www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: misi в Септември 04, 2006, 23:37:17 pm
-
Момичета, знам че във всички семейства има от време на време спречквания, караници. Но аз продължавам всеки един такъв повод, да го преживявам, да мисля, да се терзая, да търся вина в себе си и т.н.
Ето сега се чуствам ужасно след поредното спречкване и няма да мога да заспя цяла нощ, а мъжа ми си похърква кротко в леглото и сигурно вече е забравил...
Кажете и при вас ли е така? Нормално ли е?
-
Нормално е, ама и аз не съм съгласна да е така - за съжаление до сега не съм намерила начин за противодействие - и всеки път е така - аз се терзая вътрешно, а понякога и външно, докато той изчаква да отмине бурята и си заспива :-) гадно, но факт.
-
misi миличка НЯМА КЪЩА БЕЗ КОМИН!!!!
Няма идеално семейство,няма идеални двойки!При всички ни се случва от време на време!И на моята половинка му минава бързичко и мен ме държи много време!Явно жените сме доста по-чувствителни!И най -много ме е яд когато се караме за глупости!
Хубавото е ,че не е често! :D
-
Аз се разсърдвам лесно, но пък той умее бързо да ме накара да му простя, никога не ме оставя да съм сърдита, не може да търпи.
Обаче, ако го няма до мен когато съм сърдита, започвам да се самонавивам и да тръгвам по нанадолнището. :lol:
А пък той хал хабер си няма за моите терзания. :lol:
-
misi миличка НЯМА КЪЩА БЕЗ КОМИН!!!!
Ади, казва се "Няма комин без пушек", а къщи без комини си има. :D
По темата: мъжете разсъждават различно от нас. Ние от 3 години чакаме, аз от 2 години и 3-4 месеца мрънкам, че имаме проблеми, че трябват лекари, че това..., онова..., а мъжът ми чак онзи ден ми каза, че вече и той е готов да отиваме за всякакви изследвания и да правим по-сериозни неща като инсеминации и ин витро. Призна си, че в началото хич не ми е обръщал внимание на мрънкането и го е смятал за поредната женска истерия и паника, аналогични на "в магазина няма хляб, какво ще правим сега?!". Обаче след 3 години чакане и след съобщение от брат му, че са бременни втори път, сега мисли друго. Чак сега заговори в него инстинктът за продължението. Което само ме радва, разбира се. Но трябва да кажа, че когато се караме (за каквото и да било, не само за бебета и лекари), нито аз, нито той можем да заспим докато не се сдобрим.
-
При нас също е така - аз не мога да спя, а той си спи все едно нищо не се е случило. Мъжете са различни, понякога си мечтая да съм мъж за да премам всичко по-лесно. Ние жените май анализираме повече и се самонавиваме, което естествено е зле за нас.
-
... аз не мога да спя...
А-а-а-а-а, Дианче, къде е лъвското в теб? :lol: Нали зодия лъв беше? :D
Аз, моето мъжленце бая го срязвам като тръгне да ми се ежи :P. От 12 години сме заедно, от които 2 женени и досега нямам спомен да сме заспивали скарани. Бързо ни минава и като утихне всичко, почваме да се правим на ударени и да си говорим все едно нищо не е станало.
Като че ли в началото на връзката ни имаше повече скандали, но това беше толкова отдавна :lol:, че вече всичко ми е бяло петно. :D
-
и моят миличкия, бързо му минава, ама нали и аз съм си малко проклетичка :D не мога да не пропусна да не му кажа това или онова и бързо става кавгата. Благодаря на Господ, че поне бързо му минава иначе отдавна нямаше да сме заедно :lol: пу-пу-пу, да ми е жив и здрав мъжо!!! :D
-
... аз не мога да спя...
А-а-а-а-а, Дианче, къде е лъвското в теб? :lol: Нали зодия лъв беше? :D
Аз, моето мъжленце бая го срязвам като тръгне да ми се ежи :P. От 12 години сме заедно, от които 2 женени и досега нямам спомен да сме заспивали скарани. Бързо ни минава и като утихне всичко, почваме да се правим на ударени и да си говорим все едно нищо не е станало.
Като че ли в началото на връзката ни имаше повече скандали, но това беше толкова отдавна :lol:, че вече всичко ми е бяло петно. :D
Бори, моя мъж е близнаци... :D Много труден характер, добре, че такива неща ни се случват най-много 1-2 пъти в годината. :D
-
И при нас е така и това много ме нервира. Обикновено ме извежда извън равновесие. Ляга после, заспива като пън след скандала, аз цяла нощ хлипам пред компютъра, а на сутринта почва да ми се мазни и гуши все едно нищо не е било или пък ако не съм му говорила и сутринта почва да ми праща от работа едни картички едни целувки по кю, и аз понеже съм мека и глупава и прощавам. А не трябва така, все се заричам този път няма да му проговоря една седмица за да се научи ама все не издържам и ми минава.
-
Не бях се замисляла, че е типично поведение за мъжете. Аз съм същата, умирам от нерви в леглото и не мога да заспя, а той кротичко си се унася. Само дето аз почти никога не издържам и не заспивам, ставам, разхождам се и той обикновено се събужда и се караме до посред нощите. Обаче пък понякога съм и съвсем гадна и направо си го бутам да се събуди :mrgreen:. Незнам защо е така обаче съм забелязала, че докато не ревна и не се оправят нещата, докато се правя на силна, той не спира да спори и да говори глупости. Като ме докара до рев, омеква и всичко се оправя :evil:
-
Знаете ли, след спречкването ни, с което започнах тази тема, ми беше адски гадно, цяла нощ и след това цял ден се чуствах ужасно и като че ли нещо ме стискаше отвътре и не ми даваше мира.
Замислих се… защо в този така кратък, но за сметка на това суров живот, който непрекъснато ни подлага на изпитания, поставя ни препятствия и се опитва по всевъзможни начини да ни събори, ние допълнително си утежняваме дните с душевни терзания.
Много по-лесно и безболезнено би било и ние да се врътваме на другата страна и да заспиваме. Но явно, че това е заложено в природата на мъжа – когато му се вдигне адреланина (било след секс или скандал) – моментално му се доспива. Перфектно решение, от страна на природата, ама защо и нас – жените - не ни е направила такива?
А на нас ни трябва толкова малко – капка внимание, лъжичка нежност и две, три мили думи – толкова ли е много…
И как мъжете биха могли да проумеят това? :balk_160:
-
Миси,за сажеление си права.Доста често оставаме не разбрани,въпре ки,че искаме толкова малко от тях :(.Те просто така са си устроени,но това не ни пречи да ги обичаме :D.За да ви разведря ще пусна 2 лафчета :D Защо Господ създал първо мъжа-за да се почувства и той поне един ден като в рая. :D Защо Господ създал първо мъжа-защото,нали всеки човек си прави първо чернова :D
-
И ние много се дразним и като се замислим само за глупости.На него му минава бързо ,даже май още на момента вече е забравил.Все ми казва,че това са глурости, че живота е много кратък за да се дразним.Явно аз съм тази дето се хваща за най малкото,а той все излиза правия.Не знам вече 13г сме заедно и още несъм му свикнала напълно. :? :)javascript:void(0);
-
Ние сме двама полураци полускорпиони и като се скараме става много гадно. У нас никога не се повишава тон, обаче съскането е жестоко. Добре че се случва рядко...
Мъжът ми е много мълчалив, изглежда доста суров на вид, а аз съм си хала.... вие си ме знаете. Обичам проблема да се изрови до дъно, да се извадят всички страхове и най-гадни мисли и така да се реши. А той напротив, смята, че това, което е в неговата глава е винаги толкова очевидно, че просто не си струва да се коментира. Оттам идват и конфликтите ни
-
ние пък сме двама скорпиони-или всичко е цветя и рози или е потоп.Добре че рядко се караме.
-
Хихихиииккк.... Зори, какво да ти кажа - единия е близне, другия кантарче, ама и ние сме като вас - или цветя и рози, или ..... Олелее, направо не е истина...
Горе долу като италианско семейство сме :lol: :lol: :lol:
-
Рали, ский ся, за италианско семейство не ми говори :lol: :lol: :lol:
Ще кажа само две неща - Бъдни вечер - 15 души - яко а?
-
Ние пък сме две Деви и то родени в един ден! :P Ние никога не си повишаваме тон и двамата се стараем да избягваме кавгите.Само че то така се насъбира и става една голяма сплетня в която пак не си викаме , а се обвиняваме взаимно,до безкрай.В един момент ни омръзва и всеки си признава грешките и пак много се обичаме.Понякога сме като в детската градина! :? Иначе нещата,които ме ядосват, той даже не може и да проумее защо ме ядосват.Мисли,че се ядосвам за глупости.
Иначе и мен супер много ме ядосва като е имало сплетня преди лягане и той като захърка на момента,че и ме прегръща чак.Е тогава направо ме вбесява,ама и на мен скоро след това ми минава!
Общо взето,много го обичам! :P
-
Мъжете функционират по-различно от нас.
У нас сме и двамата зодия баланс,тоест кавгите са суперлошо балансирани и никой не отстъпва защото сме и от една декада.
Плаша го с това че той е последният мъж в живота ми и че несмятам да ставам бисексуална,тоест обречен е!Когато се чуствам виновна настоявам за разговор,получавам го и после ...празнуваме :D
Той много рядко се признава за виновен и винаги поема вина неповече от 50%,аз ги изчислявам за 100% и готово.
Мисля че са ползотворни караниците,особено когато са от обич и за да върви в семейството...Някой позаспал,поувлякал се в нещо/копютърна игра например,/другият го поразтърсва и събужда....
-
мъжете са си особен вид същества, но ............въпрос на гледна точка. моето водолейче, ако го пусна на компютри да поиграе няколко часа в залата с приятели всичко в семейството се оправя и стават чудеса. но в началото докато му свикна......не питайте, само аз си знам реките и потоците от сълзи докъде са стигали, но всичко с времето си. обичам си го такъв какъвто е . най-важното е, че е до мен. доброто тепърва предстои.........на всички момичета само положителни емоции в изобилие. :D :D :D
-
Не бях се замисляла, че е типично поведение за мъжете. Аз съм същата, умирам от нерви в леглото и не мога да заспя, а той кротичко си се унася. Само дето аз почти никога не издържам и не заспивам, ставам, разхождам се и той обикновено се събужда и се караме до посред нощите. Обаче пък понякога съм и съвсем гадна и направо си го бутам да се събуди :mrgreen:. Незнам защо е така обаче съм забелязала, че докато не ревна и не се оправят нещата, докато се правя на силна, той не спира да спори и да говори глупости. Като ме докара до рев, омеква и всичко се оправя :evil:
И ние сме така. И двамата сме рогати/той овен, аз козирог/ и когато се караме става страшно. Никой не отстъпва на момента, всеки държи на своето, което е много лошо. И наистина и аз съм забелязала, че докато не се разрева кавгата не спира. Много е неприятно когато след като сме се карали той се обръща и заспива, което ме разтройва още повече, но по някое време ме чува да плача и започваме сдобряването :lol: :lol: :lol:
-
Прочетох постовете ви с усмивка! До този момент си мислех, че само при мене е така!! Но явно това си е мъжкият модел на поведение...
Ние се караме рядко, но затова пък сценарият винаги е един и същ: Той ми казва, че не му се спори повече, обръща се на другата страна и заспива. Аз хлипам и се премятам в леглото и съм толкова разстроена, че просто няма начин да заспя... И само като го погледна как сладко си спинка и мърка и се разстройвам още повече и се ядосвам, че така спокойно приема нещата и че изобщо може и да си помисли за сън, докато собствената му жена лежи до него и ПЛАЧЕ! Затова го будя и му обяснявам с най-големи подробности и преувеличения как заспиването му ме е разстроило и обидило повече и от самия спор! Той ми хвърля един сънен поглед и ми заявява, че утре ще става в 7 (сякаш аз незнам), пак се обръща и пак заспива - за мой най-голям ужас още по-лесно от преди! 8O 8O 8O
Ето това е всеки път. На другия ден се започва чопленето на проблема, с цел всеки да обясни на другия кое го е наранило/обидило и да преведе аргументите си в полза на най-рационалното решение. Обикновено аз говоря, а той се прави, че слуша или направо си дреме, защото "предната вечер някой не го е оставил да спи" !!! 8O 8O 8O
-
....Обаче, ако го няма до мен когато съм сърдита, започвам да се самонавивам и да тръгвам по нанадолнището.
А пък той хал хабер си няма за моите терзания.
...Обичам проблема да се изрови до дъно, да се извадят всички страхове и най-гадни мисли и така да се реши. А той напротив, смята, че това, което е в неговата глава е винаги толкова очевидно, че просто не си струва да се коментира. Оттам идват и конфликтите ни
И двете важат с пълна сила и за нас. Понякога чак се изненадвам колко много и сериозно се самонавивам. Но той някак ме надушва и като си дойде ме изненадва с нещо мило, или желано и ми минава.
Фуси аз се опитвам да го науча да казва какво мисли и той гледа разбиращо и кима с глава в знак на съгласие, ама не изглежда убеден. Чудя се момичета дали изобщо има смисъл да се мъча да обяснявам. Че жените сме си такива, че трябва да се говори, че "ти ме ядоса или обиди защото така и така...." И накрая какво става аз си говоря, обяснявам, а той "добре де разбрах какво искаш да направя". Ама това неговото разбрах всъщност значи "айде да спреш да опяваш". Пък и аз си го знам, че чува около 50% от това което му говоря.
Ние всъщност много рядко се караме, но когато го направим става точно така - аз страдая, а той се врътне и си заспи.
Мъже какво да ги правиш.
-
Еххх, като ви чета, направо започвам на моменти да ви завиждам, че мъжете ви се врътват и заспиват....
Ние сме друга история.... Сдърпваме се юнашки, после се сдобряваме (поне аз така си мисля де...) и си лягаме.... В резултат, аз заспивам, но милото явно не... и ме събужда в 3 сутринта, напълнил си главата с какви ли не глупости.... Ииии, хайдеееее, второ четене до 5 сутринта....
Добре, че рядко се случва, че иначе направо не ми се мисли.... :lol: :lol: :lol:
-
Затова го будя и му обяснявам с най-големи подробности и преувеличения как заспиването му ме е разстроило и обидило повече и от самия спор! Той ми хвърля един сънен поглед и ми заявява, че утре ще става в 7 (сякаш аз незнам), пак се обръща и пак заспива - за мой най-голям ужас още по-лесно от преди!
Това и аз съм го правила 2,3 пъти,но в отговор получавах "коте,какво ти става бе?Ти полудя ли?" И в този момент както той ми мига на парцали, така и аз започвам да мигам,защото наистина се чувствам като луда :lol: !
Като ме докара до рев, омеква и всичко се оправя
И при мен това винаги минава! :roll:
И накрая какво става аз си говоря, обяснявам, а той "добре де разбрах какво искаш да направя". Ама това неговото разбрах всъщност значи "айде да спреш да опяваш". Пък и аз си го знам, че чува около 50% от това което му говоря.
Моят и той така прави,ама аз напоследък почнах с неговите камъни в неговата градина .Да го видиш тогава как ми вика "Аз си пея,пък кой да ме слуша"-много се набира,пък аз ми е кеф!
rally_pat какъв е този твоя мъж чудо?! :P
-
Ей, тази тема е направо удар в десятката. Другаря Калчев (когато съм му ядосана му казвам така) току що си легна да спи след спречкване. Е този път и аз не разбрах за какво 8O. Имам работа, текат ми срокове, утре в 9,30 трябва да предавам купища работа, а нашичкия си прави купон зад гърба ми - звука на телевизора на макс. степен и - виж, виж тази кола, виж това и онова. Ужас. Не издържах и му се сопнах. После съжалих естествено! И веднага взе да ме гложди онова гадно червейче - защо ми реагира така сега, какво толкова направих, ама не разбира ли!?! Е, исках да поговорим, да изчегъртаме от основи (както и вие) проблема, но не би. Момчето си изми зъбите и си легна да спи. 10 минути по-късно влазох в спралнята да си взема 1 жилетка - вече ХЪРКАШЕ 8O!
Ама явно не съм сама, не че ще ми се доспи от тази мисъл, ама няма се чувствам сама в леглото до 2 часа сутринта!
Лека ви нощ на всички! Излях си жлъчката и отивам да си лягам! Ама ще се кача в спалнята с метлата, щото днес явно съм :witch:!
-
Жужка, това все едно аз съм го писала. При нас е същото- той е телеман и винаги пуска телевизора силно, чак не може да се седи в стаята. :lol:
-
Жужка, това все едно аз съм го писала. При нас е същото- той е телеман и винаги пуска телевизора силно, чак не може да се седи в стаята. :lol:
:balk_90: само това ми е изхода :D.
-
Много забавна тема :D
Последният път, когато се скарахме с милото, аз в знак на протест отидох с кухнята, но не да спя, а за да му покажа, че съм обидена. След като половин час не дойде, за да ми се извини, аз се върнах в спалнята и какво мислите ..... той си спинкаше сладко. Направо побеснях и сутринта не му говоря, а той се чуди как може да не ми е минало от снощи, той вече го бил забравил 8O
Абе странно племе са това мъжете :?
-
Абе странно племе са това мъжете :?
Повече от странно :D
-
Абе странно племе са това мъжете :?
И те така казват за нас. :D
-
:grouphug2: леле колко ви обичам! Не сме били само ние. Аз откачам като се скараме и той заспи сякаш няма нищо. Но забравяме глупостта, за която сме се скарали и си караме по старому. Само дето мен ме притеснява друго /извинете, ако не му е тук мястото/ защо не приема на сериозно проблема със забременяването и отказва да си прави изследвания: "Ако е писано ще стане." ; "Когато му дойде времето" и разни такива ме вбесяват още повече.
:drunk: Въпреки всичко ви желая много щастие и любов днес- пиинете за Трифон Зарезан и се обичайте и любете за Св. Валентин. :bed:
-
Много забавна тема :D
Последният път, когато се скарахме с милото, аз в знак на протест отидох с кухнята, но не да спя, а за да му покажа, че съм обидена. След като половин час не дойде, за да ми се извини, аз се върнах в спалнята и какво мислите ..... той си спинкаше сладко. Направо побеснях и сутринта не му говоря, а той се чуди как може да не ми е минало от снощи, той вече го бил забравил 8O
Абе странно племе са това мъжете :?
:lol: :lol: :lol:
Много забавна тема, наистина :D
И аз съм го приемала като лична обида ако след някое скандалче мъжът си заспи кротко, докато ти не можеш да мигнеш - с интерес установявам, че явно е нормално :D
Ние се карахме в началото, сега не се караме - прощаваме си повече и е много по-лесно и приятно.
В началото проблемът ни беше, че половинката се самонавива от някакви дреболии няколко дни подред и изведнъж стане студен "какво да има, няма нищо, остави ме сега, че чета" примерно :lol: После, след големи разправии, се окаже, че преди три дни съм го обидила, като съм казала това, преди един ден не съм му се притекла на помощ, докато домакинствал и такива работи. Сега ги изгладихме тия проблеми и нещо като не му изнася на някого, си го казваме. Даже сега той ми се скара 1-2 пъти, че аз съм била започнала да се "цупя" - това поведение е много неконструктивно и гледам да не правя така :D
Забелязала съм нещо много интересно - като нещо не са ни добре отношенията, половинката винаги се разболява :? То и аз - без любов и имунитетът пада :lol:
-
Забелязала съм нещо много интересно - като нещо не са ни добре отношенията, половинката винаги се разболява :? То и аз - без любов и имунитетът пада :lol:
Аз съм забелязала, че когато сме в добри отношения и прекарваме повече време заедно изобщо не боледувам. Обаче разделим се за повече от 2 седмици и грипа не ми мърда. Мислех си, че си внушавам, но явно не :D
-
Забелязала съм нещо много интересно - като нещо не са ни добре отношенията, половинката винаги се разболява :? То и аз - без любов и имунитетът пада :lol:
Не бях обръщала внимание, но си права!
-
налага се да повдигна темата.
с моя се скарахме жестоко преди малко.трябва да отиде на уролог и да му се изследва простатата.той категорично отказва, бил чувал как се изследва простата.аз казах, че моята цветна снимка за пример е била много по-жестока, а той се обърна и каза-да не съм те карал да я правиш?много ми е криво, добре, че като се скархаме той побесня и изхвърча навънка някъде.наревах се едно хубаво.значи когато аз се подлагам на всевъзможни болезненизследвания, операции-всичко е ОК, но когато му се наложи и той да направи нещо.....
незнам вече.преди да излезе му казах хубаво да си помисли, защото за мен желанието за дете е много по-силно от чувствата ми към него и аз задължително ще имам дете, но както вървят нещата, няма да е от него.не защото няма нужните показатели, а защото не иска да направи елементарно усилие за това да стане баща.той е на принципа-ако стане, стане, като не-майната му!но при мен не е така.за мен желанието да бъда майка е толкова силно,че съм готова да го прегазя по пътя си към така заветния край!няма да позволя неговата гордост да ми попречи да имам свое дете.мъже по света бол.но защо трябва да се стига до там???
за пръв път ми се противопоставя за нещо такова.до сега се мръщеше на псермограмите, но все пак ги правеше.сега наистина прекали!незнам какво да правя!незнам как да го убедя...
по-отчаяна съм от всякога,посъветвайте ме какво да правя!!!!! :(
-
Не се ядосвай аз и моите приятелки отадавна сме го проумели мъжете са сто пъти по бъзливи от нас,и то не само по-бъзливи а и по докачливи :balk_150и така дори днес една приятелка обяви целия мъжки род за "П***и" :lol: :lol: :lol:
-
Мименце, разбирам те прекрасно.
За спермограмите - май всички мъже се опъват.
Колко пъти като стане дума и аз казвам:
Ако беше на мое място и на половината гадости нямаше да се подложиш.
Но всичко се забравя и отминава.
Сега ще видим кога ще се накани да я направи.
Сякаш ще му бъркат не знам къде. :balk_160:
-
Мимка, всички мъже са индивидуални и мога да дам мнение само от моя опит с моя съпруг. Истината е, че смятам, че си настъпала точно на най-болното място, на това че държиш повече на детето, от колкото на него. Така мъжът се чувства изолиран и изоставен, разбирам го, просто си представям как бих се почувствала аз. Лично за себе си мога да кажа, че не е вярно - изключително много държа на съпруга си и бих останала с него дори и ако имаше алтернатива да нямаме деца.
Опитай се да го приласкаеш пак и да го увериш, че той е много специален за теб. Така неминуемо той си мисли дали наистина иска това дете щом ти винаги ще предпочетеш него,т.е. той ще е на втори план винаги. Трябва да знае, че няма планове и той и детето ще са еднакво обичани от теб. За конкретното изследване - то наистина си е гадно, вярно не е болезнено, но много унизително от мъжка гледна точка. Докато спермограмата може да се сравни с някакъв ексхибиционизъм, то в мъжкото съзнание проверка на простата много педерастее.Абсолютно неприемливо за един мъж. Просто ще му трябва време и трябва внимателно да му се обясни, че това си е изследване като всяко друго. Смятам, че ще го направи за идеята за дете - ще видиш! :bighug:
-
той е на принципа-ако стане, стане, като не-майната му!
Повечето мъже са на този принцип,както и моя.Сега ми е обещал да направи спермограма,но от негова страна излиза все едно:добре айде,ще ти угодя на тази прищявка,че да спреш да ми пилиш!Не го казва в прав текст,но нали го виждам :evil: Мимка,не се ядосвай толкова!Ще го видиш,че ще отиде да се изследва!Мъжете са големи пъзльовци и това е в основата за повечето скандали при нас.Да знаеш,че никак не му е леко.Първо го е страх от самия преглед,второ го е страх от резултата и трето страх, да не би той да е причината,че вашето бебче не става.(Леле имам чувството,че не говоря за мъже,а за малки паленца :lol:).Не се карайте за това,или поне за известно време!Остави го да размисли.Един такъв преглед за тях е голям шок и особено,когато няма видима причина да се подложат на прегледа.Може след няколко дни да прояви желание самичък.Ако не,аз винаги го удрям на чувства и той миличкия се чувства зле,като плача и става на моето(поне за сега)!Знам че доста често моето ме мисли за луда и си ми го казва.
Един пример ще ти дам!През лятото го боли гърбът и постоянно ми се повтаря-Ох,писо,боли ме!А,аз-дай да те намажа! Той-А не ,то ще ми мине като на куче!Така,няколко дни!Една вечер ,имах настроение за :bed: и когато моята любов се завъртя да ме целуне, се сецна!То не беше пъшкане,не беше чудо!Аз нали съм си гадина и понеже ме дояда на него,точно в този момент да се сецне,без нещо да му кажа и без да му съчувствам си сложих тапите в ушите и се обърнах на другата страна.След 15 минути се направих на дълбоко заспала,а всъщност го слушах как си пъшка.Пъшкаше по-силно,за да го чувам и с тапите :lol: .
Ти се успокой,знам че е трудно,защото се подлагаме на какво ли не,а те само се лигавят или се правят на големи мъже,ама са си такива.Само не му викай,че ще се афектира още повече.Иначе добре си го подредила с това защото за мен желанието за дете е много по-силно от чувствата ми към него и аз задължително ще имам дете, но както вървят нещата, няма да е от него.не защото няма нужните показатели, а защото не иска да направи елементарно усилие за това да стане баща.
И аз правя такива изказвания и обикновено помагат,ама да видим! :dontknow: Мъже!!!
-
Мимка, сега си много афектирана. Утре на трезва глаВа обмисли как да го предразположиш към разговор. Може би трябва да тръгнеш с консултацията при Мели и какво тя го е посъветвала да направи. Мъжете трудно преглъщат подобни прегледи. И още по трудно признават, че се притесняват. Дай му време. Той също е изнервен. Спомни си как се гордееше с него миналата седмица как за нула време се е сдобил с всички направления. ТърпЕние, Мимка!
-
незнам вече.преди да излезе му казах хубаво да си помисли, защото за мен желанието за дете е много по-силно от чувствата ми към него и аз задължително ще имам дете, но както вървят нещата, няма да е от него.не защото няма нужните показатели, а защото не иска да направи елементарно усилие за това да стане баща.той е на принципа-ако стане, стане, като не-майната му!но при мен не е така.за мен желанието да бъда майка е толкова силно,че съм готова да го прегазя по пътя си към така заветния край!няма да позволя неговата гордост да ми попречи да имам свое дете.мъже по света бол.но защо трябва да се стига до там???
Мимс, извинявай,но... ако не се лъжа, ти си повече от 6 годни с този мъж... Ти навремето за какво го избра? Защото го обичаше, или защото искаше да имаш дете и той ти се стори подходящ донор? Съжалявам, но това не мога да го приема ... да си с даден мъж само и единствено, за да имаш дете..
А от това, което си написала, точно така излиза!!!
А и замисли се - този човек те ОБИЧА! Той иска да бъде с теб, каквото и да ви се случи в живота! Нима това не е най-важно???
Не знам, твоята реакция доста ме шокира...
Разбери - твоето момче ТЕ ОБИЧА!!! А това е най-важно!!! Детето - и то ще си дойде по реда, просто съхранете чувствата...
-
Съжалявам, но това не мога да го приема ... да си с даден мъж само и единствено, за да имаш дете..
А от това, което си написала, точно така излиза!!!
А и замисли се - този човек те ОБИЧА! Той иска да бъде с теб, каквото и да ви се случи в живота! Нима това не е най-важно???
Не знам, твоята реакция доста ме шокира...
Разбери - твоето момче ТЕ ОБИЧА!!! А това е най-важно!!! Детето - и то ще си дойде по реда, просто съхранете чувствата...
Аз също поддържам това мнение.Мимка,не мислиш ли ,че прекалено много го форсираш твоето момче?Изпусни парата,не забравяй,че любовта прави чудеса!
-
Мимка, моят съвет е да изчакаш малко да премине негативната емоция и да си поговорите сериозно двамата. На мен това, което описваш също ми е познато, защото някак мъжа ми остава извън играта, извън процедурите - аз имам една коремна операция, една лапароскопия, една цветна снимка, една извънматочна бременност, едно неуспешно инвитро - доста процедури свързани с психическо напрежение, физическа болка и малко или много променили живота ми. А той има две/три спермограми...
Той също като мен много иска да имаме дете, но едвали е готов да жертва всичко, както сме готови ние жените. А има и нещо друго - обикновено мъжете реагират първосигнално, спонтанно. Изчакай да се успокоят нещата, издебни подходящ момент и спокойно го помоли да обсъдите темата. Мисля, че ще те разбере и ще направи каквото е необходимо.
Стисам палци!
"Истинската любов никога не протича гладко!" <<Шекспир>>
-
Божеее, защо не прочетох развитието на темата още като бях на работа. Мимка и аз днес яко го насолих моичкия. И ако колегата не беше черпил бира и аз щях да вдигам врява до небесата. Ама то имало и други. Виж сега мила, момичетата са ти казали, те мъжете са си баббашка племе. Знам че ти е трудно да се съобразяваш вечно с това. Нали и аз затова му пилих днес, защото не ми стигат силите понякога да се справям с всичко сама. Затова ако ти прекипи си казвай кое ти тежи, но не се вманиачвай в тази тема с бебето. Всички много го искаме, пътя е труден, хабим много нерви и емоции, но мислиш ли наистина, че го искаш на всяка цена. Дори да загубиш мъжа до себе си? Мисля че просто ти е прекипяло и си ги наговорила такива едни... Аз и затова днес му казах, че щом аз се съобразявам с неговото "ми такъв съм" и той ще се съобразява с моите настроения. Казах, че щом ми се натрупа много натоварване трябва да си го излея иначе ще избухна и ще му ги наговоря едни ужасии. Мимка , има трудни моменти, но има и много хубави нали? Като усетиш, че ти идва в повече привикай го и си поговорете сериозно. Преди да ти изневерят нервите, преди да избухнеш, преди да ги наговориш всякакви, за които можеш и да съжаляваш.
Ох, много се отплеснах, ама май още ми държи влага от нашата разправия.
-
Оф, Мимка, мислех да не пиша, ама пак се позамислих и реших, че няма начин.
Няма да обяснявам какви точно са мъжете, колко са загубени и какво искат или не искат да свършат.
Ще ти кажа само, че тая пътека, която си поела - не води на добро. Казвам ти го от опит, защото от една загубена спермограма бяхме стигнали до развод. Всеки от нас обаче си каза, че е по-важно да сме заедно и че се обичаме, това ни накара да направим, всеки от нас, по един компромис със себе си. Моя мъж реши, че не иска да ме загуби, аз реших, че дори и резултата да е лош - както съм приела болестта му, така ще приема и това. Когато се женихме, в църквата попа ни удари здраво главите и каза, че още много пъти ще си ги удряме така, но трябва да си спомняме и какво ни е събрало - любовта, доверието, съпричасността, желанието за близост.
Всеки път когато тръгна в грешната посока си напомням - Обещавам да бъда с теб и в болест, и в здраве, и в добро, и в лошо, докато смъртта ни раздели!Често го напомням и на моето момче. Затова сме още заедно и затова се борим с всичко заедно.
Помисли си - цената да останеш сама, да загубиш човека, на който вярваш безрезервно - заслужава ли си??? Ако е да - дерзай, търси нов баща на детето си! Ако ли не - намери път, по който да го поведеш и да го накараш да те подкрепя!
-
вчера бях много разстроена, малко погрешно съм се изразила, малко погрешно сте ме и разбрали.
не, навремето, в далечната 1998ма не съм си го избирала заради желанието да имам дете-бях 4ти курс в техникума все пак, за какво ми е дете тогава.избрах си го, защото имаше най-красивите сини очи и най-изкрящо белите зъби на света :D :D :D
просто последните 6 години аз водя един вид самостоятелна битка в желанието си да имам дете.той дори не говори за това.споменава го само във връзка'в колко часа ще тръгваме', 'къде точно се намира тази клиника' и т.н.и след като 6 години минах през толкова психическа и физическа болка, когато най-накрая и той малко трябва да наруши покоя си, той се обръща и сере на всичко, което аз съм правила за толкова години.ето на това се вбесих.едва ли не ме поставя пред дилема-аз или бебето.ами, съжалявам, ама аз щом не мога да разчитам на него в толкова важен за мен момент...май той ще бъде в по-задната позиция от самата дилема.нали затова сме заедно?за да правиме двамата компромиси.защо само аз да поемам целия товар, цялата тежест?много е лесно само да караш колата до болницата и да чакаш в чакалнята, после наобратно.сега, когато окончателно се видя, че и при него има сериозен проблем и той наистина трябва да направи едно усилие-едно, едничко, той отказва да се подложи на това.
ето това ме вбеси снощи.той ми се прибра след час, час и нещо, все едно нищо не е станало, аз понечих да отворя пак темата, ама чух само едно сухо-'въпроса е приключен'.представяте ли си?никога не сме имали такива проблеми, досега винаги сме се разбирали.факт е, че щом съм се омъжила за него, въпреки, че много хора бяха против тогава, значи аз съм решила, че един ден той ще бъде баща на детето ми.но за жалост, той не иска да наруши собственото си спокойствие, за да направиме крачка напред в тази безжалостна борба.
направо незнам вече!писнало ми е от всичко.снощи като си лягахме му казах хубаво да си помисли за всичко и за това какво място заемам аз в живота му.
досега сме се карали за глупости-като всяко нормално семеейство, сега за пръв път имаме разногласия по тази тема.
незнам вече! :(
-
Мимка, постави му въпроса ребром, сериозно, остави го да мисли няколко дни, една седмица, питай го как вижда бъдещето ви след 2 г. след 10 г?
Аз не мога да се съглася с останалите мнения по темата, съжалявам. Добре де, не сме се жениили за тях за да имаме деца. Ама желанието ни за дете е толкова естествено, не е каприз. То е както имаме нужда да дишаме и да пием вода. Как няма да се съобразят с него? Тук не опира изобщо да се сравняват нещата - детето или той. Тези проблеми се решават ЗАЕДНО!
Мимка, ти си умно и оправно момиче, кажи му някои неща, а после му дай време да отлежи мисълта да я осмисли внимателно. Мъжете им трябва повече време дори за елементарни за нас неща, не е само твоя такъв. И аз си отглеждам подобен биологически вид в къщи. Що скандали на тая тема, съседите ни знаят вече ...
-
Дони, аз като се събирахме с моя мъж му казах - женя се за теб, само щото искам деца. Моя го знаеше от самото начало. Но пък нещата полека-лека се напаснаха. Той знаеше, че имам аборт и още от самото начало ми казваше, че ако не мога да имам деца - има и други начини. Фактите обаче показаха съвсем друга картинка. След първата СГ направена с желание от него лъсна проблема и се оказа, че и двамата имаме какво още да правим. Само че той се запъна като магаре на мост. Аз си поех моя план-график, той си реши че него не го засяга. Замина в чужбина - така дали се прави бебе? Малко след това му откриха диабет и нещата се влошиха още повече. Само че дойде момента, в който той ме попита - сега като съм болен ще ме оставиш ли?
Аз взех решение с ясното съзнание, че за мен това ще е ад, както и за детето ми, ако имам такова. Но реших да остана с този мъж. Аз направих компромиса. Нещата в един момент загрубяха - аз ходех да ме преглеждат, аз ходех по изследвания, аз се подлагах на терапии... Сам сама. Караше ме брат ми. Той пак беше в чужбина. Ръката ми я държеше най-добрата ми приятелка, не той... След последвалата диагноза на мен ми писна и му казах директно - или отиваш, решаваш какво правиш, пускаш си изследвания и търсим начин да имаме дете или просто няма смисъл. Имаш срок до нова година. Той седна, помисли и реши - иска да живее с мен, иска да се бори за дете. Е, това вече е факт. Но той никога не забравя, че иска да е с мен и иска детето си. Когато ги видят вече реално, тогава осъзнават, че са станали бащи.
Мимка, не може да искаш от него да гони твоята химера.
Спри, помисли, изчакай го да узрее. Не го закачай, не говори на тази тема. Просто си помълчи малко...
-
А, Гане, това е друг въпрос вече. Моят мъж също ми е казвал да си намеря друг, да имам нормално семейство, много деца и да не се измъчвам с него. Според мен акцента в случая е се измества. Едно е човек да не иска да направи нещо, друго е да иска, но да не може. И в двата слуачя имам опит с един и същ човек. Но в първия просто бях непоколебима.
-
Мимка, кураж! Сигурна съм, че скоро той ще размисли и всичко ще си дойде по местата... Дай му малко време. МАЛКО! :goodluck:
-
Миме, душата, сега ми стана по-ясно, извинявай за острите реплики....
Лошото е, че пустите му мъже като чуята "ректално туширане" и се панират, защото започват да им се въртят всякакви мисли от сорта на "ама аз да не съм обратен" и бла бла бла...
Другото, което си мисля, е че той може да се притеснява, че в момента, в който се появи детенцето, той ще остане на заден план. Аз си го имам едно такова домашно чудо... Борим се, заедно сме, правим всичко възможно, ама той от време на време "Нали като си имаме бебенце няма да остана на заден план? Нали и на мен ще обръщаш внимание?"... Представи си какво му се върти в главицата :lol:
Та в цялата тази писменна дейност дето развих тук, трябва да ми схванеш тънката мисъл... Не го притискай непрекъснато на тема "Искам бебе, сега, веднага, искам!" Починете си, разсейте се, поговорете на спокойствие за нещата... Просто тези пусти мъже имат нужда сами да осмислят нещата и те да кажат "Аз реших, че ще направя това" а не да влязат в схемата "Да мило, щом казваш, ще го направя"...
Уффф, абе объркано стана, ама май ще ме разбереш :lol:
-
Дони, моя не искаше една проста СГ да си направи след думите на известно светило, че ако има деца, няма да са от него. Но пред перспективата да остане сам, да ме загуби, той реши, че може и да се прежали. А при една от процедурите, като видя аз колко съм зле, каза че това е най-малкото което може да свърши.
Аз го водя навсякъде където може с мен. Не му спестявам нищо. Трябва да знае, че не може само мен да ме боли, а той да си развява байрака.
Но колкото повече ги притискаме с думите - искам дете и сега го искам, толкова повече в тях се прокрадва мисълта, че са донори и че няма да заемат същото място в живота ни. Моя мъж се оплака на майка ми, че той знае, че като дойде бебето ще е на второ място в живота ми. Важно е да му покажеш, че той не губи своето място в твоето сърце.
Абе работата е - сърце като градски автобус ;) Винаги има място за още някой
-
Гане, точно, моя няма претенции на кое място ще е. Този страх могат да го имат мъжете на другите жени от другите форуми, но не и нашите :) Или може би само в началото са го имали. По-скоро страхът им е, ако се окаже, че има проблем със спермограмата, да не останат сами и да не ни загубят. Но не си го признават.
Има и нещо атавистично в отношението на мъжете към репродуктивния процес. Забележи, колко повече склонни са жените да осиновят дете, за разлика от мъжете и колко по-голям брой мъже изоставят жените си с дете, за разлика от жените.
-
по-отчаяна съм от всякога,посъветвайте ме какво да правя!!!!! :(
Никога не взимай важни решения в такова състояние! :)
Аз бих направила усилие да разясня защо това е толкова важно за мен ... а също така и да го питам за страховете му ...
НО само ти си знаеш какво се случва между вас и дали подобно нещо не е капката, от която ще прелее чашата!
-
cygnus, благодаря ти адски много за подкрепата, има мнужда, определено!
rally_pat , Ganka , pgzenga-страхотни сте!
сега отношенията ни са малко по-добре, още не съм отваряла темата за това, все пак чакаме гости, кръстниците ни, остава и да си мълчим и пред тях.
ама тия дни пак ще го подхвана, ще ви информирам!
целувки на всички!!!!
-
Уф, Мимка, сега прочетох какви съм ги надробила снощи тук. Уж исках на теб да вдъхна кураж и да те успокоя, пък май само се оплаквам и аз. Но ти си поговори с него, когато бурята поотшуми. Когато ти самата се успокоиш. Аз съдя по себе си, на периоди съм. Има моменти в които хич не ми и пука, че сама ходя по доктори и изследвания. А има и такива в които изпушвам за глупости. Може би защото не си казвам на момента, че от нещо ми е докривяло, ама не го и забравям. Май повечето сме такива (кажете да, че да не се чувствам като злопаметна гадина), а мъжете напротив даже и не усещат когато с нещо те наранят, в повечето случай неволно. Опитай се да разбереш неговата гледна точка. Попитай го. Моят например снощи ми заяви, че само аз виждам нещата така и че въобще не е вярно, че е незеинтересован. Казах, че аз така чувствам нещата и щом аз за 2 години за втори път (само) повдигам въпроса, значи съм се съобразявала с неговото виждане. И сега аз искам той да се съобрази с моята гледна точка. Независимо, че на него му е странна, нелогична или каквото там си мисли. Опитай и ти такъв някакъв подход, знам ли какво да ти кажа.
Абе странно животно е това мъжът, уж са еднакви, ама им действат различни методи.
-
Мимка, не може да искаш от него да гони твоята химера.
Спри, помисли, изчакай го да узрее. Не го закачай, не говори на тази тема. Просто си помълчи малко...
Гане, не съм съгласна с теб, не са ли му стигнали 6 години и кусур да узрее, та го оставя още, еми до кога. Напълно я разбирам Мимка какво й е, вкъщи е абсолютно същото. Той е добър - да, изпълнява си всичко чинно - да, винаги ходим двамата и т.н., ама къде е инициативата, къде е заинтересоваността. Не става така. Имам чувството, че аз съм двигателя, а той само изпълнява. Както е казала Мимка това започва да тежи ужасно много с годините. Някои приятели ми казват - радвай се, че не е от тези мъже които командват и бият. Да радвам се ама и такава пасивнос на фона на разбитите нерви, на изгубените мечти много дотяга.
-
мари, и у дома е същото.аз съм мъжа, аз съм двигателя!гадно е, понекога искам да съм 'слаба' жена, някой да води мен.тежко е да си глава на семейството!!!! :(
-
Мими, :bighug: :crossfingers:
-
Мимка,:blowingdust:
....Той е добър - да, изпълнява си всичко чинно .... ама къде е инициативата, къде е заинтересоваността. Не става така. Имам чувството, че аз съм двигателя, а той само изпълнява. Както е казала Мимка това започва да тежи ужасно много с годините.
Mary , това все едно аз съм го писала.Отвреме навреме искат подбутване. Аз като му разправям, че не е наясно с нещата които той прави, то диването му с диване ми вика " нали ти движиш нещата"
Ама не искам аз да "движа нещата" искам да го правим заедно.
Абе ще ми мине нервата и на мен, ама кога ли?
-
Мимка, не може да искаш от него да гони твоята химера.
Спри, помисли, изчакай го да узрее. Не го закачай, не говори на тази тема. Просто си помълчи малко...
Гане, не съм съгласна с теб, не са ли му стигнали 6 години и кусур да узрее, та го оставя още, еми до кога. Напълно я разбирам Мимка какво й е, вкъщи е абсолютно същото. Той е добър - да, изпълнява си всичко чинно - да, винаги ходим двамата и т.н., ама къде е инициативата, къде е заинтересоваността. Не става така. Имам чувството, че аз съм двигателя, а той само изпълнява. Както е казала Мимка това започва да тежи ужасно много с годините. Някои приятели ми казват - радвай се, че не е от тези мъже които командват и бият. Да радвам се ама и такава пасивнос на фона на разбитите нерви, на изгубените мечти много дотяга.
Мари, съжалявам! У дома аз съм също двигателя за всичко. И не си мисли, че като дойде бебето, те се отказват от тази ни роля. Натоварват ни с още по-големи тежести. Аз в момента съм баща, майка, домашна прислужница, чистачка, готвачка, представително лице на семейството, любовница, жена, съпруга... Всичко каквото се сетиш. Той изведнъж се освободи от отговорностите си. Едва ли не ми заяви, че той е по-важен, защото носи парите в къщи.
Не става, не можем да си позволим да сме слаби. Когато искаме дете - налага ни се да сме силни и да сме двигатели, ръжени, остени и каквото още се сетите. Мъжете са такива - слаби, безволеви и не желаят да поемат отговорността. Да не говорим, че ситуацията - стерилитет->мъж->виновен=ужасяващ страх. Или ги приемаме такива, каквито са или ги заменяме. Друг изход няма. ЗА съжаление.
-
Чудех се дали въобще да пиша, но темата малко се е изместила и до някаква степен виждам и нашият проблем тук.
Мимка, миличка, мъжете са страшно инертно племе. Подкрепям момичетата, които те съветват да го оставиш да си помисли. Ако на нас ни трябват три секунди, за да проумеем, видим път за решение и направим нещо на мъжете им трябват най-малко три часа. Когато се сблъскат с нещо непознато те минават през някаква фаза, която аз си кръстих "на отрицанието". Трябва им време да разберат, че не откриват в момента топлата вода, че това което ще се прави с тях (в случая) не е нещо, което се прави за първи път върху човешко същество. И им е страшно трудно, защото трябва да останат "мъже" пред нас - хем да са силни, хем да не се плашат. И никой от тези глупачета не разбира, че за нас проява на мъжество понякога може е да и да си кажеш, че те е страх.
Бъди търпелива, те това го могат и само понякога го очакват и от нас!
И наистина - ние сме по-силния пол! :)
-
Абе, мъже. Опитвам се да не забелязвам, но явно през пика на хормоналната атака изригвам. Сега съм по - кротка и по - благосклонна. :a_sheep_01:
-
А аз като мислене, приличам много на мъж, за това ми е лесно. Разбирам какъв вулкан кипи зад привидното безразличие и незаинтерисованост на повечето мъже. Разбирам и как се опитват да бъдат силни и да дават сила и покрепа, когато и тях много ги боли. В тези си усилия понякога изглеждат и дистанцирани. Далеч по-трудно ми е с жените :(
Важното е да се обичате ,Мимка, и ако се обичате да търсите решения. Наистина е много натоварващо това, което описваш. Поговрете - обясни му, така както на нас, сигурна съм, че ще намерите решение!
-
А ние като сме огнени същества под един покрив?Той Лъв,а аз Овен?
Аз си говоря надъхана, пълна с мечти и готова за действия, а той ми вика "да добре" и заспива.Е да,ама тогава нервите ми не издържаха(седмица преди сватбата) и го събудих ,вдигнах му един лют скандал.Той седя и ме гледа сънено и като си отвори и той устата стана страшноооо.Е вярно че на другият ден ми се извини с цветя и вечеря в ресторант.Но поне му показах,че съм истинско "рогато" и не си оставям "коня в реката".Женени сме почти от 5 години но освен едно скарване заради проблема с фертилността друго нямаме.Просто го научих отрано че трябва да се съобразява с мен ,моите емоции и моите решения.Обичаме да си поспорваме по някои въпроси ,но той гледа да отстъпва,щото иначе ще будува до сутринта да ми слуша речите и мотивите за действие :lol:.(от личен опит съм забелязала че мъжете са много добри с външната ориентация ,но относно мисловната ориентация :()Та затова толкова надълго му обяснявам.Докато на една жена мога да й кажа всичко това сбито за 5 минути и да ме разбере...Ама мъже,какво да ги правиш?
Каквито сме си ги избрали,такива са останали(в повечето случаи).Поне знаеме че компенсанторно са по-добре в някои други области и това ни успокоява.
П.П.А аз понякога си задавам въпроса ,дали и те ни коментират по същият начин и дали не ги отблъскваме по някакъв начин с многословието си???? :?
-
П.П.А аз понякога си задавам въпроса ,дали и те ни коментират по същият начин и дали не ги отблъскваме по някакъв начин с многословието си???? :?
iliyanas, определено не ни обсъждат. Моят опит показва, че мъжете ни с други мъже си говорят за най-различни неща, но не и за нас и какво сме им дуднали и как сме се обосновавали :P Освен всичко останало, не биха признали на глас пред друг човек, че са имали проблем/дискусия с жената. А че ги отблъскваме, и в това съм убедена. Те също изживяват тревогите, които и ние, но мислят за това и се натоварват само вътрешно, без външни проявления. Различни са ни каналите за съпреживяване на същите иначе емоции. Просто са от Марс, а ние - от Венера. :balk_83: vs. :balk_87:
-
А ние като сме огнени същества под един покрив?Той Лъв,а аз Овен?
Аз си говоря надъхана, пълна с мечти и готова за действия, а той ми вика "да добре" и заспива.
илиянче, и ние сме огньове-аз стрелец, той коч.това изречение сякаш аз го бях казала!явно не е само при нас! :P
-
[/quote]
iliyanas, определено не ни обсъждат. Моят опит показва, че мъжете ни с други мъже си говорят за най-различни неща, но не и за нас и какво сме им дуднали и как сме се обосновавали :P Освен всичко останало, не биха признали на глас пред друг човек, че са имали проблем/дискусия с жената.
[/quote]
Аз май познавам доста мъже, които са клюкари :lol: :lol: :lol:.
-
Ми то се знае, че от мъж по - голям клюкар няма.
-
Ми то се знае, че от мъж по - голям клюкар няма.
Съгласна съм на 200% :balk_103: Познавам доста мъже,които по клюкарията нямат равни!Направо надминават и най-прословутите жени клюкарки!