Източник: списание „Мама”
Бременност и желязо-дефицитна анемия
ЖЕЛЕЗНИЯТ БАЛАНС
Желязодефицитната анемия е състояние, при което в кръвта броят на еритроцитите – червените кръвни клетки, и нивото на хемоглобина, следствие на ниското съдържание на желязо в организма, са по-ниски от приетите норми.
Кои са нормалните стойности на хемоглобин и еритроцити? Каква е връзката между желязо, хемоглобин и еритроцити?
Нормалното съдържание на еритроцити и хемоглобин при жените е: еритроцити 3,6-5,4 х 10 на степен 12/l, хемоглобин 120-160 g/l. В човешкия организъм се съдържат между 3 и 6 г желязо, като почти 2/3 от него се намира в циркулиращия хемоглобин, поради което недостатъчното му количество се отразява преди всичко на синтеза на хемоглобина, а оттук и на процесите на кръвотворене.
А желязото има важна роля и в процесите на дишането, протичащи в организма на клетъчно и тъканно ниво, поради което възникват и други проблеми.
Възможна ли е промяна в приетите норми вследствие на самата бременност?
По време на бременността е възможно да има такава промяна и тя се изразява в намаление на броя на червените кръвни телца и нивото на хемоглобина, като следствие на по-голямото увеличение на обема на плазмата, с около 40%, отколкото обема на кръвните клетки, с около 25%, поради което намалението на тези два показателя до определени стойности се приема и за физиологично.
Защо бременните жени често страдат от желязодефицитна анемия?
Жените е възможно да страдат от анемия в различните й форми, които често са безсимптомни и неустановени.
По време на бременността поради повишената потребност от желязо, необходимо както за бъдещата майка, така и за плода, тези състояния манифестират и се диагностицират с извършваните лабораторни анализи.
По време на бременността анемията може да бъде първична – предшестваща самата бременност и утежняваща се от нея, и вторична – причинена от самата бременност, вследствие нарушаване на баланса и развитие на един по-висок железен дефицит, с който организмът не може да се справи.
Какво е характерно за анемията на бременните жени?
Ако анемията е желязодефицитна, тя се характеризира с по-малък размер на еритроцитите (т.нар. микроцитоза), по-ниско съдържание на хемоглобин в червените кръвни телца (хипохромия) и повишен желязосвързващ капацитет (ЖСК). Възможни са и други съчетания на основните показатели, а и наличие на други симптоми – бледност, лесна уморяемост, главоболие, чупливост на косата и ноктите, затруднения при преглъщане и храносмилане, виене на свят и др.
Как се открива желязодефицитната анемия?
Анемията може да се открие при преглед, при възникване на някои от горепосочените симптоми, вследствие на лабораторни изследвания на кръв.
Поне трикратно – всеки триместър по време на бременност се правят задължителни лабораторни изследвания, които при необходимост се разширяват и извършват през по-кратки интервали от време.
Може ли да се предотврати анемията през бременността?
Да, при изясняване на анамнезата (предисторията) и здравословния статус на бременната жена. От значение са извършването на периодични прегледи и адекватната реакция при диагностициране на някои от признаците – субективни, обективни – лабораторни анализи, след което при необходимост се назначава съответната терапия и хранене.
Има ли бременни жени, при които се налага профилактично лечение?
На жените с установена желязодефицитна анемия или ниско ниво на серумното желязо преди бременността по предписание на наблюдаващия гинеколог по индивидуална схема се назначава вземането на специални препарати, съдържащи желязо, често в комбинация с витамини и други средства, подобряващи усвояемостта на желязото.
Има и комбинирани препарати, но назначаването им, дозировката и продължителността на прием се определят индивидуално!
Как се лекува желязодефицитната анемия?
С желязосъдържащи препарати, назначени от наблюдаващия гинеколог. Самолечението не е желателно предвид страничните действия при предозиране и възможните рискове вследствие на високо ниво на желязото в организма.
Колко време продължава лечението?
В зависимост от развитието на състоянието, до нормализиране на стойностите. Възможно е да продължи дажи и след раждането, защото и по време на самото раждане се повишава загубата на желязо, което при жена с желязодефицитна анемия трудно може да се възстанови само с храната. Лечението се прекратява по преценка на лекуващия лекар.
Кога може да се очаква нормализиране на стойностите?
Това е много индивидуално, но по принцип след възстановяване на баланса и набавяне от организма на необходимите запаси, което се обективизира с нормализиране на стойностите на лабораторните анализи.
„ЖЕЛЯЗНАТА” ДИЕТА
Каква е ролята на храненето като профилактична мярка за желязодефицитна анемия?
Вносът на достатъчно желязо с храната е от съществено значение, но когато става дума за развила се желязодефицитна анемия, на първо място трябва да се изясни освен недостатъчният внос на желязо има ли и други фактори, влияещи върху ниското му ниво в организма, а именно:
- увеличена потребност от желязо – каквато се появява по време на бременност;
- увеличени загуби при явни и скрити кръвотечения, стомашно-чревни разстройства, тежък физически труд и големи натоварвания, повишено потоотделяне;
- понижена усвояемост (резорбция);
- нарушена стомашно-чревна функция, увредена лигавица, недостатъчна киселинност и др.;
- съчетание на гореизложените фактори.
Адекватното поведение изисква на първо място отстраняване на причините за увеличените загуби и понижената усвояемост и паралелно назначаване на подходящ препарат или хранене.
Трябва да се има предвид, че само около 15-20% от постъпващото с храната желязо се усвоява от организма, затова при по-тежки дефицитни състояния само с хранене трудно може да се постигне желаният ефект.
Но оптималното балансирано хранене е задължително.
По-ниското ниво на желязо изисква консумация не само на храни, богати на желязо, но и източници на фолиева киселина, мед, цинк, витамини от групата В – В6 и В12, витамин С и др., които имат отношение към процесите на кръвотворене, а и спомагат усвояването на желязото.
Ритмичният прием на храни, богати на желязо, през поне 3 приема, а не концентрирани в един прием благоприятства оптималното му усвояване.
Принципно приемът на черно и нес кафе, черен и зелен чай, груби храни, храни, богати на оксалова киселина, не е желателен, особено по време на основно хранене, защото се влошава усвояемостта на желязото от храната.
Повишен ли е рискът от желязодефицитна анемия при бременната жена вегетарианка?
Ако бременната жена е вегетарианка, опасността от развитие на желязодефицитна анемия е много по-голяма, тъй като има основания да се предполага, че запасите от желязо в организма са изчерпани или недостатъчни.
Как да се храни бременната жена вегетарианка?
Уместно е на бременната жена вегетарианка да се предложи преминаване към смесено хранене с включване на риба, птиче месо, яйца, повече ядки, бобови храни, пшеничен зародиш, зелени зеленчуци и листни подправки по време на бременността или от самото начало да започне прием на подходящ препарат.
Даже ако жената е ово-лакто вегетарианка, т.е. приема яйца, мляко и млечни храни, рискът от желязодефицитна анемия е повишен, тъй като млякото и млечните продукти не съдържат желязо, а само от яйчния жълтък и зеленчуците по-трудно може да се осигури необходимото количество лесноусвоимо желязо, източник на което са червените видове месо, черният дроб, сърцата, птиците, морските храни и рибата.
Храни, богати на желязо:
- червените видове месо, черен дроб, риба, сърца, птичи бутчета
- яйчен жълтък
- зеленолистни зеленчуци; зелени зеленчуци – тиквички, бамя; листни подправки – магданоз, сминдух, коприва
- фурми, сушени сливи и кайсии, стафиди, тиква, червено грозде, праскови, шипки, авокадо
- леща
Комбиниран източник на желязо, мед, цинк и фолиева киселина и витамини от групата В:
- броколи и тъмнозелени и зелени листни зеленчуци (особено салати)
- пълнозърнести храни – овесени и ръжени ядки, неполиран кафяв ориз, оризови трици
- пшеничен зародиш
- пиперки
- гъби
- сушени кайсии и сливи, стафиди, фурми
- портокали
- банани
- яйчен жълтък
- зелен фасул и грах
- моркови
- семена – слънчогледово например
- телешко, агнешко, заешко, нетлъсто свинско месо бут или котлет, черен дроб, сърца, пиле и пуйка – бутче
- риба и морски храни
- чесън
- сминдух и магданоз, копър и др.
Меню за бъдещи майки с желязодефицитна анемия
Закуска
Чаша прясно изцеден портокалов сок
3-4 резенчета шунка
Варено яйце
Резанче моцарела 40-50 г
1-2 краставици
Предобеден прием, 2-3 часа след закуската или 1 час до обяда
Сезонен плод 300 г – кайсии, сини сливи, праскови, нектарини + 1-2 с.л. белено сурово слънчогледово семе
Обяд
Салата от домати, печени пиперки, чесън, зелен лук с 2 ч.л. зехтин и 1 ч.л. лимон и много магданоз
Супа телешко месо
Риба по избор 220-250 г + зеленчуци на пара или задушени – броколи, аспержи, зелен боб
Следобеден прием, 2-3 часа след обяда
Десерт от кисело мляко 3,6% масленост 4-5 с.л. + 4-5 с.л. извара + стафиди 1 с.л. + кайсии, нарязани на парченца + начукани орехови ядки
Вечеря
Салата домати и краставици с повече копър и магданоз
Пилешко филе 100 г без кожа на скара + броколи на пара 4-5 стръкчета
Кисело мляко ½ кофичка 2-3% масленост
Д-р Митко Ригов, диетолог, Медицински център за лечебно хранене и здравословна редукция на теглото НИМИМЕД.
София, жк „Овча купел”, бл. 521,
Тел. 02/ 956 39 86, 0898 571 943
