При мен нещата тръгнаха глупаво, ама много. Когато за последно се чухме, залитах към естественото икси, нали си спомняте. Направих едно и се оплоди яйцеклетката и всички се прехласваха колко добър е ембрионът. Ама май не!! Дойде ми мензисът. Обаче, както писах, лекотата на процедурата ме въодушеви и след някой и друг цикъл - ново естествено. Само че този път дори нямаше оплождане. Дадох си сметка, че успехът на процедурата е правопропорционален на голяма, ама на голяма доза късмет. Но пък на нас, изпатилите, именно късметът не достига...нали иначе всички щяхме да се бременни. Дадох си сметка, че само с късмет бебе се не прави и след някой и друг месец се юрнахме към доброто старо изпитано стимулиране. И така - каса, "подарени" от държавата лекарства, по старата схема на предходните ми две иксита стимулирането беше меко - 150 единици пурегон, пукнция и 10 яйц. Но - едната куха, другата с лошо констуирано полярно телце, трите - незрели, от петте годни се оплодиха две. Докторите в един глас ревнаха - веднага трансфер, на втория ден още...за да не ме разочароват, ако въобще не се стигне до трансфер. Както знаете обаче аз съм по рисковете - накарах ги да доведат зародишите до бластоцисти. Това си беше чист покер. Шансовете от двете оплодени да станат бластоцисти бяха супер малки. И наистина едното на 10-тото деление отпадна. Остана едно. Как сме му треперили, можете да си представите. И чудото стана - хубав бластоцист, като по учебник. Мек трансфер.
Мензисът ми дойде пет дена след трасфера - ега ти чудото.
И като почнахме едно чудене - това действително ли е мензис, или постимплантац.кървете, или цветна Б. Докторът ми ме натъпка с естрогени, прегнил, нош па и утрогестан в ударни дози. От два дена си изтича ясна кръв /но без да се отделят лигавични парченца/ и май май настина менструирам, ама докторът казва - продължаваме всички медикаменти заради малкия шанс да стане.
толкова съм уморена и обезверена, че дори не могат да придам полагащия се трагизъм на ситуацията. Люшкам се между толкова много емции. Например купих си цигари и изпуших пакетчето насила /не бях пушила от месеци/, казаха ми да лежа, аз излязох да се разхождам в дъжда, казаха ми да не се къпя с гореща вода, аз направих точно обратното, ревах, после пък се молих Богу горещо, за 12 часа не взех нито едно лекарство, правихме секс, спрях да се храня. После се разкаях - спрях да пуша, ядох насила, легнах, после пак се юрнах да ходя, да пуша, помислих си да му ударя и но уиски.
Аз май вечно пиша дълго. Ще спра доттук, че ви уморих.
Литъл рабит, питам се какво стана с твоя оптимизъм относно инсетата. Ти ми вдъхваше кураж с обнадеждеността си. За Джам научих, чета и за ветераните Сигнус и Ледена луна, за нежната Мари и вечно намиращата думи за утеха Джангъл ...и за всички други приятели. Сега ми е трудно да изброя всичките от едно време, щото са им на латинеца прякорите. Май само за теб няма нищо. Айде, кажи де, мисля си за теб.
Обичам ви всички !!
