Момичета,какво става ,аз май провлачих крак ама в друга посока...
Аз "държа фронта" вече шести месец ...не е лесно ,но нито за миг не съжалявам. По-добрият избор е. Вече не ме мъчи мисълта за бебе и дишам спокойно.
Когато ме питат защо още нямам деца или ми зададат любимия на всички въпрос "Айде,какво чакаш ?"
Просто се ухилвам и казвам "Амиии,не съм срещнала бащата !"
И вярвам,че наистина е така .
Понякога ,като те повлече ежедневието не усещаш как се изнизват годините...Истината е,че ако няма дете - връзката се изчерпва някак си,незнам поне за мен е така. Може да е гадно ,но така го чувствам. Много е трудно с т.нар. материални неща,но за мен разковничето е да обръщаш всичко на майтап и да си с приятели ,колкото се може по-често. Всичко се преживява.
Мислех си...кога се взема това решение ,в кой момент ? Колко време си даваме преди това ? Колко преглъщаме и кога не можем повече ? Ясно е ,че всеки има свои праг. Зависи от хората,от обстоятелствата и т.н....Как реагират мъжете ? Съгласяват ли се ? Може би е облекчение и за тях ? Или искат да ви върнат ?
И накрая ...след колко време ни домъчнява един за друг и осъзнаваме какво сме изгубили ? При всички ли има желание за втори шанс ? И ако да ,колко са вторите шансове ? За мен е ясно,че са изчерпани,но също така знам колко е примамлив познатия път обратно.
Бих ви посъветвала да не се обръщате назад. Нека гадостите останат в миналото. Живота е твърде кратък ,за да го прекарваме в сълзи.
:balk_163:Но не мога да давам такива съвети - всеки знае себе си все пак.Всеки има право да вземе решение за собствения си живот и нещата в него,защото именно той ще си носи последствията след това. Всяко нещо си има цена.
Натали, бъди силна ! Ако искаш да споделиш съм насреща.
