www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: RIBA в Ноември 19, 2006, 01:17:42 am
-
Здравейте момичета! Незнам откъде да започна. Ако си спомняте за жената с четирите бебета, забременяла ин витро през юни. Редуцирах на два пъти, за да остане едно, което загубих в 19г.с. началото на октомври. До сега ми беше трудно да пиша за това, но от ден на ден психически ставам все по-зле. Няма да описвам адът на бременността си, защото беше и физически и психически кошмар, такъв, че ме е страх да бъда бременна отново.
Само вие можете да разберете какво изпитвам, от обкръжението ми никой не може. Оставам неразбрана, не искам успокоителни думи, няма такива, те още повече ме отчайват, особенно ,когато ми кажат, че ще мога да забременея нормално, как като съм със запушени тръби? Писна ми! Просто искам да споделя и да бъда изслушана, но не и съжалявана, а това усещам.
Незнам какво ще правя...Само за това мисля и не мога да се примиря със съдбата си, не искам този живот, а оня за който съм мечтала от дете. Не усещам да съм жива, затворих се в един мой свят на самота. Изолирам хората около себе си, даже работа напуснах, стоя си в къщи и си задавам въпроси, за които няма отговори.
За пръв път започнах да мисля за осиновяване. Не съм още наясно какво искам. Споделих със съпруга си, той иска още един опит, ако не стане-тогава, но ми заяви, че никога няма да се почувства 100% удовлетворен. Тогава разбрах, че той държи на гените. Няколко пъти съм разговаряла с него да се разделим. Категорично отказва. Обичам този мъж, но незнам дали ще имам куража за ново ин витро. Знам, че пак ще забременея, но дали ще мога да го износя бебето, в това не съм сигурна, дали ще съм готова да заложа живота си, защото сега мислех, че ще умра, не бях изплашена тогава, но сега явно егоизмът ми проговаря. Той заслужава да бъде щастлив, а аз не мога да го направя. Мислейки за това, все се прокрадва идеята да го напусна, да го лиша от този товар, т. е. от самата мен.
Мисля, че нямам сили да се боря вече. Много пъти, когато чета вашите редове, все едно съм ги писала аз. Всички се чувстваме еднакво, лошото е, че трябва да изпиташ тази болка, за да я разбереш. Затова се чувствам сама в моята борба, с отредената ми съдба. Но всички тези мъки формираха в мен една лоша черта - започнах да завиждам. Завистта от дете ми е била чужда, обичах всички, радвах се на щастието им и самата аз се стремях да им помогна или да ги направя такива. Какво стана с мен? Защо тръните по житейския ми път не ме направиха силна, а напротив допуснах да деградира душата ми. Изнасилването и последващия опит ме накараха да се науча да мразя, а загубата на бебетата да завиждам на обичаните от мен приятелки.
...за сега спирам да пиша, пак ще го направя някоя вечер. Благодаря на всички, които ме изчетоха. Бог да е с Вас! :balk_144:
-
Самият факт, че намери сили и написа това, вече е стъпката напред.
Помисли за психолог. Ще те свържа, ако искаш.
-
Здравей Руба, неискам да те успокоявам само искам да ти кажа да не се отказваш от съпруга ти сигурна съм че и на него не му е лесно, но знам че на теб ти е много по-трудно , защото знам какво е причината да е в теб , а и всички знаем майчиното чувство е вродено във всяка жена. Нали се обичате?-това е най-важното всичко ще постигнете заедно, и в хубави и лоши дни . Незабравяй че има много красиви неща а и темата за осиновяване е доста тежка за мъжете но с времето ще говорите по-открито.
Слушай сърцето си и всичко ще е наред.
Целувам те и знай че тук винаги ще намериш приятели които знаят как се чувстваш :blowingdust: :blowingdust:
-
Рибке, мила, недей така! Ти си прекрасен човек, а от кратката ми среща с мъжа ти, мога да кажа същото и за него.
Приеми, че първият опит е бил мал шанс, че той е дъното , от което трябва да изплуваш. Вдигни гордо и уверено глава и тръгни напред и нагоре - дали ще направиш нов опит инвитро /според мен имаш големи шансове да стане този пъти/ или пък осиновяване - това е твое решение. Знам, че ще бъдеш майка. Уверена съм също, че ще излезеш от капана на твоя измислен свят с хиляди демони - въпроси. Важното е да не спираш да се бориш.
Колкото до завистта - всяка една от нас тук, с ръка на сърцето си, мисля, че трябва да признае, че поне веднъж е завиждала на бременнна или майка с дете. Нормално е, това е някакъв психологически механизъм според мен. Така че , не се самообвинявай.
Успех и голяма прегръдка от Лейди!
-
RIBA, :cuddle: :bighug:
-
Riba, тук има и други момичета с неуспешно инвитро, но не се отказват а го правят пак и пак.
Това което си преживяла е ужасно, но истината е че рано или късно ще бъдеш майка. Съсредоточи се върху това и ако е необходимо послушай Мели. Дай си време за почивка и се вдигни на крака, НЕ се затваряй в себе си.
На мен много ми помогна приятелка психолог и ти препоръчвам да потърсиш помощ. Наистина много олеква. Не съм попадала в подобна ситуация, но с това което съм се сблъсквала не се срамувам да кажа че нямаше да мога да се справя сама.
За съпруга си не мисли подобни неща и той го преживява сигурна съм, но едва ли го показва, нали е мъж. Потърсете опора един в друг опитайте да говорите и да намерите начин за справяне с този ад.
Целувам те и те прегръщам.
-
RIBA, няколко пъти прочетох темата ти, но не мога да намеря думи, с които да ти помогна. А и едва ли има такива. Сигурна съм, че ти си в края на един тежък период от живота си, време е вече да се изправиш и да продължиш уверено напред- там където те чака нещо красиво и толкова желано!
-
Думи на успокоение нямам, но искам да ти кажа, че не си сама :bighug:
-
Мила, съжалявам за това, което е трябвало да преживееш! Не мога да те успокоя, а и едва ли някой може, но помисли наистина за психолог. Не крий емоциите си, само така ще можеш да ги надживееш. Съпругът ти те обича, не си и помисляй да го оставяш, вие сте семейство в добро и лошо. Имаш неговата подкрепа, макар че за момента предпочита още един опит, вместо осиновяването. Може би и ти самата ще си на това мнение след няколко месеца, затова си дай време. Не се насилвай, след като не си готова. Изживей загубата и болката, за да не й даваш повече да те тормози. И защо не опиташ пак да започнеш работа. Мисля, че ще се почувстваш по-добре!
От сърце ти желая успех и цялото щастие на света!
-
Риба, съжалявам за случилото се. :(
знаеш, че по-често първия опит е неуспешен.
Бъди силна и гледай напред. Според мен е рано за да мислиш за осиновяване.
Възможност има. Вярвай.
Прегръщам те!
Диди
-
Мила Риба,
не знам какво повече да ти кажа - момичетата са ти казали всичко. Но все пак - не се отказвай от борбата, в никакъв случай не напускай съпруга си, той е най-добрият ти приятел, вие сте семейство. Опитай се да си починеш, ако имате възможност заминете някъде далече за празниците, някъде, където не сте били до сега. И не се отказвай от помощта на психолог. Ние всички сме с теб, едно голямо семейство в радост и болка. Прегръщам те силно :bighug:
-
Рибок, виж сега,
не е добре да позволяваме на болките и неуспехите да водят до нови още по-големи болки и неуспехи.
Това ти го казва Фуси - ревлата, дето при всеки пореден юмрук в корема, поднесен от живота, оревава света и проглушава ушите на всички момичета в Зачатие (основно горката Ултра :bighug:). Една година след неуспешното ми ИКСИ, още не съм готова да направя ново. Просто не мога да си представя, че ще преживея нов провал.
Но! Няма да се даваме....просто не бива да позволяваме на демоните ни и страховете ни да вземат връх. Ако го направим - нищо хубаво не ни чака...
Поплачи си, дай свобода на тъгата и мъката, освободи си душата и позволи на болката да заболи колкото може повече. Когато стигне пика си, вече няма къде да ходи, ще трябва да си отиде.
Имаш нещо много важно - обичта и подкрепата на човека, който обичаш, това е страшно силно. Трябва да разбереш, ама наистина да го разбереш, че този човек е достатъчно щастив от факта, че ти си до него. Разбира се, ако има и детенце , щастието ще е пълно, но с дете, а с жена, която не обичаш, живота може да бъде отвратителен кошмар. Затова избий си от главата мислите за раздяла, защото тя не само че нищо няма да помогне, а ще направи двама души още по-нещастни.
Решението за осиновяване не е лесна работа. Оставете го да узрее, мислете го като вариант, не се насилвайте. Ако сте готови, винаги можете да го направите.
Знаеш ли, мисля си от известно време за следното. От всички битки в живота, някои ще губим, други ще печелим, но борбата за това, да имаме дете, е една от малкото битки, които със сигурност ще спечелим. Просто няма как да изгубим- разбираш ли? Зависи изцяло от нас и решенията, които сме готови да вземем
Мислила съм за нас... в хода на мислите за съдбовните срещи, защо господ не позволява да имаме собствено дете... сега на този етап, на който се намирам, си мисля, че това се случва, точно за да можем да осиновим едно определено детенце (ААААА дай боже по-бързо да стане тая работа), което ни чака.
И като последно, ако мислиш, че имаш нужда от помощ, само кажи, ще те свържа с психотерапевтката, при която аз ходих преди няколко години и тя ми помогна да се измъкна от доста гадна депресия.
Хайде мойто момиче, ставай и горе главата :lol:
-
БЛАГОДАРЯ! Когато четох окуражителните Ви думи за миг се почувствах щастлива, че хора, които не ме познават протягат приятелска ръка. В този момент осъзнавам, че явно имам нужда от психолог. Никога не съм си и помисляла, че такъв специалист може да ми помогне, но явно точните думи в определен момент при определена ситуация са лекарството.
Ще бъда постоянно край Вас, защото усещам, че това ще ме направи силна.
БЛАГОДАРЯ! Бог да е с Вас!
-
Риба, съжалявам за това което е трябвало да изтърпиш и това което следва от него, но не се отказвай! Събери сили и продължи!
А за завистта - и аз завиждам. От сърце се радвам когато разбера за някоя девойка че е успяла, но всяка чужда победа приемам като лично поражение :? и боли, знаеш как боли!
Остава ни надеждата...
Успех!!!
-
Рибка мила, може би сама ще се вдигнеш от дъното, но защо наистина не потърсиш и помощ -било от психолог или от психотерапевт, ако трябва 4рез консултации и за двамата с мъжа ти (специалиста ще прецени).
Ти не си регресирала, ако беше нямаше да реализираш или още по-малко да признаваш 4увства като завист и тн. Те се прокрадват във всяка от нас, важното е, 4е ти не им робуваш.
Господ няма да те забрави !
-
:heartbeat:Рибоче,не си сама и ти го знаеш!Е,т'ва е дъното,мила.За да оцениш и най-малките неща от живота,понякога се налага да осъзнаеш какво е да си на дъното.Почини си малко,осъзнай се,за осиновяване наистина ти е рано да мислиш.Щом си преценила,че психотерапията ще ти помогне на този етап,действай!От това няма накъде повече надолу.Вземи телефоните от Фуси или Мели и не отлагай лечението от гадната депресия!Тя тая твойта завист е благородна,не се срамувай от нея,тя е поредното доказателство ,че не си се предала.Вярвам искрено в теб,стегни се,Рибке,че наближава деня в който ще чуеш,така заветното"Мамо!" :sunshine:Айде,изкачай от дупката!Чака те доста работа!Късмет! :blowingdust:
-
Рибка, съвет не мога да ти дам, но ра3бирам напълно как се чувстваШ.
Но моля те, не се отчайвай...
Голяма прегръдка от мен. :bighug:
И както ка3вам в моя подпис: Когато всичко е 3агубено, остава БЪДЕЩЕТО
-
Рибке, не ти ли останах замразени ембриончета?
Ако да - можеш да опиташ с едно и ще успееш.
Винаги съм била резервирана към редуцирането и смятам, че това е заплаха за бременността.
И друго - ако имаш материална възможност и нямаш замразени започни нова процедура.
Само борбата ще те извади от дупката.
Този път ще успееш, сигурна съм.
-
Рибке миличка много съжелявам за случилото се! :(
Разбирам ,че не ти е леко ,но небива да се предваш!!!!Ако трябва консултирай се с психолог ......дай си малко време и почивката за да се справиш с мъката и да продължиш борбата!
Рибке аз вярвам че накрая ще успееш!!!!!Сигурна съм!!!!!Сигурна съм че ще си найпрекрасна мама на света!!!!! :D
-
Рибке не се предавай и отказвай никога!
Всички ние сме с теб :bighug:
-
Рибке,сякаш чета мислите си!Трудо е когато боли,трудно е когато и човека до теб го боли.И все пак в очите му има толкова любов,която те кара да се изправиш и да започнеш отново борбата.Как би се отказала от тези очи?!Прегръщам те..
-
Riba,
като прочетох публикацията ти в съзнанието ми нахлуха спомените за нашето неуспешно инвитро приди 4 години. Знам, болезнено е. Лично аз се излекувах от депресията с работа и като записах СДК. Когато съзнанието ти езаето за известно време с друго забравяш случилото се. Пожелавам ти следващия път УСПЕХ :goodluck:
-
Мила, направо не знам какво да ти кажа :(
Аз също мисля, че новото начало за теб ще дойде като започнеш втори опит /който с голяма вероятност ще е успешен :D/. За да си спокойна, можеш да изискаш да ти върнат само едно или две ембриончета, за да не се обременяваш емоционално и физически с последваща редукция. Паралелно с това посещавай и психолог, наистина подходящите думи в подходящия момент биха могли да бъдат истинско изцеление. Аз така бих направила. Просто прекрати бездействието, то влияе ужасно на депресията.
Надявам се скоро да получиш прозрение какво трябва да направиш.
Колкото до мъжа ти, не си мисли за раздяла, двамата заедно сте по-силни и всеки е опора на другия!
-
... В този момент осъзнавам, че явно имам нужда от психолог. Никога не съм си и помисляла, че такъв специалист може да ми помогне, но явно точните думи в определен момент при определена ситуация са лекарството...
Мила, съжалявам, че по-рано не съм видяла постинга ти и се чудех защо в събота беше мълчалива на кю-то. :( Четейки коментарите по темата ти, разбирам, че преди няколко дни правилно ти споменах за психолог и че Мели е един от хората, които могат да те насочат към такъв специалист.
... Помисли за психолог. Ще те свържа, ако искаш.
Знаеш, че винаги съм на среща да си поговорим и те подкрепям с цялата си душа и сърце. Моля те само, недей да продължаваш да се самоизолираш, виж колко много момичета освен мен те подкрепят. Тук съвети няма да ти давам, знаеш мнието ми за всичко. Много :kiss: и :bighug:
-
Здравейте момичета! Незнам откъде да започна.
Мила Рибка,
Прегръщам те и ти желая кураж!
Често си мисля, кое е по-жестоко - никога да не узнаеш какво е да си бременна, или да имаш неуспешна бременност. Така или иначе, отговорът няма значение.
Рибка, знаеш че има много момичета, които правят по няколко опита, като никога не стигат даже до положетелен тест. При теб се захванаха голям процент от върнатите ембриончета, значи си един много добър кандидат за АРТ лечение и имаш отлични шансове за нов опит, когато си готова.
На мен като ми прекратиха стимулацията (не знам защо това беше един от най-тежките моменти в борбата ми дотук) се скапах много и предложих на мъжа ми да мислим за осиновяване. Той каза че смята, че още е рано, и сега мисля, че е прав. Този стъпка винаги ще е като възможност пред нас и съм сигурна, че ако мъжа ти мисли, че е дошло времето (опитали сте поне още веднъж, според мен ако се наложи и повече) - ще приеме осиновяването и ще се чувства много много щастлив, сега просто не е сигурен, че сте изчерпали шансовете за собствено дете. Поне моят мъж така разсъждава.
Имах една колежка, дето изкарала много тежка бременност - от самото начало на легло (не е имала проблем със забременяването) - детето й тръгна на училище, а тя беше толкова травмирана, че каза второ - само ако осиновя. Сега мисля, че вече иска второ, обаче с времето са се появили проблеми.
Рано е да се отказваш. Ако си наистина силно депресирана (притесних се, че чак си напуснала работа?) е добре да се консултираш с психолог. Все пак, след това много много тежко изпитание, през което си минала, всичко ми се струва нормално и в никакъв случай не се самообвинявай. Гледай напред, Мила, всичко ще се подреди!
-
Мила Riba,
Понякога човек трябва да стигне до дъното за да тръгне нагоре, да преосмисли и пренареди важните неща в живота си, да се научи да се радва на малките неща и тогава всичко си идва на място .
Имаш любимия човек до теб, имаш приятели, които държат на теб, имаш самата себе си, а ти си едно безценно съкровище, което може би самата ти още не си открила :balk_101:
Можеш да се консултираш с психолог, който да ти помогне да погледнеш нещата от друг ъгъл .
Понякога най-ценните събития в нашия живот закъсняват и са необходими много усилия за да се случат, но това ги прави още по-ценни и желанни .
Събери силите си, усмихни се, погледни колко е прекрасен живота и напред !!!! Имаш толкова много неща да свършиш ! Късмет! :bighug:
-
Колкото повече боли и неуспеха те срива, толкова по силно трябва да забиваш нокти и да катериш стълбата на горе.
Когато спирах да се катеря, болката ме изяждаше отвътре. Не спирай и ти, когато си готова давай на горе. Много прегръдки и успех :bighug:
-
Мила Рибке, 3 пъти почвам да пиша и толкова пъти спирам. Не знам как да облекча болката ти. Думите на съжаление са слаби... Мога само да си поплача с теб. Трудно е когато така се препънеш по пътя... Трудна е една такава ситуация, защото не знаеш как да се справиш с болката в очите, на тази, която те гледа от огледалото... Как да преглътнеш всяко ставане сутрин... А и защо ли да го правиш... има ли смисъл... А ако станеш как ще изкараш деня... и има ли смисъл... И още хиляди такива въпроси.
Мога само да ти кажа, че ако мъжа ти те обича силно и те подкрепя ти си спечелила наполовина битката. Много е важно човека до теб да те подкрепя и да се бори с теб. Вярно е, не знае какво става в душата ти, в тялото ти... Какво се случва след един такъв неуспех, но пък щом е готов да ти подаде ръка и рамо, на което да плачеш - не го прогонвай. Възползвай се! Бъди егоистка, поглези се малко, прави само това, което имаш желание. Жалко че си напуснала работа, тя щеше да те разсейва. Помисли за психолог. Поговори със специалист. И завиждай, щом това ти помага - завиждай. Всеки има право на малко егоизъм в определен момент. Важната си ти! Надявам се, че ще се справиш със ситуацията и скоро ще си най-щастливата мама на света!
-
Мила Рибка, толкова ми е трудно да кажа каквото и да е. :bighug:
Нито имам думи, нито имам съвет. Толкова са ми познати този страх и тази болка. Колкото и да се опитвам да забравям миналите събития, понякога ги сънувам и се връщам към тях със страшна сила. Но има едно нещо, което ме кара да продължавам въпреки страха - любовта към моя мъж. Толкова искам да го видя щастлив татко! И никакъв, ама никакъв страх, не може да ме спре да му дам това щастие. Предстои ми 3-то ин витро (което уж неволно отлагах). Знам, че ако не стане, ще продължавам на естетствен цикъл... И все се моля да стане, а пък ако не, ще го мисля. Винаги има решение. Важното е да има заради кого да минеш през всички тези страдания. Това си заслужава всяка една наша сълза.
-
Мила Рибка,прегръщам те и ти желая кураж :bighug:
-
Никакво отказване, скъпа!!! Само напред, само нагоре, с нови сили и кураж. Опитвам се да се поставя на твое място, и ми се свива сърцето /самата аз съм в процедура ИКСИ в момента/, мисля че имаш своите шансове отново. Защо да пробваш пак инвитро?? Мисля, че няма какво да ни спре, когато знаем какво искаме най-силно със сърцето си. Претръщам те и ти казвам, остани до съпруга си и се обичайте. Поздрави и прегръдки: Касси
-
Благодаря отново за милите думи.
Доста време ще ми е необходимо, за да се преборя. Трябва да успея, но незнам как. Това беше най-тежката ми година, наред с ин витрото и бременността се случиха и други неприятни неща. Явно трябва първо с тях да се справя, а да се надявам, че след година ще съм набрала кураж пак да се боря. :balk_104: :balk_104: :balk_104:
-
Ей,Рибоче :balk_21:!Ще се справиш,всичко ще си дойде на мястото! :sunshine:
-
Миличка, ще се справиш .
Горе главата и не губи вяра ! :balk_21:
-
Искам само да напиша, че преди да ми се случи чудото аз не вярвах на положителния резултат. Отидох обезверена в клиниката, след като само няколко мецеса преди това бях разбрала за тежката диагноза. Бях се превърнала от лъчезарно момиче в тъжна сянка, която се усмихва насила.. Знам какво е. Всички тези проблеми въпреки обещания и уж взаимна подкрепа с мъжа ми доведе до отчугдаване, до наистина много лични проблеми. Ако кажа че сега ги няма ще излъжа. Вече си имаме малкото момченце за което мечтаех нощи и дни наред. той е прекрасен. Но...сякаш още нещо липсва между на(мен и мъжа ми). Смятам че травмирах по някакъв начин съзнанието си и грешката е в мен. пожелавам на себе си да се променя мъничко...а на вас които ще опитват за първи или пореден път - УСПЕХ!
-
Риба, преди няколко седмици ти ми даде кураж, въпреки своята болка...Сега аз за тебе написах няколко реда, защото ти ще продължиш напред-силна и нова!!
Огледалото вече не питаш
дали си най-добрата на света,
сутрин тъмата залита,
но държи я да не тръгне жалостта.
Колко време беше нужно
да направиш крачките назад,
видимото ти е чуждо,
изкривен за теб е тоя свят..
Но си жива! В очите
чака пламък да се разгори,
тръгвай боса през тревите,
пътят ще намериш ти.
Ще успееш щом си смела,
днес, утре, догодина,
погледът ти ще се влюби
в случайна детелина....
И тогава откъсни я-
топлина ще се разлее
и късмет, роден в стихия
от твоят дом не ще излезе.
-
:balk_47:
Тръпки ме побиваха докъто го четях!
Успех момичета!!! :grouphug:
-
Riba, :balk_21: знаеш, старите хора казват: злото никога не идва само... и са прави. предполагам се чудиш, защо животът ти поднася толкова много изпитания и кога, за бога, ще свърши лошата карма... спри да се самообвиняваш, мъчно ми е като чета постинга ти, :balk_145: от него лъха толкова бенадеждност и песимизъм. не бъди толкова жестока със себе си. повярвай в любовта на мъжа си и се научи да вярваш че си ценен човек. и помисли за себе си! ако мога да си позволя да ти дам съвет - спри за малко с опитите за бебе, обърни внимание на себе си, върни си вярата в живота и после пак давай напред! не се поддавай на отчаянието, предполагам ти е страшно трудно, но не губи вярата си в доброто... кураж yahoo_17
П. С. може би идеята да потърсиш помощ от психолог изобщо не е лоша... :balk_21: късмет!!!
-
Момичета благодаря Ви! Мини благодаря за стихчето, разплака ме. Вики :balk_21:Изращам на всички други много целувки!
Осъзнавам нуждата си от психолог, но доколкото съм чувала таксите са високи, няма да мога да си ги позволя. Не съм споделила със съпругът си тази необходимост от помощ. Незнам до колко ме разбира той. Започнах да се променям и към него. Не се чувствам жена, комплексирана съм страшно много. Пак като при първата ми бременност, след това започвам да пълнея, тогава качих 17кг., сякаш от въздуха. После от самосебе си си възвърнах теглото. Сега от началото на стимулацията до момента са 9кг. Изглежда, когато душата страда и тялото също. Може би е от хормоните, нарушава се обмяната на веществата. Това също ме подтиска. Смешно е при всички тия други по-страшни проблеми. Но и когато огледалото те стряска се замисляш - за нищо не ставаш, не си способна да родиш дете, изглеждаш и ужасно, каква жена си...
Когато чета форума разбрах колко много изследвания се правят. Аз съм правила само-цветна снимка, лапароскопия, хистероскопия, микробиологии, спермограми и хормоните, които се изследват за здравната каса. Преди 6 години относно съмнения за щитовидната жлеза изследвах и МАТ и ТАТ, и кръвен за хламидии, всичко беше наред. Сега си мисля какво трябва да изследвам...
Как мислите ми прескачат от едно на друго, но простете ми, в мозъка ми е пълен хаос. Дано скоро да започна работа, може би няма да мисля 17часа в денонощието само за това, а ще бъда заангажирана и с друго. Напуснах, защото не можех да се върна в училище, децата там са информирани от колеги, за това какво става с мен. Те по своему си питат, с тъжните си очи, боли ги. Болката ми пречи да бъда учител като колежките си. Приемам ги като мои, раздавам се много и винаги при оценяне давам малко от себе си. Това е грешно, правя компромиси, живея с тяхните проблеми. Всичко това ми коства много енергия, но пак се насочвам да работя с тях, но с проблемните-към детска педагогическа стая. Дано успея с тези деца, досега съм печелила уважението на т. нар. "проблемни " деца, с много внимание и обич от моя страна.
Отново Ви благодаря, че Ви има! Бог да е с Вас!
-
Рибок,
цената на посещение мисля, че е 15 лева. Човекът, който ти препоръчвам е моя близка, работила е с две от момичетата тук, но няма да споменавам имена :lol:
Махни ги килата. Аз качих 6 и питай Ултра и Заека какво гладуване падна. Ама това за работата и за отношението към мъжа ти не е хубаво. Недей бе жена, всички тук сме с абсолютно същите проблеми, пък я ни виж - красавици и умници :D :D :D до една!
Казвай ако все пак решиш
-
Рибке, мисля че както проблема е в децата, така и децата могат да те излекуват. Не се отказвай от работата си. Те са способни на много чиста и искренна любов към учителя си. Съдя това от собствен опит, а и майка ми е учителка. Учениците й я помнят дълги години и все още я посещават и помагат като има нужда. Вярвам че те пак ще ти помогнат да намериш себе си. Аз от стимулациите качих 20 килограма. Не се харесвам и си мислех че няма да ме харесват, но е важно какво има в душата ти, а не как изглеждаш. Вътрешната красота на човек го прави красив и външно. Огрява го с една специална светлина, от която се греят всички. Опитай, не се затваряй в себе си. Не изолирай мъжа си. Говорете си за това което те тормози. Може пък и той да намери верните думи и пътя към теб. В любовта има толкова много сила. Прегръщам те много много силно и се надявам скоро да се почувстваш по-добре!
-
Ей Рибке!
Ако всички се предавахме на първия неуспех никога нямаше да се зарадваме на успеха! От 4 върнати ембриона и четирите се имплантирали! И точно ти се предаваш и страдаш! Миличка, ти още следващия път ще си бременна! Приеми това не като провал, а като житейски опит, който те е направил по-умна, по-издържлива, по-стабилна, по-борбена ! Децата ти ще извадят късмет с такава майка!
Минало е повече от месец, а ти още ближеш стари рани, моля те недей! Аз бях в твоето положение една седмица, лежах и плачех, не исках да изляза на разходка, на кафе, да се видя с никой, даже във форума не влизах, ама много ми е познато това, за което пишеш, много! Но една седмица, недей повече :) Започни упражнения да си влезеш в тялото и дрехите, сменяй прическата, купи си някое ново парцалче и се зареди с положителна енергия и ти и партнорът ти с надежда за продължаване на борбата след малка почивка! Хубавото е пред вас, вярвай в това!
С теб сме, каквото кажеш ще ти помогнем, обсъди с доктора всички изследвания, които са възможни да направиш за изясняване на причината и увеличаване веротяността за успех за в бъдеще. Но в никакъв случай не се предавай! Ти ще станеш майка и то много скоро, не спирай да вярваш и да се бориш! С теб съм! Целувам те!
-
Рибке, като ти чета постингите, сякаш аз съм ги писала.
Остави за момента изследванията. Трябва да си възвърнеш душевното равновесие. Не мисли да напускаш мъжа си. АКо си без него, ще ти е още по-трудно. А за осиновяването, мъжете по-бавно "узряват" за тази идея. Моят мъж също смята, че трябва да направим още опити, и ми заяви, че и на 40 не е късно да осиновим (с което не съм съгласна,защото искам Вече да стана майка). Аз съм много против връщането на повече от 2 ембриона, именно защото многоплодната бременност трудно се износва.
Искам да ти дам една-две идеи за "стъпването на крака".
Не знам дали си се занимавала със спорт, но на мен това ми помогна много. В най-тежките моменти, когато бях безработна и сама, осмислях живота си с фитнес. Правех си програми, четях литература по въпроса, станах почти експерт на теория,а и доста сила натрупах. Прекарвах по 2-3 часа на ден в залата и докато си броях повторенията и сериите, забравях за проблемите, започнах да се чувствам посилна, по-красива и повече жена. Другото, което помага е смяна на прическата-подстригах се изключително късо и се изрусих, от огледалото ме гледаше съвсем друга жена. В друг тежък момент, започнах да се занимавам с алпинизъм-адреналинът измества всички други емоции, а контактът с природата зарежда с енергия.
А, може и просто, да отидете на почивка за 3-4 дни, някъде където не сте били (тук въпросът е и малко финансов, за съжаление).
Можеш да си потърсиш друга работа, това носи ново предизвикателство, и нови ангажименти.
Изобщо, трябва да успееш да се мотивираш и да направиш нещо, което да те накара да се почувстваш по-добре.
И не спирай да пишеш тук. :bighug:
-
Здравейте момичета! Да си разкажа как прекарах снощи на имен ден. До мен стоеше позната бременна в 16 г. с. Оплака ми се, че доктора и и препоръчал болничен, а тя отказала заради работата си, да не я изтърве. То една работа, ееее, точно това е, че е от т. нар. "сладка". Имала резки ,силни болки от време на време и отделно стягяне на корема-контракции. Попитах я пие ли нош-па, а тя ми отговаря, че доктора и предписал по половин хапче на ден, но не го пиела. Колежките и и препоръчвали да си обтрива корема и гърдите с груба кърпа. Бях втрещена-обясних и голямата роля на папаверина, който да отпусне мускулатурата, че всяко пипане на корема и гърдите предизвиква контракции. Тя се отнесе безразлично сякаш. Нито ядки яде, по 1 ябълка на ден... Вътрешно си казах "Боже, то искаш да му помогнеш, а то в главата му само как да си обзаведе апартамента..." Много добре знае моите патила и имаше наглостта да ме попита защо съм почнала пак да пуша, след като съм ги спряла по време на бременността. Отговорът ми беше " Можеш да си обясниш защо". Накрая я посъветвах с думите на една бездетна и стерилна жена, че трябва да е внимателна и да постави бебето на първо място. Пропуснах и за страха и от раждането. Тогава си спомних как лятото в болницата чувах как жените, които раждаха крещяха. Завиждах им благородно за тези болки, исках ги и аз...
Какво знае тя- да повръщаш с отварянето на очите си, хапваш - пак, вода пиеш-пак, заговориш ли-пак. Като риба съм мълчала с дни. Лято е, горещо е, жаден си, та аз и по чаша вода не можех да изпия и да задържа. Месец и половина. Нямаш сили да се обърнеш в леглото. Отделно 2 редукции- все си кърви, я ту да спре и шурне като река, лее се кръвта. Стоиш вцепенен и не можеш да реагираш, казваш си, това е краят. Но не е. Има още да се мъчиш.
Болница-мръсотия, страх те да се изкъпиш, за да не го загубиш. Поливаш се с шишета вода и бавни движения. Всичко в името на детето. Имало е и период от 12 дни баня да не видя. Системи, болки хвърчат левкоцити, сноват доктори и като чух един доцент да казва "Да не я изтървем"...тук оставам без коментар, какво изживях, чак занаследства говорих на моя мъж.
Още ме боли задникът, с извинение от инжекциите, сигурно има 250 бр. Засегнати нерви и поне годинка ще ми е изтръпнал кракът. От разкошни вени, от абокати и вземания на кръв са конци сега. Най-големият ми ужас от дете са били инжекциите, та аз до преди 2г ревях преди майка да ми сложи. Тя самата беше учудена на смелостта ми и не можеше да повярва.
Да лежиш от 12 юни до 4 октомври все на легло. Последният месец и половина основно на дясната си страна, защото по гръб ми се стягаше корема, а наляво имах болки в корема. Идваше ми да стана, ревала съм със сълзи от болки в ставите и костите, но стисках сили и си повтарях, ще издържа. Почети 2 месеца минаха още ме боли дясната става.
Цигарите не пуших, никой не пуши в мое присъствие, по 1кг. плодове, ядки всеки ден, като спрях да повръщам де..всичко по книга.
Накрая спряха болки, кървене, от 3 дни съм добре, бебо гъделичка, расте юнакът и без болка, без симптом-водите изтекоха...
И тая ще ме пита защо съм пропушила пак.... Тя 5часа стоя в димилник...Без да и трепне сърцето, че в утробата и има дете.
Отидох, за да се разсея, а какво стана, пак всичко изплува в съзнанието ми, безсънните нощи с иконата в ръцете и молитвите...
Успокояват ме собственните ми мисли, че е трябвало да мина по тоя труден път. Затова ми трябва време за нова борба.
Часът е 3,08 сутринта, не мога и да спя вечер, но пък сутрин си поспивам. За латинката по бтв съм станала.
Чао момичета! За сега :balk_600: Май дългичко стана, но пък си ми дойде отвътре да го излея. Простете ми! Бог да е с Вас!
-
Ех, мила моя как те разбирам... Как съм сънувала години наред болницата и масата, на която ми правиха аборта. Гневната акушерка, която ми крещеше, кръвта от предния аборт... Мизерията... нервите... страха от инжекциите, болките в ставите... И как си мислех един ден да доживея да имам дете никога няма да викам докато раждам. ОТ СТРАХ... страх да не го загубя...Сигурна съм, че ти си силна жена и че щастието ще те споходи. Вярвам в това, така както вярвам, че след нощта идва ден
-
Рибка мила, вси4ко ще мине, ти само не спирай да вярваш.
-
Рибке миличка,след прочетеното ненамирам думи! :(
Но вярвам че ти ще успееш!!!!1Вярвам че ще спечелиш войната!!! :bighug:
-
RIBA, това, което си преживяла е ужасно и искрено ти съчувствам. На някои хора им е нужно повече време, но лошото се забравя, просто така е устроен човека, за да успее да се съхрани. Време е вече да продължиш напред. Намери си нова работа, хоби, някакви занимания, които да отнемат голяма част от времето ти. Когато вечер си легнеш няма да имаш време да се връщаш назад, а само да мечтаеш и да правиш планове да бъдещето.
Успех ти желая, каквото и да решиш да предприемеш и горе главата!
-
РИБКЕ, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!!
Аз съм на път да се откажа от мисълта за собствено дете, но след 3 неуспешни опита. След 1 опит си мислех, че втори път няма да се подложа на такива мъки. Но всичко се забравя и животът продължава.
Сега се настройвам за 4-ти и надявам се последен опит.
Помня лятото като си говорехме колко весело ни беше.
И се надявах всичко при теб да е наред.
Но не губи кураж и горе главата !!!
-
Ех, миличка!
Такива хора никога няма да престанат да са ни трън в очите, никога!
А, за отказване - аз лично мисля, че човек като теб няма да се откаже.
Силно, силно те прегръщам! :bighug:
-
Мила Рибке, толкова много си преживяла :( Чудя се и аз как може да има такава несправедливост (по принцип не съм много набожна, ама сега - въобще - не може да има Господ!). След всеки преживян неуспех и отрицателен тест, да гледаш някаква по телевизията как пуши като комин и бременна, и като трябва да кърми - пак. Майки, пребили до смърт децата си. Запалили се вкъщи, щото ги оставили сами и още какво ли не.
Последния хит беше - тъкмо си пътувам в колата след поредния отрицателен тест и съвсем загубила пътя, и чувам новини - на сметището в Шумен бил намерен труп на новородено :(
Как да не се пита човек ЗАЩО.
Добре че има това прекрасно място, да си споделяме и да се окуражаваме.
-
Рибке мила, само ако знаеш колко се разтроих като прочетох какво си преживяла?! Много добре си спомням, когато забременяхме заедно и колко много се радвах, когато всичко уж беше ОК след първата редукция. Уж всичко е наред и сега чета, а очите ми пълни със сълзи, че човек като теб изживява всичко това. Просто не мога да повярвам, че може да се случи и не е честно, просто не е честно.
Аз, като гърмян заек, имам няколко съвета към теб, защото много добре те разбирам в каква депресия си изпаднала и колко е трудно да се изправиш?
Първото и най-важното е да не разбиваш семейството си и да не напускаш мъжът си. Болката ще отмине лека-полека с времето и кризата между вас също. Подкрепата и любовта ще ви помогне да се справите с трудностите и да продължите напред. Раздялата ще направи живота и на двама ви по-труден и след време ще съжалявате. Така, че си избий от главата тази идея.
Другото нещо е да се опиташ да си разнообразиш ежедневието и най-добре да започнеш работа. В началото ще ти е много трудно, но ти си силна и ще се справиш. Важното е мозъкът ти да е зает с други неща, за да не мислиш за случилото се и т.н. Смени си цвета на косата. При мен проработи и драстичните промени във външният вид променят и съдбата. Поне така ми казаха.
Трето, но и не на последно място.....НИКАКАВО ОТКАЗВАНЕ ДА НАПРАВИШ НОВ ОПИТ ЗА БЕБЕ. Но смени лекаря!!! Ти си "улавна" жена и не мога никога да приема този принцип на работа: връщане на престъпно голям брой ембриони и после редукций?!?! Бъди разумна, защото както сама разбра не е играчка работа. В действието на твоята история голям процент заема лекарската грешка и лошата преценка. Този факт не го забравяй никога. Ти можеш да имаш дете и ще го имаш толкова скоро, колкото ти самата решиш. Ако имаш финансова възможност, моято съвет е да не губиш време. Новата процедура ще те зареди с положителна енергия и нови надежди. Но трябва да го поискаш с душата си и да достигнеш вътрешен мир. Осиновяването няма да избяга и може да почака.
Не се отказвай от мечтите си!
Много кураж ти желая и те подкрепям.
-
Рибке, и аз питам защо лекарят ти върна толкова много ембриони? Той какво обяснение ти даде?
-
Трето, но и не на последно място.....НИКАКАВО ОТКАЗВАНЕ ДА НАПРАВИШ НОВ ОПИТ ЗА БЕБЕ. Но смени лекаря!!! Ти си "улавна" жена и не мога никога да приема този принцип на работа: връщане на престъпно голям брой ембриони и после редукций?!?!
Е, в тоя случай май лекаря не беше виновен.
-
Рибке миличка, чак сега прочетох темата ти, защото рядко влизам в тази секция на форума ни - почти винаги се натоварвам много и плача. Знаех за твоето инвитро и го следях до един момент, но не знаех цялата история. Толкова съжалявам за това, което е трябвало да преживееш... Но не обвинявай себе си и не мисли, че следващия път пак няма да задържиш бебето! Не се знае дали причината да го загубиш не са били редукциите, или просто е трябвало да минеш през този ад за да научиш нещо - никога не може да бъдеш 100% сигурна защо е станало така. Аз вярвам, че следващия път всичко ще е идеално и 8 месеца след трансфера ще гушкаш своето бебче. И в никакъв случай не се отказвай от любовта на любимия си мъж! Той също страда с теб, дори да не го показва толкова явно, сигурна съм. И ти ще го направиш щастлив баща! Още при следващото инвитро. Пожелавам ти сила, обичта на близките ти, здраве и да гушкаш твоето бебче на следващата Коледа. Целувам те, мила :balk_21:
-
Здравейте момичета! Благодаря Ви за топлите думи!
От няколко дни се чувствам психически по-добре. Близки мои приятелки ме заредиха с енергия, до кога-незнам. Дано скоро не падна пак в трапа на отчаянието.
Огънче, с доктора и моя съпруг решихме да сложим този брой ембриони. Нямахме представа, че ще се захванат толкова. Първият опит винаги е насляпо. Не обвинявам доктора си и не бих го сменила. Вярвам му много и само на него мога да се доверя. Вътрешният ми глас ми подсказваше тогава, че ще забременея и то защото вярвах в доктора си, може би и тази нагласа доведе до този много положителен резултат. Бях спокойна след трансфера и не се съмнявах. И ако пак направя опит ще е пак при моя доктор и знам, че ще е успешен, но в момента изпитвам страх от бременността.
Благодаря Ви, че Ви има!
Целувки! Бог да е с Вас!
-
:bighug:Рибке,желаем ти много,много любов и щастие! :blowingdust2:
-
Рибка, късмет следващия път, защото съм сигурна, че ще има такъв! :D
А какво наложи втората редукция?
-
Здравей Галя! Преди първата редукция решихме да оставим 2 бебета. След редукцията се оказа, че три са живи, това наложи втора редукция и да оставим само едно, заради двурогата матка. Ако не бях правила втора редукция през влагалището в ранен етап, щеше да се наложи по късно през коремната стена. Това щеше да е голям кошмар!
-
Да, сега разбирам. Наистина е било наложително, но следващия път ще сложите по-малко и всичко ще е ок. Късмет! :) Не се отказвай!!!
-
Рибка, явно ембриончетата са се получили много хубави и жизнени, което само ме кара да мисля, че следващия път като върнете 1-2, всичко ще е наред :D