Здравейте мили мои момичета,
тъй като живота ми се преобърна изведнъж и известно време предполагам ще го подреждам и няма да съм сред вас, бих искала да споделя.
Разделих се с мъжа ми. Стана толкова неочаквано и за мен самата, че все още не мога да се осъзная. Накратко, от известно време насам се чувствам изключително нещастна - първоначално мислех, че е заради бебешките ни неудачи, после - защото няма много време да прекарва с мен...Докато една сутрин - преди няколко седмици се събудих и реших, че не мога да продължавам да живея така. Стегнах малко багаж, обадих се на приятлеката си, която се готвеше след два дни да тръгва за морето, отидох при нея и впоследствие осъзнах, че просто не мога да се върна назад. Първите два дни ми беше изключително тежко - защото съм се събуждала до и съм живяла с Дима през последните пет години, но впоследствие осъзнах, че и без него съм цяла и дишам, че дори и се чувствам добре, обновена и окрилена от надеждата, че отново ще бъда щастлива. Осъзнах, че мъжът ми ми даваше всичко с изключение на най-важното за мен - да се чувствам единствена, специална и неповторима за един мъж. Никога не съм вярвала, че ще бъда способна на такава смела постъпка - все пак без него нямам нищичко, но го направих и знам, че е за добро, защото чувствам дълбоко в себе си, че искам да поема риска - докато все още съм млада да потърся онази изпепеляваща любов, за която съм чела по книгите и гледала по филмите, а ако не рискувам, никога няма да разбера има ли я или не и това също би ме убило. Сега осъзнавам колко странно нещо е животът - до вчера имах всичко в материален аспект - днес нямам дом, удобства, кола, компютър, пари, работа, нищичко, но пък съм по-щастлива и окрилена от всякога досега, чувствам се прекрасно, започвам отново да преоткривам света - търся си работа, благодаря на Бога за приятелите, които имам, които ме подкрепят в този момент - финансово, морално, с грижа.
Междувременно и се влюбих - все още незнам дали и какво би се получило с другия мъж - той се връща в средата на септември и тогава ще разбера, но това няма значение - с него или без него не мога да се върна към Дима, просто не мога.
Благодаря на Господ и за това, че бившият ми съпруг ме разбира - нещо повече, мисля че и той се чувства по същия начин. Това е такава благодат - не изпитвам чувство на вина, че съм го наранила. Знаете ли какво ми каза: "В началото ми беше трудно, но сега знам, че нямам право да те спра, защото осъзнах, че никой не е виновен - аз просто не съм мъжът, от който ти имаш нужда. Искрено се надявам да бъдеш щастлива някой ден - ще се грижа за теб докато си намериш друг мъж или хубава работа". Направо не вярвах на ушите си каква късметлийка съм - и аз се чувствах по абсолютно същия начин
. Естествено, не мога да приема помощта му - просто сърце не ми дава да му позволя да се грижи за мен докато се справя с живота си, но това ме докосна толкова дълбоко и завинаги, че не мога да го изразя с думи. Чувствам го като мой брат - близнак, който чете душата ми, но не събужда страстта у нея (така както и аз у него, предполагам).
Това е моята история накратно. Надявам се да се завърна скоро при вас и тогава да прочета за много хубави - бебешки новини. Благодаря ви за всичко, вие сте много специални за мен - специални благодарности на Дидето и Данидан, щв ви се обадя в най-скоро време.
Целувам ви и ви прегръщам всички
Ралица