тогава, но сега явно егоизмът ми проговаря. Той заслужава да бъде щастлив, а аз не мога да го направя. Мислейки за това, все се прокрадва идеята да го напусна, да го лиша от този товар, т. е. от самата мен.
    Мисля, че нямам сили да се боря вече. Много пъти, когато чета вашите редове, все едно съм ги писала аз. Всички се чувстваме еднакво, лошото е, че трябва да изпиташ тази болка, за да я разбереш. Затова се чувствам сама в моята борба, с отредената ми съдба. Но всички тези мъки формираха в мен една лоша черта - започнах да завиждам. Завистта от дете ми е била чужда, обичах всички, радвах се на щастието им и самата аз се стремях да им помогна или да ги направя такива. Какво стана с мен? Защо тръните по житейския ми път не ме направиха силна, а напротив допуснах да деградира душата ми. Изнасилването и последващия опит ме накараха да се науча да мразя, а загубата на бебетата да завиждам на обичаните от мен приятелки.
     ...за сега спирам да пиша, пак ще го направя някоя вечер. Благодаря на всички, които ме изчетоха. Бог да е с Вас! 

Самият факт, че намери сили и написа това, вече е стъпката напред.
Помисли за психолог. Ще те свържа, ако искаш.

Здравей Руба, неискам да те успокоявам само искам да ти кажа да не се отказваш от съпруга ти сигурна съм че и на него не му е лесно, но знам че на теб ти е много по-трудно , защото знам какво е причината да е в теб , а и всички знаем майчиното чувство е вродено във всяка жена. Нали се обичате?-това е най-важното всичко ще постигнете заедно, и в хубави и  лоши дни . Незабравяй че има много красиви неща а и темата за осиновяване е доста тежка за мъжете но с времето ще говорите по-открито.
Слушай сърцето си и всичко ще е наред.
Целувам те и знай че тук винаги ще намериш приятели които знаят как се чувстваш :blowingdust: :blowingdust:

Рибке, мила, недей така! Ти си прекрасен човек, а от кратката ми среща с мъжа ти, мога да кажа същото и за него.
Приеми, че първият опит е бил мал шанс, че той е дъното , от което трябва да изплуваш. Вдигни гордо и уверено глава и тръгни напред и нагоре - дали ще направиш нов опит инвитро /според мен имаш големи шансове да стане този пъти/ или пък осиновяване - това е твое решение. Знам, че ще бъдеш майка. Уверена съм също, че ще излезеш от капана на твоя измислен свят с хиляди демони - въпроси. Важното е да не спираш да се бориш.
Колкото до завистта - всяка една от нас тук, с ръка на сърцето си, мисля, че трябва да признае, че поне веднъж е завиждала на бременнна или майка с дете. Нормално е, това е някакъв психологически механизъм  според мен. Така че , не се самообвинявай.

Успех и голяма прегръдка от Лейди!

RIBA,    

Riba, тук има и други момичета с неуспешно инвитро, но не се отказват а го правят пак и пак.
Това което си преживяла е ужасно, но истината е че рано или късно ще бъдеш майка. Съсредоточи се върху това и ако е необходимо послушай Мели. Дай си време за почивка и се вдигни на крака, НЕ се затваряй в себе си.
На мен много ми помогна приятелка психолог и ти препоръчвам да потърсиш помощ. Наистина много олеква. Не съм попадала в подобна ситуация, но с това което съм се сблъсквала не се срамувам да кажа че нямаше да мога да се справя сама.
За съпруга си не мисли подобни неща и той го преживява сигурна съм, но едва ли го показва, нали е мъж. Потърсете опора един в друг опитайте да говорите и да намерите начин за справяне с този ад.
Целувам те и те прегръщам.

RIBA, няколко пъти прочетох темата ти, но не мога да намеря думи, с които да ти помогна. А и едва ли има такива. Сигурна съм, че ти си в края на един тежък период от живота си, време е вече да се изправиш и да продължиш уверено напред- там където те чака нещо красиво и толкова желано!

Думи на успокоение нямам, но искам да ти кажа, че не си сама 

Мила, съжалявам за това, което е трябвало да преживееш! Не мога да те успокоя, а и едва ли някой може, но помисли наистина за психолог. Не крий емоциите си, само така ще можеш да ги надживееш. Съпругът ти те обича, не си и помисляй да го оставяш, вие сте семейство в добро и лошо. Имаш неговата подкрепа, макар че за момента предпочита още един опит, вместо осиновяването. Може би и ти самата ще си на това мнение след няколко месеца, затова си дай време. Не се насилвай, след като не си готова. Изживей загубата и болката, за да не й даваш повече да те тормози. И защо не опиташ пак да започнеш работа. Мисля, че ще се почувстваш по-добре!

От сърце ти желая успех и цялото щастие на света!

Риба, съжалявам за случилото се.
знаеш, че по-често първия опит е неуспешен.
Бъди силна и гледай напред. Според мен е рано за да мислиш за осиновяване.
Възможност има. Вярвай.
Прегръщам те!

Диди

Мила Риба,
не знам какво повече да ти кажа - момичетата са ти казали всичко. Но все пак - не се отказвай от борбата, в никакъв случай не напускай съпруга си, той е най-добрият ти приятел, вие сте семейство. Опитай се да си починеш, ако имате възможност заминете някъде далече за празниците, някъде, където не сте били до сега. И не се отказвай от помощта на психолог. Ние всички сме с теб, едно голямо семейство в радост и болка. Прегръщам те силно 

Рибок, виж сега,
не е добре да позволяваме на болките и неуспехите да водят до нови още по-големи болки и неуспехи.
Това ти го казва Фуси - ревлата, дето при всеки пореден юмрук в корема, поднесен от живота, оревава света и проглушава ушите на всички момичета в Зачатие (основно горката Ултра  ). Една година след неуспешното ми ИКСИ, още не съм готова да направя ново. Просто не мога да си представя, че ще преживея нов провал.
Но! Няма да се даваме....просто не бива да позволяваме на  демоните ни и страховете ни да вземат връх. Ако го направим - нищо хубаво не ни чака...
Поплачи си, дай свобода на тъгата и мъката, освободи си душата и позволи на болката да заболи колкото може повече. Когато стигне пика си, вече няма къде да ходи, ще трябва да си отиде.

Имаш нещо много важно - обичта и подкрепата на човека, който обичаш, това е страшно силно. Трябва да разбереш, ама наистина да го разбереш, че този човек е достатъчно щастив от факта, че ти си до него. Разбира се, ако има и детенце , щастието ще е пълно, но с дете, а с жена, която не обичаш, живота може да бъде отвратителен кошмар. Затова избий си от главата мислите за раздяла, защото тя не само че нищо няма да помогне, а ще направи двама души още по-нещастни.

Решението за осиновяване не е лесна работа. Оставете го да узрее, мислете го като вариант, не се насилвайте. Ако сте готови, винаги можете да го направите.

Знаеш ли, мисля си от известно време за следното. От всички битки в живота, някои ще губим, други ще печелим, но борбата за това, да имаме дете, е една от малкото битки, които със сигурност ще спечелим. Просто няма как да изгубим- разбираш ли? Зависи изцяло от нас и решенията, които сме готови да вземем

Мислила съм за нас... в хода на мислите за съдбовните срещи, защо господ не позволява да имаме собствено дете... сега на този етап, на който се намирам, си мисля, че това се случва, точно за да можем да осиновим едно определено детенце (ААААА дай боже по-бързо да стане тая работа), което ни чака.

И като последно, ако мислиш, че имаш нужда от помощ, само кажи, ще те свържа с психотерапевтката, при която аз ходих преди няколко години и тя ми помогна да се измъкна от доста гадна депресия.

Хайде мойто момиче, ставай и горе главата

  БЛАГОДАРЯ! Когато четох окуражителните Ви думи за миг се почувствах щастлива, че хора, които не ме познават протягат приятелска ръка. В   този момент осъзнавам, че явно имам нужда от психолог. Никога не съм си и помисляла, че такъв специалист може да ми помогне, но явно точните думи в определен момент при определена ситуация са лекарството.
  Ще бъда постоянно край Вас, защото усещам, че това ще ме направи силна.
  БЛАГОДАРЯ! Бог да е с Вас!

Риба, съжалявам за това което е трябвало да изтърпиш и това което следва от него, но не се отказвай! Събери сили и продължи!
А за завистта - и аз завиждам. От сърце се радвам когато разбера за някоя девойка че е успяла, но всяка чужда победа приемам като лично поражение    и боли, знаеш как боли!
Остава ни надеждата...
Успех!!!

Рибка мила, може би сама ще се вдигнеш от дъното, но защо наистина не потърсиш и помощ -било от психолог или от психотерапевт, ако трябва 4рез консултации и за двамата с мъжа ти (специалиста ще прецени).
 Ти не си регресирала, ако беше нямаше да реализираш или още по-малко да признаваш 4увства като завист и тн. Те се прокрадват във всяка от нас, важното е, 4е ти не им робуваш.
 Господ няма да те забрави !

 :heartbeat:Рибоче,не си сама и ти го знаеш!Е,т'ва е дъното,мила.За да оцениш и най-малките неща от живота,понякога се налага да осъзнаеш какво е да си на дъното.Почини си малко,осъзнай се,за осиновяване наистина ти е рано да мислиш.Щом си преценила,че психотерапията ще ти помогне на този етап,действай!От това няма накъде повече надолу.Вземи телефоните от Фуси или Мели и не отлагай лечението от гадната депресия!Тя тая твойта завист е благородна,не се срамувай от нея,тя е поредното доказателство ,че не си се предала.Вярвам искрено в теб,стегни се,Рибке,че наближава деня в който ще чуеш,така заветното"Мамо!" :sunshine:Айде,изкачай от дупката!Чака те доста работа!Късмет! :blowingdust:

Рибка, съвет не мога да ти дам, но ра3бирам напълно как се чувстваШ.
Но моля те, не се отчайвай...

Голяма прегръдка от мен.

И както ка3вам в моя подпис: Когато всичко е 3агубено, остава БЪДЕЩЕТО

Рибке, не ти ли останах замразени ембриончета?
Ако да - можеш да опиташ с едно и ще успееш.
Винаги съм била резервирана към редуцирането и смятам, че това е заплаха за бременността.
И друго - ако имаш материална възможност и нямаш замразени започни нова процедура.
Само борбата ще те извади от дупката.
Този път ще успееш, сигурна съм.

Рибке миличка много съжелявам за случилото се!
Разбирам ,че не ти е леко ,но небива да се предваш!!!!Ако трябва консултирай се с психолог ......дай си малко време и почивката за да се справиш с мъката и да продължиш борбата!
Рибке аз вярвам че накрая ще успееш!!!!!Сигурна съм!!!!!Сигурна съм че ще си найпрекрасна мама на света!!!!!

Рибке не се предавай и отказвай никога!

Всички ние сме с теб