Ще попиша малко повече, защото много ми се иска да ме разберете правилно, а очевидно някак не стигам до определена аудитория.
Репродуктивното здраве и стерилитетът в частност са една много тежка материя. У нас положението е дори по-тежко, отколкото в други, добре развити в здравно отношение страни. При нас една двойка губи много повече време, докато намери правилния специалист. У нас хората се лутат, търсейки изход, защото почти няма популярна информация на български за репродуктивното здраве. Няма обучени достатъчно на брой специалисти. Няма система з аработа с инфертилните двойки и това ги обрича на дълги години загуба на време, но също така и на нерви, на пари и, което е може би най-важното - загуба на възможности. Защото ако едно заболяване се открие навреме и се лекува адекватно, то вероятността да се справим с него и то да не доведе до траен и нелечим стерилитет е много по-голяма, отколкото ако загубим време и оставим заболяването да стане хронично, което често значи нелечимо.
Една от целите на сдружение Зачатие, на сайта, на форума и лична цел на хората, които "работим" тук е именно идеята да спестим, доколкото можем, това лутане. Да съкратим пътя на отделния човек до правилния специалист и до вярното лечение. Това се постига, като предоставяме вярна информация за възможните репродуктивни проблеми, за начините на диагноза и лечение, за добрите специалисти и клиники и т.н.
И това е причината да реагирам остро на подобни шарлатански изпълнения - защот оне искам нито Лора, нито Аси, нито който и да било друг човек, поел по тежкия път на борба със стерилитета, да губи и една минута, и един лев, и една надежда. И без това борбата е трудна.
От друга страна има едно нещо, за което си мисля всеки път при подобни теми. Познавам десетки семейства, които имат деца от ин витро или от донорска инсеминация, изобщо са преборили стерилитета чрез някакъв метод на асистирана репродукция, но за пред загрижените роднини разиграват версията - ходихме при една билкарка и тя ни даде билки и ето, чудото стана. Това го разбирам - то ги пази от злите хора, от неудобните въпроси, особено при донорските инсеминации. Тази версия им спестява много емоционални проблеми. И затова често си премълчавам. От друга страна обаче се питам - имам ли право да премълча, след като това ще подхрани колективното невежество? Това ще създаде неправилна нагласа, ще остави хората неграмотни. А неграмотността е ужасен проблем. Заради нея мъжете търпят до последно, докато варикоцелето стане трета степен и увреди непоправимо тестисите. Заради невежеството жените не ходят на лекар, докато промените на маточната шийка от дребни и лечими в движение станат нелечим и в последна степен рак.
Ами това е. Няма да търпя и няма да подхранвам неграмотността, защото за мен тя е по-страшно от това, че някой може да ми се разсърди. Но ще спася останалите.
