Незнам....Събуждам се сутрин и не ми се ходи на работа, не искам да говоря с хората, искам да съм сама и да плача, да плача....Мъжът ми ме гледа и незнае какво да направи, а аз не се чувствам по добре от това че не говорим за проблема.Той казва не се притеснявай има много начини вече, ако не стане нормално ще пробваме инвитро, ако не стане ще си осиновим дете - да така е и аз го разбирам, но просто не издържам, знам че той ще е до мен, но ми омръзна да ме боли. На работата само интриги, като че ли са ми малко другите проблеми.
И ето идва Коледа и си казваш е стига все да е лошо, крайно време е да стане и нещо хубаво, та толкова ли много искаме - едно човече което да ни усмисли живота. Не съм изгубила надежда, просто понякога ми идва в повече.
Искам да си пожелая и на мен и на вас мили момичета една по хубава година, без болка и лоши мисли, година в която да се осъществят мечтите ни!
Успех на всички

Стаси, сякаш ме повтаряш
Мен и от мислене и от говорене ме боли....Дори сега в началото - а после, ако пътят ми се окаже дълъг??? :?Какво тогава??Колко повече може да боли???А колко дълъг може да е дългия път???Колко може да се чака в очакване?? 
Знам, че не ти помагам с тези разсъждения - но според мен по добре е да сме здраво стъпили на земята и да боли, отколкото да си въобразяваме, че едва ли не като щракнем с пръсти и бебето ще стане
Пожелавам ти успех през новата 2007
Надявам се всички тук да имаме най-хубавия повод да се усмихнем и да се насладим на 1 така чакано и желано майчинство

Заради коледно-новогодишните празници е така. Ще отмине, момичета. И следващата година ще е по-добра за вас. 

Искам да си пожелая и на мен и на вас мили момичета една по хубава година, без болка и лоши мисли, година в която да се осъществят мечтите ни!
Успех на всички

Прекрасно пожелание, Стейси! Присъединявам се към него - дано наистина Новата година донесе на всички нас сбъдване на мечтите ни и на голямата мечта за бебче

Заради коледно-новогодишните празници е така. Ще отмине, момичета. И следващата година ще е по-добра за вас. 

Мисля, че колкото повече време минава, болката става все по - силна и все по - задълбочаваща се. Там е работата, че вече не е само по празници, а става начин на мислене - а това вече е лошо и остава следа в душата на човека. А бе тъпа работа.........

-

А аз се чувствам така от години. И никой не ми казва да се успокоя и да си живея живота. Вече повечето ни приятели ни отбягват, не ни канят по купони или празници, защото "нали нямате деца, ще ви е досадно и т.н.". А близките и роднините ни са ни отписали изобщо, вероятно си мислят, че не искаме дете, защото когато разбраха, че са ме оперирали от извънматочна бременност останаха силно изненадани. Ами, това е "привилегията" да живееш в малък град - всички те познават и коментират. Мисля, че останахме само три семейства без деца в града. Всяка година се молим да станем трима, но уви! ... Желая на всички щастието, което заслужават!

... И следващата година ще е по-добра за вас. 

Мели, дано да е така

И аз "пишльото" и "Плачкото"(така взе да ме нарича съпруга) се притеснявам,че сутринта се събуждам със стягане в гърлото,а вечер лягам с болката.Знам,че не е нормално.Знам,че не трябва така.Знам,че трябва да съм спокойна.Но те - другите знаят ли как боли и какво значи да те раздира отвътреЗнаят ли какво е душата ти да плаче,съзнанието да ти крещи от мъка по изгубеното ми ангелче.Знаят ли виждайки детенце или бременна да си представяш неродената си рожбичка.Те всички знаят ли какво е да имаш вина,че не си го опазила.Да знам,че аз не съм виновна,знам,че така е трябвало да се случи.Но не знам защооооооооооо.
Казват,че съм силна и борбена жена,доказала съм го.Но ми омръзна - защо трябва всяко нещо в този живот да го постигам толкова трудно и толкова измъчено.По-добре да ми казват,че съм слаба....но нещата да се случват,както при някои -без даже да се замислят.
Много ми е мъчно,че все се случва на свестни,борбени и интелигентни жени.Такива сме ние тук във форума.А някоя дропла дето един ден не си е активирала сивите клетки ....
Простете ми за острия тон,но понякога ми идва в повече.

 
и на мен ми е много мъчно момичета, като чета колко ви е тежко и на вас още по-мъчно ми става, има ли шанс и за нас?

и на мен ми е много мъчно момичета, като чета колко ви е тежко и на вас още по-мъчно ми става, има ли шанс и за нас?

Винаги има Шанс, милички, нека не се отчайваме, всички много ни боли.Но ако не се порадваме на всико друго което имаме, 3а какво живеем, само да скърбим ли?
Все пак Коледа е......, нека се порадваме, да се посмеем и да се помолим 3а коледно чудо. Сега по Коледа се пожелават желания....., а и се сбъдват.
Обичам ви всички
ПП. А3 си пожелах та3и Коледа, да е последната бе3 детски смях

Стаси, миличка, не се давай! Идват празници, напазарувай, направи хубава трапеза. Била съм повече от половин година в това положение (твърде малко на фона на 5 години стерилитет) - сутрин не ми се събуждаше, всяка вечер плачех , всяка сутрин също, по път за работа също, изолирах се от приятели, роднини, колеги. Нито ми се приказваше на безсмислените им теми, нито ми се нравеше да се маскирам с усмивка, когато сърцето ми плаче и да играя театър. Момичетата тук ми помогнаха да се изправя и смея да твърдя, че най-прекрасните преживявания през последните години са ми с тях - най-веселия смях, най-ароматното вино, най-хрупкавата цаца и разходки.
Нали сме заедно всички и ще бъдем заедно и на празниците!
Сигурна съм, че и твоето слънчице ще дойде, вярвай в това, толкова примери тук го доказват, че когато човек упорито и всеотдайно преследва мечтите си - те се сбъдват! Успокой се, усмихни се, а на следващата Коледа ти пожелавам да сте трима - мама, татко и бебчо
Целувам те!

Да, наистина празниците по-силно изострят чувството за липсата, която всички изпитваме. Та нали тези празници си спомняме най-вече с детските ни мигове, с много глъч в семейството, с подаръци и коледни празненства. Затова нашите малки човечета ни липсват най-много в такива моменти.
И на мен ми е тъжно, болно, празно!
Но трябва да се държим, момичета, трябва да запазим дух, той ще ни трябва!

Просно много ми тежи, и когато родителите ми кажат - не се притеснявай всичко ще се оправи, да, но немога да им обясня че те не разбират какво се случва в моята глава. Предстои ми и дипломна работа, а нямам желание да седна и да я правя. Просто не мога да се съсредоточа. Все едно водя едно такова безцелно съществуване.

До болка позната история. Аз вече обвинявам себе си, защото със бездействие никъде няма да стигна. Мен също ме боли какъв рев съм изревала и колко съм се тръшкала, но вече си казвам стига. От тук нататък ще говоря за стерилитета, не ме е срам да си призная аз да не съм половин човек. Така че 2006 си отива с бездействието, но 2007 идва с много действие . Чувствам се вече подготвена за войната и вие момичета ми помогнахте много.




П.П. Желая на всички Н :bighug:ас много джуджета догодина

за себе си съм открила, че трябва да се насилвам да съм весела. иначе си заминавам по пързалката. а измъкването е трудно. сега имам план за веселие, коства ми много, ама трябва, иначе загивам. и наи- тежкото е, че измъчвам и хората, които обичам. а това не искам да го допускам.
опитаи, трудничко е, но предпазва от затъване!

Един ден казвам на мъжа ми - ти незнаеш какво ми е, нямаш никаква прадстава как се чувствам, та аз съм половин човек! А той горкия се чуди как да ме успокои и ми вика а питаш ли ме мен какво ми е да те гледам така, постоянно тъжна и нещастна, че то няма място където да не си плакала - по рейсове, по барчета, но аз съм с теб и двамата ще се справим. Има сега една песен дето я въртят по телевизията от кампанията за борбата с рака, та там се пее "болката е сила, всеки ден неволно учим това, но пак съм тук и ще пъда тук" много хубава песен, някакси ме надъхва, че всичко ще се оправи.

Цитат на: stasi в Декември 19, 2006, 12:29:25 pm

Искам да си пожелая и на мен и на вас мили момичета една по хубава година, без болка и лоши мисли, година в която да се осъществят мечтите ни!
Успех на всички

Прекрасно пожелание, Стейси! Присъединявам се към него - дано наистина Новата година донесе на всички нас сбъдване на мечтите ни и на голямата мечта за бебче

пожелавам си успех, както и на всички вас. весели празници 

Здравейте момичета.И аз се чуствам така само когато имам проблеми.Постоянно мисля,не мога да спя даже нямам апетит.Изпадам в някаква дипресия-всички около мен ме дразнят и се карам със всички. 

и на мен ми се случва дни в които всички ми пречат и ги мразя, нноо....сега ходя на фитнес, намерих нова компания, след проблемите със забременяването мъжа ми ме успокои, че е плътно с мен и започвам да сменям мирогледа................