Нееееееее
не разваляй стомахчето на бебо. Зависи на какво сте. Ако сте на кърма изключително, не давай никакви сокове. На АМ ако сте изчакай до 4 месец поне и тогава давай каша. И майка ми изпадаше в ужас, но като я попросветих малко, само започна да настоява да не му давам води и сокове и боклуци.
Виж в тази Библиотека
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=1844.0А за сока, прочети това:
Автор : Анна Павлюк
За създаването на този материал ме подтикна една дискусия в родителския форум, за захранването със сокове. За съжаление, защитниците на този метод, освен “ние пием и всичко е наред” или “ нашите майки са ни давали”, други аргументи не привеждат.
Точно за тях ще поговорим. Защо нашите родители е можело да дават, а ние не бива да го правим. Този материал е особено важен за майки на недоносени деца. Тъй като, за съжаление неонатолозите твърде рядко четат съвременна литература, а разчитат на знанията получени от старите учебници потвърждаващи, че за дечицата е много необходимо даването на сокове още от вторият месец.
Добре, прекъсвам дърдоренето и започвам по същество.
Методиката на въвеждане на сок и била особено разпространена в периода до 70х години. При това не само в Русия, ами и в Европа и Америка. Но още от края на 60х години са се появили първите препоръки за ограничаване на подобни хранителни мерки за децата. Русия, както винаги е на опашката, наблюденията за “буржуазките” деца нямат тежест, нужно е било 15 пъти да настъпиш габърчето, за да осъзнаеш случващото се.
При наблюдение на 6-12 годишните, които са отраснали с вълната на ранното даване на сок, е събрана информация за това, че подобни методи могат да имат дългосрочни последици. Опасността идвала не толкова от моментните алергични реакции, но и от реакцията на организма в по-късен етап.
Стомашно-чревният тракт на бебето още почти от раждането получава неадаптирана храна (в препоръките, сокът е трябвало да започне от 3х седмица) и е работел в екстремални условия. И в момент на физиологически стресови ситуации, просто се сривала, “закичвайки” детето с букет от заболявания, от типа на гастрит, панкреатит, проблеми с червата и т.н.
И все пак, връщайки се към това време, нека се припомним, че основно са разчинали на изкуственото хранене (а в този период се е считало, че е по-добре да дохранваш бебето с адаптирано мляко, отколкото да се поддържа кърменето, и майките са съветвани колкото се може по-скоро да се възползват от услугите на детските ясли, за да могат да ходят на работа) – бебето се е нуждаело от допълнителни източници на хранителни вещества. Ето така е станал актуален принципа – “по-малкото зло”.
Да, соковете в качеството си на първа храна, нанасят вреда. Недостатъчната хранителна стойност при отсъствие на кърма на млечните смеси с небалансиран състав на кристалната захар (а нашите майки трябва да помнят, как са пресявали захарта от смесите със ситото), кравето мляко или кефира за бебето е повече от опасна. Дефицитът на хранителни вещества провокира тежки дефекти в развитито, като проблемите със стомашно-чревният тракт първо: се проявяват по-късно (често чак в пубертета), и второ са потенциално познати и теоретически излечими.
А сега цифрите...
Ще дам за пример желязото. Точното му съдържание в различните хранителни източници, подходящи за кърмачето и каква е потребността му от него.
В кърмата, съдържанието на желязото е незначително само по себе си, около 0,04 мг на 100 гр. Но желязото в кърмата е с уникална биологична усвояемост – 50-75%. При нито един друг продукт в света не е така – тоест усвоеното количество в мкг/100 гр. е 20-30.
В съвременните адаптирани смеси, съдържанието на железният сулфат е от порядъка на 0,2-0,4 мг/100 гр. (в обогатените смеси – 0,6 мг/100 гр). Като пресметнем неговата биологична усвояемост (около 20%) излиза, че усвоеното количество е 40-120мкг/100 гр.
По данни на СЗО 20 мкг/100 гр. се явява достатъчно количество за удовлетворяване на потребностите на бебето на възраст 6-8 месеца. В адаптираните млека, в които няма допълнителни стимулиращи усвояването фактори, съдържанието на желязо както е видно е завишено.
А в млечните смеси, с които са ни хранили нашите майки, съдържанието на желязо е било 2 пъти по-ниско, отколкото в кърмата -0,02 мг/100 гр. адаптирано мляко. Тоест, за бебето, което по това време е било хранено с изкуствено мляко, профилактиката на желязодефицитната анемия е била доста актуална. Затова, защото от достъпното за това време хранене, бебето е получавало 1/10 от необходимото количество желязо.
Особено важно това е било за недоносените бебета, затова, защото собствените им запаси от съкратения срок на вътреутробното развитие са били минимални, и по правило се изчерпват до вторият месец коригирана възраст.
Соковете се явяват като някакво алтернативно решение. Защото на бебето във възраст на физиологическа незрялост за захранване, не е възможно да предложиш твърда храна (парченца от нещо, пюрета). Храната трябва да е течна. Такава, като соковете и бульонът (сега е ясно от къде идва и страстта на педиатрите от старата школа да нахранят бебето със “супичка” още на 4-5 месеца).
Та така, соковете... съдържанието на желязото в обогатеният ябълков сок е около 0,4-0,5 мг/100 гр. Усвояемостта е около 1-2%,тоест около 4 мкг/100 гр.
Поради това, че с възрастта физиологическият спад от желязо в организма (порядъка на 4 месец) в храната на бебето е трябвало да има вече достатъчно количество такъв източник на желязо – сокът. И като извънредна мярка давали поне по 100 гр. сок на ден. Но няма как да дадеш изведнъж 100 гр. сок. Затова го въвеждали колкото е възможно по-рано, за да се удължи периода на привикване. Да се заглади стресовия ефект.
А защо препоръките са били всеобщи? Причината е проста – как педиатрите биха разбрали, дали майката изключително кърми или дохранва с краве мляко? Затова препоръките е трябвало да бъдат стандартизирани.
Това горе-долу е всичко. Основната беда е във това, че в условията на съвременното хранене на бебето, плюсовете на ранното въвеждане на сокове са загубили актуалност. А когато даже и ползата е съмнителна, какво остава?
И накрая: никой не набеждава соковете като “всемирното зло”. Когато соковете се въведат в правилният за тях момент,те влизат в ново качество – като стимулатори на ферментативната дейност при детето, което получава голямо количество “тежки” продукти – когато в менюто на бебето вече са въведени каши, зеленчуци, плодове, месо, риба, кисело-млечни продукти... просто всичко с времето си.
Преведе Shali oт
www.detki.deИ ТОВА:
Лекарят съветва да захраните със сок? Сменете лекаря.
Автор: Катерина Кузовкина
Ако вашият педиатър ви съветва да започнете захранването със “няколко капки сок”, сменете го – това означава, че той от няколко години даже не се е заглеждал в медицинска литература.
За съжаление заради заболяването на моята дъщеря, ми се наложи от близо да контактувам с опитен лекар – нефролог. Тя доста подобно ни консултира по всички свързани с храненето. Цитирам думите й :”Сокът е твърде тежък продукт, който съдържа много киселини, минерални соли и захар. Даже за възрастните, сокът е прекалено концентриран продукт, който е нужно да се разреди с вода. А децата е по-добре да пият компот.”
Сокът по-често от плодовото пюре предизвиква алергии и дразни червата. Ако е въведен твърде рано - и дисбактериоза. Плодовото пюре е за предпочитане, защото в самото пюре се съдържа целулоза, която неутрализира концентрацията на агресивните вещества.
Представете си човек с проблеми със стомаха, с черният дроб, с бъбреците. На какво диета е той? Каши! Добре сварени с вода, не с мляко. А не на сокове! Бебето се храни с кърма, която се усвоява почти напълно от организма или при нужда с адаптирано мляко. При бебето храносмилателната система още не е напълно развита, затова първата храна трябва да е нещо по-леко. А на него му се дава сок!
И така, какво може да се случи от ранното въвеждане на сока:
1. Раздразване на стомашно-чревния тракт.
2. Дисбактериоза
3. Проблеми с бъбреците (както при моята дъщеря – оксалурия).
4. Проблеми със задстомашната жлеза (като следствие е огромния брой болни от панкреатит в нашето поколение).
Алергията може да не се прояви веднага. Случва се някъде около месец след ранното въвеждане на сока, появява се алергия – “Непонятно от какво, нищо ново не сме давали”.
Зная, че има деца, за които това не се касае. Но да проверявам, отнася ли се това за моето собствено дете, аз не се наемам.
И сега за сока и анемията (някои наши лекари настояват за сока, като на “панацея” за анемията).
Моят син на 2 месеца хемоглобинът му беше 86 (хемолитична анемия в следствие конфликт на кръвните групи). Тъй като считам, че болестите трябва да се лекуват от лекари-специалисти, а не от участъковите педиатри, то ние се обърнахме към специалист – хематолог. И ето какво ми се удаде да разбера :
1. Грамотните лекари знаят, че растителните храни не повишават хемоглобина.
2. Сок от 3,5 месеца е много рано. Хемоглобинът от това няма да се повиши. Нашият хематолог счита, че ползата от сока е нулева, а вредата за стомашно-чревният тракт – голяма.
Второто си дете захраних след петият мезец и разликата беше огромна. Нито запек, нито разстройство, нито някакъв друг проблем с корема. При всичките тези страшни приказки за анемията. Без захранване и желязосъдържащи препарати покачихме хемоглобина от 86 на 110. Като при нас наистина имеше АНЕМИЯ, а не физиологическо понижение на хемоглобина, което се наблюдава при почти всички бебета на възраст между 3 и 6 месеца. А сок започнахме да даваме на 7,5 месеца. И то по съвсем мъничко – колкото да оцвети водата.
Преведе Shali oт
http://detochka.ruДано да съм била от полза.
