"И аз вярвах, че съм бъдещето на тая държава. И аз вярвах, че ще оправя нещата. Борих се, мъчих се, похабих си нервите. И за какво? Да ми строят в къщата и да ми хвърлят пари, за това че са ме "обезпокоили" и изяли сервитутното разстояние, че са променили проекта и се опитват да ми съборят покрива над главата. Същия този, дето баща ми го изплаща цял живот. Да ми се присмиват лекарите, че съм стара, че деца няма да имам, че не става от мен нищо. Да ми се подиграват работодатели и да ми гледат под полата, а не какво мога... Борих се, ама ми мина желанието. И поех по лекото. Видях бяла държава. В която не те смятат за парцал, в която отиваш в аптеката и казваш - ето тези лекарства искам, няма ми лекаря днес обаче и отсреща ти се усмихват и казват - няма проблем, ето ви ги. После ще си ги платите. И аз излизам с лекарства за 100-200 евро без да дам една стотинка, ей така на доверие. Държава, в която приятел си държеше колата отворена с чифт ключове за апартамента, защото е разсеян и често ги забравя. Държава, в която моето дете не вижда мръсотия от прозореца, а градинки, чисти тротоари и хора, които като видят хартийка се навеждат да я вземат.
Аз вече не съм бъдещето на моята страна. Аз вече съм минало за нея. Държава, която не иска сина ми да е нейно бъдеще. Която ме обяви за крадла на собственото си дете, която не му даваше документи за самоличност цял месец, защото видиш ли аз се опитвам да го продам."
Аз също съм минало.
Бях бъдеще, когато баща ми почина и аз бях на 6, и когато мама работеше на 5 "смени" за да изплати "пустия" апартамент, който по всички човешки стандарти е една дупка, макар и в центъра.
Бях бъдеще, когато не ни даваха стипендиите с месеци, и живеехме който с каквото може. Бях бъдеще, когато мама умря като куче в една мръсна болница след 44 години трудов стаж, когато търсех лекарства за онкоболни чрез познати, когато връчиха на мама "хартийка" да си я занесе в кръвния център, а отдолу бяха написали "рак". За щастие я видях преди да я види тя. Бях бъдеще, когато си я погребах сам и след това се върнах в университета, пък там ми се накараха че нямало да ми извинят отсъствията. Бях бъдеще, когато с месеци чаках да си получа назначението в Университетската болница като награда за успех, а сина на професора след мен се опитваше да ме "избута". Бях бъдеще, когато като ординатор, парите ми стигаха до 10-то число, два пъти ме ограбваха из разни тавани, давах неплатени дежурства всеки втори ден и така и не научих почти нищо. Четейки нонсенсите и практиките на хора като "Д-р" Ча... (простете) си мисля че по-страшно е моралното падение, пълната липса на хуманност, дивото използване на децата като инструмент чрез насаждане параноя у родителите. Страшен е този "Лекарски съюз" от алчни и подивели кретени, мислещи само за пликчето и за стомаха си, страшни са и тези от т.нар. НЗОК-която по същество е организация, насърчаваща естествения подбор.
Не обобщавам-конкретизирам.
Ganka, простете-коментар върху Ваш коментар...
Единствения начин е като се влезе с бухалка в дома на жълтите павета и се разкара омразната паплач.
Единствения...
Лично мнение на разкаял се оптимист. Моля не бийте пианиста заради фалшива нота...
