Сайта, на който се намираме в момента се казва Зачатие.
ЗАЧАТИЕ.
ЗАЧАТИЕ.
ЗАЧАТИЕ.

Най-отгоре пише:
Зачатие e българският портал за профилактика и преодоляване на стерилитета, репродуктивно здраве и семейно планиране, който съдържа много полезни материали и съвети, връзки с ресурси, свързани с лечението на безплодието и новите асистирани репродуктивни методи.

Сдружение Зачатие има за цел да обедини, информира и подпомага над 270 000-и български семейства, които не могат да имат свои деца, докато не им бъдат направени необходимите за целта изследвания и лечение.


Възпитанието и етиката  изискват да се спазват правилата на дома, в който си влязъл.
Всяко нещо трябва да си е на своето място.
/По взаимно съгласие и единодушно решихме да добавим подфорум за Майките от Зачатие, където да споделят своето ежедневие и да поддържат своите приятелства./

Имам си една молитва.
Често си я повторям.

Моля ти се, Господи, от душа ти се моля, когато забременея, направи така, че никога да не забравя за мъката на все още неуспелите момичета и никога да не ги нараня с еуфория, чието място не е тук.
Моля те, Боже.


На все още неуспелите ще кажа:
Всички ще успеем, ще бъдем най-добрите Майки.
Вярвайте!
Ако понякога не ви достига вяра, аз ще вярвам и за вас.
А когато на мен не ми достигне вяра, моля някой да повярва малко и за мен...

Възхищавам се на хора, като Лали и Джам! Това са истинки хора за мен. Без грам лицемерие и нагаждане. Това са качества, които много малко притежават.
TianA, ако ти притежаваше и част от тези качества, тази тема нямаше да я има. Помисли.

Честно казано, последните страници от тази тема ми се струват нереални ...

Човешко е да се сбърка, да се сподели, да се поиска прошка. Да помогнеш, да подкрепиш.

Да се имаш за "последна инстанция" не е много хубаво. "Шамаросването" и според мен е обидно. Все има начин да се каже мнение, но по-деликатно. Грубите думи не помагат, а огорчават.

Мен въобще не ми пречат бременните и вече родилите, които си пишат тук, даже ми е много приятно, че са сред нас, а не са избягали в друг форум. Че нали с тези хора съм си писала 3 години, близки са ми. Изгледала съм мъчителния им път към успеха. Като забременея и родя, нали тях ще търся за съвети, а не обществото в БГ мама, което не познавам.

Аз предлагам да се заключи темата, защото наистина е неприятна.

За мен спора започна от това, дали Тиана беше искренна в молбата за съвет до момичетата или по-скоро дали е искренна, че неволно е изтървала коментираната фраза. Не коментирам факта, че преди да пише тук, можеше да пусне есемеса до приятелката си, която веднага и отговорила. Изведнъж темата се измести само заради упорството на някой на всяка цена да докаже колко е прав и в тази си мания се изписаха думи, които както Тиана писа, съжалява, че е изрекла. Може би наистина е по-добре да се затвори темата.

Фреш, ако сте в процедура заедно с най-добрата ти приятелка  оттук. Ако сте минали вече редица неуспешни процедури заедно, заедно сте плакали, заедно сте падали, заедно сте отупвали коленете си и сте си давали кураж и ти успееш, а тя не, дали ще можеш да охкаш и ахкаш колко ти гади, как не ти стават вече дрехите, как ти пречи коремчето да спиш, знаейки, че тя брои мълчаливо твоите седмици, които щяха да бъдат и нейните...
А тя ти праща усмихнати човечета... но през сълзи...
Дали ще видиш сълзите?

Някак си не ми се вярва.
Все още вярвам в доброто  у хората и съм оптимист.
Специално за теб вярвам, че не би постъпила така.

Темата отдавна няма нищо общо с Тиана.
Темата е за ЕТИКАТА.
Това са неща, които тлеят и съществуват и заключването на темата не ги разрешава, напротив разговорът е този, който би помогнал.
Защото има много момичета, които ги боли, срамуват се от болката, не смеят да пишат, но ако има анонимна анкета, нещата няма да изглеждат така.
А болката не е срамна.
Боли и какво от това?
Това е цената на щастието да станеш родител.
Ок. Заключвам темата. Който разбрал, разбрал.
И за да не изглежда, че имам последна дума, който много държи да се включи да ми пише лично съобщение.

Съжалявам, че ще използвам модераторските си права, за да пиша, но колкото и да се опитвах да се стърпя не успях.
Няма да ви отегчавам с дълги размисли по темата, изписа се достатъчно, напротив, ще съм максимално кратка и ще попитам само едно - защо аджеба след като всички се правим на толкова доброжелателни, мили и безкористни, и уш сме тук само и единствено за да помагаме на себебподобните, след като някой ни каже нещо, което не е както Лали казва мяу-мяу, най-демонстратично се заявява "аз повече няма да пиша тук". Леле разтревожих се, защо няма да пишете тук, някой си пуска тема, иска мнение, получава множество такива, е няма как да съвпадат всички с негото, не сме в детската градина. Етотова никога не съм го разбирала и няма да го разбера.
Хайде сега нека да помислим и по този въпрос!
Болката ни е голяма, болката ни е една...
и ако аз вече имам дете, повярвайте ми това не ме кара да се чувствам по-щастлива, знаейки колко хора минават през това, което аз съм преживяла.

Искам да благодаря на тези момичета, които в лични съобщения изразиха благодарност и подкрепа на моята позиция.
Момичетата, които ги боли, че все още не са успели, но болката не ги прави по-малко Човеци...
Напротив, това са Големите и Силни момичета, пред които аз падам безмълвно на колене...
Аз не мога да бъда толкова силна и затова възхищението ми се увеличава безкрайно...
Вярвайте, ще бъдем най-добрите Майки.

П.П. Аз ще продължавам да пиша тук, защото личните съобщения от тези дни за пореден път ми показват, че съм права.