Мила Зори, толкова много неща искам да ти кажа, но думите засядат на гърлото ми, пръстите отказват да пишат и се чувствам безпомощна в желанието си да ти помогна или поне утеша по някакъв начин. В моменти като този всичко е толкова тривиално и безлично......
..... И все пак човек е устроен така, че дори когато си мисли че нещо е непреодолимо, той намира сили в себе си и продължава напред колкото и да е трудно това. Почти всички тук сме преживяли по едан загуба, накой като теб много повече, но след всяко падение идва и възход, така че дано 2007 година бъде пикова в твоята житейска графика.
Нека благодарим на Бог, че сме живи, че имаме прекрасни семейства и да се молим да ни дари и с последното зрънце което ще осмисли живота ни и ще ни даде мир и покой на душите, а именно една хубава рожба!!!!