Мила Зори, чета и не вярвам на очите си!!! Как е възможно това!?!?!? Защо се случва, защо става така, защо всичко е толкова гадно!?!?!? Не знам какво да кажа, може би времето лекува, но може би не. Надявам се да имаш сили да се изправиш и да продължиш, надявам се болката да премине по-бързо. Прегръщам те силно и ти желая повече късмет, повече щастие, дано болката и мъката никога не се връщат при теб. Успех, миличка!