Не много, ама малко...
Обаче Мари ми е казала да си казвам като ми стане гадно, така че....
Чета аз редовно в бг мамата, форума за осиновяванетоооо, чета и редовно си късам нервите... хем Мели ми забрани да чета там
.
Та, там най редовно се предлагат, обсъждат, коментират, дори бих казала и рекламират най-разнообразни начини за "скъсяване на процедурата". То не беше припознаване от бащата, то не беше непълно осиновяване, то, връзки със социалните, простоооооо - какво да ви кажа. Не от всички разбира се, във форума пишат редовно и сташно свястни жени.
Обаче аз страшно се скапвам като чета такива работи. Значи повечето хора, си чакат най-чинно, докато разни "по-оправни" жени си решават проблема като си цакат. Ами как изобщо ще осиновя аз...до мен изобщо няма да се стигне, никой няма да ме потърси.
И това, което най-много ме фрустрира са обяснения като:
- Държавата е скапана
-Процедурата е тромава (и то от хора, които
въобще не са я почвали)
- Всичко в България става с връзки (пак от хора, които дори не опитват законния начин)
- аз съм на 43 години и няма за кога да чакам - това най-вече
Боже господи, защо тези хора смятат, че моята болка на 34 г. е по-малка, от тяхната на 43??!! Защо аз като по-млада съм по-малоценна от тях и трябва да си трайкам там, докато те си пазаруват деца на спокойствие, щото времето им било изтичало.
Съжалявам, нито съм моралистка (ама въобще!), нито съм толкова принципна, нито обвинявам хората, които искат да осиновят тук сега и веднага, ама просто вече взе да ми писва.
И аз искам на коледа да гушкам своето бебе, и аз искам своето детенце веднага. Никога няма да кажа "аз никога не бих направила това и това...", незнам, докъде може да стигне отчаянието и болката ми. Обаче поне да пробват бе да му се не види.... поне това.
Съжалявам, че ще го кажа, ама много ми дойде, извинявам се ако наранявам някого. Чакат да станат на 43, 45, правят по 8 опита ин витро, а после 6 месеца чакане им се виждат много и айде - времето им изтичало... И затова са с предимство, а аз като по-тъпа и млада мога да почакам...
Доплаква ми се понякога, честно ви казвам.... знам, че само мрънкам, ама да си кажа....