Момичета,тази сутрин прокървих.Имам още два дни до теста.Направих и един уринарен-естествено отрицателен.Увеличих дозата на Утрогестана на 3x3,но кървенето не спира,бледо розово такова.Опитвам се да си давам кураж,зная,че са малко тези успели от първия път,но толкова ми се искаше да съм една от тях.Може би защото всичко беше перфектно-реагирах чудесно на стимулацията,извадиха ми 29 яйцеклетки,оплодиха се 18,бях единствена в групата,на която д-р Александров предложи трансфер на бластоцисти.Той ми предложи да върнем само два ембриона,защото бяха перфектни и беше сигурен,че ще се хванат.Знаех си,че много хубаво не е на хубаво.Но всичко това ме радваше толкова,че вече предчувствах успеха.Не търся вината в докторите-те отдадоха дължимото,не търся вината и в себе си-аз също направих всичко,което се искаше от мен.Просто така е трябвало да стане.Вече знам,че няма да се откажа и ще продължа борбата,каквото и да ми струва.