Може би тази тема не е за тук, може би е за емоционални проблеми, но не ми се иска да я публикувам там, все пак е свързана с осиновяване, така че ако модераторите решат, нека да я преместят.
Събрах аз сили и дух и съобщих на майка си, че с половинката ще се женим, за да можем след това да кандидатстваме за осиновяване. Не съм очаквала одобрение или подкрепа (по принцип майка ми е от вайкащите се жени, която в най-тежките ми моменти вместо да ми даде сила, винаги започва да се вайка, изважда един тъжен - сълзлив поглед и започва "Ами сега какво ще правим?" и други щуротии от този сорт, като в крайна сметка се налага аз да я успокоявам, вместо тя мен. Дълго време от това ме болеше, но живота ме научи да бъда силна и нали си ми е майчица, та си я успокоявам. Няма да ви казвам, че не е приятно, но аз си я обичам, та... човек не си избира родителите, нали?). В случай обаче не започна и вайкането (явно тя също си е мислила по въпроса...), а направо ме застреля с изрази от сорта - "Ама аз говорих с личната ни лекарка и тя каза, че осиновяването изобщо не е добро." (тя майка ми говори така - от името на други хора, които може и да не са си го помислили, но за да звучи по-авторитетно, все пак ЛЕКАР е). "Освен това, личната лекарка каза, че гените са много определящи за детето, а вие как така дете с чужди гени?". Тук аз или трябва да я убия, или трябва да го обърна на майтап. Избирам второто - "Не се притеснявай, вярно че детенцето ще е малко мургаво, но какво от това, то и половинката ми не е от най-белите.". Разговорът приключва за сега. Следва половин часов размисъл и обаждане по телефона (между другото за тези 8 години, в които аз и моят мъж живеем заедно, тя все повтаряше - хайде де, няма ли да се ожените?). Та телефонният разговор е на друга тема - що бе мамо ще се жените, и така си живеете добре? Известно време се чудя, дали да избера да я убия, но просто решавам да й кажа, че не е нейна работа.  Няма да казвам, че звъня още два пъти, е вече не беше толкова настоятелна, а се обаждаше за глупости, но мене ме заболя. И като си представя, че това е собствената ми майка...
Знам, че за това отношение съм си виновна сама, знам, че отдавна трябваше да й скръцна със зъби. Пробвах на няколко пъти да й обясня, че реакциите й в такива моменти са нефелни (меко казано), но това което тя изкарваше от цялата работа беше обида, че съм я нагрубила...
Е, това беше, оплаках се, ама не ми олекна

Ожени се и си осиновете дете. Майка ти ще си отиде и ти ще останеш сама един ден, ако я послушаш сега.
Няма по-голяма радост от детенцето.
Забрани и да ти говори. Казваш  - реших и край, това е.
Майка ти ще ти прости един ден и ще бъдете щастливи, но трябва да бъдеш твърда сега.

Лали, благодаря ти за съвета. Това че няма да я слушам е ясно. Не се и страхувам, че ще се скараме - майка ми е ще й мине, а пък и на мен ще ми мине. Тоза разговор обаче ме сблъска с реакциите, които ще получавам от хората по принцип.  Не съм очаквала такова нещо - винаги съм си мислила, че най-близките хора биха те подкрепили и въпреки че познавам майка си, не съм очаквала, че ще бъде против. Разбирам, че тя не може да ме разбере - жената има 2 деца, 2 внучки и 13 аборта по желание..., но поне можеше да замълчи.

Фоксче, има такива хора и дори да са ни най-близките няма как да се избегне реакцията от такъв вид. Направи, каквото си решила. Живей, както на теб ти се струва правилно. Просто приеми, че в случая майка ти бърка, но не го осъзнава. Колкото до другите - не обръщай внимание. Човек не живее заради тях, а напук на тях. За съжаление обществото е такова, че вместо да се насърчават такива постъпки - като осиновяването, хората сочат с пръст, семействата, дръзнали да осиновят дете. Аз за моя огромна радост имам подкрепата на моето семейство и не мога да кажа как бих се почувствала, но знам, че не бих се отказала да имам дете, дори и да трябва да го осиновя. Пожелавам ти много сили и късмет, каквото и да решиш! И горе главата - решила си да направиш нещо много хубаво, от което живота ти ще стане по-красив!

Миличка, вярно че човек не си избира родителите, но ти си на прав път, дай й възможност да го разбере! Сигурна съм, че майка ти ще се осъзнае и пак ще те подкрепи, просто й трябва време. Едва ли и при вас идеята е узряла за един ден. А пък и може и да не е говорила с лекарката ви, но да е решила, че това е начина да те разубеди.
А иначе това, което сте решили да направите е прекрасно! Желая ви много щастие и скоро да постигнете желаната цел 

Убедена съм, че тя иска най-доброто за тебе. Само че не разбира кое е добро за тебе и кое не. Убедена съм, че като те види щастлива на сватбата, а после и с една сладко детенце в скута, ще разбере кое е добре за теб и ще го приеме и ще бъде щастлива и тя!

Фоксче, мила прави каквото си знаеш.
Навремето, майка ми( лека й пръст) ми каза - по повод жененето - " като решиш да се жениш някога (тогава бях на 17г.) прави каквото си знаеш. Аз и да мрънкам и да не одобрявам накрая ще се примиря - майка съм ти все пак". Та и твоята така, ще го приеме. Ето ти и пример: моята леля тогава на солидните 69г. не беше много убедена, че трябва да има осиновено внуче. Сина й обаче хич не я и пита и си взеха детенце, и то 2 месеца след като внучката й(дъщеря на дъщеря й) роди. Само след 3 месеца леля ми казваше "нашето" за осиновеното си внуче и "другото" за първото и може би едиственото си правнуче което иначе й е кръвна роднина. Така че не си го слагай на сърце, не само ще го приеме, ами и по-горда и доволна баба едва ли ще намериш. Просто дай време на жената.

Всички сте прави, че особено на възрастните ни родители им трябва време, за да осъзнаят един такъв ход от наша страна.Не случайно има стара максима "Майка да имаш - майка да не си".За моя радост, моята майка реагира напълно адекватно - даже когато й казах, че вече сме регистрирани ме свърза с племенница на нейна приятелка, която е психолог в един дом.
Така, че не се притеснявайте - майките никога не мислят лошо на децата си!
Не се отчайвайте! Всичко ще дойде на мястото си.

 :kiss:Фоксче,нормални са тези първоначални реакции от страна на майка ти.Със времето ще осъзнае,че това е правилният път,който си избрала.Ти само не се отклонявай! yahoo_17Късмет!Всичко ще се оправи!

Фоксче, много точен език имаш. Веднага си представих добронамерената, но вайкаща се майка. Както си приела като разумен и възвишен човек това й качество и не й обръщаш внимание и си прощавате и се обичате, давай смело в същия дух. Сигурна съм, че много ще си обича внучето и след време ще се чуди, как може да ти е говорила такива неща. Не се притеснявай и от реакцията на хората - мисля, че с нашето поколение нещата стоят различно, а и не вярвам да те интересуват всички коментари на всички хора в държавата.

Така че, дерзайте и успех!!
С теб сме

Момичета, благодаря, че Ви има

Фоскче, тази идея узрява, трябва време. При вас също решението не е дошло изведнъж, узрявало е постепенно.
А аз съм 100% сигурна, че майка ти ще е най-щастливия човек да те види булка и майка и ще заобича детето ви много силно независимо по какъв начин е дошло в семейството ви!
Успех мила!

 :lol:Фоксче,а кога е сватбата?

  17 декември - без никакви церемонии - само аз, мъж ми, кумовете и няколко приятеля. Изпитвам ужас от всякакви сватбени церемонии, бели рокли, купища роднини, хвърляне на букети, пък и така чудесно си живеем 8 и кусур години без да запознаваме роднините, че мисля успешно да продължим в същия дух.
Мама, обаче не издържа и купи бяла риза на мъж ми - не можело така, трябвало да е с бяла риза (първата беше бяла с розов отенък и той горкия като я видя му стана лошо, но тя я смени на чисто бяла). Добре, че ми е добро момчето, че аз на негово място до сега да съм хванала метлата и ...

А, и ти с нещо бяло, зъдължително!

 :bighug:Фоксче,облечи поне бяло костюмче(или поне да е във светъл тон).Невероятно е чувството да се почувстваш булка!Айде,късмет!

Фоксче, женете се, както си ви е кеф. Аз лично хич не държа на никакви традиции и суеверия

Фоксче, женете се, както си ви е кеф. Аз лично хич не държа на никакви традиции и суеверия

Правилно!

Е, Фоксче, вече трябва да сте семейство - да ви честитя и да ви пожелая всичко хубаво и мнооого любов! Не си спомням къде го прочетох, но страшно ми хареса : слушайте се, за да не ви слушат комшиите! И най-вече здраве!
Включвам се в темата, защото и при мен имаше подобен много неочакван разговор. За радост не беше с майка ми, а със сестрата на съпруга ми. Държа да кажа, че с нея сме в прекрасни отношения и не сме имали дрязги за нищо. Тя е отворен човек, не веднъж е декларирала готовност да помага на деца. Познаваме се от 12 години.
Най-тежкото, което чух от нея беше "не искам циганин да наследи баща ми". Е тогава разбрах с колко трудности ще се сблъска едно семейство с осиновено дете. Детето няма да бъде прието в собственото си семейството, а какво остава за навън... Беше много тежък разговор за мен. Още се разстройвам като си помисля за него. Разбирам те напълно. Но, никой не е казал, че да си родител е лесно! Даже мисля, че това е най-трудната "професия" на света. Веднъж взели решение и осиновили дете трябва да се борим то да расте в нормална среда, дори това да означава да ограничаваме някой контакти н семейството! Явно при мен (ако стигнем до осиновяване) ще е така. Господ да е с теб и със съпруга ти! От сърце ви пожелавам успех!

Благодаря ти за милите думи, Жужка, благодаря и на другите момичета. По този въпрос говорих и със социалната работничка, която ми каза, че в нейната практика много често се получава така - роднините отначало не желаят да приемат факта на осиновяването, но в последствие приемали детето и не давали косъм да падне от главата му. Това, че не сме сами ми дава много сила.
Сила ми даде и бабата на мъж ми (жена на 70 години, която наскоро претърпя и операция). Тази възрастна жена на новината отговори: "Браво, от кога ви чакам да се решите, даже вече бях решила да ви подбутна към това.".
Не спира да ме учудва фактът, че срещам разбиране, подкрепа и помощ от хора, от които не съм го искала или очаквала. Това значи много за мен, много повече от негативното отношение, защото ми дава вяра в живота и добротата.
ПП Забравих да кажа, че все пак бях с бяла блуза на сватбата , ех традициите са това, което са  .