Хайде добър ден и от нас!
От сега може да ми викате Офето (от Офелия в сцената с полудяването)
Детето ми е прекрасно, обстановката се изнервя единствено от роднини и приятели, които звънят буквално през 5 минути, а част от тях и напират през вратата...
Но подред:
В понеделник отидохме да си го вземем към 10 от дома и си се прибрахме у нас, където ни чакаха двете баби и Хъкълбери. От дома го изписаха с епикриза, от която разбрах, че не е ваксиниран изобщо и понеже се опулих ми обясниха, че през цялото време е бил в контакт с болни деца, та за това докторката не посмяла... или поне така каза.
Попитах какъв му е бил режима, казаха ми - когато ние имаме време, тогава. И наистина, хората са ужасно малко, а бебетата много (така че никой да не ми говори, че нямало бебета). Никола не е извеждан изобщо, не е къпан (освен дупето на чешмата) и очевидно не е захранван, защото изобщо не знае какво да прави с лъжицата. В никакъв случай не искам да виня персонала,
напротив, много съм благодарна, защото хората правят каквото могат. Не съм видяла някой да седи, всички жени тичат като калинки наляво надясно, просто са много малко.
Като си дойдохме в къщи, голяма радост, той се смя, игра си, бабите тичаха около него като папараци, Хъки не му се зарадва особено, обаче постепенно си пое грижата
и сега Никола като ревне, тича да го утешава, и вече наистина лае нон стоп
, защото пази.
После човека поспа малко и се почна - телефона звънеше през 5 минути, а на вратата през 10. Близки и не толкова близки приятели:
- Какво прави; - Как го изписахте; - Изостанал ли е; - Колко е изостанал; - Калин радва ли се; Ама колко му се радва; Баба му щастлива ли е; А другата баба повече или по-малко; Аз идвам, нищо че не си ме поканила; Ама само да го видя; Ох само да го щипна и си тръгвам...; Ти трябва да...; Ти сега ще...; Ни направи ли това... Ако не защо и кога ще го направиш...
Направо ми се разказа играта. Не мога да спирам хората защото всички са с прекрасно отношение към мен и детето. Всички страшно му се радват и аз се чувствам
адски неудобно, че трябва полека да ги отбивам, защото детето ми се побърка. И без друго мъничкия му свят се преобърна, нови непознати хора, нови миризми, шарении, ново легло. Звъна на телефона моя мозък пробиваше, за него просто не мога да мисля...
Първата вечер си легна към осем и завалията заспа кат пукал, събуди се само за малко за около час, помрънка си мъничко, но сам се утеши и се събуди пак чааак към 7 и половина.
На другия ден кошмара се повтори , само дето аз се извинявах непрестанно на два пъти повече хора. Чувствах се наистина отвратително, като някаква невъзпитана кретенка, дето се държи лошо с хората. Отидохме на детска консултация, където го измериха по- прецизно - Висок е 72 см, тежи 8.800. Като за 7м и 20 дни - добре.
След обяд се разревах от нерви, викнах мама и всичко се оправи
Сега съм съвсем спокойна, детето е прекрасно и много кротичко, кикоти се през цялото време, а аз полека лека влизам в релси и всичко ще се нормализира
Тук специални извинения се поднасят на Лили, която звънна един единствен път, но в пика на моя рев
, затова мама е вдигнала телефона!
ЛИЛИ МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ МРАЗИ. Разбери ме, като даврандисам, ще звънна. Целувам те
