Казват ,че при нас жените , това особено чувство е засилено.
Така ли е , наистина ?
"Усещате" ли , изхода на събитията ,предварително?
Подвеждали ли са ви предчувствията ?
Оправдани ли са слабодоловимите тревоги , понякога ?
А, необяснимото тържество в сърцето ви , когато сте в разгара на проблема?..

Наскоро имах ,ужасни , почти нерешими ,служебни проблеми.
Всичко се рушеше , сякаш някой с невидима ръка , ден след ден, обръщаше света ми наопаки.
Изглеждаше сякаш ще загубя всичко.
Но вътрешно се чувствах победител. През цялото време. Въпреки фактите.
Държах се ,сякаш подценявам фактите и по странен начин не разбирам какво се случва , та чак ми се обясняваше колко трагично е всичко...
Е , не повярвах!
Вярвах в усещането си , в шепота на душата ми!
И наистина успях!

Има ли място това чувство ,до желанието ни да станем майки?
Изпитвали ли  сте го ?
Какво ви казва?

колкото пъти съм тръгнала срещу шестото си чувство, толкова пъти горчиво съм съжалявала.
по отношение на забременяването ми и въобще до това дали и кога ще имам деца упорито мълчи...или аз не го чувам...или не искам да го чуя. твърде много знам. знам че колкото и да е жалко за потърпевшите има и такива случаи в които си осъмваме един ден на 50 и нямаме деца...въпреки всички шести и др чувства. и въпреки огромното желание и ожесточената борба която сме водили...

Изпитах такова чувство пред АГБ- Варна, когато трябваше да си подам документите и нямаше вече място от касата. Да продължа нагоре по стълбите при непознат екип, непозната болница или да се върна да опитам още един опит на старото място. Тези около мен искаха да опитаме пак в София по един куп причини, но необяснимо защо аз исках да се кача по стълбите и да кажа на Маркова да ме запише за наесен. "Тропнах с крак", защото не можах достатъчно да се мотивирам с реални аргументи, просто нещо в мен силно искаше това. Има и една жена тук, която много ми помогна като ми каза да слушам сърцето си щом ме привлича Варна и никога няма да забравя, когато ми каза това.
Лалинка, благодаря ти!

Шестото чувство за мен е невероятен феномен - и то много истински!!
Често имам тези странни усещания, предчувствия. И когато не ги последвам (уж фактите натежават в другата посока) често греша.
Последното ясно чувство, което  усетих - на 28 февруари ме оперираха (миомектомия). Никой не дойде да ми каже какво е станало цели 4 часа. Притеснявах се, какво ли не ми мина през ума. Но някак си знаех, че матката ми е спасена. Усещането беше силно и много ясно. В същото време си казвах - ами ако си въобразявам, щом не идва никой нищо да ми каже, значи нещо не е наред.  И когато мъжът ми ми съобщи, че всичко е ок - първото нещо което казах бе "Знаех си".
От доста отдавна имам чувството, че ще имам 2 дечица. За сега има 6 -годишен стерилитет и вече нямам миома. Ще видим какво ще стане. Разчитам на шестото си чувство!!! Е, и не само на него....

Дали щото ме е страх от него /6-тото чуство/, дали щото съм песимист, или щото съм хипохондрик, но прасто не смея да му се доверя. Вървя си по пътя без да "залитам", в смисъл че и аз имам понякога усещането че нещата са предрешени, за хубаво или за лошо, но не смея...

Много рядко имам някакво усещане, но пък е много силно. Обикновено е за други хора, не за мен и обикновено съм права.

Мисля си, че по-често трябва да се вслушваме и да се доверяваме на шестото си чувство. За мен то е един вътрешен глас, който винаги до сега ми е сочил вярната посока. Преди години моят мъж също се убеди,че шестото ми чувство е много силно. Случвало се е да го посъветвам по даден въпрос и когато не ме е послушал е сбъркал(това той сам си го признава) и когато няколко пъти сбърка защото не се довери на моето шесто чувство вече започна повече да му вярва. Аз също от много малка разчитам на 100% на шестото си чувство и редовно се вслушвам в него.

Казват ,че при нас жените , това особено чувство е засилено.
Така ли е , наистина ?
"Усещате" ли , изхода на събитията ,предварително?
Подвеждали ли са ви предчувствията ?
Оправдани ли са слабодоловимите тревоги , понякога ?
А, необяснимото тържество в сърцето ви , когато сте в разгара на проблема?..

Наскоро имах ,ужасни , почти нерешими ,служебни проблеми.
Всичко се рушеше , сякаш някой с невидима ръка , ден след ден, обръщаше света ми наопаки.
Изглеждаше сякаш ще загубя всичко.
Но вътрешно се чувствах победител. През цялото време. Въпреки фактите.
Държах се ,сякаш подценявам фактите и по странен начин не разбирам какво се случва , та чак ми се обясняваше колко трагично е всичко...
Е , не повярвах!
Вярвах в усещането си , в шепота на душата ми!
И наистина успях!

Има ли място това чувство ,до желанието ни да станем майки?
Изпитвали ли  сте го ?
Какво ви казва?

Оговора на този въпрос Ефирче е ДА! ДА, това чувство има място в сърцата ни. Аз лично съ го изпитвала, когато през 2001г. решихме да си направим бебе. Интуицията ми казваше, че ще стане и то стана-забременях. После същата тази интуиция ми казваше, че ще имаме момче. Аз не пожелах да ми кажат от видеозона какво ще е бебето. Остана като изненада за раждането-и наистина беше момче, дори му бяхме измислили име. През последния месец от бременността ме беше страх от раждането-кака ще мине, всичко ще е наред ли с бебето и с мен, много ли ще боли и т.н., въпроси нормални за една бременна. Но пак онова шесто чувство ми казваше, че всичко ще бъде наред. И когато дойде момента да раждам всички около мен бяха много притеснени, но не и аз. Аз знаех, че всичко ще е наред и наистина така беше. Сега 5 години по-късно щестото ми чувство ми казва, че скоро мечтата ми отново да съм бременна ще се изпълни. И аз силно вярвам, че това ще стане. Вярвайте и вие.

Понякога и аз имам подобни чувства. Като ми правиха фоликулометрията за ИКСИ- то, един път казаха че са 3 фоликула, после че са 2. Аз бях сигурна, че са 4 !! И бяха 4 ! Знаех, че два ще се оплодят. Не знам откъде. Два се оплодиха. Но за бременност, чувството някак спеше. Явно го подтисках сама. Но малко преди теста, знаех че не е станало. И така си беше.
Най-лошото е, че имам една странна натрапчива мисъл, която не ми дава мира, дори когато спя. Че няма да имам никога деца.

Явно моето шесто чувство дълбоко спи. Когато док ми изписа утрогестан и прегнил за задържане, аЗ веднага си купих 3 опаковки утрогестан, койТо щеше да ми стигнЕ за 15 дни. В момента, в който излязох от аптеката съжалих, защото въобще не вяРВах, че ембриончето ще се задържи. От тогава започнах да си купувам по 1 опаковка, докато  не свърши и само по 1 ампула прегнил.
Вече, 6 седмици по-късно, още не знам как ще завърши тази бременност. Но и на това съм доВолна. Никога досега не съм го докаРвала до тук. Не сЕ обажда това шесто чувство и т`ва си е. Но пък аз си се надявам, че всичко ще е ок.

 То и аз за това казвам, че почти нямам усещания за себе си. За себе си изпитвам толкова смесени чувства - надежда, вяра, страх и какво ли не, че не знам кое от тях е проговорило и се е смесило с шестото чувство. За това не смея и да се доверявам на него. Правя каквото трябва, мисля за всичко положително и същевременно си мисля "пък да става каквото ще"!

При първата си и неосъществена поради глупост бременност знаех, че съм бременна почти от мига на зачеването. От тогава - нищо вече 11 години. Може би, защото не спирам да се вглеждам и да търся.

Преди години моят мъж също се убеди,че шестото ми чувство е много силно. Случвало се е да го посъветвам по даден въпрос и когато не ме е послушал е сбъркал(това той сам си го признава) и когато няколко пъти сбърка защото не се довери на моето шесто чувство вече започна повече да му вярва.

Тази неща и при нас се случват. Само дето моето не е като чувство. Аз просто ЗНАМ че така ще стане или ще случи. Странно. Но това не е винаги. Само понякога. Но достатъчно често, за да съм сигурна, че жените имат нещо, което мъжете не притежават

Понякога имам доста силно чувсто за определени неща или както при Osiana и аз просто знам някои неща, без никой да ми ги е казвал. За първи път се прояви доста отдавна - изведнъж реших, че съм осиновена. Нито бях чула намеци, нито бях дочула разговор, нищо, просто го знаех. Имала съм усещане и за други работи, но най - силни са  преди да забременея - 3 пъти. 1-2 месеца преди това, като започвам да си мисля дали ще забременея и сърцето започва да хлопа доста силно, все едно съм бягала, зачестява ми се дишането и започвам да рева. Веднъж да се беше случило, не бих обърнала внимание, но три пъти...........

При мен това за шестото чувство не важи. Колкото пъти съм имала чувството ,че нещо ще се случи ,то никога не се случва или се случва обратното - все едно на пук. Или казано по друг начин,нямам никакво шесто чувство.  Затова не смея да си правя никакви планове за нищо ,за да не разочаровам за пореден път.  Просто оставям нещата да се случват,правя каквото мисля за правилно и гледам да се радвам на малките неща. 

Шесто чувство, интуиция или каквото и да е там, ДА, имам и винаги съм се водело по него. Интересното при мен е че когато става дума за някой мой приятел или близък в 90% от случаите е правилно, докато за мен самата не е така.
Относно бебеправенето нямах никакво предчуствие, имах само силната си вяра, че рано или късно аз ще стана майка по един или друг начин, никога не съм спирала да вярвам в това. Определено не беше интуиция, беше инат и упоритост, силата да преследвам това което искам. Това ме доведе до правилния лекар и екип, там вече се доверих изцяло и знаех че те правят най-доброто за мен.
Въпреки огромните страхове дали всичко ще е наред, нещо ми подсказваше, че малкото човече е наред и ще се роди живо и здраво

дано при мен шестото чувство лъже, защото ми посказва, че никога няма да стана майка......

Има и една жена тук, която много ми помогна като ми каза да слушам сърцето си щом ме привлича Варна и никога няма да забравя, когато ми каза това.
Лалинка, благодаря ти!

О, Сигнус, много се развълнувах, спомням си тези разговори, благодаря ти, че ме помниш.
Обичам те. Желая ти цялото щастие на света.

дано при мен шестото чувство лъже, защото ми посказва, че никога няма да стана майка......

Да и аз такова чуство имам,Точно като теб Мимка, но пък има и моменти в които чуствам точно обратното.Абе луда работа.Но няма да се предаваме, нали? Ще вярваме и ще се борим!

Мимка, ole, я избийте лошите мисли от нежните си главички! Има една книга - "Подсъзнанието може всичко" /за автора в момента не се сещам/ има описани техники на мислене така, че мисълта да "заработи" за твоята кауза. Ако ви представлява интерес потърсете я.

оххх, и 100 книго да изчетем...файда няма.просто колкото повече напредват годинките, толкова по-голяма сметка си даваме (поне аз), че се отдалечаваме от така заветната цел!