Смятам да раждам нормално с епидурална упойка, но незнам дали се прави тест за алергия, в какво се изразява и кога да го направя. Моля запознатите с този въпрос да ме "светнат" 
А също така има ли значение колко време преди поставянето и си ял и пил за последно?

Мога да кажа само при мен как беше - въпреки че е било в Германия. Надявам се да съм ти полезна. На мен ми взеха кръв за изследвания, но не съм сигурна дали са я тествали правилно, понеже направих алергичен шок. Иначе ми казаха, че не трябва да ям предния ден след 20ч нататък. Операцията ми беше в 9 сутринта. Вода можеш да пиеш, но не и сутринта. Общо взето ме предупредиха, че последния досег с храна и вода трябва да е миенето на зъбите преди лягане

Упойката на гладно и жадно от предната вечер, както ти е казала Гането.
Късмет и здраво бебе.

Благодаря за отговорите!
Но като се има предвид, че ще чакам нормално да тръгне беба, това значи че може и да нямам шанс за епидурална аналгезия, защото е възможно да се случи по всяко време на денонощието. 

Хайде, Лаленце, успех, мила, ще стискам палци!

Лаленце, кръстницата на моя син ражда нормално. При нея също сложиха упойка. Просто преди това на прегледа я бяха предупредили, че ако има време за това, т.е. контракциите позволяват - ще сложат. Ако бебето е вече почти навън - няма смисъл от такова нещо. Така че всичко ще стане по преценка на лекаря в момента.
Даже се смяхме, че я питали преди това - Наркотици употребявате ли! А тя - Не, ама след малко ще поискам
Не се притеснявай, всичко ще е наред и скоро ще гушкаш беба!

Относно упойката - говорех с приятелките ми, раждали нормално (не със секцио) в България и всички казват, че не са ползвали никаква упойка. Не боляло чак толкова, било поносимо. Това ме изправя пред една голяма дилема. Като дойде моментът да искам ли упойка или да се пробвам и без? В САЩ масово бият епидурална. Честно казано хич не ми харесва идеята да ми бият инжекция в гръбначния стълб. По принцип държа на болка, но вече чувам толкова противоречиви мнения по въпроса, че незнам какво да правя. Някои казват: нямаш нужда от упойка, поносимо е. Други (от САЩ) казват-не може без упойка, не си го и помисляй. А друг е въпросът, че след 8 см. разкритие изобщо не я и бият. Вие какво бихте ме посъветвали? Кое е най-доброто за бебето?
 

За мене е нелепо да раждаш без упойка в този век. Няма противоречиви мнения, има градски легенди и, което е още по-лошо, има колеги, които умишлено плашат бременните с Торбалан, макар прекрасно да знаят какви глупости говорят, само защото те самите не могат да водят раждане или да правят секцио със съвременните методи на обезболяване.

Бебе, в цивилизованите държави - САЩ, Германия - все пак анестезиолозите имат доста практика и не би трябвало да е проблем да се постави. И аз имах като теб резерви, много ме беше страх, като при мен проблема е, че имам и страхова невроза от игли. Лекарката беше много внимателна, всичко беше безболезнено и почти не разбрах че ми слагат такова нещо. Освен това навсякъде дават листовки, в които се обяснява каква точно манипулация ти правят и дали боли или не. А и реално замисляйки се защо го правиш и какъв е крайния резултат - поне при мен всякаква мисъл за болка, страх, противоречие ми изхвърчаха от главата. Важното беше, че ще видя скоро детето си.

Благодаря ви момичета!
Аз мисля още с пристигането в болницата да говоря с анестезиолога. Имайки предвид, че ще раждам в МД Сф. там лекарите много много не им се занимава с такива упойки и ги слагат рядко по настояване на родилката. Затова ще говоря с дежурния анестезиолог  направо.
По думите на повечето лекари тя забавяла раждането и имало предпоставки за вадене на бебето с вакум. Освен това напъните ставали неефективни защото усещането не било същото. 
А за болката, като се знам какъв ми е нисък прага на поносимост ще загубя ориентация и вместо да слушам акушерките и да правя каквото трябва кой знае  какви ще ги върша. Така че май по-добре да се възползвам от упойката ако процеса на раждане при мен го позволи.
Гледах в един друг форум за последствията от този вид анестезия и малко се постреснах - главоболие с дни, което не се повлиява от нищо, болки в кръста и т.н. Вие какво мислите по въпроса?

По думите на повечето лекари тя забавяла раждането и имало предпоставки за вадене на бебето с вакум. Освен това напъните ставали неефективни защото усещането не било същото. 

Колко от тези лекари имат реален опит и колко от тях говорят наизуст? От тези, които имат опит, колко раждания с анестезия са провели - 2,5 ... е като направят поне 100, тогава да говорят.

Гледах в един друг форум за последствията от този вид анестезия и малко се постреснах - главоболие с дни, което не се повлиява от нищо, болки в кръста и т.н. Вие какво мислите по въпроса?

В кой форум?
Главоболието е усложнение почти само при спиналната анестезия, при епидурална е много рядко. И какво, ако те наболява кръста, много по-малко е като проблем от раждането с болка.

Ако ти е възможно раждай с епидурална. Доколкото знам, вече има епидурална, която само обира върховете на контракции, но си усещаш нещата, както трябва.
Болки в кръста съм нямала(освен нормалната болка от рана, която е минимална и минава след ден два), нито главоболие.
Епидуралната може да забави раждането, но това също не е проблем, защото АКО се случи, веднага ти вкарват разтвор за контракции(колко ми е трудно да мамеря думите на български ). Не ми се смейте, моля.

При нас пък има друга тенденция: жените да се правят на много силни и да раждат без упойки. После спорят с раждали с упойка и им се подиграват. Раждането в къщи също е съвсем нормално явление. Дори държавата ти осигурява акушерка на място.

Моят съвет: опитай без упойка, но направи така, че ако в един момент решиш, че вече не можеш без упойка да може да я получиш. То и преди 4 сантиметра разкритие няма да ти я направят, така, че ще имаш достатъчно време да решиш дали ще се справиш без упойка. Но аз бих си подсигурила упойката, за всеки случай.

При нас пък има друга тенденция: жените да се правят на много силни и да раждат без упойки. После спорят с раждали с упойка и им се подиграват. Раждането в къщи също е съвсем нормално явление. Дори държавата ти осигурява акушерка на място.

Иха - голяма детска градина. Видиш ли едната била по-жена щото ревала и викала като магаре докато раждала!
А за "вкъщи" направо думи нямам! То бива безотговорност, ама това на нищо не прилича! Какво се случва ако настъпят усложнения, особено пък ако има детенцето някакъв проблем след раждането и се налага спешна интервенция?! С какъв акъл са тези хора?

О, няма страшно. Само в България се драматизира така. Тук раждането в къщи е съвсем нормално явление. Всичко е организирано така, че да няма риск за родилката и детето.
Дори в някои болници родилните стаи са като домашния ти хол и там не получаваш медикаменти. Акушерките са специално обучени. Ако все пак искаш медикаменти те закарват в нормалното родилно. При нас отвориха и пациентски хотел и ако си без усложнения се нанасяте там с таткото и бебето. 

Така, че споко. Без истерии

Има огромна разлика между раждането в българсики и в холандски дом. Това са несравними величини.

За мене е нелепо да раждаш без упойка в този век. Няма противоречиви мнения, има градски легенди и, което е още по-лошо, има колеги, които умишлено плашат бременните с Торбалан, макар прекрасно да знаят какви глупости говорят, само защото те самите не могат да водят раждане или да правят секцио със съвременните методи на обезболяване.

Мели, благодаря ти. Радвам се, че се включи А по принцип слагането или неслагането на упойка има ли някакъв пряк ефект върху бебето? В смисъл кое е по-добре за него? Мен ме притесни точно това, че с епидурална уж незнаеш точно кога и колко да напъваш и забавяш раждането, но щом казваш, че всичко е въпрос на опит, вече не ме тревожи. Поне знам, че ще раждам при лекари с добър стаж в тази област.

Не, мила, пряк ефект върху бебето има само общата анестезия.
Много хубаво си напъваш, кога, колко и изобщо, това са смехотворни неща. 
Просто си битуват тия мнения и това е, няма спасение. Не им обръщай внимание. Всеки ден си раждат жените с епидурална (перидурална) анестезия и нищо драматично не се случва, напротив, това им дава възможност да се радват на най-хубавия момент от живота им, а и татковците покрай тях.

Разбира се, като всяко нещо и това си има тънкости, но ако имаш до себе си един опитен акушер, който може да води такъв вид раждане, няма от какво да се притесняваш.

Мели, още веднъж, благодаря
Току-що сложи краят на дъъълги терзания

Само така. Не бива бременната жена да е изплашена преди раждане и да има съмнения. После, като родиш, ще имаш цял живот за страхове и тревоги. 

При спиналната може да се получи реакция към упойката, да се наложи да повърнеш, да усетиш малко след това болките, но чак пък усложнения За забавянето на раждането - не мисля че има такова нещо. И двете упойки действат върху периферните нерви (Мели, поправи ме ако греша). Не би трябвало да има чак такива странични ефекти.
Аз съм със спинална - не съм усетила дискомфорт, болки в кръста, главоболие. Единствената ми реакция към упойката беше, че след излизането от операционната повърнах, но това е защото направих алергичен шок. Упойката не беше подходяща за мен.
Кръстницата на сина ми ражда с епидурална. Не е имало забавяне на раждането, не е имала странични ефекти. Даже каза, че се е почувствала доста добре от това, че я е сложила. Раждането протече в рамките на 4 часа - от разкритие, подготовка и самото раждане. Понеже тук е задължително едва ли не да се ходи на училище за бременни, за да знаеш какво следва - тя беше ходила. Оказа се, че това, което са я учили за дишането, няма нищо общо с това, което се е наложило да прави по време на раждането. Освен това една опитна акушерка илилекар могат да помогнат много, за да се справиш по-лесно.
Нещо лично - в деня преди секциото бях ужасно уплашена. Малко преди него гледах филм за операции, за раждане. Там една жена раждаше с треска. Беше ужасно мъчително преди да решат да я оперират, понеже трябваше да стабилизират малко. Мислех си колко е ужасно всичко, как няма да успея и куп други ужасяващи мисли, преминаващи и през вашите глави. В деня на операцията, аз която имам страх от игли, понесох пукане на две вени, вземане на кръв за изследвания и още куп други манипулации стоически. Дойде момента да влизам в оперционната. Сядайки на операционната маса от нерви цялата се тресях. Анестезиоложката ме помоли да опитам да се успокоя, за да сложи упойката. Не знам от къде намерих сили, за секунди спря треперенето. Почувствах спокойствие и увереност, че всичко ще е наред. Двайсет минути по-късно чух плача на сина си. В този момент си помислих, че всичко, което съм направила си е заслужавало.
Когато ви обземе страх, нервност, несигурност - спомнете си през какво сте минали и какво ви очаква. Това е далеч по-хубаво и несравнимо!