www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: didi_788 в Ноември 25, 2006, 11:01:53 am
-
:?:Знаете;че един от апсектите на стерилитета е проблем на работното място.Честите консултации и лечението са свързани с остсъствие и болнични.При мен от миналата година се появи този проблем.Колежките ;с които с които работя не ме разбират..само три ми влизат в положение и ми правят компромиси със смяна дежурства и т.н.Много взеха да се оплакват на шефа ми и той им повярва.И така се стигна до преди чпет месеца да подам молба за неплатен отпуск.Много се чудих какво решение да взема;проблема е сериозен и вие знаете изисква стриктно и точно спазване на лечението.Аз съм се заела сериозно с нещата и гоня успех.Не получих обаче от колегите подкрепата;от която се нуждаех..само любопитство;злоба и оплаквания.Още преди четири години те бяха наясно какъв проблем ще ми дойде на главата сле гинекол. операция и последвалата химиотерапия.Ще ми е полезно да ми споделите имате ли подобни проблеми и как се справята с тях?Вижте аз знам ;че шефа ми иска да му върви работния процес..а аз искам да имаме бебе!Освен това..въпросът е емоционален и най-неприятното в случая е ;че съм мед. лице и те също са такива..и би трябвало да прояват разбиране.Защо сега аз да стоя без пари ..като ми трябват пари за консултациите в София?Не ми уважи шефът ми болничен след хистероскопия и полипектомия?!Не го намирам за нормално...Извинете ми ако ви се оплаках..но аз мисля ;че би трябвало да се опитат да ме разберат..или греша???
-
Вижте аз знам ;че шефа ми иска да му върви работния процес..а аз искам да имаме бебе!
Не се трови излишно, както и не губи енергия за колеги и началници.
Колеги и началници до време едни, после други.
Вярно, че пари няма и все не достигат, особено при борбата със стерилитета.
Истината е в даването на живот. Няма по-ценно от това.
Това е непреходността.
Издигни се над тях.
Ти всъщност вече си се издигнала, ти си много над тях, ти ще оцениш живота в лицето на твоето така чакано дете и ще бъдеш много, много щастлива.
Те ще си останат там долу в дребнотемието и злословенето.
-
Здравей Диди! Мен също не ме разбраха и предполагам им е трудно защото не са го изпитвали на свой гръб. Опитай се да говориш с шефа ти насаме и ако е човек би трябвало поне мъничко да ти влезе в положението. А на кокошките около теб изобщо не им се дразни, игнорирай ги. Аз имам друг проблем - вече нямам желание за работа.
-
Не ми уважи шефът ми болничен след хистероскопия и полипектомия?!
Диди, как така? Има ли право да не ти признае болничен? Консултирала ли си с е с юрист?
-
За мен е особено актуален проблема за връзката между борбата със стерилитета и отношенията на работното място. В момента напускам втора работа поради тази причина. Удивена съм как болката за един може да стане повод за насмешка,любопитство и нездрав интерес за друг. Миналата година преди опит споделих с шефа си и го помолих за да ми съдейства за закъсненията,отсъствията, както и да не споделя с останалите ми колеги. Работех за този човек от три години и мислех,че го познавам добре. Той е високообразован,силно ерудиран и предприемчив (не само по мое мнение). Смятах,че мога да му се доверя, а и нямах избор. Той изрази съчувствие и съпричастност. Само след броени дни цялата фирма знаеше. Започнах процедурата и въпросният шеф промени коренно отношението си. Силно увеличи обема на работата ми, поиска да върша неприсъщи за дейността ми неща, както и да поема част от задачите на колегите. След вечерните инжекции се връщах в офиса и продължавах. Накара ме със стимулираните яйчници (имах 15 фоликула) да вдигам тежки кашони с документи и да ги пренасям през два етажа. И напуснах...В следващата ми работа положението беше аналогично - ежедневен психо тормоз под една или друга форма. Не съм лигла - фактът,че се подлагам на четвърта пункция и не се отказвам, го доказва. Но вече не вярвам,че има хора,които биха били добронамерени към мен в тази ситуация,без лично да имат отношение към стерилитета. Не знам как да продължа в професионално отношение. Ще изчакам да минат дните до теста и ще обсъдим със съпруга ми какво да правим. Сега искам да елиминирам всякакво притеснение и да храня надеждата си :)
-
Извод: не казвайте на никой!
Никой няма да ви разбере, освен този, който върви по същия път.
Тоест подкрепата е тук.
-
Извод: не казвайте на никой!
Абсолютно съм на този принцип в работата. Работодателят гледа да върви работата. Дреме му на него, че аз се опитвам да забременея. Спасявам се както мога - болничен, отпуск, договорка с някой колега без много-много да обяснявам. Ако се наложи не бих се поколебала да напусна работа, да имам дете ми е приоритет номер едно.
-
Не се трови излишно, както и не губи енергия за колеги и началници.Колеги и началници до време едни, после други.
Никой няма да ви разбере, освен този, който върви по същия път.
Тоест подкрепата е тук.
Работодателят гледа да върви работата. Дреме му на него, че аз се опитвам да забременея.
По възможност гледай да си изпълняваш работните задължения и обяснения много не давай,няма да те разберат...
-
Извод: не казвайте на никой!
Не става понякога. На болничните пише sterilitas primaria. Отделно има хора дето дай им само с клюки да се занимават. Аз лично предпочетох да говорим по тази тема с колегите си в очите, отколкото да става всичко зад гърба ми и кой знае колко достоверно. Но съм улучила на колеги де. Много зависи от ситуацията и хората.
-
Но съм улучила на колеги де. Много зависи от ситуацията и хората.
Явно и аз съм случила на добри колеги. Съжалявам за това което преживявате :( Не е човешко в токъв момент да си подложен и на допълнителен стрес :?
-
Не става понякога. На болничните пише sterilitas primaria.
Ако си поискаш - може да ти пишат друга диагноза. Един път присъствах на такава уговорка.
Ако не стане от клиниката, мисля, че джи-пито винаги ще се съгласи да ти напише болничен.
-
Аз засега нямам проблем с работата, защото не отсъствам много!От колегите никой не знае - не смятам, че биха разбрали за какво става въпрос, пък и аз не обичам да споделям...Гледам часовете ми на прегледи да не бъркат много работата..Ето сега в сряда пак съм на преглед, но чак в 19 и 45...
-
Проблеми в работата нямам - просто никой нищо не знае (няма и да узнае). Но се оказа, че имам проблем с приятелките си: едната не покани единствено нас на рождения ден на дъщеричката си с директното обяснение: "Ами вие нямате деца, какво ще правите сред нас", а майката на втората един ден много "мило" ми сподели мислите си: "вие и двамата работите много, а нямате деца - при това положение е редно да подпомагате финансово дъщеря ми и зет ми, защото те имат две и животът им има смисъл" - да се смееш ли, да плачеш ли?! Не мога да кажа, че се разстроих кой знае колко(наранява те само това, което допуснеш да те нарани), но това "потвърди, прошнурова и прономерова" категоричното ми мнение, че моите проблеми са си мои, че споделянето е болезнено, и че дори близките приятели, дори да имитират разбиране, всъщност се "развличат" с чуждите проблеми, повече като храна за разговор и прогонване на скуката, отколкото с опит да се докоснеш до вътрешния свят на другите. Чуждата болка, по някъкъв начин събужда нездраво хорско любопитство и само човек понесъл подобна болка може да я разбере, зачете и прояви деликатност. Това е положението..., за съжаление.
-
За съжаление хората са жестоки...
Моя шеф е като робовладелец, няколкократно е заявявал, че 'фирмата болнични не плаща' ... Когато ми направиха абразио след 'missed' на втория ден ми се обади уж да провери как съм, а директно ме запита кога смятам да се върна в офиса, вмъквайки, че след като съм се отървала от 'НЕДОРАЗУМЕНИЕТО' мога отново с пълна сила да се отдам на служебните си задължения и нов човек няма да се налага да търси ....
Коментара просто е излишен...
Хора, за които 'състрадание', 'съпричастност', 'съчуствие', 'взаимност' са екзотични думи, не са склонни да проявят и капка уважение към усилията, които други полагат за да стигнат до най-голямото чудо на Природата - щастливия миг на раждането на нов живот.
А всеки има право на щастие .........
Затова сме и тук, в този форум
:bighug:
-
:(Благодаря на всички ;които ме успокоиха давайки своите отговори!Момичета аз реших сега да изчакам;да видя какво ще стане с втория ин-витро опит и тогава започвам да се търся друга работа!този емоционален проблем иисква поне спокойствие на работното място.Не са ми приятни клюките и интригите;използвайки проблема който мима?!И знаете ли кое е най-жалкото;че всички те са мед.лица вкл. и шефът ми който е хируург..и не могат да ме разберат!?ще се опитам да съм силна и като изтече непл.ми отпуск..ще запомна на ново място !Това е !
-
Диди, успех на втория опит :P!!Мисли си за хубави неща и релаксирай!!Не се натоварвай, защото ти предстои най-хубавото!!
И да се похвалиш, ще чакаме хубави вести :balk_602: :bfp1:
-
Човек, който не е на `нашето дередже`, не може да разбере.
Пожелавам ви да срещате всеотдайни и съпричасни работодатели, приятели и роднини, които да са поне тактични.
И им пожелавам, да не узнават колко е трудно да имаш дете
-
Миналата година преди опит споделих с шефа си и го помолих за да ми съдейства за закъсненията,отсъствията, както и да не споделя с останалите ми колеги. Работех за този човек от три години и мислех,че го познавам добре. Той е високообразован,силно ерудиран и предприемчив (не само по мое мнение). Смятах,че мога да му се доверя, а и нямах избор. Той изрази съчувствие и съпричастност. Само след броени дни цялата фирма знаеше. Започнах процедурата и въпросният шеф промени коренно отношението си. Силно увеличи обема на работата ми, поиска да върша неприсъщи за дейността ми неща, както и да поема част от задачите на колегите. След вечерните инжекции се връщах в офиса и продължавах. Накара ме със стимулираните яйчници (имах 15 фоликула) да вдигам тежки кашони с документи и да ги пренасям през два етажа.
Отвратена съм от отношението на някои хора, как е възможно това :x да ти дават допълнителна работа, след като правиш стимулация за ин витро. мила, желая ти цялото щастие на света и дано този опит е последен.
-
Здравей Диди, желая ти успех и дано всичко се нареди скоро! Иначе съм потресена от това, че медицински работници може да имат такова отношение. Аз явно съм случила на работодател и на колеги. Тая година като ми правиха лапарото нито болничен ми поискаха нито като отпуска било то платена или неплатена ми ги писаха тия 3 дена в които ме нямаше. Тук е достатъчно да се обадиш, че имаш някакъв проблем и толкова. Иначе знаят че имам здравословни проблеми, не знам до колко осъзнават какви са точно, въпреки че им обяснявах, но важното е че не ми създават пречки, ако ми се наложи да изляза на лекар или нещо такова... А лошото е че бебето напоследък ми е станало фикс идея и немога да се съсредоточа над работата си и само се ровя в интернет (аз съм програмист)...
Поздрави на всички и дано скоро и на нашата улица изгрее слънце!
-
:DБлагодаря ви за подкрепата и за милите думи!Същото желая и на вас ;да се зрадвате в най-скоро време и да се разреши проблема ни!
-
Щастливки сте вие, които не сте се сблъсквали с шефове-темерути!
Една от причините поради които не се заехме по-рано с диагностицирането и лечението на проблема ни е, че бившия ми шеф ни държеше като в казарма - отсъствия и закъснения бяха забранени. Представете си, не позволи на един колега да почерпи за раждането на дъщеричката си! Не можех и да си помисля да поискам да изляза за 1-2 часа, или пък да си тръгна по-рано. Веднъж ме болеше зъб и отидох на зъболекар през работно време, а накрая на годината той ми взе 1 ден от отпуската за това!!!
На новата ми работа е малко по-различно, дано да не е така само в началото!
Желая на всички ви успех, по-малко нерви в работата и по-хубави новини :balk_5:
-
Didi,не си сама!Когато постъпих на работа шефа уж на шега ми каза да го уведомя,когато забременея.Настъпи момента тази година в април-уведомих го,както и че няма да стоя и ден,тъй като като лекар в Спешен център е доста рисковано да работя.Разчитах на това,че имах (и все още имам) неизползвана отпуска в размер на 88 работни дни,тъкмо ми стигаха до термин.Той не му стана приятно,тъй като при това положение той трябва да влезне в график.Така направи,че с пасивно и активно поведение ме принуди да вземам фалшиви болнични за проблемна бременност.Целия екип на центъра бе зад мен и колегите бяха готови те да се жертват,но в крайна сметка той решаваше.За да има прекъсване между болничните през август трябваше да имам 5 дежурства,от ТРЗ ми разрешиха те да са фиктивни.Глупака почна да ми звъни да съм ходела на работа-с големия корем да лекувам пияници и да преглеждам арестанти.Загубих бебчо на 14.11.2006г-мъртвораждане...без да съм имала проблемна бременност-ей така ...Той низшата му твар вместо да се заинтересува как съм,се притеснявал дали ще ми признаят болничния за раждане...Толкова го мразя,заради това,че ме принуди да вземам болнични,без да имам проблеми.Ще се консултирам с юрист,как да си получа отпуска,та поне да се възстановя емоционално и да подновя изследванията,за да се наричам и аз майка а на шефа-майната му...
-
:heartbeat:Мила,Спиди!Толкова много -съжалявам и толкова ми е болно,как е възможно,човек,практикуващ хуманна професия да се държи така в твоето положение.Съчувствам ти и не мога да ти опиша колко ми е мъчно за непрежалимата ти загуба!Горе главата,Спидинка!Господ като взема с едната ръка,с другата дава...Имай сили,ще мине...Напук на всичко,бори се! :bighug:
-
здравейте момичета,
скоро бях изправена пред следната ситуация.предложиха ми повишение.работата беше супер,крачка напред в кариерата!
съответно предполагаше много по-голяма всеотдайност и отговорност.
не бях готова и отказах.за мен да стана майка е приоритет номер едно.моя колежка има същите проблеми като моите и поне има някой,който ме разбира на работата.
искам някой ден сама да съм си шефка и да не завися от никой.
за сега се справям с фалшиви болнични.нямам много желание за работа,но уви налага се.
успех на всички! :lol:
-
az имам същия проблем...
шефа не ме разбира, вси4ки ме гледат на кръв като изляза от работа :)
те не ме разбират, мислят си че отивам да си купониясвам, или нещо такова... дори и шефа сигурно си мисли това (аз на никой не съм казала)...
оба4е е изморително :(
но все пак си мисля че е по-добре, от колкото ако знеха....
всичко зависи от със какви хора си....
аз съм страшно изморена вече да бъда с хора които не ме разбират,,,,,,
пък на шефа майната му в крайна сметка :)
аз за едно повишение ако се трчшках толкова 6тях да сана билл гатес :)
(.. ма аз си имам други проблеми..)
защо ???????????
-
При нас за сега никой не знае. Усещам, че се подпитват, та как от сватбата минаха две години. Ето, шефката ожени се жената, същия месец бебе - готово. Онзи ден нещо си говорихме и споменах, че ми е студено в офиса и тя си сложила ръцете на големия корем и ми вика - ами студено ти, щото нямаш такова бебе да те топли! Вяврате ми сигурно, че ми идваше да я убия.
Що за злоба и простотия има в една жена и не само? Трудно ми беше да се усмихна след това, но го направих. Сега обмислям как да процедирам с отсъствията около ин витрото. Но това по-конкретно догодина явно ще стане ясно. Шефът ни е клюкарка, шефката злоба :D На печалившите честито ново препятствие :lol:
Но знам, че въпреки тях ще оцелея и ще си имаме бебе някой ден!
-
Светлето, Спиди, Клио, Жулито, Аз, дерзайте моми4ета !
Сигурна съм, 4е вашите деца поне, ще живеят в България, като в нормална държава - социална и правова.
Баракудка, колко хубаво си го казала - Господ с една ръка взема, с другата дава; забелязала съм, 4е наистина е така.
-
Аз се старая да избягвам разговори на тази тема, на никой от службата не съм казала какъв ми е проблема - както някой по-горе беше написал, гледам да се оправям сама /къде с отпуски, къде с болнични както дойде/. На прегледи ходя винаги в извън работно време. За инсеминациите излизах за по два три часа без много много да се обяснявам /измислях нещо :oops:/, за иксито отсъствах само в деня на пункцията - един единствен ден. Сутрин минавах през клиниката за сутрешните инжекции, отивах на работа, след работа пак в клиниката и така. Много съм благодарна на моята лекарка, че се съобразяваше максимално с мен.
Едно съм разбрала /за моето работно място важи отвсякъде/ - споделените слабости и проблеми в един момент се обръщат срещу тебе, затова нищо не споделям, не само за проблема, но и изобщо за личния си живот. Може и да обсъждат зад гърба ми /минаха три години откак се омъжих/, но досега никой дума не е посмял да обели пред мен :lol: