Рали, решението което си взела е много смело и много лично според мен, затова не бих могла да си позволя да го коментирам. Искам само да ти пожелая много, много късмет и щастие оттук нататък :bighug:
Дано всичко за което си мечтаеш се сбъдне!!!!
Стискам ти палци и се надявам скоро да пишеш как си, и да се похвалиш с добри новини!!!!!!!!!!!!
Успех!!!
...Вече почти не пиша тук,но много обичам всички момичета и немога да напусна сайта ,надявам се ,че и ти няма да го направиш.
Еличка, липсваш ни бе миличка! Драсвай по някой ред от време на време, добре ли вървят нещата при теб?
Поздрави :D
Благодаря ти за подкрепата за мен тя е много важна в този момент. Аз едва сега тръгвам по този път и се надявам да го извървя докрай. Т.е. докато не срещна нова любов, защото ти наистина си много права и познатият път назад е много по-лесен. Но този път мисля да не избирам лесният, а верният път и се надявам да е този. Подкрепата от теб и Рали за мен е от огромно значение.
Натали, бъди силна ! Ако искаш да споделиш съм насреща. :hug2:
Момичета,какво става ,аз май провлачих крак ама в друга посока... :(
Аз "държа фронта" вече шести месец ...не е лесно ,но нито за миг не съжалявам. По-добрият избор е. Вече не ме мъчи мисълта за бебе и дишам спокойно.
Когато ме питат защо още нямам деца или ми зададат любимия на всички въпрос "Айде,какво чакаш ?" :lol: Просто се ухилвам и казвам "Амиии,не съм срещнала бащата !" :pipy_longstocking:
И вярвам,че наистина е така .
Понякога ,като те повлече ежедневието не усещаш как се изнизват годините...Истината е,че ако няма дете - връзката се изчерпва някак си,незнам поне за мен е така. Може да е гадно ,но така го чувствам. Много е трудно с т.нар. материални неща,но за мен разковничето е да обръщаш всичко на майтап и да си с приятели ,колкото се може по-често. Всичко се преживява.
Мислех си...кога се взема това решение ,в кой момент ? Колко време си даваме преди това ? Колко преглъщаме и кога не можем повече ? Ясно е ,че всеки има свои праг. Зависи от хората,от обстоятелствата и т.н....Как реагират мъжете ? Съгласяват ли се ? Може би е облекчение и за тях ? Или искат да ви върнат ?
И накрая ...след колко време ни домъчнява един за друг и осъзнаваме какво сме изгубили ? При всички ли има желание за втори шанс ? И ако да ,колко са вторите шансове ? За мен е ясно,че са изчерпани,но също така знам колко е примамлив познатия път обратно.
Бих ви посъветвала да не се обръщате назад. Нека гадостите останат в миналото. Живота е твърде кратък ,за да го прекарваме в сълзи.
:balk_163:Но не мога да давам такива съвети - всеки знае себе си все пак.Всеки има право да вземе решение за собствения си живот и нещата в него,защото именно той ще си носи последствията след това. Всяко нещо си има цена.
Натали, бъди силна ! Ако искаш да споделиш съм насреща. :hug2:
П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)
:D :D :D
Моят бивш съпруг ми подари нещо страхотно - една невероятна книга, имам я в електронна форма и мисля, че би била от огромна полза за всяка от нас. Само че е на руски. Ако някой може да ми помогне да я кача, ще съм задължена или да я изпратя по мейл на някой от модераторите да я качат.
Ех, Натали... Така ми липсваше и се надявах да е за хубаво това отсъствие... Ако имаш нужда от приятелско рамо и подкрепа - винаги можеш да разчиташ на мен! :balk_21:Благодаря ти миличка, както винаги получавам много топлина и приятелско рамо тук, БЛАГОДАРЯ ВИ. Вие заставате зад мен, както застана и моето семейство което ме подкрепя напълно, без да обяснявам надълго и нашироко само казах едно: "Не съм щастлива вече" това им беше достатъчно, майка ми каза: "Одавна бях забелязала, че пламъка в очите ти е изгаснал". Тогава за сетен път се замислих колко е силно майчиното чувство, тя го беше разбрала още преди да го осъзная аз...
Миличка, чудесно те разбирам. Слава Богу и аз имам семейство което в този тежък момент е до мен. Казвам тежък, защото е много трудно да вземеш решение без да се чувстваш виновен, гузен. А и все пак навика е голямо нещо! Аз имах късмета, че в това отношение с мен бяха и са приятели и роднини, най-вече сестра ми! Много я обичам и й благодаря, това дете е страхотно. Майка ми каза, "Не може да живееш с някой, който не обичаш! Това е цял живот!". Сега понякога ми казва "Грях имам на душата, но съм щастлива, че се прибра". Не мога да се насиля да обичам съпругът си, няма как да стане! Не мога да се чувствам виновна, че съм щастлива, а той тъжен! Отказвам да жертвам себе си в името на нещо, което отдавна не съществува - бракът ни! Не съм мислила, че някога ще го кажа, но Благодаря на Бог, че ми показа, че от този човек няма да имам дете! Знаците на съдбата са много явни, понякога ние просто затваряме очи и отказваме да ги приемем!Ех, Натали... Така ми липсваше и се надявах да е за хубаво това отсъствие... Ако имаш нужда от приятелско рамо и подкрепа - винаги можеш да разчиташ на мен! :balk_21:Благодаря ти миличка, както винаги получавам много топлина и приятелско рамо тук, БЛАГОДАРЯ ВИ. Вие заставате зад мен, както застана и моето семейство което ме подкрепя напълно, без да обяснявам надълго и нашироко само казах едно: "Не съм щастлива вече" това им беше достатъчно, майка ми каза: "Одавна бях забелязала, че пламъка в очите ти е изгаснал". Тогава за сетен път се замислих колко е силно майчиното чувство, тя го беше разбрала още преди да го осъзная аз...
Неведоми са пътищата Господни и може би само той знае защо толкова години и след толкова усилия не успях да родя неговото дете, може би така е трябвало да стане, за да мога в този ден да си тръгна без угризения и с чисто сърце да потърся истинската си любов (надявам се, че тя някъде там съществува).
Страхотни сте момичета, радвам се че ви има.
Прегръщам ви.
Ели
П.п. Незная до кога ще мога да ви пиша защото оставам без компютър, но при първа възможност ще ви навестя отново и знайте, че много ще ми липсвате.
П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)
П.С. Предлагам нов клуб - Проблемнозабременяващи разведени :)
И на мен ми прави впечателние, че проблемнозабременяващите двойки честно стигат до развод или преживяват тежки скандали и раздели. За себе си мисля, сигурна съм, че ако бях родила дете нямаше да се стигне до това, което преживявам сега. Както са го описали по-горе момичетата, в един момент любимият ми съпруг се оказа за мене чужд, студен, съвсем далечен и безразличен към мойте терзания. Срещах друг мъж, чувствам се отново жива....И подадох молба за развод. След 7 годишна връзка,3 години брак и 2 спонтанни аборта отношенията със съпругът ми са безвъзвратно охладнели, а чувствата тотално изхабени. Ще видим! :?
Пожелавам успех на всички момичета, независимо на кой фронт воюват!
Рали, така е! Разбира се, че когато няма любов няма и смисъл да се изтезаваме да бъдем заедно , но мисълта ми е, че ако имахме дете може би щяхме да съхраним любовта си по-дълго или тя щеше се насочи към това дете, за което и двамата ще ни боли. И тогава нямаше да си тръгна, защото нямаше да се е стигнало до тежките упреци и скандали кой от нас е виновен, че детето не се е появило и кой дава повече , а не среща никакво разбиране и т.н и т.н.
След вторият ми аборт ние не бяхме вече семейство, не бяхме приятели, а просто двама непознати, които не споделят и отказват да разберат другия. Раздялата май е облекчение и за двамата.....
Има и още нещо- аз вече не искам дете от този човек, не го обичам!
Старнното е, че преди да прочета темата на Рали-джи си мислех, че съм единствената, склонна на толкова крайни решения, а се оказа, че има много момичета, с които сме поели по един път. Дано да е за добро!
Момичета, постингите ви все едно аз съм ги писала. Човек в известен смисъл си заслужава съдбата (поне онази част от нея, която зависи от собствените му избори и решения). И аз подобно на Гери отказвам да бъда нещастна. Джами беше писала в една друга тема, че стерилитета сам по себе си в изключително редки случаи е причина за разпадането на едно семейство. Истината е, че е точно така, не че щях да съм щастлива ако имахме бебе, но може би щях да жертвам живота си в името на илюзията, че го правя заради детето, а всъщност повечето хора постъпват така чисто и просто от страх да поемат риска да си тръгнат (добър пример в това отношение е моята майка, не искам да повтарям грешката и). Дори и да имах дете, може би пак щях да си тръгна, просто без всичко друго мога да живея, но не и без любов.
П.П. Гане, пратих ти книгата на мейла. Чакам отзиви :D
Целувам ви
Мили момичета, до сега четох вашите постинги и не знаех какво да ви кажа. Радвам се за вас, че не съжалявате за решението си. И ви пожелавам да не дойде ден, в който да се обърнете назад и да съжалявате. Хубаво е да търсите щастието. От сърце ви пожелавам да го намерите съвсем скоро :bighug: :balk_21:
Много мислих дали борбата със стерилитета не е една от причините да се разделите и се ужасявах, че това може да се случи и на мене 8O
Но мисля, че Ганка е права - тази борба е като изпитание и може би целта й е да ни покаже колко здрави са семействата ни в действителност и дали можем да разитаме на човека до себе си. За себе си мога да кажа, че откакто се борим с този проблем най-големият ми страх е бил да не загубя съпруга си :oops: С времето разбрах, че той наистина държи много на мене и сега съм малко по-спокойна. Но остава болката, че нямаме дете заради мен, не заради него, че аз го лишавам от това щастие :( :( :( Понякога даже се питам дали не е по-добре за самия него да го оставя да продължи без мене :? Но той все ми повтаря, че не може без мене и че предпочита да има мен до себе си здрава, а не болна след всички експерименти с тялото ми. Виждам обаче и болката му всеки месец, когато се наложи да му кажа, че пак не е станало :( :( :( Обичам го много и само заради него продължавам борбата. Иначе ако него го нямаше, сигурно нямаше да ме има (и такива мисли са ми минавали неведнъж :oops: :oops:)
Желая ви цялото щастие на света и вярвам, че ще го намерите
:bighug: :balk_21:
Благодаря на Бог, че винаги прави това което е най-добре за мен, а не конкретните неща за които егоистично му се моля.Много точно си го казала миличка :balk_21: Явно така е било най-добре за тебе. Сигурно и аз след време ще се обърна и ще оценя днешните изпитания като нещо положително. Радвам се за теб, че оценяваш така ситуацията :bighug: и много късмет от тук нататък yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17
Благодаря на Бог, че винаги прави това което е най-добре за мен, а не конкретните неща за които егоистично му се моля.Много точно си го казала миличка :balk_21: Явно така е било най-добре за тебе. Сигурно и аз след време ще се обърна и ще оценя днешните изпитания като нещо положително. Радвам се за теб, че оценяваш така ситуацията :bighug: и много късмет от тук нататък yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17
Мъчно ми е само, че няма да се виждам с Доки :)Ще го поздравя миличка, непременно. Пък дано следващия път като го видиш да е за констатиране на бременност, не за проблеми :).
Поздрави го специално и му кажи, че рано или късно пак при него ще отида! Просто той е Човекът :)
Здравейте милички, толкова много ми липсвате, но нали вече си нямам компютър и не мога да ви пиша.
Трудно е наистина, много е трудно, но наистина трябва ние сами да изковем съдбите си, иначе аз специално никога няма да си го простя ако оставя някой да управлява живота ми...Трудно е, сам си срещу целият свят, но "Господ обича смелите" и им помага. Убедена съм, че
ще срещна голямата си любов и тогава ще разбера, че всички тези трудности които преживявам сега са си стрували...
Прегръщам ви
Много ми липсвате
Ели
Отстрани нещата изглеждат по съвсем различен начин, отколкото вътре в семейството.
А "моя бивш" твърди,че живота му е свършил без мен и повече няма смисъл да живее. :( Всеки ден треперя да не направи някоя глупост.Намират се и хора,които ми вменяват чувството ,че съм коравосърдечна и жестока щом не откликвам на молбите му . ..но къде бяха те когато получавах нервни кризи и почти полудях ? Никой не знае какво преживях . Трябва да се чувствам виновна може би ? Немога да изпитам и капка съчувствие към човек,който се е отнесъл с мен по такъв начин. Стига само за един миг да затворя очи и да си спомня как висях все пред кабинетите и понесох какво ли не ,а той ме гледаше все едно има заговор срещу него..чувствах се ,като парцал ,подритван насам-натам.Забравих какво е да си жена,да си желана ,какво е хубав истински секс,целувка...любов ? За какво да сме заедно,като спряхме и да си говорим дори ? Мъчение.
Той се подигра с най-естественото нещо ,което може да иска една жена - той не ми помогна ,остави ме да рева безпомощно и безнадеждно без да му мигне окото. Никаква милост и никакво връщане назад.
Като мине време лошото се забравя ,но някой неща не могат да бъдат заличени просто така.Прекалено болезнено е. Аз не съм лигла ,напротив мисля,че съм много силна и безкрайно търпелива и знам за себе си,че това беше единствения възможен изход. Пак бих постъпила така. Без да се замисля. Много ми е трудно и дори самотно на моменти,но няма да се предам. Не се предавайте и вие. Най-лесно да се върнеш обратно, но си плащаш после скъпо ..мнооого скъпо,защото никой не може да спре времето,а миналите години си остават завинаги там - в миналото.
Мила Бубе, алкохола е ужасно нещо !!! Бягай от този човек и гледай само напред ! Успех и кураж !