Искрено съчувствам на приятелката ти. Аз също загубих моето бебенце при раждане. При мен беше проблем с плацентата и ми препоръчаха да си направя имунологични и генетични узследвания. Направих ги. Проблеми нямам. Здрава съм. И какво от това... Всички д-ри ми обясняват,че повече нямало да се случи. Аз не им вярвам. На никого не вярвам. заредена съм с ярост към онези,които можеха да видят проблема с кръвотока към бебенцето и изоставането му,а не го видяха. Ярост към всичко онези "доктори" в Тина Киркова, които не ми обърнаха грам внимание докато лежах там. Постъпих с идеални тонове, а ме оперираха "по спешност" когато тоновете вече се бяха изгубили. Ярост и аз не знам още към кого. Към живота, към купищата изпитания, на които ме подлага понякога. За да ставам още по-силна. Не искам вече!
Бъди до приятелката си. Знам,че ти е трудно,но в такъв момент човек разбира кои са истинските му приятели. Онези, които застават до теб, за да плачат с теб, за да ти помогнат да избършеш сълзите си, да се вдигнеш на крака и да се опиташ да продължиш напред. Много ми е мъчно за приятелката ти,защото знам точно какво изпитва в момента. Не знам какво повече да кажа... Кажи и,че едно майче на ангелче я прегръща... аз вярвам,че те са добре там,някъде..